№ 281
гр. П***, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102817 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез
пълномощника си юрисконсулт М. твърди, че на 18.09.2019 г. между
заемодателя „Вива Кредит“ ООД и заемателя Н. М. ИВ. бил сключен договор
за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят се задължил да
предостави на заемателя заем в размер на 1 500 лв., а заемателят се задължил
да върне на заемодателя сума в размер на 3 036 лв., ведно с договорната лихва
и такса за експресно разглеждане на документи, на 15 месечни погасителни
вноски, всяка от които размер на 202.40 лв. Твърди, че със заемната сума бил
рефинансиран текущият заем на заемателя по договор за паричен заем № ***
от 01.06.2019 г. в размер на 291.51 лв., а остатъкът бил изплатен на заемателя
с РКО № 97 от 18.09.2019 г. Твърди, че по договора за паричен заем
заемателят извършил плащания в общ размер на 277 лв., като остават
дължими главница в размер на 1 421.46 лв., договорна лихва в размер на
383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до 11.12.2020 г. и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 104.83 лв. за
периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г. Поддържа, че е придобил вземанията
по договора за паричен заем по силата на Приложение № 1 от 01.09.2020 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. За съобщаване на цесията на длъжника
прилага уведомление, което да бъде връчено на ответника, ведно с препис от
исковата молба. Твърди, че за събиране на вземанията по договора за паричен
заем се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
1
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това моли в отношенията му с
ответника Н. М. ИВ. да бъдат установени вземанията по договора за
потребителски кредит, както следва: главница в размер на 1 421.46 лв.,
договорна лихва в размер на 383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до
11.12.2020 г. и лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената
главница в размер на 104.83 лв. за периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. М. ИВ. чрез особения си
представител адвокат Р. намира исковете за недопустими и неоснователни.
Оспорва материално правната легитимация на ищеца, тъй като същият не е
титуляр на вземанията и не ги е придобил по силата на сочения договор за
цесия, тъй като той е сключен преди датата на възникване на задълженията.
Сочи, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия, поради което счита,
че договорът за цесия не е породил действие по отношение на длъжника. В
тази връзка посочва, че по делото липсват данни длъжникът да е бил
уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а приложеното към исковата молба уведомление не е достигнало
реално до ответника. Счита, че връчването на особен представител няма за
последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители
нямат представителна власт да получават материалноправни изявления,
адресирани до ответника. Поради това поддържа, че ищецът няма качеството
на кредитор и е лишен от материалноправна легитимация да търси
изпълнение по договора за паричен заем. Моли производството по делото да
бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове, а при
условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани по размер. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява от представения по делото договор за паричен заем Viva
Standard № ***, че на 18.09.2019 г. между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и
заемателя Н. М. ИВ. е бил сключен договор за заем, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 1 500
лв., с който съгласно чл. 2, ал. 1 от договора е рефинансиран текущ заем на
заемателя, като изцяло е погасено задължението по договора за паричен заем
№ *** от 01.06.2019 г. в размер на 291.51 лв., а остатъкът от заемната сума
заемодателят се е задължил да изплати на заемателя съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са уговорили, че преди
подписване на договора заемателят доброволно е избрал да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, а съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят
2
дължи такса в размер на 1 101.90 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
заемателят се е задължил да върне заема в срок от 15 месеца на 15 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 202.40 лв., дължими на
падежни дати, посочени в договора за паричен заем, при ГПР в размер на
49.49 % и фиксиран ГЛП в размер на 40.32 %. Общата сума на плащанията по
договора с включена такса за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем е 3 036 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
именно: поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя
бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на слените изисквания: да е навършило 21-годшина
възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1 000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 734.55 лв., която се
разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
като в този случай дължимата вноска е в размер на 251.37 лв., а общото
задължение по договора става 3 770.55 лв.
С РКО № 0097/18.09.2019 г. „Вива Кредит“ ООД е изплатил на Н. М.
ИВ. сумата от 1 208.49 лв. с основание: отпускане на кредит ***.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия),
сключен на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на продавач
или цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в
качеството на купувач или цесионер, страните са се съгласили продавачът да
прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, договори за потребителски
кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР,
които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се
индивидуализират в приложение № 1 към договора.
С приложение № 1 от 01.09.2020 г. е прехвърлено вземане срещу Н. М.
