№ 27393
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110133310 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищцата К. В. Р. е предявила срещу ответницата Н. В. Н. иск за делба на наследствени
имоти с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН вр. чл. 34, ал. 1 ЗС за следните недвижими
имоти: едноетажната жилищна сграда с идентификатор по КККР .............. - по 1/2 идеална
част за всяка от страните, както и поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.507.815
при квоти 359/1318 ид.ч. за ищцата К. Р. и 859/1318 ид.ч. за ответницата Н. Н., както и е
предявила иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, който подлежи на разглеждане във
втората фаза на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е посочила, че иска евентуално към делбата да
бъде включен и имот, находящ се в гр. ..................... Въпреки това такъв петитум не е
формулиран, а е направено доказателствено искане за задължаване на ищцата да представи
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост върху него, поради
което съдът приема, че на този етап следва да се уважи доказателственото искане, а на
ответницата да се дадат указания да уточни прави ли искане за включване и на този имот в
делбата, като в случай че това е така, следва да индивидуализира надлежно имота съобразно
актуалния му статут, да представи данъчна оценка и скица за същия, както и да формулира
изричен петитум съобразно исканията си.
С исковата молба е направено и искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за
постановяване на привременни мерки, като ответницата да заплаща в полза на ищцата
сумата от 100 лева месечно, за лишаване от ползването на притежаваните от ищцата
359/1318 идеални части от процесния делбен поземлен имот, считано от датата на завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна вноска. Съдът
намира, че искането е нередовно, като следва да укаже на ищцата, че по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК може да се претендира такова обезщетение за периода от влизане в сила на решението
по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на производството по делба или до промяна на
обстоятелствата, като следва да уточни периода, за който претендира посоченото
обезщетение.
Ищцата твърди, че с ответницата са наследници на тяхната майка и общ наследодател
А. Г. С., починала на 16.12.2018 г. Посочва, че са съсобственици на следните недвижими
имоти: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.метра, състояща се от: хол,
кухня и спалня, баня-тоалетна и входно антре, с мазе под къщата, вписана в кадастралната
карта и кадастрални регистри на град София, община Столична, област София (столица),
одобрени със Заповед Р Д-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК като
сграда с идентификатор .............., съгласно Скица на сграда № ..........-28.06.2022 г., изд. от
1
СГКК - София, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата: няма данни за изменение; с адрес на сградата: град ................, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ........ брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; заедно с 359/1318
ид. части от поземлен имот с идентификатор ........ вписан в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо имота е от 15.04.2019 г., адрес на имота: град ................, с площ на имота от 659.00
(шестстотин петдесет и девет) кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 815, квартал 159, парцел IX, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: ............. и .......... съгласно Скица на поземлен имот № 15-714275-28.06.2022
г. Твърди, че собствеността върху поземления имот, описан по-горе, е придобита през 1946
г. от А. В. М. (по мъж А. Г. Й.) и съпруга й Г. Й. М., на основание Нотариален акт за
дарение № 68, том XI, регистър 2068, дело № 1894/26.07.1946 г. на I нотариус при Софийски
областен съд. Впоследствие имотът - предмет на този нотариален акт, представляващ парцел
V от кв. 161 по плана на с. О., Софийско, с обща площ от 1282 кв.м. е бил разделен на два
имота - процесният по настоящото дело поземлен имот останал в собственост на А. В. М. и
Г. Й. М., а останалата част от парцел V от кв. 161 по плана на с. О. е бил обособен в отделен
имот - собственост на другите две надарени лица Х. С. И. и съпруга й С. И. Р., който
понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор 68134.507.816. След смъртта
си на 12.11.1976 г. Г. Й. М. е оставил за свои наследници преживялата си съпруга А. В. М. и
дъщеря А. Г. С. (майка и общ наследодател на К. Р. и Н. Н.) при квоти от съсобствеността
3/4 ид. части - за А. М. и 1/4 ид.част - за А. С.. Сочи, че със саморъчно завещание от
28.10.1983 г. А. В. М. се е разпоредила в полза на ответницата Н. В. Н. с 300 кв. метра от
притежаваната от нея идеална част от поземления имот, равняваща се на 300/659 ид. части
от имота. След смъртта на завещателката А. В. М. на 28.09.1986 г. поземленият имот станал
съсобствен между ответницата - заветница Н. Н. и А. С., като частта от притежаваните от А.
М. 3/4 идеални части (на които съответствали 494 кв.метра от общата площ на имота), която
не е била предмет на завещанието, а именно: 194/659 ид.части (разликата между 494/659
ид.ч. и 300/659 ид.ч.), е била наследена от единствения й наследник по закон - А. С., която
на самостоятелно основание по наследство от баща си Г. М. е била собственик на 165/659
ид.ч. (= 1/4 ), или общо на 359/659 ид.части. След нейната смърт на 16.12.2018 г. тя оставила
за свои законни наследници дъщери К. В. Р. и Н. В. Н., които наследили нейните 359/659 ид.
части от поземления имот при равни квоти, съответно по ½ от 359/659 ид. части или по
359/1318 ид.части за всяка от тях. Сочи, че ответницата Н. Н. е собственик по завещание на
още 300/659 ид.части, поради което нейните идеални части от поземления имот, били
959/1318 ид.части, като твърди че тя била собственик на 359/1318 ид.части от поземления
имот. Твърди, че след смъртта на общата наследодателка А. С., описаната по-горе
едноетажна жилищна сграда, е била съсобствена на страните при равни квоти - квоти 1/2 ид.
част. Твърди, че с покана от 05.08.2022 г. до ответницата заявила претенция по чл. 31, ал.2
от Закона за собствеността за заплащане на обезщетение за изключително ползване на
съсобствения жилищен имот в месечен размер от 250 (двеста и петдесет) лева, считано от
датата на писменото поискване. Поканата била връчена на ответницата на същата дата.
Сочи, че с обратно писмо - Покана рег. № 4006 от 11.08.2022 г. от ответницата тя предявила
претенции към ищцата във връзка със заплащане на парични суми за съсобствените имоти -
публични задължения за периода 2016-2021 г. и претенция за заплащане на извършени от
нея в имота подобрения, която в момента е бил предмет на разглеждане по гр.дело №
6582/2023 г. на СРС, 41 съдебен състав.С оглед гореизложеното моли за допускането на
съдебна делба за процесните имоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. В него
признава, че с ищцата действително са съсобственици на описаните в исковата молба
недвижими имоти, но оспорва изчислените квоти. Твърди, че поземленият имот, който е с
2
площ по скица 659 кв. м., находящ се в гр. ................, следва да се подели при идеални части,
както следва: 479,25 кв. м. за Н. Н. и 179,25 кв. м. за К. Р.. Посочва, че в имота има три
постройки. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.507.815.2 бил завещан на
ответницата със същото завещание, докато самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.............. останал съсобственост на двете сестри Н. и К. при равни квоти. Третата постройка
представлявала барака на ищцата. Твърди, че след като починала майка им, за която
приживе се е грижела само Н. Н., тя платила погребението и всичко необходимо, тъй като
сестра й по това време е била в невъзможност, поради ефективно изтърпяване на присъда
„лишаване от свобода“, заплащала и всички неплатени от майка им данъци и такси за
имотите, считано от 2016 г. Твърди, че К. Р. никога не е била лишавана от правото да ползва
съсобствените имоти, като ги е обитавала и ползвала във възможното за нея време и е
влизала със собствени ключове в тях като винаги имала възможност да ги ползва. Твърди, че
изпратената от ищцата покана за обезщетение не била подписана. Твърди, че от месец март
2019 г. са били извършени със знанието и съгласието на К. Р. множество ремонти, които са
подробно описани в отговора на исковата молба. Посочва, че извършените ремонти
обхващали фасадата и двора на къщата, както и били извършени ремонтни дейности в
къщата, обхващащи антрето, банята, хола и спалнята на първия етаж, както и мазето и
стълбището. Моли да бъде допусната делба, като бъде установено, че ответницата е
собственик на 479,25 кв. м. за от поземления имот, а 179,25 кв. м. за К. Р. и по 1/2 идеална
част от еднофамилната жилищна сграда. Прави искане във втората фаза ищцата да бъде
осъдена да заплати 18 523,22 лева, съставляващи нейният дял от необходимите разноски за
ремонти на имота, както и моли искът на ищцата по чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По доказателствената тежест
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и ответника при твърдените квоти,
като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така както са описани в исковата
молба.
По направено искане, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременни
мерки ищецът следва да докаже, че имотът е съсобствен между страните при твърдените
квоти, както и период и ползване от ответницата на съсобствения с ищеца поземлен имот.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС на ищцата, както и по искането на
ответницата за осъждането на ищцата за сумата в размер на 18 523,22 лева, съставляващи
нейният дял от необходимите разноски за ремонти на имота, доказателствена тежест ще
бъде разпределена при насрочването на делото за втората фаза от делбата, доколкото
същите подлежат на разглеждане в нея.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Основателно е искането на ответницата за задължаване на ищцата да представи по
реда на чл. 190 ГПК документите за собственост, с които разполага по отношение на
описания в молбата апартамент.
Искането на ищцата по чл. 190 за задължаването на ответницата да представи
намиращото се в нея саморъчно завещание на А. В. М. от 28.10.1983 г., с данни за
вписването му в Имотен регистър, и Протокол от 06.05.1996 г. за обявяването на
завещанието от нотариус при Софийска нотариална служба следва да бъде отхвърлено,
доколкото ответницата твърди, че оригиналът не се намира у нея и представи заверен
препис от същото.
Искането на ответницата за допускане на четирима свидетели касае претенции по
втората фаза на делбата и съдът ще се произнесе по него при насрочване на делото за
3
втората фаза от делбата.
На ответницата следва да бъде дадена възможност да формулира задачи по
поисканата съдебно-техническа експертиза, в случай че същата се отнася до предмета на
разглеждане на производството в първа фаза по делбата.
На ищцата следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства във връзка с направеното искане за допускане на привременни мерки относно
твърдените обстоятелства, че описаният в исковата молба поземлен имот се ползва
единствено от ответницата и ищцата е лишена от ползването на същия след подаването на
исковата молба, както и за размера на претендираното обезщетение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в едномесечен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни дали прави искане за
включване и на друг имот в делбата, като в случай че това е така, следва да
индивидуализира надлежно имота съобразно актуалния му статут, да представи данъчна
оценка и скица за същия, както и да формулира изричен петитум съобразно исканията си.
При неизпълнение на дадените указания съдът ще приеме, че такова искане не е направено.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок с писмена молба с препис за насрещната
страна да уточни периода, за който претендира постановяване на привременни мерки по
реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, изразяващи се в заплащане от страна на ответника на 100 лв.
месечно, като има предвид, че привременните мерки се допускат за периода от влизане в
сила на решението по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на производството по делба или до
промяна на обстоятелствата. При неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще счита,
че искането е направено за периода от влизане в сила на решението по първа фаза на
делбата до окончателно приключване на производството по делба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. от
15.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата по реда на чл. 190 ГПК в едноседмичен срок с писмена молба
с преписи за насрещната страна да представи преписи от документите, удостоверяващи
придобиване правото на собственост върху апартамент 11, находящ се в гр. ..............
УКАЗВА на ищцата по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства във
връзка с направеното искане за допускане на привременни мерки относно твърдените
обстоятелства, че описаният в исковата молба поземлен имот се ползва единствено от
ответницата и ищцата е лишена от ползването на същия, както и за размера на
претендираното обезщетение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да формулира задачи по
поисканата съдебно-техническа експертиза, в случай че същата се отнася до предмета на
разглеждане в първа фаза от производството по делба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНЕ искането на ищцата по чл. 190 за задължаването на
ответницата да представи намиращото се в нея саморъчно завещание на А. В. М. от
28.10.1983 г., с данни за вписването му в Имотен регистър, и Протокол от 06.05.1996 г. за
обявяването на завещанието от нотариус при Софийска нотариална служба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на четирима
свидетели, като по отношение на искането за събиране на гласни доказателства съдът ще се
произнесе при насрочване на делото за втората фаза от делбата.
4
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба, както и от молбата с вх. номер 364044/18.12.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5