РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Радомир, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100485 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл.3, ал.1, вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
Ищецът С. М. Т., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Р. Община Р., ул. „М.
к.” № ., чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – П., с адрес на кантората: гр. П., ул. „Р. Д.“ № .,
офис . е предявил иск срещу ответника Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – П. с който моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че е налице трудов стаж на ищеца за периода, от 01.12.1993 г.,
до 24.06.1998 г., при работодател ЕТ „ТС —А.-Т. С. — гр.П.к, на длъжността „ел. техник“,
при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.
Твърди се, че ищецът е работил на длъжността „Ел. техник“ за посочения в
исковата молба период при работодател ЕТ „ТС- А.С. Т. С.“ гр.Перник, за периода от
01.12.1993 г. до 24.06.1998 г. Периодът е нанесен в трудовата книжка, но не е оформен
съобразно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, предвид на
което с оглед правния интерес на ищеца, е и настоящото производство за установяване на
времето продължителността и начина на заплащане на трудовото възнаграждение при
посочения работодател.
Ответникът Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
П., чрез представителките си по пълномощие гл. юрисконсулт Й.С. и юрисконсулт Е. С., в
отговора си в срока по чл.131, ал.1 ГПК и в съдебно заседание, е изразил следното, че искът
е допустим, но неоснователен.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена исковата
1
претенция, като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като прецени представените доказателства по реда на чл.235 и чл.12
ГПК, намери за установено следното:
От фактическа страна.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.12.1993 г.ищецът постъпил на
работа по трудов договор при работодател ЕТ „ТС - А. - Т. С.” - гр. П., където работил до
24.06.1998 г.
Първоначално бил назначен на длъжността „ел. техник” с определено основно
месечно възнаграждение в размер на 1250 лева. и допълнително възнаграждение за
продължителна непрекъсната работа в размер на 6%, което във времето било увеличавано и
съобразявано с инфлационните процеси, като е променяно многократно с допълнителни
споразумения, подписвани между ищеца и работодателя.
На посочената длъжност ищецът работил при законоустановеното пълно работно
време - 8 часа, а начинът на заплащане на труда бил определен според времетраенето на
работата, т.е. повременно определено трудово възнаграждение. Същото му било изплащано
в пари ежемесечно срещу подпис в изплащателните ведомости.
По време на работата на длъжността „ел. техник” работното му място се
намирало на територията на гр. П., където се намирало и седалището на работодателя.
Трудовите му функции се състояли в направа на ел. инстанации, полагане на кабели,
монтиране на ел. табла, контакти и ключове в изгражданите от работодателя ми обекти,
находящи се в гр. П. а именно: ресторант „Б.”, четириетажен жилищен блок на ул. „Отец
Паисий”, шестетажен жилищен блок в кв. „Т. л.. Работата по изграждането на ел. инсталации
в сградите била възложена на бригада от ел. техници, състояща се общо от 4 човека, която
отговаряла за изграждането ел.инсталациите и обхващала всички дейности, свързани с
дейността по част „Е.” на новостроящите се обекти до предаването на сградите е акт обр. 16.
При този работодател - ЕТ „ТС - А. - Т. С.” - гр. П. е работил на длъжността „ел.
техник” за периода от 01.12.1993 г. до 24.06.1998 г.
При прекратяване на трудовия договор с работодателя бил нанесен трудовия стаж
в трудовата книжка, отнасящ се до работата на посочените по-горе длъжности и
работодатели, но не бил оформен в съответствие с изискванията на НТКТС - не били налице
два подписа от страна на работодателя. Ищецът не притежава и осигурителна книжка с
приложени към нея заверки от работодателя за осигурителните вноски и трудовия стаж за
периода от 01.12.1993 г. - 24.06.1998 г.
При възникнала за мен необходимост да подам документи за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, се оказало, че опита да установи трудовия си стаж за
работата при този работодател е неуспешен, въпреки представените ТП на НОИ официални
документи, като се оказало, че от прекратеният осигурител без правоприемник не са
предавани за съхранение книжа и ведомости за заплати и трудово-правни документи за
горепосочения период.
2
Това е наложило да бъде предявен иск по реда на чл. 1 ал. 1 т. 3 и на основание
чл. 3 ал. 2 от ЗУТОССР.
По делото са представени и приети удостоверение УП образец 17 от ТП на НОИ -
П. удостоверяващо, че за посочения период в ТП на НОИ -Перник не са предавани
ведомости за заплати и трудовоправни документи, уведомително писмо с изх. № .#1 от
13.04.2021 г. на ТП на НОИ - П., писмо с изх.№./30.01.2012 г. на ТП на НОИ-П., копие от
трудова книжка № ., издадена на С. М. 1. -стр. ., заповед № .от 01 12.1993 г. за назначаването
на ищеца на работа на длъжността „ел.техник, ДСТД № ./16.11.1994 г., ДСТД № 23 от
01.04.1996 г., ДСТД № 37/01.07.1996 г., копие от осигурителна книжка № ./344 за 1994 г.
