О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 387

 

гр. Пловдив,   19.09.  2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         МАРИАНА ХИТЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:     ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                        

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 438/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ****.**/КПКОНПИ/ - С. против определение № 1512/17.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1101/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени.

Ответниците по частната жалба С.И., Ф.И., „Ф.“ ЕООД *** и „И.а.м.“ ЕООД *** считат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 1101/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд -      І гр.с. е било образувано по предявените от КПКОНПИ – С. против С.И.И., Ф.Д.И., „Ф.“ ЕООД *** и „И.а.м.“ ЕООД *** искове по  чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество на обща стойност 2 200 499,84 лв., подробно описано в исковата молба.

Ответниците считат, че предявените против тях искове са недопустими, тъй като не е спазен преклузивният срок за извършване на проверката по чл. 27 от ЗОПДНПИ /отм./.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото.

Настоящият състав споделя правните аргументи на окръжния съд.

Основният правен въпрос, на който трябва да бъде отговорено, е какъв е по характер срокът по чл. 27 от Закона за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество /отм./.

Както в този закон, така и в Закона за отнемане в полза на Д. на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./, е уредено особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на Д. на имущество, което определено лице е придобило в резултат на престъпна, респ. незаконна, дейност, единно по същността си, но протичащо в относително самостоятелни фази, първата от които се развива пред Комисията, учредена по съответния закон, а останалите две – пред съда /исково и обезпечително производство/.

Законодателят е предвидил, че производството пред Комисията задължително започва след уведомяването й от друг орган /органите на досъдебното производство по чл. 21 от ЗОПДИППД /отм./ или прокурора и административно-наказващия орган по чл. 25 и чл. 24 от  ЗОПДНПИ /отм./, поради което и имайки предвид уредбата, касаеща съдебната фаза на производството, прилагана субсидиарно /§ 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и чл. 125 от ГПК/, следва да се приеме, че началната дата на производството като цяло и на неговата първа фаза в частност е датата на постъпване на уведомлението при съответния териториален орган – директор на териториална дирекция, с което той е сезиран да извърши проверката, а не датата на решението на Комисията за образуване на производството.

Тази първа фаза трябва да продължи определен период от време /10 месеца по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, респ. една година по чл. 27 от  ЗОПДНПИ /отм./, който по изключение може да бъде продължен еднократно с 3 месеца по първия посочен закон, респ. с 6 месеца по втория, след което в зависимост от резултата от проверката тя може да приключи с решение на Комисията за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на Д. на имуществото на проверяваното лице или с решение да не се внася такова искане.

Настоящият състав възприема изцяло становището на окръжния съд, подкрепено от Р. № 323/18.01.2018 г., постановено по реда на      чл. 290 от ГПК по гр.д. № 5291/2016 г. по описа на ВКС – ІV г.о., според което формулировките на двата горепосочени текста води до извод, че предвиденият срок е преклузивен, а не инструктивен. 

Този извод се потвърждава и от константната практика на ЕСПЧ при приложение разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на Д. спрямо неоснователно обогатилите се лица трябва да отговаря на три критерия – законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност.

Ако се приеме, че срокът за проверката, извършвана от Комисията, е инструктивен, това би довело до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност поради това, че териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън установения законов, разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, без то да може да защити правата си.

Възприемането на извода, че посоченият срок е преклузивен би имало двояк ефект – от една страна би защитило правата на проверяваните лица от прекомерна и неограничена във времето намеса на Д., а от друга страни би действало дисциплиниращо и върху самите териториални органи на Комисията, за които при подходяща организация и планиране при събиране на доказателствата предвиденият срок би бил подходящ и достатъчен.

Ако бъде прието, че срокът за извършване на проверката от Комисията е преклузивен, съдебната фаза на производството би могла да бъде проведена само, ако този срок е спазен и до изтичането му Комисията е взела решение и е внесла мотивирано искане за отнемане в полза на Д. на имуществото на проверяваното лице. В противен случай обаче /когато в рамките на преклузивния срок Комисията не е взела това решение/, проверката пред самата Комисия, а и цялото производство, в т.ч. пред съда, приключва, като е недопустимо да се проведе исков процес, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи вече са преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Д. на отнемане на имущество от проверяваното лице.

В настоящия случай е установено, че на ТД на КОНПИ – П. е изпратено уведомление от Окръжна прокуратура – П. по реда на чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./ на 26.01.2016 г., въз основа на което е съставен протокол от директора на ТД на КОНПИ – П. за започване на проверка № ТД 08ПЛ/УВ-1282/09.02.2016 г. за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на лицата С.И. и Ф.И., с решение от 01.02.2017 г. срокът на проверката е удължен до 09.08.2017 г., а с решение от 07.02.2018 г. е образувано производство по ЗОПДНПИ /отм./ срещу посочените лица за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество на посочената стойност.

На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че получаване на уведомлението от Окръжна прокуратура П. на 26.01.2016 г. е началният момент на проверката по реда на    чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, която е следвало да приключи до 26.01.2017 г., до който момент не е взето решение за продължаване на срока със 6 месеца, което е станало едва на 01.02.2017 г.

Следователно решението на КОНПИ за внасяне в окръжния съд на искане по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ е трябвало да бъде постановено до 26.01.2017 г., респ. до 26.07.2017 г., ако се приеме, че срокът е продължен своевременно, като вместо това то е от    07.02.2018 г., т.е. далеч след изтичане на предвидения в закона срок.

Предвид гореизложените мотиви, определящи срока за извършване на проверка от Комисията като преклузивен, и доколкото той не е бил спазен, съдът приема, че правомощията на Комисията да иска отнемане на имуществото на ответниците в полза на Д. е преклудирано, както и на самото материално право на Д., което води до извод за недопустимост на исковото производство и основателност на искането на ответниците за неговото прекратяване.  

Съдът намира, че изведеният извод е валиден при действието и на ЗОПДИППД /отм./, и на ЗОПДНПИ /отм./, независимо от различията в двата закона по техния предметен обхват, материалноправни и процесуални предпоставки за отнемане на имуществото, като и в двата случая изложените мотиви са приложими като свързани с критериите, заложени в чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, основаващи се на законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и пропорционалност, осигуряващи защита на гражданите от неправомерна и неограничена намеса на Д. в правната им сфера. 

 

 

 

 

Предвид установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи настоящият състав намира, че определението на окръжния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ****.**– С., ЕИК ****., с адрес за призоваване: гр. П., бул. „С.П.“ № **частна жалба вх. № 23123/30.07.2018 г. против определение № 1512/     17.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1101/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

 

 

                                                                                                                                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

                                                          2.