МОТИВИ: Срещу подсъдимия Г.М.Д., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че около 16,44 часа на 22.11.2019 година, в град Габрово, на улица „Свищовска”, до № 111, при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Астра” с Рег. № ЕВ 30-84 АР, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека”, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, при което на пешеходна пътека управлявания от него автомобил блъснал пресичащата от дясно на ляво А.М.Х. *** и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разместено закрито счупване на латералния кондил на тибията /голям пищял/ и разместено счупване на главата на фибулата /малък пищял/, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 1-во във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. Г.Д. е заявил, че е разбрал и същността на обвинението, което е било предявено срещу него. Той се признава за виновен по отношение на това обвинение и дава обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия Г.Д., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към инкриминираната дата подсъдимия Г.М.Д. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. До нея той не е бил също така и освобождаван от наказателна отговорност за подобни престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, и поради посочените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало към нея.

Към 22.11.2019 година подс. Г.Д. е бил правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово. Такъв същият се явява и към настоящия момент. До тази дата той е притежавал свидетелство за правоуправление, издадено на 13.06.2019 г., което е имало срок на валидност до 13.06.2029 година. Справката на л. 76 от досъдебното производство сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и момента (месец май 2009 г.) за първоначалното придобиване от него на съответната правоспособност от категория „В”, той не е бил санкциониран по административен ред чрез влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП, осъществени при управление на МПС. От тази справка обаче се установява, че до края на месец ноември 2019 година той е бил наказван по този ред чрез общо пет броя фишове за нарушения на разпоредби от ЗДвП, които са влезли в сила към инкриминираната дата.

Около 16,44 часа на 22.11.2019 година подсъдимия Г.Д. управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с Рег. № ЕВ 30-84 АР по улица „Свищовска” в гр. Габрово, като се движел с него в посока от бензиностанция „Марешки” в квартал „Русевци” към магазин „Лидл” и центъра на града. В заетия от автомобила участък пътното платно представлявало права отсечка без неравности, с наклон на спускане от 4/100 и добро състояние на пътното покритие. Същото било с двупосочна организация на движение, включваща по две ленти за пътуване във всяка посока, а МПС се намирало в лявата (вътрешна) от тези, отредени за движещите се към този магазин. Смрачавало се, като вследствие на валящия дъжд пътната настилка била с мокро асфалтово покритие. Управлявайки автомобила със скорост от 49 км/ч, водача се приближавал към пешеходна пътека, разположена до № 111 на посочената улица „Свищовска”.

В момента, в който Д. се намирал на около 38 метра преди пресечната точка между траекторията за движение на МПС и тази на пострадалата, по същата пешеходна пътека започнала да пресича свид. А.М.Х., която се движела от дясно на ляво спрямо следваната посока от лекия автомобил и не била забелязана своевременно от страна на водача. Когато я видял, той задействал спирачната система, но тъй като извършил това неаварийно и със закъснение, успял само да намали скоростта до 19 км/ч, но не и да избегне удара, който последвал между предната дясна част на колата и лявата подбедрица на пресичащата жена. В резултат на този удар последната била отхвърлена напред и надясно, след което паднала на асфалта.

След подаден сигнал за ПТП на мястото пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово, който откарал св. А.Х. до посоченото лечебно заведение. След първоначалния медицински преглед тя била оставена на лечение в него поради травми, получени при ПТП.