и справка за актуално състояние на ЕТ „ТС -А. - Т. С.- гр. П..
Ответникът е оспорил твърдението, че ищецът е работил през цялото време при
посочения работодател ЕТ „ТС -А. - Т. С. - гр. П..
По делото е разпитан като свидетел Е. Д. Б.. Същият познава ищеца С. М. Т. от
1992 г.-1993 г. Били колеги, като започнали работа на новата болница в гр.Радомир, която се
строяла. Фирмата се казвала СД “Б.“. Когато започнал работа, С. работел там. След това
били прехвърлени към друга фирма „А.С.“. След около 5-8 месеца, свидетелят напусна, а С.
останал да работи. Седалището на фирмата било в гр.П., но не може да каже точно.
Свидетелят работел на длъжност „ел.техник“, както и ищеца. Правили ел. инсталациите
заедно. Работили в радомирската болница, в ЖСК „Р.“ гр.П., под печатницата и в един блок
в гр. П., срещу „К.“ гр.Перник. Правили ремонт на ресторант „Б.“ в гр.П.. Работата се
изразявала в монтаж на кабели. Заедно работили, заедно обядвали като колеги. С работното
време било, от 08.00 ч., до 17.00 ч., на пълен работен ден. Имали бригадир, г-н Любен
Равенски. Имало още пет човека, които работели с тях на тези длъжности. След като
свидетелят напуснал, С. останал да работи след това около 4-5 г. те се виждали след това,
защото живеят близо в гр.Р.. Приказвали са си и той му е казвал, че продължава да работи
там, до 1998 г.- 1999 г. Трудово възнаграждение се плащало по ведомост при касиерка, срещу
подпис. На свидетеля също не му бил признат трудовия стаж от фирма ЕТ „А. С.-Т. С.“. До
колкото разбрал пак така от колеги, документите били изгорели, изчезнали.
От правна страна.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.4 ЗУТОССР, поради което искът
се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, ищецът
следва да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на
посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства ищецът е
провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът
основателен и доказан.
За основателността на иска е достатъчно ищецът да докаже, че през процесния
период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
3
съответно работно време и начина на заплащане на труда. След като от събраните по делото
писмени и гласни доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства, че е работил на длъжност „ел.техник“ на пълно работно време от 8 часа, при
работодател ЕТ „ТС - Алекстрой - Тони Сергиев” - гр. Перник, като е изпълнявал задачи на
различни обекти в гр.Радомир и гр.Перник.
В горния смисъл съдът намира, че неоснователни се явяват възраженията на ТП
НОИ- П., свързани с това, че свидетелят Боянов не е работил през цялото време с ищеца.
Видно от показанията му, същият е имал непосредствени и преки впечатления от това, че
ищецът е продължавал да работи на длъжността, на която са работили и двамата, при
работодател ЕТ „ТС - А. - Тони Сергиев” - гр. П..
Горните обстоятелства се потвърждевет и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно- копие от трудова книжка № 1189 на С. М. Т., копие от трудова
книжка № 317 на Е. Д.в Б., заповед № ./01.12.1998 г.на ЕТ“ТС-А.“ гр.П.и допълнителни
споразумения към трудов договор.
По разноските.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №./2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015 г. Претенцията на
ищцовата страна е да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размерна 900 лв. Вторият ответник ТП НОИ- П. е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК, в
случай, че бъде уважена исковата претенция, да бъде намалено адвокатското
възнаграждение, с оглед това, че същото е завишено, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на подобен род дела,
предвид липсата на изрична регламентация относно адвокатското възнаграждение, следва да
намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасяща се до други неоценяеми
искове, освен изброените в т.1-3, за които се предвижда възнаграждение от 1000 лв. Друга
аналогия би могла да се приложи с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от същата наредба, която
се отнася до трудови спорове и предвижда възнаграждение по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл.2. С постановление на МС № . от 23
октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, е
определена такава в размер на 1 077 лв. В този смисъл съдът намира, че възнаграждението
не надхвърля минималната работна заплата за годината, а дори и да се приеме за приложим
този текст, не са налице основания за намаляване на договореното адвокатско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и предвид
продължителността му.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.3, ал.1, вр. чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР, по отношение на ответника ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. П., по предявения иск от ищеца С. М.
Т., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Р. Община Р., ул. „М. к.” № ., чрез пълномощник
адв. Н.Х.- АК – П., с адрес на кантората: гр. П. ул. „Р. Д.“ № ., офис ., че е налице трудов
стаж на ищеца за периода, от 01.12.1993 г., до 24.06.1998 г., при работодател ЕТ „ТС-А.Т. С.“
гр.П. на длъжността „ел. техник“, при пълно работно време и с повременно определено
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.П., да заплати на С. М. Т., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Р. Община Р., ул. „М. к.” № ., чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – П., с
адрес на кантората: гр. П., ул. „Р.Д.“ № ., офис ., сумата от 900 лв. (деветстотин лева) –
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5