ИВ. по договор за кредит № *** от 18.09.2019 г. в размер на 1 421.46 лв.
остатъчна главница, договорна лихва в размер на 383.70 лв. и
такси/неустойки/разходи в размер на 1 863.39 лв.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016 г. „Вива
Кредит“ ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени
3
задължения“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016 г. между „Вива
Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като
цесионер, включени в което и да е подписано приложение № 1 между
страните, което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия.
Към исковата молба е приложено уведомление до Н. М. ИВ. за
извършване на цесията и прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем № *** от 18.09.2019 г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД.
Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието по
делото, общият размер на задълженията на ответника по договора за паричен
заем е 3 945.55 лв., от които: главница – 1 500.00 лв., договорна лихва –
434.10 лв., такса за експресно разглеждане на документи – 1 101.90 лв.,
неустойка непредставяне обезпечение – 734.55 лв., разходи за събиране на
вземането – 175.00 лв. По кредита е извършено едно плащане на 31.10.2019 г.
на сумата от 277.00 лв. След приспадане на погасените задължения са
останали дължими следните суми: главница в размер на 1 421.46 лв.,
договорна лихва в размер на 383.70 лв., такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 1 027.81 лв., неустойка непредставяне обезпечение в
размер на 685.58 лв. и разходи за събиране на вземането в размер на 150.00 лв.
Общият размер на задължението възлиза на 3 668.55 лв. Размерът на
дължимата законна лихва върху непогасената главница в размер на 1 421.46
лв. за периода от 12.12.2020 г. – датата следваща последната погасителна
вноска, до 27.04.2021 г. е 54.10 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по
договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на предявените искове предполага съществуване на
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
сключен между третото неучастващо по делото лице „Вива Кредит“ ООД в
качеството на заемодател и ответника Н. М. ИВ. в качеството на заемател,
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
отпуснатата в заем сума, настъпване на изискуемостта на вземането и
4
надлежното прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца по
силата на договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), в т.ч.
уведомяването на длъжника за извършената цесия. Осъществяването на тези
правнорелевантни обстоятелства следва да бъде установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Сключеният между страните договор има правните характеристики на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо
който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК и
разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи в договори, сключени
с потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, за които съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В изпълнение на задължението за извършване на служебна проверка по
чл. 7, ал. 3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че
клаузата на чл. 1, ал. 3 във връзка с чл. 1, ал. 2 от договор за паричен заем №
*** от 18.09.2019 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 1 101.90
лв., и клаузата на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от договора, съгласно
която при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 734.55 лв., са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Клаузата за заплащане на такса за допълнителната услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като
действията по разглеждане на искането за отпускане на заем, преценка на
кредитоспособността на заемателя и одобряване на заема са присъщи на
кредитирането, особено когато кредиторът е кредитна институция,
извършваща дейност по кредитиране по занятие. Събирането на такса за това
от потребителя противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
забраняваща на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато
именно дейност е дейността по разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Заплащането на такава такса е уговорено изцяло във вреда на
потребителя, поставя го в неблагоприятна позиция в сравнение с другата
страна в правоотношението и освен това накърнява добрите нрави, тъй като
размерът на тази допълнителна такса представлява 73.46 % от отпуснатата в
заем сума, което я прави прекомерна в сравнение с размера на заема.
Клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение
на кредитора на първо място е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
тази насока е достатъчно да се посочи, че размерът на неустойката – 734.55
лв., представлява почти половината от размера на предоставената в заем сума
– 1 500 лв. От съдържанието на договора за паричен заем не се установява по
5
какви точно критерии е определен размерът на неустойката, от какви
компоненти се състои и в каква зависимост е същата от отпуснатата в заем
сума. При това задължението за заплащане на неустойка е вменено в тежест
на потребителя едновременно със задължението за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва и на законна лихва при забава. По този начин
неустойката оскъпява значително кредита за сметка на потребителя и го
поставя в неравноправно положение в сравнение с търговеца.
На следващо място клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като поставените към потребителя изисквания за
предоставяне на обезпечение на заемодателя в тридневен срок от сключване
на договора са непосилни и на практика неизпълними. Ако потребителят
имаше възможност да осигури банкова гаранция за сума в размер на цялото
задължение по договора за кредита или поръчител – физическо лице, който да
отговаря на посочените от кредитора условия, то същият не би прибягнал до
услугите на този кредитор, предлагащ т.нар. „бързи кредити“ при явно по-
неизгодни условия, отколкото банките. Включвайки такава клауза в договора
за паричен заем, кредиторът си гарантира сигурна печалба, поставя в
неблагоприятно положение потребителя и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По делото няма данни
клаузите на чл. 1, ал. 3 и в чл. 5, ал. 2 от договора за паричен заем да са
индивидуално уговорени. Напротив от начина, по който е представено
съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен
предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя.
Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. По тези съображения съдът намира, че
посочените клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл.
143, ал. 2, т. 5 и 20 от ЗЗП.
От друга страна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда,
че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към закона начин. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
6
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да прецени реалната цена на финансовата услуга
и икономическите последици от сключване на договора, като направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В случая в договора за паричен заем е посочена стойност на ГПР от
49.49 %, която с оглед чл. 7 от договора може да се предположи, че включва
таксата за експресно разглеждане, но очевидно не включва неустойката,
оскъпяваща сама по себе си кредита с 48.97 %. С тази неустойка се покриват
разходи, които са свързани с договора за заем и са били предварително
известни на кредитора, най-малкото защото са предвидени в договора за
паричен заем, поради което стойността й е следвало да бъде включена в ГПР
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин
макар формално договорът за паричен заем да съдържа размер на ГПР,
същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не
отразява реалната стойност на разходите по кредита и потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
оглед изложеното следва да се приеме, че налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора за потребителски кредит, което
съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора поради
противоречие със закона.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е
установено, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на
заемателя заемната сума. За това свидетелства извършеното от ответника
плащане по договора за кредит, представляващо извънсъдебно признание за
получаване на сумата, и представения РКО в тази насока. Поради това
ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и други
плащания като възнаградителна и мораторна лихва. От размера на чистата
стойност на кредита – 1 500 лв., следва да бъдат приспаднати направените до
момента плащания, чийто размер съгласно заключението на
съдебносчетоводната експертиза е 277 лв. Следователно дължима от
ответника е сума в размер на 1 223 лв.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание извършеното
прехвърляне на вземанията по договора за кредит, което е породило действие
по отношение на чистата стойност на кредита, дължима по силата на чл. 23 от
7
ЗПК. Обстоятелството дали уведомяването за извършената цесия по смисъла
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е достигнало до длъжника е без правно значение, щом
той не противопоставя възражение, че е платил задължението на предишния
кредитор – Решение № 93 от 28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016
г. на ВКС, II г.о. От друга страна за прехвърляне на вземането длъжникът е
уведомен от ищеца-цесионер въз основа на упълномощаване от предишния
кредитор с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в
т.ч. уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания. Съгласно
Решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I
т.о., връчването на ответника на всички книжа по делото е надлежно, ако е
направено на особения му представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. връчването на
уведомление за цесия на особения представител на ответника е надлежно и е
породило правни последици.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 1 223 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
31.05.2021 г., до окончателното плащане, а за разликата над 1 223 лв. до
предявения размер от 1 421.46 лв. искът за главница следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Като неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 23 във
връзка с чл. 22 от ЗПК следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
договорна лихва в размер на 383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до
11.12.2020 г. и за лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената
главница в размер на 104.83 лв. за периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото и заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство в размер, определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В полза на ответника разноски за отхвърлената част от иска не се
присъждат, тъй като не е направено искане за това, а и по делото няма данни
ответникът да е сторил разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
М. ИВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Д*** Д***“ ***, ***, *** дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *** седалище и
адрес на управление: гр. С***, ул. „П*** В***“ ***, ***, представлявано от
управителите И*** Ц*** К*** и Я*** Б*** Я***, на основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК сумата от
8
1 223 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договор за паричен
заем № *** от 18.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.05.2021 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1 223 лв. до 1 421.46 лв., както
и исковете с правно основание чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени
по реда на чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане за договорна лихва в
размер на 383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до 11.12.2020 г. и на лихва за
забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 104.83 лв.
за периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1818/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. М. ИВ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Д*** Д***“
***, ***, *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „П*** В***“
***, ***, представлявано от управителите И*** Ц*** К*** и Я*** Б*** Я***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 75.98 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 64.03 лв., депозит за особен представител в размер на 297.59 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 128.06 лв. и разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 24.46 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 64.03 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез ССЕВ, а на ответника –
чрез особения му представител.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9