№ 47
гр. Благоевград, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20201200900208 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288 ал. 12 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е въз основа на искова молба от ****, гр.София, ул. „****“ № 2,
ет. 4, представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К. и С.Г.С., срещу ИВ. Й. СТ.,
ЕГН **********, от гр. С, ул. „****“ № 12.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288 ал. 12 от КЗ/отм./, сега чл. 558 ал.
7 от КЗ, с който се иска от съда да осъди ответника ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, от гр. С, да
заплати на ***, сумата от 53 326.96лв., представляваща изплатеното от фонда обезщетение
по щета № 210034/12.02.2014г., присъдени по гр.д. № 11290/2014г. по описа на СГС, в.гр.д.
№ 4196/2016г. по описа на АС София, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, от датата на предявяване на настоящия иск пред съда, до окончателното изплащане на
дължимата сума, като се претендират и направените по делото разноски за юрисконсулстко
възнаграждение.
Сочи се с исковата молба, че **** на осн. чл. 288 ал.1 т. 2, б. „а“ от КЗ/отм./, сега чл. 557 ал.1
т. 2 б. „а“ от КЗ, е изплатил обезщетение по щета № 210034/12.02.2014г., за неимуществени
вреди в размер на 53 326.96лв., присъдени по гр.д. № 11290/2014г. по описа на СГС, в.гр.д.
№ 4196/2016г. по описа на АС София, на ищцата Г.А.П., пострадала при ПТП, настъпило на
29.12.2013г.
Сочи се че вината за настъпване на ПТП от което са причинени вреди на пострадалата
Г.А.П., е ответника по настоящото дело- ИВ. Й. СТ., в качеството му на водач управлявал
л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****, който е бил без сключена застраховка „Гражданска
1
отговорност“, към момента на катастрофата.
Сочи се с исковата молба, че процесното ПТП е настъпило на 29.12.2013г., около 20.17ч. в
гр. С, на прав участък от пътя на ул. „****“ и наклон със спускане към ул. „****“ и ул.
„****“, когато водачът на л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****- ИВ. Й. СТ., управлявайки МПС
се спускал по инерция, като направил опит да включи бензиновия двигател на автомобила,
при включена скорост на 3-та предавка. При неработещ двигател, не работи спирачния
усилвател на хидравличните спирачки и след като достигнал висока скорост поради
наклона, водачът С. не могъл да спре на знак „Стоп“ на кръстовището, навлязъл в него и се
отклонил вляво, тъй като с достигнатата скорост от 42 км./час не можел да извърши
успешно маневрата „завой на ляво“. Управляваният от ответника по настоящото дело л.а. м.
„Фиат Типо“, с рег. № ****, излязъл извън пътното платно отдясно, тъй като автомобила не
могъл да се впише в траекторията на завоя в кръстовището, качил се на тротоара и ударил
движещата се по него Г.А.П. от дясно наляво и със страничната част на автомобила.
След удара П. паднала отдясно на автомобила, а той се ударил челно и косо в ел. табло,
монтирано на тротоара. Причината за настъпилото ПТП са изцяло действията на водача н
автомобила, който поради това че се движел по инерция по път с голям наклон, по път
покрит с пътно покритие „Паваж“, който е бил влажен и хлъзгав, поради невъзможност да
приведе в действие спирачната система, тъй като автомобила се движел без работещ
сервоусилвател, който подпомага ефективното включване на спирачната система, загубил
контрол върху автомобила и се качил на тротоара, като блъснал движещата се по него жена.
Сочи се с исковата молба, че в нарушение на чл. 260 от КЗ/отм./, сега чл. 490 от КЗ,
ответникът ИВ. Й. СТ. управлявал л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към датата на ПТП.
Пострадалата Г.А.П. предявил претенциите си пред **** за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на осн. чл. 288 от КЗ/отм./, сега чл. 557 от КЗ и по
нейното искане била образувана преписка по щета № 210034/12.02.2014г.
Първоначално и било отказано изплащането на дължимото обезщетение, поради
непредставяне на необходимите доказателства, но в последствие същата предявила правата
си пред съда и след постановени в нейна полза решения по гр.д. № 11290/2014г. по описа на
СГС и в.гр.д. № 4196/2016г. по описа на АС София, са изплатени от **** на пострадалата
Г.А.П.- обща сума в размер на 53 326.96лв. за обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, законна лихва, както и държавни такси и съдебни разноски по
гражданските и изпълнителните дела.
С предявения иск по настоящото дело, иска се от съда да бъде осъден ответника ИВ. Й. СТ.,
ЕГН **********, от гр. С, ул. „****“ № 12, да заплати на ****, гр.София, ул. „****“ № 2, ет.
4, представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К. и С.Г.С., сумата 53 326.96лв.,
представляваща изплатено от **** обезщетение по щета № 210034/12.02.2014г., присъдени
по гр.д. № 11290/2014г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4196/2016г. по описа на АС София,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба пред съда, до
2
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
От страна на ответника не е постъпил писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не са заявени и
искания, нито са представени в указания от съда срок доказателства.
С писмени становища по делото, процесуалните пълномощници на **** поддържат
предявения иск и молят сада да го уважи като доказан и основатален.
В съдебно заседание от процесуалния представител, назначен като служебен защитник на
ответника, се признават правнорелевантните факти заявени с исковата молба, като не се
оспорва че управлявания от ответника лек автомобил е бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализирането на ПТП. Не се
оспорват извършените плащания от **** за обезщетение за неимуществени вреди на
пострадалата Г.А.П., както и за държавни такси и съдебни разноски по гражданските и
изпълнителните дела.
За да се произнесе по предявения иск, съставът на ОС Благоевград, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а установява се и от събраните по делото писмени доказателства и от
мотивите на постановените актове на съда, които са с обвързваща сила за ответника, че на
29.12.2013г., около 20.17ч. в гр. С, на прав участък от пътя на ул. „****“ и наклон със
спускане към ул. „****“ и ул. „****“, водачът на л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****- ИВ. Й.
СТ., управлявайки МПС се спускал по инерция, без включен двигател, като направил опит
да включи бензиновия двигател на автомобила, при включена скорост на 3-та предавка. При
неработещ двигател, не работи спирачния усилвател на хидравличните спирачки, а вече
била достигната висока скорост поради наклона. Спирчната система не задействала и
водачът ИВ. Й. СТ., не могъл да спре на знак „Стоп“ на кръстовището, навлязъл в него и се
отклонил вляво, тъй като с достигнатата скорост от 42 км./час не можел да извърши
успешно маневрата „завой на ляво“. Управляваният от ответника по настоящото дело л.а. м.
„Фиат Типо“, с рег. № ****, излязъл извън пътното платно отдясно, тъй като автомобила не
могъл да се впише в траекторията на завоя в кръстовището, качил се на тротоара и ударил
движещата се по него Г.А.П. от дясно наляво и със страничната част на автомобила.
След удара П. паднала отдясно на автомобила, а той се ударил челно и косо в ел. табло,
монтирано на тротоара. В причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, пострадалата
Г.А.П., е получила травматично увреждане: „Триглезенно счупване на лявата подбедрица“,
която фрактура е вътреставна и води до тежки увреждания на ставната повърхност на
глезенната става с последващо ранно развитие и дегеративни промени промени в нея.
Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник на
пострадалата за срок по- дълъг от 30 дни. Пострадалата е претърпяла операции за открито
наместване на счупенните глезени и стабилизиране на семитуболарната метална плака и
спонгиозни винтове. Поставена е била гипсова имобилизация. Общото възстановяване на
3
пострадалата, включително с лечението в къщи е продължило 4 месеца, през което време П.
е изпитвала силни болки и страдания, нуждаела се е от чужда помощ за обслужване и е
претърпяла значителни неудобства от това че се е наложило да се придвижва с патерица.
Последлал е дълъг период на раздвижване и рехабилитация.
Установява се по делото, че причината за настъпилото ПТП са изцяло действията на водача
на л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****, който поради това че се движел по инерция по път с
голям наклон, по път покрит с пътно покритие „Паваж“, който е бил влажен и хлъзгав,
поради невъзможност да приведе в действие спирачната система, тъй като автомобила се
движел без работещ сервоусилвател, който подпомага ефективното включване на
спирачната система, загубил контрол върху автомобила и се качил на тротоара, като блъснал
движещата се по него жена.
Механизма на настъпилото ПТП, както и вината и участниците в него се установяват от
приетия като писмено доказателство Констативет протокол за ПТП с пострадали лица №
52/2013г., който не е бил оспорен от заинтерасованите страни в проведеното исково
гражданско производство. Установява се, че вината за настъпване на ПТП от което са
причинени вреди на пострадалата Г.А.П., е на ответника по настоящото дело- ИВ. Й. СТ., в
качеството му на водач управлявал л.а. м. „Фиат Типо“, с рег. № ****.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства по
делото/писмена справка от базата данни на Информационния център към ***/ че в
нарушение на чл. 260 от КЗ/отм./, сега чл. 490 от КЗ, ответникът ИВ. Й. СТ. управлявал л.а.
м. „Фиат Типо“, с рег. № ****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, към датата на ПТП. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин и от
проведеното съдебно следствие по гр.д. № 11290/2014г. по описа на СГС и по в.гр.д. №
4196/2016г. по описа на АС София, както и по време на проведеното досъдебно
производство по случая. Това обстоятелство не се оспорва по настоящото дело и от
служебния защитник на ответника.
Пострадалата Г.А.П. предявил претенциите си пред **** за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на осн. чл. 288 от КЗ/отм./, сега чл. 557 от КЗ и по
нейното искане била образувана преписка по щета № 210034/12.02.2014г.
Първоначално на пострадалата било отказано изплащането на дължимото обезщетение от
***, поради непредставяне на необходимите доказателства, но в последствие същата
предявила правата си пред съда и след постановени в нейна полза решения по гр.д. №
11290/2014г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4196/2016г. по описа на АС София, са изплатени
от **** на пострадалата Г.А.П.- обща сума в размер на 53 326.96лв. за обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, законна лихва, както и държавни такси и съдебни
разноски по гражданските и изпълнителните дела.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Решение от 12.01.2016г. по
гр. д. № 11290/2014г. по описа на СГС и Решение № 102 от 12.01.2017г. по в. гр. д. №
4196/2016г. по описа на САС, с които в полза на ищцата в тези производства - Г.А.П., ЕГН
4
**********, са присъдени обезщетения в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и
сумата 780.00лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
29.12.2013г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 25.07.2014г. до окончателното
им заплащане и разноски по водене на делото, а по сметка на съда д. т., дължими от
ответника ****.
По цитираните граждански дела, ответника ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, от гр. С, е бил
конституиран като трето лице помагач, на страната на ****, като същият е имал
процесуалната възможност да неведе възраженията си.
Въз основа на влезлите в законна сила осъдителни решения на първоинстанционния и
въззивния съд, ищцата Г.А.П., се е снабдила с изпълнителни листове за присъдените суми,
като са образувани изпълнителни дела- изпълнително дело № 81/2016г. по описа на ЧСИ
В.И., рег. № 779, район на действие СГС; изпълнително дело № 91/2017г. по описа на ЧСИ
Й.М., рег. № 920 и район на действие СГС; изпълнително дело № 259/2017г. по описа на
същия ЧСИ; изпълнително дело № 248/2017г. по описа на ЧСИ Й.М., изпълнително дело №
270/2017г. по описа на ЧСИ Й.М..
От приложената и приета като писмено доказателство по делото справка за изплатени суми
по щета № 210034/12.02.2014г., от ****, въз основа на наложени запори по цитираните по-
горе изпълнителни дела от ЧСИ, се установява по безспорен начин, че общо платената сума
от Гаранационния фонд на посрадалата Г.А.П., ЕГН **********, възлиза общо на
53 326.96лв., включваща главница за присъдени обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, лихви за забава, такси и разноски по водените граждански и
изпълнителни дела. Това обстоятелство не се е и оспори от служебния защитник на
ответника по настоящото дело, тъй като е доказано по несъмнен начин въз основа на
представените писмени доказателства.
Установява се по делото, че плащанията на дължимите суми са извършени както следва:
-На 12.04.2016г. ****, след наложен запор, е заплатил по и.д. № 20167790400081, сума в
размер на 40 500, 66 лв. по сметка на ЧСИ И, от които 30 780лв. главница, 5997,18лв.
законна лихва, 3723, 48лв. разноски по изпълнението;
-На 06.02.2017г. ****, след наложен запор, е заплатил по и.д. № 20179200400091, сума в
размер на 7334,40лв. по сметка на ЧСИ М., от които 5 000лв. главница, 1298,91лв. законна
лихва, 1035,49лв. разноски по изпълнението;
-На 28.04.2017г. **** е заплатил сума в размер на 1250.00лв., по сметка на СГС- държавна
такса и по сметка на САС- 300.00лв.- държавна такса;
-На 04.05.2017г. ****, след наложен запор, е заплатил по и.д. № 20179200400249, сума в
размер на 1059,34лв., по сметка на ЧСИ М., представляващи съдебни разноски;
-На 05.05.2017г. ****, след наложен запор, заплати по и.д.№ 20179200400248, сума в размер
на 1787,15лв. по сметка на ЧСИ М., представляващи съдебни разноски;
-На 15.05.2017г. ****, след наложен запор, заплати по и.д. № 20179200400259, сума в размер
5
на 395,81лв., по сметка на ЧСИ М., представляващи съдебни разноски;
-На 15.05.2017г. ****, след наложен запор, заплати по и.д.№ 20179200400270, сума в размер
на 699,60лв. по сметка на ЧСИ М., представляващи съдебни разноски.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-546/25.11.2019г., ищецът- ****, е поканил ответника ИВ.
