Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 27.08.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и шести август две
хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар ЖАНЕТА ЕЛЕНКОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 103 по описа за 2020 г.,:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на
иска 260.00 лв. – главница, и по чл. 86 ЗЗД – лихви за забава в размер на 73.21
лв. и законни лихви за забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че на на 02.05.2017 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника С.Т.И., е сключен Договор
за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди се, че съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Ищецът сочи, че кредитополучателят подава заявка за отпускане
на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си
условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр е цялата преддоговорна информация, е която трябва да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането
на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Ищецът сочи, че на
02.05.2017 г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях.
В заявката си, ответника С.И. е заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 260.00 (двеста и шестдесет лева), като заявява и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 01.06.2017 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя в „Изипей“ АД, на същия ден – 02.05.2017 г. Със сключването на
договора, ответника се е задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на 335.39 (триста тридесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки), от които главница в размер на 260.00 (двеста и шестдесет лева), договорна лихва в
размер на 8.75 (осем лева и седемдесет и пет стотинки) за периода на ползване
на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 66.64 (шестдесет и шест лева и шестдесет и четири
стотинки).
Ищецът твърди, че с настъпване на падежа по договора –
01.06.2017 г., кредитополучателят – ответник не е погасил дължимите суми и е изпаднал
в забава. В т. 13.2 от общите условия е уговорена клауза, като съгласно същата
от 02.06.2017г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява неустойка за
неизпълнение, чийто размер се формира чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ – 10.00 % към договорния лихвен процент – в конкретния
случай - 40,95%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“
са изпратени четири писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит. Твърди се, че на 23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF
– 2018
– 033/ 23.11.2018 г., по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД е
изпратило до ответника уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която е получена на 19.12.2018 г. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс“ ЕООД е предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент, ответника не е върнал заетата от него сума.
Предвид гореизложеното, ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД претендира, ответника С.Т.И., да бъде осъден да им заплати сума в общ
размер 333.21 (триста тридесет и три лева и двадесет и една стотинки), - по
Договор за кредит № **********, от които главница в размер 260.00 (двеста и
шестдесет лева), и лихва за забава в размер 73.21 (седемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) за периода от 02.06.2017 г. до 11.03.2020 г., както и
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил. Ответникът не се явява и не изпраща
представител и в съдебно заседание.
По делото
е депозирано Становище от процесуалния представител на ищцовото дружество, в която е направено и искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, в о. с.з. на 26.08.2020 г., съдът, прие, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, тъй като ответника не е депозирал в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца
е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е
представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението,
разпореждането на съда и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявения иск е вероятно основателен, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата
молба писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение
за формална нередовност.
Доказа се съществуването на
облигационно правоотношение между страните, обективирано в Договор за кредит № ********** от 02.05.2017 г. Доказано е отпускането на кредит от страна на ищеца
и неизпълнение от страна на ответника – да върне кредита на падежа. Налице е доказано
цедиране на вземането с договор за цесия, по силата на който с която вземането
спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответника е уведомен, в
съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи
изцяло така предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски в процеса: 100.00 лв. –
държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА С.Т.И. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез
пълномощника им юрисконсулт Г.К., сумите : 260.00 лв. (двеста
и шестдесет лева) – неизплатена
главница по Договор за кредит № ********** от 02.05.2017
г. – на осн. чл. 240, ал. 1 във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и 73.21 (седемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) – лихви за забава за периода от 02.06.2017 г. до
11.03.2020 г., – на осн. чл. 86 ЗЗД, ведно със
законните лихви върху главницата, считано от 16.03.2020 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.И. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез пълномощника им юрисконсулт
Г.К., направените по делото разноски – 100.00 (сто
лева) – държавна
такса и 150.00 (сто и
петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :