Решение по дело №5512/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260284
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20211100105512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.05.2024 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5512 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, а при евентуалност иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

Ищците Л.Х.С. и Б.П.С. (последният освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение на л. 72 и л. 116 от делото) твърдят следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: извършено на 10.02.2006 г. от тях в полза на ответника Е.С. дарение на недвижим имот, представляващ кафе аперитив Л. в гр. София, кв. Горубляне, прикрит с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 66 от 10.02.2006 г., по който е определена продажна цена на данъчна оценка, която страните не са имали намерение да бъде платена и не е плащана; сключването на привидната сделка и поради невъзможност за оспорването й другото им дете заради накърняване на запазената му част (и което се явява трето на привидното правоотношение лице); съставянето на нарочно обратно писмо за симуЛ.вността на сделката от страните по сделката; необходимост от издръжка на дарителите, предвид възрастта им, влошеното здравословно състояние, пандемичната обстановка и получавани доходи, които за ищеца Б.С. са само от пенсия и възлизат на 355.77 лева, а той не чувал, имал необходимост от средства за лекарства и асистирана грижа; отправена на 01.12.2020 г. покана до надарения – ответника Б.С., който е отказал такава на търсещия месечна издръжка от 100 лева дарител и ищец Б.С., и ги тревожил, включително и поради злоупотребата му с алкохол; поведение на сина им, сочещо на непризнателност и обосноваващо искане за отмяна на действителната сделка за дарение на процесния имот. Искат прогласяване на договора за продажба по нотариалния акт за нищожен като привиден и разкриване на действителния договор за дарение по същия нотариален акт, а при евентуалност - разваляне на договора за дарение по отношение на Б.С. за ½ идеална част от процесния имот. Претендират разноски.

Ответникът Е.Б.С. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба и не е изразил становище по същите при разглеждането им.

Ответникът А.Н. Д.(преди С.) в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подала отговор с оспорване на предявените искове, възразявайки че: продажбата е действителна сделка и имотът е придобит от ответниците като съпрузи в съпружеска имуществена общност; обратното писмо е с недостоверна дата и не й е противопоставимо поради неподписването й от нея и липсата в него на всички елементи от съдържанието на договора; плащане на цената по продажбата на процесния имот със заемни средства и ползването на имота от придобиването му като съсобствен, включително и след прекратяването на брака им, след който е заведено и настоящото дело. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 от 10.02.2006 г. на нотариус Ц.З.с район на действие РС София, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 189, ищците Л.С., в качеството й на едноличен търговец с фирма “Л. – Л.С.“, и Б.С. са продали на Е.С. недвижим имот, представляващ търговски обект, представляващ кафе аперитив “Л.“, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, бул. “******. В нотариалния акт са удостоверени волеизявленията на страните по договора, че договорената от тях цена е в размер на 24858.50 лева (в какъвто размер е и данъчната оценка на имота), която продавачите са заявили, че са получили от купувача.

По делото е представен документ, озаглавен “Обратно писмо“ от 10.02.2006 г., подписан от Л.С. и Б.С., от една страна – наричани дарители, и от Е.С., от друга страна – наричан дарен, съгласно който страните са изразили воля, че сключената помежду им сделка, изповядана под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.02.2006 г. е привидна и прикрива договор за дарение, по силата на който Л.С., в качеството й на едноличен търговец с фирма “Л.-Л.С.“ и Б.С. прехвърлят на Е.С. безвъзмездно чрез договор за дарение процесния недвижим имот. В обратното писмо са удостоверени още и изявления на страните, съгласно които обективираната в нотариалния акт от 10.02.2006 г. сделка е изповядана като покупко-продажба, за да бъде избегната възможността сестрата на ответника Е.С. – трето за настоящия спор лице, да иска отмяна или намаляване на дарението в качеството си на наследник. В документа ответникът Е.С. е декларирал, че не е заплащал посочената в нотариалния акт цена в размер на 24858. 50 лева (при данъчна оценка от 24858.50 лева), тъй като е надарен с описания в писмото недвижим имот, представляващ кафе аперитив.

Представена е по делото и покана от 29.11.2020 г., с която ищецът Б.С. е отправил искане до ответника Е.С. да му заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно с оглед на невъзможността на Б.С. да работи и да се грижи за себе си, като получаването на поканата е удостоверено с подписа на Е.С. от 01.12.2020 г.

