Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. София, 12.04.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна
Ненова ч.гр.д. № 4707 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид,
следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба от 06.03.2019г.
на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу разноските по изпълнително дело № 20198510400400,
образувано при ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с взискател
„Б.“ ЕООД, обективирани в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 10361/22.02.2019г.
Основните оплаквания на
жалбоподателя са, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като не е дал повод
за завеждане на изпълнителното дело (чл. 78, ал. 2 от ГПК) – взискателят е поставил дружеството в невъзможност да
изпълни съдебно установеното задължение по гр.д. № 8505/2016г. на Софийски
районен съд, 54 състав, тъй като не е посочил банкова сметка ***. 127, ал. 4 от
ГПК. Такава сметка не е била посочена и в съдебното решение (чл. 236, ал. 1, т.
7 от ГПК). Налице е забава на кредитора по чл. 95 от ЗЗД, а в тежест на
кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си
забава (чл. 96, ал. 2 от ЗЗД). Образуването на изпълнително дело при
неизпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК сочи на злоупотреба с
право по чл. 3 от ГПК. Не се дължат такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като не е
изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Делото е образувано само за
присъдените със съдебното решение разноски, а не и за основното вземане от 9. 34 лева, за което ще бъде образувано
ново дело. Ако се приеме, че се дължи заплащането на адвокатски хонорар, то би
трябвало да е в размер на 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Няма доказателства и за
платен такъв хонорар. Хонорарът не съответства на критериите за справедливост и
обоснованост по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и с
оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая действията на адвоката се изчерпват с
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Застрахователят –
длъжник спада към категорията на сигурните платци.
Взискателят „Б.“ ЕООД оспорва жалбата
като неоснователна, като поддържа дължимостта на
определените за плащане разноски.
Претендира разноски в
настоящото производство.
Частният съдебен
изпълнител в изложените мотиви също оспорва жалбата.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство е било образувано по молба вх. № 15052/22.02.2019г. на „Б.“ ЕООД, чрез адвокат М.С., като
пълномощник (с право да образува и води производството), въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 20.02.2019г. от Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 54 състав, по гр. дело № 8505/2016г., за събиране на дължимите суми по листа, с
разноските в изпълнителното производство.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, дружеството –
жалбоподател е било осъдено да заплати на „Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 325 лева разноски за заповедно производство и 325 лева
разноски за исковото производство.
Към
молбата за образуване на изпълнително производство е бил приложен договор за правна
защита и съдействие от 22.02.2019г., сключен между взискателя
и адв. С.с предмет оказване на правна защита и съдействие
във връзка с образуване на изпълнително дело пред ЧСИ М.П. във връзка с
изпълнителния лист от 20.02.2019г.
Уговорено
е било възнаграждение в размер на 350 лева, за които е удостоверено, че са
платени при сключване на договора.
На 22.02.2019г.,
след образуване на изпълнителното дело, до длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е било посочено, че от него са дължими 650 лева
разноски (съгласно изпълнителния лист), 355 лева разноски по изпълнителното
дело (350 лева от разноските за адвокат и 5 лева разноски за издаване на
изпълнителния лист от СРС, за което е била представена вносна бележка) и 198.
49 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, или
общо 553. 49 лева разноски по изпълнението.
Поканата
за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 28.02.2019г., при което
е била подадена и жалбата по делото срещу разноските.
Към
22.02.2019г. дължими, съответно на извършените от частния съдебен
изпълнител действия, са били обикновени
такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители – по т. 1 за образуване на изпълнително дело (20 лева), по т. 5 за
връчване на покана, призовка и други (20 лева) и по т. 9 – за налагане на запор
(15 лева), или общо 55 лева, съответно 66 лева с ДДС, както и е била дължима пропорционална такса по т. 26 от Тарифата
върху събираните суми – по издадения изпълнителен лист и адвокатското
възнаграждение, без авансовите такси. Запор е бил наложен върху сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, която банка не е оспорила вземането на длъжника
съгласно писмо изх. № 17.10.38962/22.03.2019г.
Не се
установя по делото плащане на сумата по изпълнителния лист с разноските
доброволно от длъжника, включително в срока за доброволно изпълнение. Съгласно
мотивите на частния съдебен изпълнител, плащането е бил в резултат на наложения
запор.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Дължимите по делото
разноски са били определени от частния съдебен изпълнител с поканата за
доброволно изпълнение от 22.02.2019г. до длъжника, като частният съдебен изпълнител е отказал да
намали разноските за адвокат на взискателя, включително
след подаването на жалбата по делото.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК относно разноските в изпълнението, тези
разноски са по правило дължими от длъжника и разпределението им по този начин
от частния съдебен изпълнител е в съответствие със закона.