Й. СТ. да възстанови платеното от ***, като същата е получена от ответника лично на
09.12.2019г./известие за доставяне по делото/, но към настоящият момент липсват
доказателства ответникът да е погасил задължението си.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 288 ал.12 изр. първо, във вр. с чл. 288 ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ (отм.), във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно трайно установената практика на ВКС регресното
право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване. В настоящия
случай възникване на спорното материално правоотношение е към момент, предхождащ
отмяна на КЗ с приемане на нов КЗ, в сила от 01.01.2016г., като следва да се приемат за
относими към спорното правоотношение отменените материални норми на КЗ, които са
били действащи по време на възникване на спорните факти, тъй като в КЗ, в сила от
01.01.2016г. липсват норми, които да придават обратно действие на новата уредба на
обществените отношения по застраховането.
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че по силата на установена в закона
суброгация в правата на удовлетворения кредитор - ищецът ****, има право да получи от
прекия причинител на вредата, по повод на която е било изплатено обезщетение- сумата на
платеното в полза на третото увредено лице обезщетение, заедно с всички акцесорни
плащания, вкл. лихви и разноски.
Според чл. 288 ал. 1 т. 2, б. »а» от КЗ/отм/ **** изплаща обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди, причинени от водач, който няма сключена задължителна застраховка
«гражданска отговорност». В тази хипотеза ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг
разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата - ответника. В този
случай ищецът се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае до виновно
увреждащо поведение- действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното
обезщетение на застрахованото увредено трето лице. Основателността на регресната
претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение /чл.
45 от ЗЗД/, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновоното му противоправно поведение имуществени или
неимуществени вреди.
Относно претендираните от ищеца регресни права следва да намерят приложение и общите
разпоредби на института суброгация, съдържащи се в чл. 74 ЗЗД. Според посочената
6
законова норма всеки, който изпълни чуждо задължение при наличен правен интерес (в
случая и по силата на законова разпоредба), встъпва в правата на кредитора до размер на
платените обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях и
разходите за тяхното определяне. Задължението на ищеца-**** да изплати обезщетение на
увредените от ответника-деликвент. Следователно следва да му бъде признато и правото да
се суброгира в правата на увредения субект и да насочи исковата си претенция към прекия
причинител на вредите, до размера на изплатеното обезщетение.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288 ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ (отм.); , следва да бъде осъществен следния фактически състав: 1. **** да е заплатил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, и за вреди на чуждо имущество, 2. пътнотранспортното произшествие да е
настъпило на територията на Република България, 3) ППТ да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4.
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица
встъпване на *** в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.
288 ал. 8 от КЗ (отм.), т. е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания -
суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и
вземане срещу виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението
по силата на законовата норма на чл. 288 ал. 8 от КЗ (отм.).
В хода на производството по настоящото делото, въз основа на събраните писмени
доказателства, установи се при условията на пълно и главно доказване, че ищецът ****, е
заплатил на пострадалата от ПТП, настъпило на 29.12.2013г.- Г.А.П., общата сума от
53 326.96лв., включваща главница за изплатени обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, лихви за забава, разноски и държавни такси, като заплащането на
посочената в ИМ сума е обстоятелство, което не се и оспорва от ответната страна.
Макар съдебните разноски, направени в хода на водените съдебни и изпълнителни дела да
не произтичат пряко от деликт, те са били изплатени от ГФ на третото увредено лице, а
също така са нормативно определени и дължими платените държавни такси към фиска.
Съгласно чл. 288 ал. 12 КЗ /отм/, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и за разходите по ал. 8.
Съгласно чл. 288 ал. 8 КЗ/отм/, разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за
сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в
случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2., като в казуса е налице ал. 1, т. 2. Затова, предявеният иск
следва да се уважи изцяло- включително с платените такси и разноски по водените
граждански и изпълнителни дела.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по
несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане– фактът на
настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, противоправното
поведение на ответника ИВ. Й. СТ., изразяващо се в нарушение правилата за движение по
7
пътищата, настъпилите вследствие на произшествието вреди за пострадалата Г.А.П., както и
причинността между поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие.
