Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16365 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от К.В.К. и Е.В.К.,
действаща чрез попечителя си К.В.К., против З. „Б.В.И.Г.“*** субективно и
обективно съединени осъдителни искове за сумата 52 710лв. за всеки ищец с
правно основание чл.208 КЗ /отм./, представляваща застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, и сумата 7485лв. за всеки ищец с
правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода
16.04.2016г.-05.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията са за сключена с ответника имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ на 02.06.2015г. за л.а.Тойота Ланд Круизер с ДК № ******.
Автомобилът бил собственост на ЕТ „С.-*В.Б.“ гр.Видин, регистриран от В.К.Б..
На 17.03.2016г. автомобилът бил предоставен от собственика за ползване и
управление на Н.Г.П., която реализирала с него ПТП в гр.Видин на същата дата,
като последица от което бил увреден до степен тотална щета. Застрахователят бил
уведомен за събитието, представляващо покрит риск по застраховката, но по
образуваната щета отказал плащане на обезщетение с позоваване на т.1.4 от
общите условия, според която не покрива вреди от причинени с груба небрежност
действия на застрахования, членовете на неговото семейство или упълномощен
водач. В.Б.починал на 11.05.2017г. с взето решение за прекратяване дейността и
заличаване на едноличния търговец, във връзка с което имуществото му поето от
неговите наследници-ищците, които твърдят да са придобили правата и
задълженията по застрахователния договор и да са носители на правото да получат
обезщетение за увредения застрахован автомобил. Считат, че не е налице
посоченото основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Твърдят
поради отказа на ответника да плати обезщетение е изпаднал в забава и
претендират обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода
посочен в исковата молба.
Ответникът противопоставя възражението, че е налице
основанието изключващо отговорността му по т.1.4 от общите условия във вр.
чл.211 КЗ /отм./, а именно твърди при ПТП автомобилът да се е движил със
скорост надхвърляща значително допустимата за градски условия и в този смисъл действията
на водача представляват груба небрежност, което е свързано с неспазване от застрахования на обичайните
предохранителни мерки. Оспорва иска по размер с доводи, че стойността не е
равна на застрахователната сума, а следва да се определи на база действителната
стойност на автомобила към деня на произшествието, както и остатъчна стойност
по запазените части.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно съществуването на застрахователно
правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ за л.а.Тойота Ланд Круизер с ДК № ******между ответното
застрахователно дружество и собственика В.К.Б., в качеството му на ЕТ „С.-*В.Б.“,
със срок на застрахователно покритие 02.06.2015г.-02.06.2016г.
Ищците са наследници по закон на В.Б./починал на
11.05.2017г./, по чието искане дейността на ЕТ „С.-*В.Б.“ била прекратена със
заличаване на търговеца от търговския регистър. В качеството си на наследници заместили
застрахования по договора и се явяват активно легитимирани по предявените
искове.
Не е предмет на спор настъпило на
17.03.2016г. в гр.Видин пътно-транспортно произшествие, реализирано от Н.Г.П., при
което застрахования автомобил бил увреден до степен тотална щета. Застрахователят
бил уведомен за събитието с представени необходимите документи, а впоследствие
изпълнено изискването му за прекратяване регистрацията на автомобила.
Спорния по делото въпрос е дали произшествието
е резултат от проявена от водача груба небрежност и въз основа на това налице
ли е основание за застрахователя да откаже плащането на обезщетение.
Разпоредбата на чл.207, ал.1 КЗ
/отм./ вменява в задължение на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. Съгласно чл.207, ал.2 КЗ /отм./ в случай на настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно
застрахователното обезщетение, а ако настъпването на събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал.1, застрахователят може да откаже плащане
само ако изрично е предвидил това в договора. Последното е залегнало и в
чл.211, т.2 КЗ /отм./, която норма дава право на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор.
В установената съдебна практика
по приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ е прието, че правото на застрахователя
да откаже плащане на обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ предпоставя виновно
неизпълнение от застрахования на задължение, предвидено в закона или в
застрахователния договор значително с оглед интереса на застрахователя, и това
неизпълнение се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния
риск или със същественото му увеличение. Застрахователят носи тежестта да
докаже причинната връзка между поведението на застрахования и настъпването на
събитието /Решение № 207/13.01.2017г. по т. д. № 3394/2015г. на ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай съгласно т.1
от VІІІ „Предохранителни мерки“ към Раздел „Общи положения“ от общите условия
към застрахователния договор застрахованият е длъжен да поддържа застрахованото
МПС в добро състояние, като полага грижата на добър стопанин, да спазва
техническите и технологични правила за експлоатация на производителя, да предприема
всички обичайни и разумни предохранителни мерки за избягване на загуба или
повреда, както и да спазва направените от застрахователя и компетентните органи
предписания за отстраняване източниците на опасност. В т.1.4 от IХ „Общи изключения“ е предвидено, че застрахователят не
покрива щети в резултат на умишлени или причинени при груба небрежност действия
на застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач,
както и лицата на работа при застрахования или на който той е предоставил МПС
под наем, за послужване, на лизинг и др. В т.22 от Раздел „Каско“ грубата
небрежност е определена като поведение на застрахования, при което той съзнава
последиците от извършването или неизвършването на определено действие, но се
надява, че предвижданите от него последици по една или друга причина няма да
настъпят. Визирани са конкретни хипотези с посочването, че изброяването е
неизчерпателно.
От това съдържание на общите
условия следва, че неизпълнението на задълженията по полагане грижата на добрия
стопанин и опазването на застрахования
автомобил от вреди е съществено за застрахователя и предвидено като основание
за отказ от плащане на обезщетение не само, когато е умишлено в хипотезата на чл.211,
т.1 КЗ-отм., но и когато е допуснато при груба небрежност-чл.207, ал.2 вр.
чл.211, т.2 КЗ /отм./.
Възражението на ищците наведено
едва в писмените бележки, че общите условия не ги обвързват, тъй като не са
били сведени до знанието на наследодателя им, респ. не му били разяснени е
неоснователно. С подписването на полицата наследодателят на ищците, с когото
бил сключен договора, е удостоверил да е запознат с тях, приема ги и получил екземпляр, поради
което и на основание чл.186, ал.1 КЗ
/отм./ те са неразделна част от договора. Съдържат в необходимата пълнота и
достатъчно ясно всички предвидени в чл.186, ал.5 КЗ /отм./ условия, включително
изключенията от покрит риск и предпоставките за това.
Изключващото отговорността на
застрахователя основание по т.1.4 от общите условия предпоставя поведение на
застрахования или някое от посочените в клаузата лица, което нарушава в
условията на груба небрежност задълженията свързани с опазването и безопасното
ползване на застрахования автомобил и това поведение се намира в причинна
връзка с настъпилите вреди.
Дадената в т.22 от общите условия
дефиниция на груба небрежност е такава според наказателното право и конкретно
визира самонадеяност /съзнавана непредпазливост/, основана на субективното
отношение към деянието и последиците от него. За разлика от наказателното, в
гражданското право формите на вината са две-умисъл и небрежност, като
разграничителният критерий е наличието на знание или незнание у длъжника, че
поведението му е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за
възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, а
небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника,
чието поведение при поемане на задължение по начало изисква полагане грижата на
добрия стопанин. Небрежността и грубата небрежност не са легално определени в
закона, но в теорията и съдебната практика се приема, че небрежност е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като тя също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при
подобни условия /Решение № 184/24.02.2016г. по т.д.№ 3092/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 17/02.06.2020г. по т.д.№ 656/2019г.
на ВКС, І т.о.; Определение № 317/13.05.2020г. по т.д.№ 2007/2019г. на ВКС, I т.о. и др./.
Затова в случая релевантно за
определяне поведението на водача като груба небрежност е не само субективното
му отношение към собствените действия/бездействия с предвиждането, респ. пренебрегването
на възможните вредни последици /според т.22 от общите условия/, а дали неизпълнението
на задължението по застрахователния договор се дължи на неположена грижа в
степен надхвърляща обикновената небрежност.
В деня на произшествието
17.03.2016г. автомобилът бил управляван от Н.П., на която наследодателят на
ищците предоставил ползването му.
Не е спорно произшествието да е
настъпило при следния механизъм- вечерта в тъмната част на денонощието около
21.45ч. автомобилът се движил по ул.Цар Симеон Велики с посока от музей Конака
към ОДВМР-Видин, където пред дом № 61, поради движение с несъобразена скорост в
условието на десен завой водачката загубила контрол върху управлението, при
което автомобилът излязъл вляво и се качил на тротоара като блъснал
последователно три дървета, два стълба за електричество и два пътни знака, след
което се преобърнал.
По случая било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ НК, прекратено с
постановление от 23.12.2016г. на прокурор при РП-Видин на основание чл.343,
ал.2 НК поради заявено от В.Б./пътник в автомобила/ желание за това; извод за
несъставомерност поради липса на
причинени значителни имуществени вреди на прилежащата инфраструктура, както и
липса на доказателства Петрова да е управлявала автомобила след употреба на
алкохол. На същата е съставен АУАН и издадено наказателно постановление с
наложена глоба по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДв.П за допуснато нарушение на 20, ал.2
ЗДв.П.
Вещото
лице по изслушаната основна САТЕ не може да определи точната скорост на
движение на автомобила, но с оглед радиуса на завоя дава заключение, че критичната
за преодоляването му скорост без поднасяне е 73км./ч. Въз основа данните от
приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, удостоверяващ
следите от последователните удари, положението на автомобила, увреденото му
състояние и отдалечеността на намерените на мястото части от него в
допълнителната експертиза сочи, че в момента на удара в първото дърво скоростта
е била 82 км./ч. С оглед на това дава
заключение автомобилът да е навлязъл в десния завой с по-висока от тази скорост
/82км./ч./, при което напуснал пътното платно отляво, нанесъл с предна лява
част удар в първото дърво, завъртял се в посока обратна на часовниковата
стрелка и до изчерпване на кинетичната енергия поради голямата си маса
реализирал още удари с последващо падане на дясната си страна. Пътното платно
на местопроизшествието е било покрито със сух, едрозърнест асфалт, без неравности
или препятствия, без наличието на пешеходна пътека и пътен знак, ограничаващ
скоростта на движение или други знаци, които е следвало да бъдат съобразени при
преминаването през конкретния пътен участък. Според експертното заключение
произшествието не би настъпило, ако водачът се е движил с разрешената за
населеното място скорост /до 50км./ч./ и контролирал непрекъснато управлението
на автомобила.
Изложеното
обосновава извода, че причина за произшествието са допуснати от водача
нарушения на чл.21, ал.1 ЗДв.П забраняващ управление в населено място със
скорост надвишаваща 50 км./ч. и на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П задължаващи
водачите непрекъснато да контролират превозните средства, като при избиране на
скоростта следва да се съобразяват с конкретните пътни условия и обстановка.
Безспорно това поведение е несъвместимо със задължението по опазване и
безопасно ползване на автомобила по чл.207, ал.1 КЗ /отм./, залегнало в
застрахователния договор, и от естество да увеличи риска от настъпване на
застрахователно събитие, но с оглед конкретните обстоятелства не може да се
определи като проява на груба небрежност.
Само
по себе си нарушението на чл.21, ал.1 Здв.П няма връзка с увреждането на
автомобила. Такава има избраната от водача скорост, която е била от значение за
възможността да преодолее безопасно завоя. При установеното автомобилът да се е
движил със скорост по-висока от допустимата по закон за населено място, по
делото не е доказано с колко е било това превишение. Даденото по този въпрос
експертно заключение не е категорично, но дори и да се възприеме изводът на
вещото лице скоростта при навлизане в завоя да е била 82 км./ч., то
превишението не е значително имайки предвид и че мястото не е било обозначено с
пътен знак за ограничаване на скоростта, за наличие на пешеходна пътека или
друго препятствие. От друга страна, според експертното заключение критичната
скорост, т.е. скоростта, при която е било възможно да се преодолее завоя без
нарушаване устойчивостта на автомобила е 73 км./ч. Тази скорост също е по-висока
от допустимата за населено място и ако се приеме движение от 82 км./ч. също не
е налице съществено превишение. От това и при липса на други доказателства
съдът приема, че загубата на контрол върху управлението на автомобила с
последица увреждането му се дължи на неправилна преценка от водача при избор на
скоростта за безопасно преминаване на завоя. Поведението е в неизпълнение на
задължението за полагане грижата на добрия стопанин за застрахованото имущество
и повишава риска от настъпване на застрахователно събитие. Но същевременно този
риск не е завишен многократно и с оглед конкретните обстоятелства не обосновава
правен извод за неполагане на грижа, която и най-небрежният би положил в
подобна ситуация, т.е. поведението не се отличава по степен надхвърляща
обикновената небрежност.
Следователно
в случая не е налице изключението по т.1.4 от общите условия във вр. с чл.211,
т.2 КЗ /отм./ и застрахователят дължи заплащането на обезщетение по
имуществената застраховка.
Съгласно
чл.208, ал.3 КЗ /отм./ обезщетението трябва да е равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Размерът на вредата се определя според действителната
стойност на застрахования автомобил към датата на събитието, а обезщетението е
в границите на уговорената застрахователна сума. При липсата на спор, че уврежданията
на автомобила са в условията на тотална щета размерът на обезщетението следва
да се определи на база действителната стойност на автомобила след приспадане на
запазените части.
Според
заключението по допълнителната САТЕ действителната стойност на автомобила към
деня на събитието по средни пазарни цени възлиза на 103 800лв., а
запазените части са 12% или размерът на вредата е 91 300лв.
Отговорността на застрахователя е
до размера на уговорената застрахователна сума, поради което и доколкото
стойността на вредата е по-голяма, обезщетението по чл.208, ал.3 КЗ /отм./
следва да бъде присъдено в размер на застрахователната сума 90 450лв.
Вземането
за обезщетение има имуществен характер и е наследимо. Ищците са наследници по
закон на Валентин Борисов, който е собственик на автомобила и с когото е бил сключен
застрахователния договор. На основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.60, ал.1 ЗН всеки от
тях получава равен дял от наследството, т.е. по 1/2 ид.ч. от обезщетението или
всеки по 45 225лв., до който размер исковете следва да се уважат.
Съгласно чл.208, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в 15-дневен срок от деня, в който
застрахованият е изпълнил задължението си да представи поисканите от
застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера на
вредите. Нормата е възпроизведена в т.1 от ХI „Права на застрахования“ и установява същия срок за изпълнение на това
задължение.
Застрахователят е уведомен на 30.03.2016г. за настъпилото
събитие с отправено искане за плащане на обезщетение. Видно от доказателствата
по делото застрахователят не се е произнесъл по образуваната щета в 15-дневния
срок, нито е поискал в рамките на този срок представянето на документи, а
значително време след това /05.04.2017г./ уведомил застрахования за наличието
на тотална щета и поискал представянето на документ, удостоверяващ прекратяване
регистрацията на автомобила, което е било изпълнено. Следователно ответникът е
изпаднал в забава, считано от 15.04.2016г. и от тази дата дължи обезщетение в
размер на законната лихва. С исковата молба претенцията по чл.86 ЗЗД е считано
от 16.04.2016г. до предявяване на исковете-05.12.2018г., която възлиза общо на
сумата 24 222.42лв. /12 111.21лв. за вземането за обезщетение на всеки
ищец/.
С исковата молба се претендира лихва по чл.86 ЗЗД по
7485лв., поради което и съобразно диспозитивното начало следва да си присъди
лихва в поискания размер.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищците разноски от 7197.88лв. за платена
държавна такса и възнаграждение за адвокат съобразно уважената част от исковете
или на всеки един по 3598.94лв.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът е направил разноски от 205лв. и е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. или
общо разноски от 305лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят
на ответника с оглед отхвърлената част разноски в размер на 37.93лв. или всеки
по 18.97лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.В.К., ЕГН **********,
и Е.В.К., ЕГН **********, действаща чрез попечителя си К.В.К., двамата със
съдебен адрес ***, офис 19, сумата по 42 225лв. на всеки един на основание
чл.208 КЗ /отм./, представляваща обезщетение по договор от 02.06.2015г. за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а.Тойота Ланд Круизер с ДК № ******
за вреди от настъпило на 17.03.2016г. застрахователно събитие, и сумата 7485лв.
на всеки един на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.04.2016г. до подаване на исковата
молба-05.12.2018г., ведно със законната лихва върху отделните главници от
подаване на исковата молба до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл.208 КЗ /отм./ за разликата до пълните предявени размери 52 710лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати на К.В.К.,
ЕГН **********, и Е.В.К., ЕГН **********, действаща чрез попечителя си К.В.К., разноски
по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки един по 3598.94лв.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********, и Е.В.К.,
ЕГН **********, действаща чрез попечителя си К.В.К., да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един по 18.97лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: