№ 49474
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110144079 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ф.
Б. Р., ЕГН ********** срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********, която е редовна и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищцата и ответника писмени доказателства.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска спрямо него,
евентуално искане по чл. 219 ГПК за привличане на трето лице помагач – „***********“
ЕООД и за представяне от него на документи по делото на основание чл. 192 ГПК с мотива,
че е цедирал на това дружество вземанията си по процесния договор за кредит на 23.08.2024
г., за което ищцата е била надлежно уведомена преди процеса. Ответникът не е представил
доказателства за извършена цесия, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази
насока на основание чл. 101 ГПК. Съдът ще се произнесе по горните искания и възражения
след представяне на посочените доказателства от ответника.
Съдът констатира, че страните са представили по делото документи в електронен
формат, за възпроизвеждането на които следва да заплатят държавна такса на основание чл.
102з, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че макар и спорът да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК,
страните не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща за процедура
по медиация на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7, тъй като становищата на страните по делото и
всички обстоятелства по него насочват към обосновано предположение, че медиацията не
би довела до положителен резултат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение да представи по делото доказателства за сключен договор за цесия между него
и „***********“ ЕООД с предмет вземане по договор за потребителски кредит № ********
от 09.06.2023 г., сключен между Ф. Б. Р., ЕГН ********** и „**********“ ЕООД.
1
ПО исканията по чл.219 ГПК и 192 ГПК ще бъдат съдът ще се произнесе след
представяне на договора за цесия.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението да
представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 2,80 лв. – държавна
такса за изготвяне на препис от исковата молба и приложенията, подадени в електронен
формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от връчване на определението да
представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 2,70 лв. – държавна
такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в
електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2026 г. от
9,50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба заедно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9а-12, т. 20-24 и ал. 2 ЗПК, за прогласяване за
нищожен на договор за потребителски кредит № ******** от 09.06.2023 г., сключен между
ищеца Ф. Б. Р., ЕГН ********** и ответника „**********“ ЕООД, ЕИК **********, а в
условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата от Договор за кредит № ******** от 09.06.2023 г., уреждаща такса за разглеждане
на кредита и клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и годишния
процент на разходите. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на 09.06.2023 г. е сключен Договор за кредит № ********, по
силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата 2500 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент 21%, годишен процент на разходите (ГПР) 56,50 % и обща сума за
връщане по договора за кредит – 3599,51 лева. Твърди, че съгласно договора следвало да
заплати еднократна такса за разглеждане в размер на 621,03 лева, разсрочена за изплащане с
погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че договорът е нищожен поради
нарушение на редица изисквания на ЗПК – неспазване на изискването за минимален шрифт
№ 12, липса на посочване в договора на методика за изчисляване на референтния лихвен
процент и ГПР, невключване в ГПР на таксата за разглеждане, при което ГПР би надвишил
законово предвидения максимум, неясен и непълен погасителен план и др.
Евентуално навежда твърдения, че клаузата, предвиждаща такса за разглеждане,
както и клаузите за определяне размера на възнаградителната лихва и за годишния процент
на разходите са нищожни като противоречащи на закона, тъй като с тях се цели да се
надвиши значително допустимия размер на ГПР и така се нарушава забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Поддържа още, че клаузите противоречат и на добрите нрави, тъй като е налице
скрито оскъпяване на кредита, с което се постига неоснователно обогатяване на кредитора.
Счита, че клаузите са неравноправни по смисъла ЗЗП, тъй като се налагала допълнителна
финансова тежест за потребителя, което не отговаря на изискванията за добросъвестност и
се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. При тези
твърдения иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор за кредит или при
условията на евентуалност – на клаузата, с която е уговорена такса за разглеждане на
кредита и клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и годишния процент
на разходите.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска като недопустим и неснователен. Посочва, че вземането по
2
договора е цедирано на трето лице, за което ищцата следва да е уведомена от
упълномощения цесионер, поради което към момента ответникът не е нейн кредитор.
Извършва уведомление за извършена на 23.08.2024 г. цесия в полза на „***********“ ЕООД
с исковата молба.
По същество ответникът твърди, че договорът за кредит изцяло отговаря на
изискванията на ЗПК, като в него надлежно са посочени всички изискуеми реквизити – ГЛП,
ГПР, право на отказ от кредита и др. Посочва, че таксата за разглеждане е включена в ГПР и
той не превишава законовия максимум, нито има скрито оскъпяване. Тази такса е за реално
поискана от потребителя и предоставена му услуга и не е свързана с реалното превеждане
на сумата по кредита в полза на клиента.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК
съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
******** от 09.06.2023 г. между Ф. Б. Р., ЕГН ********** като кредитополучател и
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, като кредитор, по силата на който кредиторът се
задължил да предостави на кредитополучателя 2500 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент 21%, годишен процент на разходите (ГПР) 56,50 % със срок на погасяване 20
месеца и обща сума за връщане – 3599,51 лева, в договора е предвидена еднократна такса за
разглеждане в размер на 621,03 лева, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по
кредита, ищцата е усвоила заемната сума в размер на 2 500 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9а-12, т. 20-24 и ал. 2 ЗПК е да установи
пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор за потребителски кредит
******** от 09.06.2023 г., като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК
съобразно изложеното в исковата молба.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че клаузата, с която е уговорена такса за
разглеждане на кредита и клаузите, определящи размера на възнаградителната лихва и
годишния процент на разходите, противоречат на закона, водят до неговото заобикаляне,
респ. накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи, че оспорените
клаузи са индивидуално уговорени.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не е подал отговор на
исковата молба в срок и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено
решение срещу него или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4