Установена е по несъмнен начин и вината на ответника по настоящото дело ИВ. Й. СТ., за
ПТП, настъпило на 29.12.2013г.
Тъй като ответника ИВ. Й. СТ. е бил конституиран като трето лице- помагач на ГФ в
производството по гр.д. № 11290/2014г. по описа на СГС и в производството по в.гр.д. №
4196/2016г. по описа на АС София, с решенията по което са били уважени исковете за
обезщетения за неимуществени вреди на пострадалия от катастрофата, той не може да
оспорва обезщетенията/вкл. присъдените лихви и разноски/ по съображения за зле воден
процес от страната, на която е привлечен да помага /чл. 223 ал. 2 ГПК/, като е обвързан от
силата на пресъдено нещо на постановените съдебни решения. В този смисъл съдът
съобрази, че причинените от ответника вреди, противоправния характер на поведението на
ответника при причиняването на вредите и причинно- следствената връзка между деянието
и вредоносния резултат, следва да се считат установени при условията на чл. 223 ал. 2 от
ГПК понеже на основанието, на което е възникнало регресното право е бил воден
граждански процес, в който ищецът в настоящото производство е привлякъл за участие
(като трета подпомагаща страна) ответника в настоящото производство.
В процесуална тежест на ответника, в случай че същият наведе такова оспорване в процеса е
доказването, че към момента на настъпването на ПТП и на увреждането за пострадалия,
същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за автомибила с
който е осъществено виновно настъпването на ПТП. В настоящия процес, това
обстоятелство не само не беше оспорено от ответната страна, на за същото беше направено
и признание от служебния защитник, като за доказването на този правнорелевантен по
делото факт, по делото се съдържат и безспорни писмени доказателства.
По настоящото дело не е наведено възражение за погасяване на вземането по давност. По
въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и *** съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС №
7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК
решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г., II т. о., решение №
173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г., II т. о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. №
356/2008 г., I т. о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г., II т. о., решение № 15
от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г., II т. о. и др. ВКС приема, че регресните
суброгационни искове на застрахователя и *** се погасяват с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят, съотв. **** изплати обезщетенията на правоимащите лица.
Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената главница и същата следва да бъде уважена. Налице е неизпълнено
парично задължение и за вредите от забава се дължи обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.12.2020 г. до окончателното й
заплащане. Когато не е посочен конкретно начален момент, от който се претендира
8
присъждане на посоченото обезщетение за забава, то за начален момент се определя датата
на подаване на исковата молба в съда, от който момент се счита, че е заявено искането за
изпълнение на паричното задължение, както в настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 288 ал. 12 от
КЗ (отм.) за сумата от общо 53 326,96 лева е основателен и доказан в пълен размер и като
такъв следва да бъде уважен изцяло. Ответника по делото ИВ. Й. СТ., следва да бъде осъден
да заплати на ищеца ГФ, на основание чл. 288 ал. 12 от КЗ(отм.) сумата от 53 326.96лв.
(петдесет и три хиляди лева триста двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки),
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба- 01.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Предвид основателността на иска на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 2 133.08лева, за платена държавна
такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 288 ал. 12 от КЗ(отм.) ответника ИВ. Й. СТ., ЕГН **********,
от гр. С, ул. „****“ № 12, да заплати на ****, гр.София, ул. „****“ № 2, ет. 4,
представлявано от Изпълнителните директори- М.Н.К. и С.Г.С., сумата 53 326.96лв.
(петдесет и три хиляди триста двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща изплатено от **** обезщетение по щета № 210034/12.02.2014г., за суми
присъдени с Решение от 12.01.2016г. по гр. д. № 11290/2014г. по описа на СГС и Решение
№ 102 от 12.01.2017г. по в. гр. д. № 4196/2016г. по описа на САС, за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на Г.А.П., ЕГН **********, обезщетения
за забава и сторени съдебни разноски в исковото и изпълнителните производства, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба пред съда/01.12.2020г./, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, от гр. С, ул.
„****“ № 12, да заплати на ****, гр.София, ул. „****“ № 2, ет. 4, представлявано от
Изпълнителните директори- М.Н.К. и С.Г.С., сума в размер на 2 133.08лева, за платена
държавна такса за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9