Р Е Ш Е Н И Е №
260124
гр. Пазарджик, 29.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на осемнадесети март.………......………………………
през две хиляди и двадесет и първа година...................
в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……………............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова….……..в. гр. дело № 55 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 145/14.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2445/2020 г. по описа на ВКС по реда на чл.303 от ГПК е отменено влязло в сила решение № 338/10.10.2019 г. по гр.д.№ 513 /2019г. на ПОС, като делото е върнато на ПОС за ново разглеждане от друг състав с указание за назначаване на графологична експертиза която да изследва представения в производството по чл.303 от ГПК документ със саморъчен подпис на покойния наследодател.
В тази връзка с Определение от 25.01.2021 год. въззвният
съд е допуснал да бъде изслушана графологична експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото, вкл. приложеното саморъчно завещание, приложено по гр.д. № 1607/2018 г.
по описа на ПРС и копието на кадровата справка, намираща се в кориците на гр.д.
№ 2445/2020 г. по описа на ВКС, да отговори на въпроса, формулиран в
отменителното решение на ВКС, а именно: Да се изследва дали текстът в кадровата
справка е изписан от същото лице, което е написало завещанието, както и дали
подписите в двата документа са на едно и също лице, след като е установено, че
завещанието е подписано от завещателя.
С решение № 528 от
19.04.2019г., постановено по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, е уважен предявения от Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
основание наследяване по завещание на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-336,
с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал .. по плана на с. З., общ. Пазарджик,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72
кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, с площ от 25 кв.м. и
масивен гараж с площ от 28 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица, от
запад-УПИ XIV-337, от север-УПИ XII-335, от юг -УПИ XXVI-336. Ответникът Б.Б. е осъден да заплати на ищеца Д.Б.
разноски по делото в размер на 1046,16 лв.
Против така
постановеното решение взаконния срок е постъпила въззивна жалба от ответника Б.Б.,
чрез чрез неговия процесуален пълномощник ствърдения за незаконосъобразност и
искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.
Жалбоподателят твърди,
че е оспорил представеното по делото завещание, във връзка с което била
извършена съдебно-почеркова експертиза, като в изготвеното заключение вещото
лице посочило, че не може да се установи авторът на ръкописния текст в
завещанието поради липса на сравнителен ръкописен материал. Поддържа, че по
делото не са представени безспорни доказателства за грамотността на завещателя
и сравнителен ръкописен материал, поради което саморъчното завещание е нищожно
на основание чл. 42 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и не е доказано придобивното
основание, поддържано от ищеца. Твърди още, че не са представени безспорни
писмени доказателства - нотариален акт за собственост, от което да се
установява, че към датата на смъртта на завещателя процесният имот е бил негова
собственост. Поддържа, че представеното удостоверение с изх. № 20/20.04.2017 г.,
издадено от Кметство с. З., общ. Пазарджик, съдържащо информация, че по
разписната книга към плана на селото УПИ XIII-336 в кв. .. по плана на с. З. е записан на Б.
В. Б., не е достатъчно да се приеме за доказана собствеността върху имота, без
да е представен документ за собственост. Счита, че разписната книга няма
доказателствено значение за правото на собственост върху имота, за което не са
събрани доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Заявява,
че е придобил чрез покупко-продажба спорния имот и заветът, на който се
позовава ищецът, е недействителен. Спорен по делото бил въпросът дали
процесното завещание е произвело действие относно имота, който към датата на
откриване на наследството не е бил в патримониума на завещателя.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба Д.Б.Б. чрез своя процесуален
пълномощник е подал отговор с твърдение, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че процесното
завещание е недействително, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че при съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на чл. 25 от ЗН,
както и че ответникът не е успял да докаже в хода на съдебния процес
възраженията си, а именно: че завещанието е неавтентично, че е направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, не е
разбирало и съзнавало същността на волеизявлението си. Поддържа, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по категоричен
начин, че процесният недвижим имот е собственост на бащата на ищеца Д.Б. – Б. В.
Б.. Посочва, че ответникът за пръв път във въззивната жалба излага твърдение,
че процесният имот не е принадлежал на покойния Б. В. Б., като такива факти не
е навел нито с отговора на исковата молба, нито пред първоинстанционния съд. Искането
е първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден с присъждане на разноските.
В исковата си молба против Б.Б. ищецът Д.Б. е твърдял, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал .. по плана на село З., община Пазарджик, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при съседи на имота: изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-336 . Твърдял е, че е придобил имота по наследство от неговия баща Б. В. Б., който починал на 25.07.1979 г. и е оставил за свои наследници по закон ищеца и Г.Б.Б., който е негов брат, но е направил отказ от наследство. Твърдял е още, че приживе неговият баща е направил саморъчно завещание в негова полза, съставено лично от завещатиля на 28.04.1979 г. и оставено на съхранение в РС-Пазарджик, с което му е завещал дворно място от 840 кв.м., представляващо парцел XIII-336 в кв... по плана на село З., община Пазарджик, при съседи: улица, И.Н., Г.Б., заедно с построената в него жилищна сграда. По разписната книга на село З. УПИXIII-336 в кв... по плана на село З. е бил записан на името на баща му Б. В. Б.. Твърдял е, че през 2017 г. се е снабдил с удостоверение № 89 от 19.07.2017 г., издадено от главния архитект на община Пазарджик, с което се удостоверявало, че били налице условията за приложимост на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и изпълнените строежи в УПИXIII-336 в кв... по плана на село З., представляващи масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. били търпими строежи и не подлежали на премахване и можели да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Твърдял е, че жилищната сграда в имота била построена от неговия баща, като ищецът само я разширил впоследствие с една стая. Баща му започнал строителството на лятната кухня, като бил построил три сетни с покрив и след като се разболял, ищецът довършил строежа, а гаражът в имота бил построен от него през 1982 г. Твърдял е, че на 16.06.2017 г. подал молба чрез кмета на село З. до нотариус А.И. с рег. № 423 на НК и район на действие РС-Пазарджик, с която изискал да му бъде издаден нотариален акт за собственост за гореописания недвижим имот, който притежавал по завещание, наследство и давностно владение. На 06.07.2017 г. нотариус А.И. издала нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито на основание давностно владение, завещание и наследство - № 3, том V, рег. № 7822, н.д. № 870/2017 г., вписан в СВ гр.Пазарджик под дв.вх.рег. № 6178/2017 г., акт 176, т.20, н.д. № 3060/2017 г., с който ищецът е признат за собственик на гореописания недвижим имот. На 24.07.2017 г. нотариус И. издала нотариален акт № 86, том VI, рег. № 8559, н.д. № 943/2017 г., вписан в СВ гр. Пазарджик под дв.вх.рег. № 6742/2017 г., акт 132, с който ищецът на основание наследство, завещание и давност е признат за собственик на сградите, построени в горния недвижим имот. Ищецът е твърдял, че е живял в процесния имот откакто се е родил. Там живеели и неговите родители. През 1980 г. сключил брак с В. И.Б. с ЕГН ********** и заживели в имота. Там се родили и били отгледани и двете им деца - ответникът Б.Д.Б., роден на *** г. и С. Д.Б., роден на *** г. През 1985 г. ищецът заминал да работи в К., Р.. През 1992 г. съпругата му и децата му също отишли при него в Р., а през 1994 г. семейството се върнало в България. Ищецът стоял 4-5 месеца в България и отново заминал да работи в Р., а съпругата му и децата останали в България. През 2017 г. ищецът и съпругата му се развели по взаимно съгласие, като сключеното между тях споразумение било одобрено от РС-Пазарджик с решение от 19.06.2017 г. по гр.д. № 1528/2017 г. Със съпругата му постигнали съгласие след развода семейното жилище, находящо се в село З., община Пазарджик, ул. “О.“ №28, което било негова собственост по завещание от баща му, да остане за общо ползване, тай като съпругата му нямала къде да живее, а ищецът трябвало отново да се върне на работа в Р.. Твърдял е, че бившата му съпруга след развода се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №75, том 3, рег. № 3645, дело № 230 от 2017 г. по описа на нотариус М.Д. с рег.№693, с район на действие РС-Пазарджик, вписан в СВ гр.Пазарджик под дв.вх.рег.№ 10840/27.11.2017 г., акт 89, том 36, с който нотариален акт бившата му съпруга е призната за собственик на процесния имот. В нотариалния акт за собственост не били описани документите, които били приложени по нотариалното дело и на основание на които е издаден нотариалния акт. Навсякъде във всички документи за имота, издавани от община Пазарджик и Кметство - село З., като собственик на имота се посочвал първоначално бащата на ищеца Б. В. Б., а впоследствие Д.