При
определяне на разноските в изпълнителното производство не е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и позоваването на жалбоподателя на тази
разпоредба е неоснователно. Длъжникът не дължи разноски в изпълнителното
производство при обстоятелствата по чл. 79 от ГПК, но такива по делото не се
установяват. Неотносимо
е и дали длъжникът е сигурен или несигурен платец.
Посочването
или не на банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК няма връзка с изпълнителното
производство, което е самостоятелно, и
това е и относно съдържанието на съдебното решение в исковото производство.
Не се
касае за забава на кредитор по чл. 95 от ЗЗД, както и в разпоредбите на чл. 95
и сл. от ЗЗД е посочено как длъжникът би могъл да изпълни парично задължение в
този случай, съответно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД, на която също се
позовава жалбоподателят, е неотносима.
Не се
установява упражняването на правото на кредитора „Б.“ ЕООД да образува
изпълнително производство да е извън неговата социална функция, съответно да е
налице злоупотреба с право по чл. 3 от ГПК. Не се установява образуване на дело
и за останалите суми по съдебното решение, като евентуално тогава би се касаело
за злоупотреба с права при липса на установена обоснована причина сумите (по твърдение на длъжника –
жалбоподател 9. 34 лева) да се претендират за събиране в самостоятелно
производство.
Или и разноските за
адвокат, и таксите по ТТРЗЧИ в случая са
дължими от длъжника.
Основателни са обаче
възраженията на длъжника по размера на разноските.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2019г.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземания в полза на взискателя в исково производство по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, приключило с издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението по договора, съгласно волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело – общо 350 лева. Съгласно направеното отбелязване, възнаграждението е било и платено.
За същото уговорено в договора процесуално действие - образуване на изпълнително дело, е предвиден размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, съответно направеното възражение за прекомерност, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платените от взискателя 350 лева се явяват прекомерни при фактическата и правна сложност на действието, за което е било уговорено възнаграждението – образуване на делото.
В случая не е имало уговорено и платено възнаграждение за водене на делото, съответно не се съобразява разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно минимално установеното възнаграждение за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, включително в последната редакция на разпоредбата, предвиждаща диференциация на адвокатското възнаграждение при задължения под 1 000 лева
Или възражението на жалбоподателя – длъжник за дължими разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева, е основателно.
От разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители се установяват като дължими обикновени такси от 66 лева с ДДС,
съгласно възприетото от фактическа страна (по т. 1, 5 и 9 от Тарифата), както и
102 лева пропорционална такса по т. 26 от Тарифата с ДДС, въз основа на
удостоверения по делото материален интерес от 850 лева (650 лева по
изпълнителния лист и 200 лева от платеното адвокатско възнаграждение).
Разноските за издаване на изпълнителен лист от 5 лева не са такива в
изпълнителното производство и не могат да бъдат събирани в него без издаден
изпълнителен лист от съда, както и не се установяват други разноски като
дължими към 22.02.2019г., когато е била изпратената поканата за доброволно
изпълнение, сочеща разноските за изпълнението.
С оглед
изложеното определените за плащане от длъжника разноски следва да бъдат
намалени от 553. 49 лева на 368 лева, от които 200 лева разноски за адвокат и
168 лева такси с ДДС по т. 1, 5, 9 и 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители
Взискателят е поискал присъждане на направените по делото
разноски. Установява разноски за платено адвокатско възнаграждение от 200 лева
по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г., от които с оглед
изхода на делото, и по реда на чл. 81 от ГПК, следва да му бъдат присъдени 132.
97 лева. От определени от частния съдебен изпълнител за плащане от длъжника
553. 49 лева се потвърждават като дължими 368 лева.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно изричната разпоредба
на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******и със
седалище и адрес на управление ***,
определените разноски по
изпълнително дело № 20198510400400, образувано при ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение
с изх. № 10361/22.02.2019г. в размер 553.
49 лева до размера от 368 лева (триста шестдесет и осем лева), от които 200
лева разноски за адвокат и 168 лева такси с ДДС по т. 1, 5, 9 и 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, като ОСТАВЯ без уважение жалбата на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *******и със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 132. 97 лева (сто тридесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки) разноски по делото, по реда на чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.