Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1381/9.7.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На четвърти юли Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2602 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-010178/08.08.2018г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „МН- Блек Сий“ ООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е
образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП
№03-010178/08.08.2018г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416
от КТ.
С жалбата се изразява
позиция, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита
се, че самоличността на лицето е установена единствено по негови данни. Лице с
такова име и ЕГН не е наемано на работа в обекта и служителите на ДИТ са били
въведени в заблуждение. Формулира се искане за
отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и
доразвиват основанията за изменяне на наказателното постановление, изложени с
жалбата. Счита се, че лицето не е било работник и по тази причина не е
представен трудов договор. Защитата сочи, че в стреса си лицето е започнало да
подрежда, но е присъствало в обекта само, за да се запознае с естеството на
работа.
Процесуален представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.07.2018 г., служители
при ДИТ-Варна- св. М. и св. Жечева, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – ресторант „Сардиния“, находящ се в гр. Варна,
Крайбрежна алея, стопанисван от „МН Блек Сий“ ООД.
В хода на проверката на
обекта били установени две лица, които
полагали труд, извършвайки дейност по почистване на кухнята. Едно от лицата
било А. Неджмедин В.. Първоначално В. отказала да предостави на проверяващите
своите данни и променяла цифрите от ЕГН и името си, което наложило да бъде
потърсено съдействие от органите на полицията за установяване на самоличността
й. До пристигане на полицейските служители В. излязла извън кухнята и започнала
да почиства пространството около масите, като метяла.
При пристигане на полицейски служители била извършена справка от
полицията, след което самоличността й била установена.
На В. била предоставена за попълване декларация, която била
попълнена от трето лице, тъй като тя заявила, че е неграмотна
В декларацията В. посочила, че работи за “МН Блек Сий“ ООД на
длъжност „хигиенист“, с работно време от
10.00 ч. до 14.00 ч., при два почивни дни. Посочила още, че в този ден е за
първи ден на работа, като почиства ресторант „Сардиния“ и при одобрение ще
получава минималната работна заплата. Лицето декларирало още, че няма сключен трудов или граждански договор,
както и че не му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов
договор.
На 27.07.2018г. св. Д.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето А. Неджмедин В. като „хигиенист” в обекта , при определено
работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение,
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По преписката постъпили допълнително възражения, които били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-010178/08.08.2018г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1
от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице;
идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и
гласните такива- показанията на св. Д. и св.М..
Съдът кредитира изцяло
горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се
допълват.
В показанията си св. Д. и
св. М. изясняват действията на В., която е извършвала дейност по почистване
както в кухнята, така и на пространството извън нея, между масите на търговския
обект, като същите безспорно могат да бъдат охарактеризирани като такива по
изпълнение на трудовите й задължения.
Сама В. в попълнената декларация сочи на установените параметри на
трудово правоотношение, които няма как да са й били известни ако не работи за
този работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили
фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си
възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Доколкото в съдържанието на НП е посочено като първо име на лицето
„Анъмар“ , а не – „А.“, съдът счита за нужно да отбележи , че се касае за
очевидна фактическа грешка, която е без значение за отговорността на дружеството,
доколкото лицето е индивидуализирано и посредством ЕГН , поради което и не
възниква съмнение относно лицето, наето по трудово правоотношение.
Съдът намери, че при
определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на
КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в минималния размер би способствала
за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените
доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите,
предвид на следното:
С жалбата се счита, че самоличността на лицето е
установена единствено по негови данни. Лице с такова име и ЕГН не е наемано на
работа в обекта и служителите на ДИТ са били въведени в заблуждение.
Съдът не кредитира подобна
позиция, доколкото в хода на проведеното въззивно производство по безспорен
начин е установено, че самоличността на лицето е била установена със
съдействието на полиция.
По същество се счита, че
лицето не е било работник и по тази причина не е представен трудов договор. В
стреса си лицето е започнало да подрежда, но е присъствало в обекта само, за да
се запознае с естеството на работа.
Съдът намира, че такава
позиция противоречи на всички събрани по делото доказателства.
Св. Д. и св. М. пряко са
възприели полагания труд от лицето, като продължителността на действията по
почистване и разнообразния характер на тези действия сочат не на състояние на
стрес, както счита защитата, а напротив- на действия по старателно
осъществяване на трудови функции, които са били предварително известни на
лицето.
Само лицето е декларирало,
че е за първи ден на работа при този работодател, поради което и установените
отношения между него и дружеството са такива между работник и работодател.
След като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: