Разпореждане по дело №14471/2018 на Софийски градски съд

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                       гр. София, 07.07.2023 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I г.о., 5 състав, в закрито съдебно заседание през  две хиляди двадесет и трета година, в състав

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА - ДИМИТРОВА

                                                                        

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14471  по описа за 2018 г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

            По въззивна жалба вх. № 275322/15.05.2023  г., подадена от М.Щ.:

 

Въззивната жалба е просрочена.

Съобщение за решението ищцата е получила на 23.04.2023 г., която дата първоначално  бе отразена от призовкаря във върнатата разписка за съобщението.

След постъпване на въззивната жалба на 15.05.2023 г. заедно с нея на съдията – докладчик е докладвано съобщението  с нова поправена дата – 02.05.2023 г.

При извършена проверка съдът установи, че в описната книга на призовкаря първоначално е посочена именно датата на връчване на съобщението - 23.04.2023 г., която първоначално е посочена и в разписката, след което тази дата в оригинала на разписката е поправена на 02.05.2023 г., а в описната книга на призовкаря е поправена на 04.05.2023 г., като над тази дата е посочена  и трета дата - 02.05.2023 г.

В описната книга е отразено, че призовкарят е извършил посещения на адреса на 24.03.2023 г., на 08.04.2023 г. и на 20.04.2023 г. и е върнал съобщението в цялост, като и този текст е зачертан и допълнително е отразено, че съобщението  е връчено в „БП“ лично на лицето.    

В оригиналната разписка на съобщението след заличаване на друг текст с неизвестно съдържание е дописан нов текст: „лицето помоли да задържа съобщението, защото не беше в София и нямаше как да го получи“. Заличен е печат „ДЕЖУРЕН ВПСК“, какъвто се поставя, когато съобщението е връчено от дежурен в служба “ВПСК“ и вместо това е поставен печат от призовкаря Румен Ямалиев.

При така извършените множество подправки на разписката за връченото съобщение единственото сигурно удостоверяване е първоначалното вписване в разписката на датата на връчване - 23.04.2023г., която дата призовкарят е вписал и в описната си книга, която впоследствние е поправил.

Следва да се отбележи, че съобщението е изпратено на 20.03.3023 г. от деловодството на състава, а призовкарят го е получил на 23.03.2023 г. След последната поправка призовкарят твърди, че го е връчил на 02.05.2023 г.  Съобщението до другата страна по делото е връчено на 03.04.2023 г., а не през м.май 2023 г.

 Останалите съобщения по други дела, получени от призовкаря Ямалиев след 23.03.2023 г. /по гр.д. № 967/2023г., гр.д. № 3234/2022 г. и по гр.д. № 113594/2022 г./ са връчени, съответно на 24.03.2023 г., на 03.04.2023 г. и на 28.03.2023 г.

Относно съобщението по настоящото дело, с оглед на извършените от самия призовкар вписвания в описната му книга, които са първоначалните вписвания и в оригиналната разписка, съдът приема, че съобщение за решението е връчено на ищцата на 23.04.2023 г. /първоначално отбелязаната в разписката и в описната книга дата/, която впоследствие е заличена с коректор в разписката и е поправена на 02.05.2023 г., а в описната книга е поправена на 04.05.2023 г. и е посочена и трета дата - 02.05.2023 г. Не се касае до допусната грешка от призовкаря, а до подправка на разписката след извършено удостоверяване, което удостоверяване е било отразено и в описната книга.

  Дори и да се приеме, че съобщението не е било връчено лично на ищцата на 23.04.2023 г., а е било задържано от призовкаря /неясно в каква процедура по ГПК/, след като е извършил посещения  на датите, посочени от самия него в  описната книга /24.03.2023 г., 08.04.2023г. и 20.04.2023 г./ и след като е получил обаждане от ищцата,  че ще  отсъства от адреса и ще се завърне през м.май 2023 г., то при подобна хипотеза, приложение следва да намери чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като от 24.03.2023г./първото посещение на адреса/ до първоначално отбелязаната дата на връчване – 23.04.2023г. /неприсъствен ден/ са изтекли 30 дни, като и след 24.04.2023г./присъствен ден/ ищцата е продължила да отсъства от адреса(според писмените обяснения на самия призовкар Румен Ямалиев), а това е хипотеза по чл.41, ал.2 от ГПК, при която съобщението следва да се счита за връчено, като срокът е започнал да тече от 24.04.2023 г./присъствен ден/ и е изтекъл  на 08.05.2013 г., а въззивната жалба е просрочена, тъй като е подадена на 15.05.2023г.

Съгласно чл.9 от ГПК, съдът е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички.    

За ищцата съществува въззможност, след като е пропуснала срока за обжалване на решението, ако са налице особени непредвидени обстоятелства, да поиска неговото възстановяване, но няма правно основание да бъде поставена в по-благоприятно положение спрямо другата страна по делото относно преклузивния срок за обжалване на решението, при това чрез помощта на служител на съда – призовкар при СГС.

Мотивиран така, на основание чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК, вр. чл.259, ал.1 от ГПК, съдът  

                                                     Р А З П О Р Е Д И  :

 

            ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 275322/15.05.2023 г. на М.Р.Щ..

 

            Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

             

                                                                                                      СЪДИЯ :