№ 182
гр. П., 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201404 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3154621 на ОД МВР – П., на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ИВ. М. П. с ЕГН
********** е наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба от И.П., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното
административно наказание е неправилно определено. Моли за отмЯ. на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е
участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Я. С.а поддържа и допълва доводите в
жалбата и пледира за отмЯ. на електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 11.11.2019 г., 12.02 часа, в с. Драгичево, общ.П., по път I-1, в посока
към град София, се движело МПС – л.а. “Ауди А4 Авант“, с рег. №********.
В района на км. 286+300 на посочения път /паркинг Бостваст/, с преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената
скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 12.02 часа
през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-8848/13.11.2019г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 81 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 84 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - ИВ. М. П.. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден
електронен фиш серия К, №3154621 на ОД МВР – П., с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му била наложена
глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.01.2021г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №11743D0/0159423, протокол за използване на АТСС, рег.
№ 1158р-8848/13.11.2019г. и снимка на разположението на
уреда,удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
2
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ,
протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
и 52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,, заповед №313з-
461/12.03.2018г. на Директор ОД МВР – П., както и писмо, изх. №11-00-
346/20.09.2021г. от директор Областно пътно управление – П..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима /съображения за което са изложени в
разпореждане №729/10.09.2021г./, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
3
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител Ал. А., в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на движение
на контролираните МПС, въведения за него скоростен режим, режим на
измерване, посока на задействане, началото и края на работната смЯ. и броя
на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените
място на използване на техническото средство – с. Драгичево, общ.П., път I-
1, км. 286+300, паркинг Бостваст, времето на работа с него, установеният
скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства
и посока на задйстване на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че
на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото
средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за
населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния участък не е било
въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак, което се
установява от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, №11-00-346/20.09.2021г. на
директор ОПУ – П..
Приетата по делото заповед на директор ОДМВР – П. №313з-
461/12.03.2018г. доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола, да осъществява дейност по заснемане на нарушения на
правилата за движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
определените с административния акт длъжностни лица .
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя за недоказаност
нарушението да е извършено при управление на превозното средство,
визирано в ЕФ, също не се приемат за основателни.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
4
насока представлява приложената снимка №11743D0/0159423, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно
автомобила, визиран в електронния фиш , заснет при приближаването му към
СПУКС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно
протокола за използване на АТСС и приложената снимка на разположението
на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш. Поради това, обстоятелството, че на снимковото
изображение се наблюдават и други автомобили, движещи се в
противоположна посока, не компрометира измерването и не води до
твърдЯ.та неопределеност на превозното средство, с което е извършено
нарушението.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса
обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и
елементите от обективната страна на административнонаказателната норма..
В съставения протокол за използване на АТСС е удостоверено, че посоката на
движение на контролираните МПС е П. - София и че същите са заснемани при
приближаващ трафик, съответстващо на снимковия материал, което означава,
че АТСС е било насочено към град П., както е посочено в издадения
електронен фиш. Следователно, посоката на движение на жалбоподателя /към
град София/ е установена по несъмнен начин. За тази посока разрешената
скорост е 50 км./ч, видно от предоставената от ОПУ информация с
писмо№11-00-346/20.09.2021г.
Непопълването на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в частта относно броя статични изображения/видеозаписи,
свалени от системата и мястото на съхранение на свалената информация от
използваната АТС по никакъв начин на затруднява решаването на относими
за казуса въпроси и не представлява самостоятелно съществено нарушение на
процедурата по установяване на нарушението. Въпреки този пропуск,
5
протоколът се цени като годно доказателствено средство за удостоверените в
съдържанието му фактически обстоятелства, тъй като е съставен и подписан
от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е надлежно
проверен от ръководителя на съответното структурно звено, удостоверено с
негов подпис и дата на извършване на проверката.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч.
за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. И.П. не е упражнил възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
6
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място И.П. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 31 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 400
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на И.П. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №3154621, издаден от ОД
МВР – П., с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП на ИВ. М. П. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. Никола Карев №14 е
наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-
7
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8