От представените удостоверения за раждане се установяват съществуващите между страните по спора и процесния договор родствени отношения – ищците Л. Стоева и Б.С. са родители на ответника Е.Б. и на трето за настоящия спор лице – Мариета С.. Установява се от удостоверение за граждански брак, че процесният договор е сключен през време на брака на ответниците Е.С. и А., сключен на 09 септември 1990 г., прекратен с влязло в сила на 05.10.2021 г. решение на СРС (л. 98 – 100 от делото). От брака помежду им е родено дете - син, навършило пълнолетие към момента на прекратяване на брака, видно от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца от 15.11.2022 г. на ответника Е.С., който има и дъщеря отпреди брака си с ответника А.С..

Представена е също и декларация с нотариално заверен подпис, съгласно която трето за настоящия спор лице - Х.Х., е декларирало предоставянето на ответника А.С. на сума в размер на 25000 лева, предназначена за закупуване на кафе аперитив “Л.“, находящо се в гр. София, кв. Горубляне, бул. “******. Тази декларация обаче не е допустимо доказателствено средство за посочените в нея обстоятелства, тъй като обективира в писмена форма свидетелски показания, дадени не по предвидения в ГПК ред и чиято допустимост следва да бъде ценена при условията на 164 от ГПК, поради което и същата не следва да бъде ценена при обосноваване на решаващите изводи на съда.

По делото е представена и етапна епикриза за здравословното състояние на ищеца Б.С. за периода от 2013 г. – 2022 г., от която се установява, че му е поставена диагноза мозъчно-съдова болест, наред с което са били налични и други придружаващи заболявания.

Представено са и удостоверение и справка от НОИ за получавани доходи от ищеца Б.С.. Видно от удостоверението получаваната от Б.С. месечна сума от пенсии и добавки от държавното обществено осигуряване за периода за периода от 01.2020 г. до 06.2020 г. е в размер на 333.43 лева, за 07.2020 г. – в размер на 355. 77 лева, за периода от 08.2020 г. до 06.2021 г. - 405.77 лева, за периода от 07.2021 г. до 09.2021 г. - 423.56 лева, за периода от 10.2021 г. до 12.2021 г. – в 493.56 лева, за 01.2022 г. – в размер на 473.09 лева, за 02.2022 г. – 521.31 лева, за 03.2022 г. - 493.56 лева, за 04.2022 г. - в размер на 563.56 лева, за периода от 05.2022 г. до 06. 2021 г. - 493.56 лева, за периода от 07.2022 г. до 09.2022 г. - 534.14 лева, и за периода от 10.2022 г. до 11.2022 г. - 617.48 лева. Данни за осигурителен доход на Б.С. за периода от 01 януари 2020 г. до 31.12.2022 г. липсват, видно от посочената справка. Липсват и данни за други имоти и разпоредителни сделки от ищеца освен процесния договор от 10.02.2016 г. и вписване на исковата молба по настоящото дело по справката на АВп, но видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.07.1991 г. ищците Л.С. и Б.С. са дарили на Е.С. недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. “******3-ти етаж.

За установяване на съществуващите между страните по спора отношения по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Д., Ц.С., В.И.и Ю.Д..

В показанията си свидетелите В.Д.и Ц.С., които познавали страните от дълги години съответно поради работа в заведението или съседство с него и били в приятелски отношения с ищците Л.С. и Б.С., заявяват за споделяне от последните на намерението им да прехвърлят заведението с дарение на техния син – ответника Е.С., тъй като съществували скандали в семейството за него, включително и за възможността дъщеря им да получи част от заведението. Показанията на свидетелите в тази им част обаче са непоследователни и са в противоречие с посоченото от В.Д.за работата й от 2000 г. с известно прекъсване в заведението, което първоначално било собствено на ищеца Л.С., а след това на нейните син и снаха - ответници по производството, и изразеното от ищеца Б.С. пред свидетеля Ц.С.несъгласие за даравянето на същото на сина им поради необходимост от осигуряването им на грижи или средства за самите тях, поради което и съдът не ги възприема.

Установява се от показанията на свидетеля В.И.и Ю.Д., че ответникът А.С. преди години (около 15 години по показанията на св. В.И.) е искала от тях пари назаем за предстоящото закупуване на процесното заведение, като и двамата й отказали предоставянето на парични средства, тъй като не разполагали с такива. В последствие свидетелите научили, че ответниците са успели да намерят парични средства и са закупили кафенето от ищците. В показанията двамата свидетели сочат, че не са присъствали при сключване на процесната сделка и не са запознати с начина, по който е било извършено предаването на паричната сума по сделката. Показанията на свидетеля Ю.Д. следва да бъдат ценени при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото. Доколкото изложеното от свидетеля почива на непосредствените и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства съдът не намира основание да им откаже вяра.

От показанията и на четиримата свидетели се установява, че ответникът Е.С. е имал проблеми с алкохола и е проявявал грубо отношение към родителите си – ищци в настоящото производство, като понастоящем, видно от показанията на В.Д.и Ц.С., неговият баща - ищецът Б.С., изпитвал затруднения с придвижването и имал нужда от придружител, който да му помага и да се грижи за него. Установява се също от свидетелските показания, че работата в заведението осигурявала доходите на цялото семейство, като преимуществено в него работила ответника А.С..

За установяване на необходимостта на ищеца Б.С. от издръжка е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено при съобразяване на представените по делото писмени доказателства, фактическите изводи на което съдът възприема като обективно и компетентно дадени от вещото лице. Съгласно заключението средномесечните разходи за издръжка на едно лице от домакинството за пенсионери е за: 2020 г. – 454. 08 лева; 2021 г. – 516.17 лева и 2022 г. – 614.75 лева, като получаваните от ищеца пенсии и добавки надвишавали определения размер на линията на бедност за страната за периода 2020 г. – 2022 г. При съобразяване на извършените справки вещото лице е посочило, че ищецът Б.С. получавал само доходи от държавното обществено осигуряване, доколкото липсват данни за други получени и декларирани доходи. Средномесечните разходи на ищеца Б.С., включително за консумативни разходи, разходи за лекарства, разходи за лични предпазни средства и дезинфектанти, са: 354.26 лева за периода 01.2020 г. – 12.2020 г.; 432.17 лева за периода 01.2021 г. – 12.2021 г., и 546.96 лева за периода 01.2022 г. - 12.2022 г. От заключението се установява, че в случай че ищецът Б.С. има нужда от ползване на платена грижа следва да отделя месечно сума в размер на 94 лева. Установява се още и че средномесечните средства, с които е разполагал ищецът за периода 2020 г. – 2022 г. са били в по-малък размер от средномесечните разходи на НСИ по години – така за 2020 г. недостигът на парични средства за ищеца бил в размер на 99.82 лева, за 2021 г. – 84 лева, и за 2022 г. - 67.79 лева. Вещото лице е изяснило и че от заведението, находящо се в кв. Горубляне ищецът Б.С. би могъл да реализира при отдаването му под наем сума в размер на 914 лева месечно. Размерът на издръжката за покриване на потребностите му за живота, който обичайно води, е месечно в размер на 99.82 лева, а при съобразяване и на определената сума за придружител – общо в размер на 193.82 лева. При съобразяване на изследваните данни вещото лице е изяснило, че при тази разлика между получаваните доходи и разходи по НСИ, ищецът е имал трайна нужда от издръжка.

Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Наведените от ищците твърдения в исковата молба сочат на хипотеза на относителна симулация, при която страните по сделката целят да създадат привидност относно настъпването на правни последици съгласно надлежно сключена правна сделка, като в действителност волята им е да настъпят последиците на друга, т. нар. прикрита правна сделка – в конкретния случай съгласно твърденията на ищците страните са имали намерение чрез сключване на привидния договор за покупко-продажба да прикрият договор за дарение на недвижимия имот.

Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни, като е необходимо установяването по безспорен начин на намерение на страните по привидната сделка – в конкретния случай по договора за покупко-продажба, за настъпване на правни последици на договор за дарение. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване привидността на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение. В настоящия процес ищците следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установяват, че процесната възмездна трансЛ.вна сделка е симуЛ.вна, т.е. че съвпадането на двете насрещни волеизявление с тъждествен предмет е привидно, без страните по сделката да са целели нейното правно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Доколкото ищците претендират, че съществува прикрито съглашение и по предявения иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД те следва да докажат съдържанието на прикритото съглашение.

По делото се установи, че ищците Л.С. и Б.С. са сключили с ответника Е.С. договор за покупко-продажба на процесното кафе аперитив по нотариален акт от 10.02.2006 г. с уговорена продажна цена от 24858.50 лева и с удостоверяване от продавачите (ищци по делото) за нейното получаване напълно от купувача (ответника Е.С.), като към момента на сключването му ответникът Е.С. се е намирал в граждански брак с ответника А.С., поради което и по предявените искове те (ответниците) са необходими другари.

За разкриване на относителната симулация ищците са представили документ, озаглавен “обратно писмо“ от 10.02.2006 г., подписано от тях и ответника Е.С., който своевременно е оспорен от другия ответник А.С. поради неподписването му от нея и липсата в него на всички елементи от съдържанието на договора и достоверност на датата на неговото съставяне.

В случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 19, ал. 1 от СК (1985 г., отм.), респективно чл. 21, ал. 1 от СК (2009 г.) режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, поради което неговите права и задължения по договора са пълна функция и изцяло зависят от волеизявленията на сключилите го страни, респективно от волеизявлението на съпруга. Това обаче не означава, че по силата на закона този (неучаствал) съпруг става и страна по договора, респ. че тази функция в неговите права и задължения по договора се пренася в процесуалното правоотношение на всеки от съпрузите (необходими другари) със съда. Затова когато обратното писмо няма достоверна дата, каквато не е налице за представения по делото документ до прилагането му към исковата молба, и особено в случаите, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора за злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по договора, подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо и не обвързва като такова другия съпруг, който не е страна по оспорвания договор. Такова обратно писмо обаче има значението на начало на писмено доказателство и по арг. от чл. 165, ал. 2 от ГПК е предпоставка за допустимост на свидетелските показания, поради което и по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, каквато възможност е принципно изключена при представяне на обратно писмо, подписано от всички страни по делото. В този смисъл разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 91 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 4188/2014 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 120 от 11.12.2018 г. по гр. дело № 4813/2017 г. на ВКС, III г.о. Следователно, доколкото представеният документ „обратно писмо“ в случая, подписано от страните по договора, включително и от съпруга Е.С. (ответник) и съдържащо изявление за симуЛ.вност на договора за покупко-продажба по процесния нотариален акт, е непротивопоставимо на неучаствалия съпруг - ответника А.С., и не я обвързва, същият има значението само на начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и изводът за наличието на относителна симулация следва да бъде направен при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, сред които и свидетелските показания.

Поначало плащането на продажната цена от страна на купувача по възмездния договор за покупко-продажба, действителността на който се оспорва в случая поради привидността му, е въпрос относно изпълнението на същия. Извършването на плащане на цената по начин, различен от описания в нотариалния акт, или неплащането на същата по договора може да бъде индиция за симуЛ.вност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача, но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за относителна симулация на договора за покупко-продажба.

В разглеждания случай в нотариалния акт, обективиращ оспорвания договор за покупко-продажба, са удостоверени и волеизявленията на страните по договора, че уговорената от тях продажна цена на недвижимия имот от 24858.50 лева е платена напълно на ищците Л.С. и Б.С.. Нотариалният акт в частта, в която е удостоверено плащането на продажната цена по договора, няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, но несъмнено в тази му част има значението на разписка за извършеното плащане на продажната цена, доказателствената сила на която, предпоставена от признанието на неизгоден за ищците факт, следва да се цени с другите данни по делото. Свидетелските показания не съдържат изявление за възприето от тях плащане на продажната цена на договора, но дадените от свидетелите В.И.и Ю.Д. показания за предприети от ответника А.С. действия за намирането на заемни парични средства за нейното плащане представляват индиция за плащането на цената по договора, респективно за волята на страните да бъдат обвързани именно от договор за покупко-продажба.

Този извод не се разколебава и от показанията на другите свидетели - В.Д.и Ц.С., тъй като показанията им по гореизложените съображения в частта им относно собствеността на заведението и намерението за неговото прехвърляне от ищците, респективно за осъществяването на последното, са непоследователни и противоречиви. Посочените от тях в тази част обстоятелства са и въз основа на провеждани с ищците разговори, в хода на които същите са правили изявления за изгодни за тях обстоятелства, което заедно при преценката им с другите съображения влияят върху доказателствената стойност на свидетелските показания в тази им част и същите не представляват дори косвено доказателство за друга действителна воля на страните по сделката.

Фактът, че страните по сделката се намирали в родствени и семейни отношения, не изключва сам по себе си възможността помежду им да е извършена възмездна разпоредителна сделка, като тази принципна възможност не се опровергава и при съобразяване на предходно извършеното от страна на ищците дарение в полза на ответника Е.С. на апартамент по нотариален акт № 57 от 26.07.1991 г. Това е така, тъй като извършената продажба на процесното кафене може да намери своето логично обяснение в други обстоятелства, каквито например биха могли да бъдат имущественото състояние на ищците, нуждата им да получат парични средства с оглед на напредналата им възраст и т.н., за които обстоятелства свидетелства и Ц.С., с който същите са в близки приятелски отношения, и които обстоятелства стоят извън предмета на настоящия спор. Следва да бъде съобразен и вида на процесния недвижим имот – а именно кафене, което служи за реализиране на печалба и осъществяване на търговска дейност. По делото се установи, че ответникът А.С. е работила в процесното заведение, като по този начин е осигурявала средства за издръжка на семейство, поради което и житейски и логично обоснован е изводът, доколкото същото е служило за осъществяване на търговска дейност и получаване на средства, придобиването му да е било извършено чрез възмездна разпоредителна сделка, каквато е и изрично обективираната воля от страните по нотариален акт за покупко-продажба, в който уговарянето на продажна цена в размер на данъчната му оценка е не само в съответствие със свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, но и обоснована от родствените им връзки на страните по договора.

При съобразяване на изложеното настоящият състав на съда намира, че разкриването на формирана воля, различна от обективираната в атакуваната сделка, не се установи по делото. В тази връзка не се установи и наличието на действителна сделка, имаща характер на договор за дарение с присъщото и съдържание – безвъзмездно разпореждане с процесния недвижим имот в полза на ответника, поради което и така предявените главни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Несбъдването на процесуалното условие – уважаване на предявените главни искове по чл. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, представлява процесуална пречка за разглеждане на предявения от ищеца Б.С. евентуален иск чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, поради което и съдът не дължи разглеждането му.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК имат ответниците, но доколкото не е направено искане или не са представени доказателства за действително извършени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение или други такива, разноски в полза на същите не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ “Л. - Л.С.“, ЕИК ******, и Б.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Е.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Н. Д.(преди С.), ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 на нотариус Ц.З.с район на действие РС София и рег. № 189 в регистъра на Националната камара и вписан в Служба по вписванията под акт № 32, том XI, дело 2700 от 10.02.2006 г., с който Л.Х.С., действаща като едноличен търговец с фирма “Л. – Л.С.“, и Б.П.С. са прехвърлили на Е.Б.С., недвижим имот - ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, представляващ Кафе аперитив “Л.“, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, бул. Самоковско шосе № 3, състоящ се от търговска и обслужваща част, с РЗП 128.66 кв.м, в т.ч. сезонна използваема тераса в подпокривното пространство, която е с площ 50 кв.м, при съседи: изток – тревни площи и трафопост, запад – бул. Самоковско шосе, север – тревни площи, юг – ул. Обреща и трафопост, заедно с 66.72 % идеални части от мястото, представляваща урегулиран поземлен имот III за КОО и трафопост, в квартал № 97 по плана на гр. София, местност Горубляне, целият с площ 225 кв.м, който ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ представлява сграда с идентификатор 68134.4085.5691.3 по КККР на гр. София, с адрес на сградата гр. София, район Младост, ул. Обреща, със застроена площ от 57 кв.м, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4085.5691 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град София, район Младост, ул. Обреща, с площ 272 кв.м., като привиден и прикриващ договор за дарение, и иск с правно основание чл. 17, ал, 1 от ЗЗД за обявяване на действителен на прикрит с горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 66 от 10.02.2006 г. договор за дарение на недвижим имот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Б.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Е.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на прикрития под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 на нотариус Ц.З.с район на действие РС София и рег. № 189 в регистъра на Националната камара и вписан в Служба по вписванията под акт № 32, том XI, дело 2700 от 10.02.2006 г., договор за дарение на недвижим имот по отношение на ½ идеална част от целия горепосочен недвижим имот.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апеЛ.вен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

СЪДИЯ: __________

Р. Бошнакова