Б.Б.. Действително бившата му съпруга е живяла в имота, който ищецът придобил от неговия баща, но тя никога не е имала претенции, че имотът е неин. След развода им ищецът се съгласил и тя да продължи да ползва имота, тъй като нямало къде да живее, но до ищеца не било достигнало нейното намерение да владее имота за себе си. Твърдял е, че на 15.12.2017 г., след като се снабдила неправомерно с нотариален акт за собственост на процесния имот, бившата му съпруга В. И.М. е прехвърлила този имот на по-големия им син - ответника Б.Д.Б. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 93, том II, рег. № 11710 от 15.12.2017 г., акт 89, том 39, дело № 6399/2017 г. Твърдял е, че ответникът не е придобил процесния имот, тъй като неговия праводател е лице, което никога не е било собственик на имота. Моли съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на процесния имот. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез своя процесуален пълномощника е подаден писмен отговор, с който е оспорил иска. Оспорил е авторството на завещанието поради липса на следните реквизити: липсата на трите имена и адреса на двама свидетели, в присъствието на които е съставено завещанието, липсата на плик, в който да се съхранява завещанието и твърдение, че не е съставен протокол за съставяне на завещанието. Твърдял е още, че когато се предава на нотариус за пазене, завещението се затваря в плик, върху който се съставя протокол с подписите на завещателя и на нотариуса. След това саморъчното завещание се завежда в специален регистър. След смъртта на завещателя същият този нотариус обявява завещанието. Лицето, което съхранява саморъчно завещание трябва веднага след узнаването за смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариус, който изготвя протокол. Упражняването на правата по завещанието бил моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено, съгласно чл.27, ал.4 от ЗН с оглед съхраняването му от нотариуса. Ответникът е твърдял, че с оглед възрастта на автора на завещанието, влошеното му здравословно съС.ие към момента на съставяне на завещанието - 28.04.1979 г., тъй като е бил болен от рак и болестта е изтощила организма му и е бил трудно подвижен, същият не е имал физическата възможност да напише саморъчно този текст. Не е могъл да разбила и съзнава същността на волеизявлението си и поради тези факти и обстоятелства е невъзможно да бъде автор на завещанието. Твърдял е, че към датата на съставяне на завещанието завещателят не е могъл да действа разумно и да ръководи постъпките си, тоест същият не е бил завещателно дееспособен. Оспорил е представения от ищеца констативен акт с твърдението, че за периода от 1997 г. до 2017 г. ищецът не е пребивавал в страната и не е владял имота, не е полагал грижи по стопанисването му, не е плащал данъци. В имота още преди 1994 г. е живяла единствено праводателката му В. И.М., която е плащала всички данъци и консумативи за имота и е извършвала подобрения в него. Моли се съда постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските.
Установява се от доказателствата по делото /удостоверение за наследници изх. № 71/21.04.2017
г., съставено от Кметство село З., удостоверение за наследници изх. № УН-1491/20.04.2017
г., съставено от Община Пазарджик/, че наследодателят Б. В. Б. е починал на
25.07.1979 г. и е оставил за свои преки наследници по закон съпруга С.Т.Б.,
починала през 2000 г. и двама синове – Г.Б.Б. и Д.Б.Б..
Установява се от
приложеното удостоверение вх. № 803/21.09.1979 г., че Г.Б.Б. се е отказал от
наследството, оставено от покойния му наследодател Б. В. Б. и този отказ е
вписан в нарочната книга при РС-Пазарджик под №8/1979.
Установява се от
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 3, том VI, рег. № 7822, нот.дело № 870/2017 г. по описа
на нотариус А.И., рег. № 423 на НК с район на действие РС-Пазарджик, вписан в
СВ гр. Пазарджик, дв.вх.рег.6178/2017 г., акт № 176, т.20, н.д. № 3060, че на
06.07.2017 г. ищецът е признат за собственик на основание завещание, наследство
и давност на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал ..
по плана на село З., община Пазарджик, при съседи на имота: изток-улица, запад
УПИ XIV-337, север УПИ XII-335,юг –УПИ XXVI-336.
Установява се от
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 86, том VI, рег. № 8559, нот.дело № 943/2017 г. по описа
на нотариус А.И., че на 24.07.2017 г. ищецът Д.Б. е признат на основание
наследство, завещание и давност за собственик на следния недвижим имот :
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда,
разположена на уличната регулация със застроена площ от 25 кв.м., масивен гараж
със застроена площ от 28 кв.м., с подобрение в имота – второстепенна сграда с
площ от 23 кв.м., всички построени в УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал ..
по плана на село З., община Пазарджик, при съседи на имота: изток-улица, запад
УПИ XIV-337, север УПИ XII-335,юг –УПИ XXVI-336.
Установява се от
удостоверение изх. № 20/20.04.2017 г., издадено от Кметство село З. и
неоспорено от ответната страна, че по разписната книга към плана на село З. УПИ
XIII-336 в кв... е записан на Б.
В. Б.. В удостоверение е посочено, че УПИ XIII-336 в кв... е с площ от 830 кв.м., графично
изчислен от действащия регулационен план на селото. Отразено е, че в имота са
построени масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда
разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от
28 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 23 кв.м. От удостоверение № 89
от 19.07.2017 г., издадено от главния архитект на община Пазарджик и също
неоспорено от ответника, е видно, че сградите, находящи се в процесния УПИ-XIII-XIII36, кв... по плана на село З., община Пазарджик,
са със статут на търпими строежи и не подлежат на премахване и на забрана за
ползване.
С влязло в сила на
19.06.2017 г. решение по гр.д. № 1528/2017 г. по описа на РС-Пазарджик е
прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между ищеца Д.Б. и съпругата му В.
И.Б., възстановила след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име М.. С
бракоразводното решение е уредено съвместното ползване на семейното жилище, находящо
се в село З., ул. “О.“ № 28.
Установява се от
нотариален акт № 75, том 3, рег. № 3645, дело №230/2017 г. по описа на нотариус
М.Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 693 с район на действие
РС-Пазарджик, че на 27.11.2017 г. В. И.М. /бивша съпруга на ищеца/ е призната
за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал ..
по плана на село З., община Пазарджик, ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на
уличната регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м. и
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 23 кв.м., разположена в дъното
на урегулирания поземлен имот при съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-336 .
Установя се от
приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том II, рег. № 2984, дело № 247/2017 г. по описа на
нотариус В.Г., вписана в Нотариална камара под № 612 с район на действие
РС-Пазарджик, че на 15.12.2017 г. В. М. е продала на Б.Д.Б. гореописания имот.
От представеното от
Служба по вписвания – град Пазарджик заверено копие на нотариално дело № 503/1979
г. се установява, че с протокол от 03.05.1979 г. е прието за съхранение в
РС-Пазарджик саморъчно завещание 28.04.1979 г., като вносител на това завещание
е бил самия завещател Б. В. Б.. Удостоверено е, че документът е предаден в бял,
канцеларски плик, среден формат, запечатан. Видно от текста на документа,
именуван „саморъчно завещание“, Б. В. Б. *** при пълно съзнание и добра воля
прави следното завещание: завещава на сина си Д. Б.в Б. следния имот: дворно
място с площ от 840 кв.м., представляващо парцел XIII-336 в кв... при съдени: улица, И.Н. и Г.Б., заедно
с построената в него жилищна сграда на един етаж. Изрично е записано, че това е
последната воля на завещателя. След ръкописния текст е вписана дата 28.04.1979 г.
и е положен подпис. На 13.06.2017 г. ищецът е подал молба до Служба по
вписвания – гр.Пазарджик за обявяване на съхраняваното саморъчно завещание на
неговия баща Б. В. Б., починал на 25.07.1979 г. На 13.06.2017 г. от съдия по
вписвания при Служба по вписвания-гр.Пазарджик е обявено саморъчно завещание,
оставено за съхранение на 03.05.1979 г. в РС-Пазарджик под н.д. № 503/1979 г.
За това действие е изготвен нарочен протокол, подписан от молителя и съдията по
вписванията. Протоколирано е, че след отваряне на бежов плик, голям формат, на
една страна на който е съставен протокол за приемане на завещанието от
03.05.1979 г., в него се намери завещание на Б. В. Б., написано на бежов
кариран лист, формат А4, на една страница без зачерквания, прибавки или поправки,
датирано и подписано. Протоколирано е, че завещанието е прочетено от съдията по
вписванията, след което същото е приподписано на всяка страница от молителя и
от съдията по вписванията.
Във връзка с направеното от страна на въззивника оспорване на автентичността на саморъчното завещание от 28.04.1979 г. пред първата инстанция е открито производство по чл. 193 от ГПК и извършена съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът на „завещател“ в изследвания документ-саморъчно завещание от 28.04.1979 г. е положен от Б. В. Б.. Вещото лице е посочило, че не може да се установи авторът на ръкописния текст в завещанието поради липсата на сравнителен ръкописен текст от завещателя Б. В. Б..
Във връзка с
указанията, дадени от ВКС в отменителното решение, с което делото е върнато за
ново разглеждане от ПОС, настоящият съдебен състав назначи и изслуша първоначално
и допълнително заключение, депозирани от вещото лице Г.Д., в които се
установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание и текстът в кадровата
справка, депозирана в производството пред ВКС по реда на чл.303 от ГПК, не са
изпълнени от едно и също лице, но подписите под тези два документа са положени
и изпълнени от едно и също лице. Изследвайки част от буквения състав в
саморъчното завещание и буквения състав в подписа от името на Б. В. Б. под
завещанието вещото лице заключава, че те
вероятно са изпълнени с
писмено-двигателния навик на едно и също лице.
С допълнителната
експертиза на вещото лице беше възложено да изследва сравнителен материал,
представляващ надпис върху куфар, принадлежал на завещателя, в резултат на
което вещото лице е заключило, че ръкописният текст в саморъчното завещание от
името на Б. В. Б. и буквеният състав „БВБ“ в подписа под завещанието от
28.04.1979 г., както и буквеният състав „БВБ“ в сравнителните подписи и в
допълнително представения сравнителен текст, приет в съдебно заседание, са
изпълнени с писмено-двигателния навик на лицето Б. В. Б. ***.
Заключенията са
приети в съдебно заседание и съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно
изготвени. В тази връзка следва да се посочи, че не е налице твърдяното от
пълномощника на жалбоподателя противоречие в двете заключения, приети при
настоящото разглеждане на делото, тъй като в първото от тях вещото лице Д. със
степен на вероятност приема, че ръкописният текст на саморъчното завещание е
изпълнен от завещателя Б. В. Б. в резултат на изследване само на част от
буквения състав на текста, а с второто заключение вещото лице категорично
потвърждава, че ръкописният текст на саморъчното завещание е изпълнен от
завещателя.
За изясняване на
спора от фактическа страна пред районния съд са изслушани и свидетели. Свидетелят
С.С. заявява, че с ищеца са израснали заедно, учили са в едно училище, заедно
са служили, заедно са били в К., а през 1991 г. пътищата им се разделили.
Свидетелят установява, че къщата на Д. е наследствена от баща му. В тази къща Д.
се бил родил и израсъл. Свидетелят разбрал от ищеца, че този имот му е завещан
от баща му. Свидетелят установява, че ищецът пристроил още една стая в къщата и
направил ремонт на покрива след като баща му починал.
От разпита на
свидетеля В.Т. се установи, че с ищеца се познават от деца. Свидетелят също е
от село З. и знае имота, в който се е родил и израснал ищецът. Свидетелят установява,
че бащата на Д. е строил къщата, като впоследствие Д. е пристроил още една
стая.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неосноватена по следните съображения:
За уважаване на
исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът Д.Б. е носител на правото на собственост
на процесния имот на основание завещателно разпореждане, ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: че същият притежава качеството наследник по завещание на
наследодателя Б.Б., придобиването по завещание на претендирания имот от наследодателя
му, както и притежавани от завещателя права върху този имот.
В тази връзка
следва да се вземе предвид, че законовите изисквания за форма и съдържание на
саморъчното завещание са строго формални и императивни. За да породи действие
саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1
от ЗН, а именно: да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието,
съгласно чл. 42, буква „б“ от ЗН.
Съгласно чл.13 от ЗНасл. всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещателната дееспособност следва да е налице към момента на извършване на завещанието. Завещанието като едностранен акт следва да съдържа волята само на едно лице – завещателя, която воля следва да бъде изразена приживе, но която ще се изпълни след неговата смърт. То трябва да бъде съставено така, че точно да изразява волята на завещателя по ясен и разбираме начин.
Законът изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя. Датата е необходим елемент за действителността на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал дееспособност да прави завещателни разпореждания. Датата трябва да съдържа денят, месеца и годината на съставяне на завещанието. Завещанието трябва да е подписано от завещателя като подписът трябва да е след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариус в затворен плик. Самото предаване на завещанието може да стане от завещателя или от друго лице. При приемането на завещанието нотариусът съставя протокол върху самия плик, който се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса и се завежда в специален регистър. След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира у нотариуса, се обявява от последния. Процедурата по обявяване е уредена в чл.27 от ЗНасл.и се инициира обикновено от заинтересованото лице, което подава молба до нотариуса за обявяване /отваряне/ на завещанието. Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол, в който описва съС.ието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е поискало обявяването и от нотариуса. На следващо място съдържанието на завещанието съставляват разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се извършват тези разпореждания както и самия предмет на разпорежданията - това, с което същото лице се оБ.детелства. Завещателните разпореждания могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на други лица. Обект на завещателни разпореждания могат да бъдат имуществени права, които могат да преминат по реда на наследственото правоприемство.
По своята правна
природа саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се
ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК формална доказателствена сила, която се
основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на
завещанието, какъвто е настоящият случай, доказателствената тежест за
установяване при условията на пълно и главно доказване, че същото е написано и
подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от документа и черпи
изгодни за себе си правни последици от оспорения завещателен акт, по аргумент
на чл. 193, ал. 3, изр. последно от ГПК (в
този смисъл Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 693/ 2012 г. на ВКС, ІІ
г.о.; Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 1381/ 2015 г. на ВКС, І г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Спорът в конкретния случай се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и дали е подписано от него.
В чл.42 от ЗНасл са предвидени случаите на нищожност на завещанието, а в чл.43 от ЗНасл. - на унищожаемост на завещанието, каквито съдът приема, че не са налице. Безспорно се установи от анализа на доказателствата по делото, че завещателното разпореждане е направено в полза на лице, което има право да получава по завещание и това е наследникът по закон на завещателя – неговият син Д.Б.. При съставяне на завещанието е спазена разпоредбата на чл.25 от ЗНасл., касаеща уредбата на саморъчното завещание, каквото е настоящото. Видно от приетите по делото три експертни заключения както текстът, така и подписът под саморъчното завещание от 28.04.1979 г. са изпълнени от лице, притежаващо еднакви писмено-двигателни навици. Доколкото още пред районния съд е безспорно установено, че подписът под саморъчното завещание е положен от Б. В. Б., с приетите при настоящото разглеждане на делото две допълнителни заключения беше установено и авторството на ръкописния текст на завещанието, в смисъл, че то също е изпълнено от завещателя. Следва да се посочи, че текстът е изпълнен без поправки и зачертавания. Завещанието съдържа четлива дата, която съдържа деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Липсват доказателства по делото, от които може да се направи извод, че към 28.04.1979 г. Б. В. Б. е бил завещателно недееспособен поради болест, както се твърди в отговора на исковата молба. Завещанието е изготвено изцяло саморъчно, а от доказателствата по делото се установи, че е предадено за пазене в запечатан плик, който е отворен към момента на обявяването на завещанието на 03.05.1979 г., като за това действие е изготвен нарочен протокол, подписан от молителя и съдията по вписванията. Протоколирано е, че след отваряне на бежов плик, голям формат, на една страна на който е съставен протокол за приемане на завещанието от 03.05.1979 г., в него се намери завещание на Б. В. Б., написано на бежов кариран лист, формат А4, на една страница без зачерквания, прибавки или поправки, датирано и подписано. Протоколирано е, че завещанието е прочетено от съдията по вписванията, след което същото е приподписано на всяка страница от молителя и от съдията по вписванията. В тази връзка следва да се приеме за неоснователно възражението, че завещанието не е обявено, но дори и това да беше вярно, съгласно трайно установената съдебна практика необявеното завещание не е недействително, тъй като обявяването не е елемент от фактическия състав, пораждащ правните му последици. Предмет на завещателното разпореждане е процесният недвижим имот, описан в обстоятелствената част на исковата молба: УПИ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в кв... по плана на село З., ведно с построената в него масивна жилищна сграда. Останалите процесни постройки – масивна сграда, разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м., масивен гараж с площ от 28 кв.м., които са с установен статут на търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ по силата приращението на основание чл.92 от ЗС и принадлежат на собственика на посочения по-горе недвижим имот, тъй като не се установи тези постройки да са собственост на друго лице.
