Р Е Ш Е Н И Е
Номер 383/29.07. Година
2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети юни Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00646
по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000024/28.02.2019г.,
изд. от Началник ОО „Автомобилна
администрация“ в ОО“АА“– Перник, на С.И.Р. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер 1500
/хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП за това, че на 12.02.2019 г., около 14.50 часа, при
извършена му проверка като водач на
състав от ППС – влекач „Волво ФХ 1.6“, с рег. № *******,
кат N3, оборудвн с дигитален тахограф
“Siemens VDO 1381.101 № 1421788 и полуремарке
Вилтон НВ3, с рег. № ******* от кат. О4, извършващ
обществен превоз на товари в обхвата на Регламент №561/2006, се установило, че
за времето от 00.00 часа на 07.02.2019г.
до 00.00 часа на 08.02.2019г., когато е отсъствал от превозното средство
и не е бил в състояние да използва тахографа, не е
вписал в картата на водача чрез
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа,
периодите посочени в чл.34, параграф 5, б. „б“, подточки ii, iii и iv, от
Регламент №165/2014, а именно: време на управление, друга работа, период на разположение, почивка по време
на работа или почивка – нарушение на
чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014г..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от С.Р., чрез пълномощника му – адв. Т.С. ***, в която оспорва законосъобразността на
издаденото наказателно постановление, като твърди, че вмененото нарушение не е
извършено, и че в нарушение на процесуалните правила, препис от АУАН не му е
връчен, с което е бил поставен в затруднение да проведе адекватна защита.
Излагат се доводи, че жалбоподателят обективно не е можел да изпълни
предписанието на сочената като нарушена норма, тъй като към посочената дата тахографът не е бил изправен и е бил на ремонт, а товарният
автомобил се е намирал в базата на собственика - „*******“ ЕООД. Моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят
и пълномощникът му не са участвали. Преди даване ход на делото в съдебно
заседание е депозирано допълнително писмено изложение, в което се поддържат
тезите в жалбата и се излагат допълнителни доводи в тяхна подкрепа.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно
заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №247215/12.02.2019г,
съставен от свид. Д.С.Д. ***. Въз основа проверка на записите на дигиталната
карта на водача същият приел, че последният
не е изпълнил задължението си да въведе
ръчно, чрез приспособлението на дигиталния тахограф
една от дейностите, които е извършвал за периода от 00.00 ч. на 07.02.2019г. до
00.00 часа на 08.02.2019г., в който период е отсъствал от превозното средство и
картата на водача не е била поставена в тахографа.
Предвид
направената констатация на 12.02.2019г. срещу жалбоподателя било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. Д. приел, че С.Р. виновно е нарушил разпоредбата на
чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 164/2014г. Р. отказал да подпише
съставения му акт, което било удостоверено с подпис на свидетел – Д.Х.И.. Препис от акта не бил връчен на жалбоподателя.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият не упражнил правото си на писмени
възражения.
На 28.02.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП наложил на С.Р. административно
наказание глоба 1500 лева за нарушението по-горе.
Настоящият съдебен състав констатира, че при образуване на административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото
му на защита и регламентираните в закона гаранции за упражняването му ефективно
и в пълен обем, което мотивира отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Този извод произтича от
неспазването на процедурата по връчване на екземпляр от съставения акт за
установяване на административно нарушение. Видно от съдържанието на АУАН №247215/12.02.2019
г., документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, удостоверено с
подписа на свидетел, в съответствие с изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В
тази част процесуалните правила са спазени.
Подобен извод обаче, не може да
се формира по отношение задължението за връчване на препис от акта на
нарушителя. Разписката под съдържанието му е изцяло непопълнена, поради което
формално дори няма основание да се счете, че причина за това е отказ на
нарушителя да получи документа или да положи подпис в нея. Ако се касае за
отказ, то същият е следвало да бъде отбелязан
със съответен запис и удостоверен надлежно. Доколкото в ЗАНН не е уредена
изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респ. реда за
удостоверяването му, по аналогия следва да се приложи начина на удостоверяване
на отказа по чл.43, ал.2 от ЗАНН - със свидетел, което в случая не е сторено.
Предвид формалния характер на административнонаказателното производство, всяко
действие засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва
да е извършено и удостоверено по предвидения ред.
В действителност, от показанията
на актосъставителя става ясно, че С.Р. е отказал да
подпише разписката, не е и да получи препис от
съставения му акт: „Отказа да подпише разписката ...“, „Ако откаже да
подпише разписката, ние няма как да му връчим препис от акта. Такива са
инструкциите ни“. Следователно, невръчването на препис от акта в случая не е по
причина отказ на водача да го приеме, а защото е отказал да се подпише в
разписката - изявление неудостоверено по предвидения ред. Нежеланието на
нарушителя да се подпише в разписката, не е равнозначно на нежелание да получи
препис от съставения документ, поради което актосъставителят
не е имал никакво основание да откаже
предоставянето на препис от акта по изложената причина. Напротив, същият е бил длъжен да
стори това, а действието е можел да удостовери със собствения си подпис. В
случай на отказ на нарушителя да приеме преписа е следвало да отбележи това
обстоятелство в разписката и да го удостовери по горепосочения ред.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е изпълнено.
Нарушението грубо нарушава
процесуалните изискания и е съществено доколкото пряко рефлектира върху правото
на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като
не е връчен екземпляр от акта, с който е образувано
административнонаказателното производство срещу сочения като нарушител,
последният е бил затруднен да упражни
редица свои права и правни възможности /както се твърди и в жалбата/ – да се
запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение, с
фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото, обосновано
да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени
какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО,
така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно
поведение.
На следващо място, не са
изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на извършване
на нарушението по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид изложените
факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно датата и
мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането
на жалбоподателя за проверка, не датата и мястото на извършване на
констатираното нарушение. Последното се е изразило в бездействие - неизпълнение
на задължението за ръчно въвеждане и запис на дължимата информация в картата на водача за период, предхождащ датата
на проверката, което е изисквало ясна констатация в кой момент жалбоподателят е
следвало да извърши дължимото действие.
Допуснатите нарушения в административнонаказателната
процедура са съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания административнонаказателен
акт на процесуално основание, без спора да се разглежда по същество и без да се
дължи отговор на въпросите извършил ли е С.Р. вмененото му административно
нарушение и действал ли е виновно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №34-0000024/28.02.2019г., изд. от Началник ОО „Автомобилна администрация“ в
ОО“АА“– Перник, с което на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП на С.И.Р. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на
чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