№ 37
гр. Габрово , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500066 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 380/25.11.2020г., постановено по гр.д. № 27/2020г., Габровският
районен съд е отхвърлил изцяло предявеният от А. М. Х., ЕГН ********** от гр. София
против „Подемкран“ АД, ЕИК ********* – Габрово иск с правно основание чл. 55, ал.1,пр-е
1 ЗЗД за сумата от 2400 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъдил ищеца А.Х. да заплати на ответника разноските по
делото.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца А.Х.
подадена чрез пълномощника му адв. К.П. – ВТАК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.Неправилно
първоинстанционният съд приел, че ищецът изпълнявайки длъжността“мениджър
продажби“ в ответното дружество е ползувал предоставеният му служебен автомобил и за
лични нужди, за която услуга е заплащал сумите по процесните фактури.Неправилно съдът
приел, че ищецът е запознат с Политиката за служебни пътувания приета от ответното
дружество, както и обстоятелството, че служебният автомобил е бил постоянно на негово
разположение.Доказателства за това, че ищецът е ползувал служебният автомобил за лични
нужди нямало по делото, а приетата от ответника Политика за служебни пътувания била
1
нищожна, тъй като съдържанието на същата противоречало на КТ , длъжностната
характеристика и Правилника за вътрешния ред. Между страните липсвало подписан
договор за наем на процесния автомобил, а и нямало доказателства установяващи, че такъв е
сключен между страните. Решението на съда почивало само върху показанията на един
свидетел, като показанията на останалите не били обсъдени. Твърди, че липсва правно
основание за заплащане на процесните фактури, поради което счита, че заплатените по
тях суми са недължимо платени.Ползването от ищеца на служебния автомобил било
свързано само и единствено с изпълнение на трудовите му задължения при ответника,
поради което и той не дължал допълнително средства свързани с ползването на този
автомобил.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с уважаване изцяло на
предявената претенция.
Ответника по иска, чрез процесуалният си представител адв. С. оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че ищецът позовавайки се на нищожност на
Политиката за служебни пътувания в частта, относно ползването на служебния автомобил
за лични цели , не сочел основание и причини за тази нищожност, за да бъде преценен така
направеният довод. Счита, че подписвайки всеки месец издаваните от ответника фактури и
заплащайки стойността по тях, всъщност ищецът е признал, че е ползувал служебният
автомобил за лични нужди. Твърди, че от показанията на водените от него свидетели е
установен факта, че ищецът е ползувал служебният автомобил за лични нужди, тъй като е
идвал на работа и си е отивал с него. Освен това имало доказателства установяващи, че е
ползувал служебният автомобил и в период, когато е бил в платен годишен отпуск.
Претендира разноски.
Окръжният съд, като взе предвид, че въззивната жалба е подадена от надлежна
страна, в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, я счете за
процесуално допустима. Разгледана по същество я намери за неоснователна по следните
съображения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и обосновано
и съдът на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
По наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Не е било спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът А.Х. е заемал длъжност“мениджър продажби/местен пазар/. Не е спорно,
че във връзка с трудовите му функции, на А.Х. е бил предоставен служебен автомобил.
Видно от представените към исковата молба и неоспорени заверени преписи от фактури и
касови бонове, ищецът е заплащал ежемесечно сума в размер на 100 лв./ с изключение на №
**********/24.02.2016г., която е за 200 лв. и обхваща 2 месеца/ с основание за плащане“
2
ползване на служебен автомобил за лични нужди“.От данните по делото, включително
приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че ищецът е получил
на служебния си имейл възприетата от работодателя „Политика за служебни пътувания“, в
която е прието служителите, на които работодателят във връзка с изпълняваната при него
длъжност е предоставил служебни автомобили да могат да ползуват същите като заплащат
ежемесечно сумата от 100 лв. Ищецът, съобразно експертизата е бил активен в обсъждане на
тази политика,т.е. същият е бил запознат с нея. Видно от данните по приетата съдебно-
икономическа експертиза, че всички разходи за служебните автомобили , включително
гориво, ремонти и др. са били поемани от работодателя. От свидетелските показания се
установява, че ищецът е живеел в гр. София и поне веднъж седмично, във връзка с
трудовите му задължения е посещавал гр. Габрово,като е пътувал със служебния автомобил.
Налице са и доказателства- показанията на свидетелката Ц. и К., че ищецът е ползувал
служебният автомобил за лични нужди извън посочените по-горе. Не е спорно, а и се
установява от приложените писмени доказателства, че ищецът е заплатил лично всички
процесни фактури, в които е записано като основание за плащането“ползване на служебен
автомобил.“При тези доказателства, твърдението, че ищецът не е знаел за въведената в
ответното дружество „Политика за служебни пътувания“ е необосновано. Необоснован е и
довода в жалбата, че не е доказано ищецът да е ползувал предоставеният му служебен
автомобил за лични нужди, тъй като противоречи на събраните по делото гласни
доказателства. Неоснователен е и довода, че между страните липсва съгласие ищецът да
ползува предоставеният му служебен автомобил за лични нужди срещу месечно
възнаграждение от 100 лв. Видно от представените от ищеца фактури той е заплащал
сумата по тях, като в същите ясно е записано основанието за плащане. Наемният договор е
неформален и може да бъде сключен при покриване на двете насрещни изявления- приемане
на „политиката за служебни пътувания“ и заплащане на посочената месечна цена- факти
установени несъмнено по делото. При тези данни твърдението за липса на писмен наемен
договор между страните е ирелевантно, доколкото такъв не се изисква от закона за
действителността на ноемното провоотношение. По останалите елементи от този договор-
наетата вещ и наемната цена, такова съгласие е постигнато, видно от приложените и
обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства.
Неоснователен и довода в жалбата, че първоинстанционният съд е постановил своя
съдебен акт, само възоснова показанията на свидетелката Ц., без да обсъди показанията на
останалите разпитани по делото свидетели. Видно от мотивите на решението, че съдът е
обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и правните си изводи
е обосновал със същите.Всъщност от показанията на всички свидетели се установява, че
ищецът е живеел в гр. София и е идвал в седалището на дружеството работодател гр.
Габрово поне веднъж седмично, като за това е ползувал предоставеният му служебен
автомобил. Тези пътувания от и до местоработата на служителя не са в тежест на
работодателя, поради което извода, че служебният автомобил е ползуван за лични нужди от
ищеца се явява обоснован.
3
Тъй като настоящата инстанция не достигна до различни от първоинстанционния съд
фактически и правни изводи, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На ответника по жалба следва да му бъдат присъдени направените за тази инстанция
разноски за един адвокат в размер на 400 лв., съобразно представените писмени
доказателства, на осн. чл. 78 ГПК.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/25.11.2020г., постановено по гр.д. № 27/2020г. на
Габровския районен съд.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН ********** от гр. София, ул.“*****“, №
**,************** да заплати на „Подемкран“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул.“Генерал Николов“ №1 сумата от 400 лв./четиристотин лева/,
разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4