За времето между 17,45 и 19,10 часа на 22.11.2019 година на мястото на ПТП е извършен оглед, в рамките на който не са били иззети веществени доказателства и следи. Заедно с това процесуално-следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-679/2019 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с  чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на същото, след многократно отправени искания и получени разрешения за удължаване на срока за провеждане на разследването по него, подс. Г.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем чрез предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 1-во във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Обвинение с тази правна квалификация е предявено против него и чрез обвинителен акт с Вх. № 907826/27.11.2020 г., внесен за разглеждане в съда от Районна прокуратура Габрово, въз основа на който и на събраните материали по това досъдебно производство е било образувано и производството по настоящото НОХД № 1100 по описа за 2020 година.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на свид. А.М.Х. ***, с ЕГН **********, е била причинена: контузия на лявата колянна става с разместено закрито счупване на латералния кондил на тибията (голям пищял) и разместено счупване на главата на фибулата (малък пищял), което е довело до прилагане на оперативно лечение чрез поставена метална остеосинтеза с плака и винтове. Тези увреждания са станали причина за възникнало трайно затруднение на движението на левия долен крайник със срок на обездвижване в рамките на 45 – 60 дни и такъв за нетрудоспособност (възстановяване) около 7 – 8 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, поради което се явяват средна телесна повреда по смисъла на определението за такава, дадено в чл. 129, ал. 2 от НК. В експертизата е отразено, че същите увреждания отговарят да са причинени при възникналото ПТП, както и че са получени при директен удар от предната част на автомобила по лявата подбедрица на пресичащия по пътеката пещеходец.

От заключението на назначената авто-техническа експертиза на досъдебното производство, е видно, че: 1. Мястото на удара между пешеходеца и управлявания от подс. Г.Д. лек автомобил се е намирало върху пешеходната пътека на ул. „Свищовска”, до № 111; 2. Към момента на удара този автомобил се е движил със скорост от 19 км/ч, а преди него – с 49 км/ч; както и че 3. При отчитане на опасната зона и разстоянието, от което подс. Д. е можел да забележи обекта върху пътеката и тротора до нея, той е разполагал с възможност да предотврати (в т.ч. и чрез аварийно спиране) настъпването на удара между пешеходеца и него.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия Г.Д., като се приема от съда за установена по безспорен начин от анализа на обясненията, дадени от него по време на съдебното следствие; от съпоставката на същите с показанията на разпитаните свидетели А.Х. и Е.И.; както и от приложените писмени доказателствени материали по досъдебното производство (уведомително писмо за образуване на ДП № 1752 ЗМ-679/2019 г. на РУ Габрово – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 22.01.2020 г., 19.03.2020 г., 20.05.2020 година и 23.09.2020 година на прокурори при РП Габрово във връзка с тях – л. 3-14; докладна записка – л. 15; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 18-27; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 28-29; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 37-49; постановление за назначаване и съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л. 52-60; протокол за доброволно предаване с копия от епикризи, издадени на свид. А.М.Х. от отделенията по физикална и рехабилитационна медицина и ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово – л. 64-66; справка за наказания, наложени на подс. Г.Д. по ЗДвП – л. 76; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 84; справка за съдимост от Бюро „Съдимост” при РС - Габрово – л. 86; протоколи за предявяване на разследване – л. 87 и л. 89), всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до заключение, че разместеното закрито счупване на латералния кондил на тибията (големия пищял) и същото по вид счупване на главата на фибулата (малкия пищял) на лявата бедрена кост на свидетелката А.М.Х. са настъпили в резултат на директен удар от предната дясна част на автомобила по лявата подбедрица на пресичащата жена. Доколкото това е така, а между възникналото на пешеходната пътека ПТП и получените вследствие на последното увреждания (които са довели до трайното затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок около 45 дни при нормално протичане на оздравителния процес) съществува обективна връзка, следва да се приеме не само, че съответната правна квалификация на извършеното като престъпление (по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК) е правилно определена, но и че въпросните увреждания (а оттук - и свързаната с тях средна телесна повреда) се явяват причинени именно при възникналото ПТП. Казаното обаче не важи за цялата цифрово отразена квалификация на това обвинение от прокурора. Тя подлежи на корекция, която налага подсъдимият да бъде оправдан по отношение на една част от нея, доколкото посочения признак по чл. 343, ал. 3, б. „А”, пр. 1-во от НК е свързан с тежка телесна повреда, каквато не е причинена в конкретния казус.

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза и останалите доказателствени материали по делото, се установява, че ПТП е възникнало върху надлежно обозначена (с маркировка и пътен знак) пешеходна пътека до № 111 на ул. „Свищовска” в гр. Габрово, която е била пресичана от пострадалата към момента на настъпването му. Причината за това събитие се дължи на липсата на предприети действия от подс. Г.Д. (свързани с намаляване на скоростта или със спиране на управлявания от него автомобил), чрез които той е бил задължен да пропусне преминаващия по нея пешеходец, т.е. на обстоятелства, които безспорно сочат за наличие на осъществено от него нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. Характера на това нарушение (с оглед на данните за вече проведеното обучение преди момента за придобиване на правоспособност от дееца и на тези за съществувалата у същият обща представа за възможните последици от липсата на подобни действия) води до заключение, че то очевидно е било предхождано от едно непредпазливо поведение, проявено от Д. при управлението на автомобила, което се явява несъвместимо не само с указаното в тази правна норма от ЗДвП, но и с притежавания от него дългогодишен опит като водач. Въз основа на изложеното и доколкото той е имал техническата възможност да избегне ПТП – чрез намаляване на скоростта или чрез спиране (в т.ч. и аварийно)  на МПС, следва да се приеме, че между извършеното нарушение по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че подс. Д. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е осъществено също така и от субективна страна, при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимият не само е осъзнавал последиците, които биха могли да възникнат от несъобразяване на неговото поведение с предписанията на тази норма от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и да предвиди същите по време, в което (според заключението на автотехническата експертиза, изготвено при отчитането на данните за конкретните параметри на видимост по отношение на пешеходеца и опасната зона за спиране, изчислена с оглед на поддържаната от МПС скорост на движение) все още е разполагал с възможност да ги предотврати.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около 16,44 часа на 22.11.2019 година, на улица „Свищовска”, до № 111 в град Габрово, при управление на нерелсово МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с Рег. № ЕВ 30-84 АР, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (при приближаване към пешеходна пътека не изпълнил задължението си да пропусне преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре), при което на пешеходна пътека управлявания от него автомобил е блъснал пресичащата от дясно на ляво А.М.Х. ***, и при форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност е причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в: разместено закрито счупване на латералния кондил на тибията (голям пищял) и разместено счупване на главата на фибулата (малък пищял), довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45 дни, подс. Г.М.Д. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Г.М.Д. за невинен в това извършеното от същият престъпление да представлява такова по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 1-во във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното против него първоначално обвинение за престъпление с тази правна квалификация по НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подс. Г.Д. към инкриминираната с обвинителния акт дата, което определя последният като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените от него обяснения при разследването по съдебното производство, чрез които е спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното самопризнание, което в съпоставка с изразеното съжаление за случилото се в тях, сочи за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление; по-ниската степен на обществена опасност на последното в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от вида на проявената небрежност, която се явява по-малко укорима в сравнение със самонадеяността като една от формите на непредпазлива вина. При оценката на установените в производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е установен отчетливо изразен превес на смекчаващите вината обстоятелства, при съществуването на които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество, намери за необходимо чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да наложи на подс. Г.Д. наказание под установения от закона минумум, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „А” от НК за посочения в нея вид, а  именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Шест месеца”, като прие, че по този начин, с едно такова определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най- оптимални условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Отчитайки наличието на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия Г.Д. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

От съответната справка, приложена на 76 в досъдебното производство, е видно, че подс. Г.Д. е бил санкциониран по административен ред за 5 нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управлението на МПС. В същата не фигурират данни, които да установяват, че той е наказван по този ред за нарушения, довели до настъпване на ПТП. Макар и това да квалифицира процесното ПТП като един изолиран случай, възникнал при изпълнението на законово осъществяваната от него дейност във връзка с управлението на автомобил, въз основа на императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът прие, че на същият следва да се наложи наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното до момента, след като отчете цялостната характеристика на подсъдимия Г.Д. в качеството на водач заедно с данните за броя на нарушенията, за които е бил санкциониран до момента, естеството на това, довело до настъпване на ПТП и възникналите от същото последици, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на дееца наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок под средния, предвиден от закона – в размер на „Шест месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на указаното в чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

Предвид естеството на постановената присъда, съдът осъди подсъдимия Г.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 820,66 лева, дължима от същият за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановената присъда подсъдимия Г.Д. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: сума в размер на 63,80 лева, дължима за възстановяване на направените разноски в съдебното производство – на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на разноските от съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................