Решение по дело №512/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 233
Дата: 4 октомври 2024 г. (в сила от 31 октомври 2024 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20241510200512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Дупница, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200512 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1920-000041 от 05.03.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Перник, РУ 01-Перник, упълномощен
съгласно Заповед № 313з-491/21.03.2022 г., на Директор на ОДМВР-Перник, с което на К. К.
М., с адрес: гр. П, ул."Ч. Х." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание
глоба“, в размер на 250.00 лв. / двеста и петдесет лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В
жалбата си излагат различни доводи, като се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, като констатациите в него не отговарят на действителната обстановка.
Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Изразява
становище за неоснователност на жалбата в писмо до съда, чрез редовно упълномощен гл.
юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 23.01.2024 г., около 10:05 часа, в гр. Перник, по ул. „Средец“ и с посока на
движение към ул. „Софийско шосе“, жалбоподателят, като водач управлявал собственото си
МПС „М********“, с рег.№ ******, като бил спрян за проверка от автопатрул съставен от
служителите на РУ-Перник – свидетелите К. и С., които след справка с техническо средство
- РСОД установили, че собственикът на МПС не е сключил задължителната застраховка
„ГО“ за същото и превозното средство се управлява без действаща валидна полица.
За констатираните обстоятелства бил съставен от св. К., в присъствието на св. С. и на
водача АУАН, който е подписан от същите и връчен срещу подпис на жалбоподателя, без
възражения. С акта били иззети и СУМПС и СРМПС, които били върнати на жалбоподателя
по-късно, след представяне на валидна полица за задължителната застраховка „ГО“.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление - НП № 24-1920-000041 от 05.03.2024 г., издадено от Началник група към
ОДМВР - гр. Перник, РУ 01-Перник, упълномощен съгласно Заповед № 313з-491/21.03.2022
г., на Директор на ОДМВР-Перник, с което на К. К. М., с адрес: гр. П, ул."Ч. Х." №**, с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т.
1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 250.00 лв. / двеста и
петдесет лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства:
Съдът приема с доверие свидетелските показания на двамата полицейски служители
К. и С., тъй като казаното от тях кореспондира в достатъчно голяма степен със събраните
писмени доказателства, вкл. и служебно изисканите от съда справки, всички прочетени по
реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не са налице някакви драстични и сериозни
противоречия и разминавания относно информацията съдържаща се в различните
доказателствени източници. Без съмнение от представените писмени доказателства се
установява и собствеността на автомобила, както и липсата на валидна и действаща към
датата и най-вече часа на проверката полица за застраховка „ГО“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът след цялостна и детайлна служебна проверка на атакуваното НП приема
следното:
Жалбата е подадена в срок, в предвидената в закона форма и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради следното:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.
Актосъставителят е полицай при ОД на МВР - Перник и е компетентно длъжностно лице по
смисъла на чл. 647 ал. 1 от КЗ, видно от т. I 25 от приложената Заповед № 313з-
604/10.03.2023 г. АНО е заемал длъжност „Началник група ППД“ към ОДМВР – Перник, 01
РУ-Перник, съгласно т. 1.5 от Заповед № 313з-491/21.03.2022 г. АНО след издаването на НО
2
е бил и повишен в друга ръководна длъжност, съгласно представената Заповед № 8121к-
4592/10.04.2024 г.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат абсолютно всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Налице е ясно, пълно и точно описание на нарушението по време и място, като е установен
и посочен и неговият автор.
При реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Съгласно посочената като нарушена норма – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ лице, което е собственик и управлява моторно превозно
средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
наказва с глоба от 250 лева - за физическо лице. По делото е безспорно установено, вкл. от
служебно изисканите справки от системата на „Гаранционен фонд“, че към датата и най-
вече часа на проверката за процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10.1 от
приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на
понятието "автомобилист" е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ -
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който
във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
С разпоредбата на чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. Освен това разпоредбата на чл. 481 ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за
движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава
застраховка за водача, като гласи: "Не се допуска движение на моторно превозно средство
по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". Предвид
тази абсолютна забрана е ирелевантно обстоятелството, че малко по-късно за процесният
автомобил е била сключена и представена във връзка с връщане на иззетите СУМПС и
СРМПС нова полица за задължителна застраховка „ГО“, със срок и час на валидност от
23.01.2024 г. 10:34:28 часа до 22.01.2025 г., в 23:59:59 часа. Като е управлявал МПС, негова
собственост, във връзка с чието използване не е имало предварително сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата и часа на проверката, жалбоподателят е осъществил състава на административно
3
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 638 ал. 1, т. 1 от КЗ с всички негови обективни
признаци. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 960 от 16.05.2024 г. по к. адм. н. д. №
205 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил, Решение № 216 от
29.01.2024 г. по к. адм. н. д. № 294 / 2023 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил и др.
Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на
непредпазливост, доколкото жалбоподателят, в качеството си на водач, е могъл и е бил
длъжен да знае, че за автомобилът му няма валидна и действаща застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Правилно е определен и размерът на наложеното адиминистративно наказание, което
е фиксирано от законодателя в абсолютен размер и не подлежи на промяна.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направените по делото от съда разноски за явяване на
свидетеля А. С., в размер на 24,02 лв., съдът приема, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателят К. К. М., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 24,02
лева – разноски за явяване на свидетел.
Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985
година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила): "По делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица
страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се
произнесе на коя от страните възлага разноските по делото." Тези разноски се поемат в
хода на делото от бюджета на съда и се присъждат в тежест на някоя от страните според
резултата от делото.
Производството по обжалване административнонаказателните постановления е особен
вид наказателно производство. За призоваването и разноските по това производство важат
правилата относно правата и задълженията на страните за престъпления от общ характер,
защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични или само имуществени отношения. Съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, вр.
с чл. 84 от ЗАНН, с решението си съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото. Възлагането зависи от това, дали наказателното постановление е
потвърдено, както е в случая или съответно изменено или отменено, като ако наказателното
постановление бъде потвърдено разноските се възлагат изцяло на нарушителя-
жалбоподател, защото с виновното си поведение сам е станал причина те да бъдат
4
направени, както е в случая. Следва да се отбележи изрично и за пълнота, че правната
уредба в чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 143 и сл. от АПК касае единствено и само въпросите
относно отговорността и присъждането на разноски на страните една на друга, но не и
относно сторените служебно от бюджета на съда разноски, както е в случая. Без съмнение
последните следва да се възлагат винаги на нарушителя, когато НП е потвърдено, респ.
частично, когато евентуално НП е изменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН и чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1920-000041 от 05.03.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Перник, РУ 01-Перник, упълномощен
съгласно Заповед № 313з-491/21.03.2022 г., на Директор на ОДМВР-Перник, с което на К. К.
М., с адрес: гр. П, ул."Ч. Х." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание
глоба“, в размер на 250.00 лв. / двеста и петдесет лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. К. М., с ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Дупница и в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 24,02 лева – разноски за явяване на
свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5