При тези данни следва да се приеме, че завещанието от 28.04.1979 г. със завещател Б. В. Б. е действително и е породило своите правни последици, т.е. че ищецът Д.Б. е собственик на процесния имот по силата на направено в негова полза завещание от неговия праводател и наследодател Б. В. Б..
Възражението, че липсват доказателства за това, че към момента на смъртта си завещателят е бил собственик на процесния имот, е направено за пръв път едва с въззивната жалба, поради което на основание чл.133 от ГПК следва да се приеме, че то е преклудирано с изтичане на срока по чл.131 от ГПК като несвоевременно направено и поради това не следва да бъде разглеждано. При липсата на своевременно и надлежно направено възражение от страна на ответника - жалбоподател в настоящото производство, че към момента на своята смърт наследодателят не е бил собственик на спорния имот, следва да се приеме за безспорно между страните, че Б. В. Б. е бил собственик на имота, предмет на завещанието от 28.04.1979 г.
В заключение следва да се приеме, че собственик на
спорния имот по силата на завещателно разпореждане в негова полза е ищецът Д.Б.,
а н.а. № 93, том II, рег. № 2984, дело № 247/2017 г. по описа на
нотариус В.Г., вписана в Нотариална камара под № 612 с район на действие
РС-Пазарджик, с който ответникът Б.Д.Б. се домогва да се легитимира като
собственик, не може да бъде противопоставен на действителния собственик, тъй
като Б.Д.Б. е придобил права от несобственик. Тук е мястото да се
посочи, че неговата праводателка и майка В. М. се е снабдила с н.а. за
собственост № 75, том 3, рег. № 3645,
дело № 230/27.11.2017 г. по описа на нотариус М.Д., вписан в регистъра на
нотариалната камара под № 693 с район на действие РС-Пазарджик, на
основание давностно владение за целия имот, въпреки че между съпрузи давност не
тече на основание чл.115, б.“в“ от ЗЗД. С приетото като доказателство по делото
съдебно решение по гр.д. № 1528/2017 г.
по описа на РС-Пазарджик, с което е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът
между ищеца Д.Б. и съпругата му В. И.Б. /сега М./, като съдът е постановил, че семейното
жилище, находящо се в село З., ул. “О.“ № 28, ще се ползва съвместно от двамата
бивши съпрузи. Следователно от момента на завръщането си от Р. до влизане в
сила на бракоразводното решение – 19.06.2017 г. – между съпрузите давност не е
текла, а считано от 20.06.2017 г. до датата на сключването на договора за
покупко-продажба между М. и ответника Б.Д.Б. – 15.12.2017 г. – не е изтекла
предвидената от закона придобивна давност, за да се приеме, че В. М. е била
собственик на спорния имот към датата на продажбата.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1014.15 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за заплащане на претендираните разноски в този размер. Съобразно изричната разпоредба на чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд, на който е изпратено делото за повторно разглеждане, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС /ако искане за присъждането им е било направено своевременно пред касационната инстанция/, като разноските се присъждат съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете, а съгласно чл.308 от ГПК при новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Това означава, че разноските следва да бъдат присъдени съобразно крайния резултат от изхода на спора между страните при условията на чл.78 от ГПК. Тъй като в конкретния случай искът се явява основателен, разноски в полза на жалбоподателя Б.Д.Б. не следва да бъдат присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
528 от 19.04.2019г., постановено по гр.д.
№ 1607/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН ********** ***, да
заплати на Д.Б.Б., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 1014.15 лв. /хиляда и четиринадесет лева и
15 ст./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: