№ 102
гр. Ловеч, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500092 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 72/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 409 по описа на РС-Луковит за
2020г., е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът „Агропродукт
С.и“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив п.к.4000,
бул.“Освобождение“ №3 офис 314 представлявано от управителя Д. П. С. дължи на ищеца
„ОПТИКОМ“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора
ул.“Цар Симеон Велики“ №1а представлявано от управителя в. Т. Г. следните суми 6800 лв,
представляваща остатък от продажната цена на доставена селскостопанска техника 1 бр.
торачка Zeno 32 1600LT 2D сер.№ 11FRT 1000 I FRT по фактура №*********/18.04.2018
г. цялата на стойност 10 200 лв. с ДДС ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане 287,13 лв. мораторна лихва а
периода от 17.10.2018 г. до 18.03.2019 г. за които суми по ч.гр.д.№167/19 г. по описа на РС-
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е осъден „Агропродукт С.и“
ЕООД ЕИК ********* да заплати на „ОПТИКОМ“ООД ЕИК ********* сумата 141,74 лв.
представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 504 лв.
представляващи разноски в настоящето производство.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 4544/7.12.22 г.изпр на 6.12.22 г. чрез ССЕВ/ от
АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя - Д. П. С. против Решение № 72/17.10.2022, постановено по
ГД № 409/2020 по описа на PC – Луковит, като моли да бъде отменено изцяло като
1
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове.
Твърди,че горепосоченото решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Изтъква, че в първоинстанционно производство оспорил изцяло исковете, като
неоснователни и недоказани, като възразил срещу твърденията на ищеца, които са в разрез с
фактическата обстановка и нормите на материалния закон.
Сочи, че решението е недопустимо поради обща местна неподсъдност, тъй като още с
отговора на исковата молба направил възражение по реда на чл. 119 от ГПК за неподсъдност
на делото на PC – Луковит, като изтъкнал обстоятелството, че по нравилата на общата
местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, делото не е подсъдно на PC – Луковит, тъй като
видно от актуалното състояние на „Агропродукт С.и" ЕООД, дружеството има Седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, п.к. 4000. бул. ОСВОБОЖДЕНИЕ № 3, ап. ОФИС 314,
като съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника.
Счита, че в конкретния случай компетентен да разгледа спора е Районен съд –
Пловдив и ето защо помолил делото да бъде изпратено на съответния компетентен съд, но
като не е сторил това, PC - Луковит се е произнесъл по спор, който не му е подсъден и е
постановил един недопустим съдебен акт.
Сочи, че още с отговора на исковата молба оспорил твърденията за наличие на
договорни отношения между двете дружества, тъй като такива договорни отношения не се
доказват и от събраните по делото доказателства; оспори изрично истинността и
автентичността на приложената Проформа фактура с изх. №00000267, тъй като същата
съдържа нито подпис на съставителя, нито подпис на получателя и не са налице
доказателства дали лицето Д. Р. изобщо има някаква служебна връзка с дружеството - ищец.
Сочи, че помолих съда да откриете отделно производство по оспорване по реда на чл.
193 и 194 ГПК, в рамките на което доказателствената тежест за доказване истинността и
автентичността на тази неподписана Проформа фактура следвало да бъде възложена върху
ищеца.
Изтъква, че PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест
на ответника, в резултат на което и достигна до неправилни заключения за недоказаност на
оспорването.
Сочи, че оспорил изрично истинността и автентичността на приложената фактура с
изх. №**********/18.04.2018, тъй като същата не съдържа подпис на получателя и не са
налице доказателства дали лицето Д. Р. изобщо има някаква служебна връзка с дружеството
- ищец.
Излага, че освен това, са налице основателни съмнения относно автентичността на
този документ, а именно, че не с подписан от лицето Д. Р., поради което помолил съда да
открие отделно производство по оспорване на представения документ по реда на чл. 193 и
2
194 ГПК, но PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на
ответника, в резултат на което и достигнал до неправилни заключения за недоказаност на
оспорването.
Твърди, че оспорил изрично истинността и автентичността и верността на
приложения Договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. навел твърдения, че положените
подписи в графи „продавач", „купувач" и „поръчител", не са положени от посочените лица.
Счита, че документът не следвало да бъде приеман от съда като „нотариално
заверен", тъй като върху самия документ не е налице щемпъл на нотариуса за нотариална
заверка, а такъв щемпъл е налице само върху Приложение №1, с изричното отбелязване, че
се удостоверяват подписите върху „този" документ / Приложение №1/ , а не върху други
документи.
Изтъква,че положеният нечетлив печат не може да даде яснота относно
идентичността на заверяващия, още повече, в следващият представен документ -
Приложение №1 се твърди, че заверката е направена от помощник нотариус, като е положен
негов печат, но печат на помощник-нотариус обаче липсва върху Договор за покупко-
продажба от 17.04.2018 г.
Според него безспорно е , че заверка per. № 2487 не е относима към този документ
поради което помолих съда да приеме, че Договор за покупко-продажба от 17.04.2018г. не се
ползва със силата на нотариална заверка на подписите и представлява час ген документ и
помолил съда да открие отделно производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК.
Твърди, че PC - Луковит разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест
на ответника, в резултат па което и достигнал до неправилни заключения за недоказаност на
оспорването.
Сочи, че оспорил изрично истинността, автентичността и верността на Приложение
№1 от 17.04.2018г. и навел твърдения, че положените подписи в графи „продавач",
„купувач" и „поръчител", не са положени от посочените лица.
Ето защо счита, че документът не следвало да бъде приеман от съда като
„нотариално заверен", тъй като не са доказани правомощията на сочения за заверител
„Помощник-нотариус по заместване С. М..
Изтъква, че помолил съдът да приеме, че Приложение №1 от 17.04.2018г. не се ползва
със силата на нотариална заверка на подписите и представлява частен документ и да открие
отделно производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК, като PC - Луковит
разпределил доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на
което и достигна до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.
Твърд, че оспорил изрично верността на приложената История на сметка от
17.04.2018г, тъй като изявлението, материализирано в този свидетелстващ документ,
удостоверява факти, които не отговарят на истината и на действителното положение. Ето
защо счита, че документът е неверен и не е годен да удостовери извършено плащане.
Сочи, че оспорил изрично истинността и автентичността на приложеният Приемо-
3
предавателен протокол от 17.04.2018г , изтъкнал, че в началната чат на документа е
посочено, че „долуподписаният Д. П. С." е получил посочената техника, тъй като в графата
„получател" е положен подпис, който не съответства на неговия подпис, а с ръкописен текст
с написано името „П." - лице, което не му е познато, още повече да е работило за фирмата
му, положеният печат не е на Агропродукт С.и ЕООД, а на „ОПТИКОМ" ООД и не е ясно
кой е подписал за „Предал" и дали същото лице има правомощията да извършва действия от
името и за сметка на ищеца.
Ето защо, оспорил така представения документ и помолил съда да откриете отделно
производство по оспорване по реда на чл. 193 и 194 ГПК, като PC - Луковит разпредели
доказателствената тежест неправилно в тежест на ответника, в резултат на което и
достигнал до неправилни заключения за недоказаност на оспорването.
С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от „ ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя в. Т. Г., с който изцяло поддържа решение
№72/17.10.2022, постановено по ГД № 409/2020 по описа на PC - Луковит и изразява
несъгласие с изложеното от АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД, ЕИК ********* във въззивната
жалба.
Излага, че „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД намират решението на Районен съд Луковит
за недопустимо поради обща местна неподсъдност, като твърди, че на 18.03.2019г. са подали
заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд Луковит, в района на който е седалището на
ответника към датата на подаване на заявлението и на 02.09.2020г. сме депозирали исковата
молба по чл.422 от ГПК към Районен съд Луковит. Промяната на седалището на длъжника е
отразена в Търговски регистър на 18.09.2020г. по време на висящ процес и няма отношение
относно установяване на съществуването на облигационно отношение и задължението на
АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД към тях.
Сочи, че АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД оспорват наличието на договорни отношения
между тях, истинността и автентичността на проформа фактура с изх.№О0000267,
истинността и автентичността на фактура с изх.№О0000106751/18.04.2018г., верността на
История на сметка от 17.04.2018 г. Сочи, че от назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на АГРОПРОДУКТ
С.И ЕООД и е направен авансов превод на стойност 3400 лв. и вещото лице е направило
извод, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по същата фактура, тъй като тя е
включена в справка-декларация по ДДС отчетен регистър „Дневник покупки" за месец
април 2018 г. и е доказано, че фактурата е приета и по нея има наредено частично плащане.
Сочи, че жалбоподателят оспорва и истинността и автентичността на Договор за
покупко-продажба от 17.04.2018г., Приложение № 1, което е неразделна част от него и
приемо-предавателния протокол и по негово искане е открито производство по чл.193 от
ГПК и Районен съд Луковит допусна съдебно-почеркова експертиза, но жалбоподателят не е
внесъл определения депозит, като длъжникът е създал пречка за събиране на поисканите от
4
самия него доказателства.
Твърди, че за изясняване на отношенията им с АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД и с цел
процесуална бързина и икономия, смята за достатъчно показателни резултатите от съдебно-
счетоводната експертиза, която потвърдила осчетоводяване на процесната фактура.
Моли съда да потвърди решение №72/17.10.2022, постановено по ГД № 409/2020 по
описа на PC - Луковит.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат
представители. Представят писмени молби, в които изразяват становище по съществото на
спора. Въззивникът поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, а въззиваемият
счита, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а режшението на ЛРС да се
потвъради като правилно.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№409/20 г. на РС-Луковит
и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. Досежно оплакването за недопустимост поради обща
местна неподсъдност, настоящата инстанция счита, че то е неоснователно. Видно от
справката за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ на л.26 от делото промяната на седалището и
адреса на управление на дужеството от с.Дерманци общ.Луковит на гр.Пловдив е от дата
18.09.2020 г, а исковата молба е подадена на 2.09.2020 г., т.е. преди вписване на промяната
на седалището и адреса на управление на дружеството. В този случай е приложима
разпоредбата на чл.120 от ГПК, според която настъпилите след подаването на исковата
молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са
основание за препращане на делото. В този смисъл постановеното от ЛРС определение
№133/16.06.21 г. по гр.д.№409/20 г. е правилно и възражението за местна неподсъдност и
оттам недопустимост на съдебното решение на това основание е неоснователно.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
Установява се от приложения на л.37 и сл. от делото договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника №HR/17.04.2018 г. , че „Оптиком“ООД-Стара Загора се е задължил
да достави на „Агропродукт С.и“ЕООД-с.Дерманци, Ловешка област, а последният се е
задължил да закупи при условията на този договор селскостопанска техника, описана в
Приложение №1, което представлява неразделна част от договора. В чл.2.2. от договора е
посочено, че общата сума на договора възлиза на 8 500 лв. без включен 20% ДДС или 10 200
5
лв. с включен 20 % ДДС. В чл.2.3 страните са се договорили 3 400 лв. от общата сума с
включен ДДС да се платят авансово преди подписване на договора, а сумата 6 800 лв. от
общата сума с включен ДДС в срок до 6 месеца след подписване на договора. Уговорено е,
че ако до 16.10.2018 г. тези задължения не са платени, купувачът дължи лихва в размер на
29,75 лв. на месец. В приложение №1 към договора за покупко-продажба на селскостопанска
техника са посочени подробно и параметрите на тороразпръскващата машина, като е
посочена и цената й 8 500 лв. без ДДС. Този договор е с нотарална заверка на подписите,
извършена от помощник нотариус по заместване С. М..
Приложен по делото на л.13 е и приемо-предавателен протокол от 17.04.2018 г,
подписан от М. К. П.-водач на автомобил М. ** ******, с който е извозена торачката. От
него се установява, че той е получил от „Оптиком“ ООД-Плевен процесната торачка без
видими счупвания и увреждания в добро състояние.
От приложените по делото история на сметка от банка ДСК на л.7 на история на
сметка на л.8 от Експресбанк на ищеца е видно, че на 17.04.2018 г. от сметката на
ответника е наредена сумата 3 400 лв, която е получена от ищеца за плащане по пр.ф.
№264/16.04.18 г. за торачка Zeno 32 1600LT 2D. Представена по делото е и процесната
проформа-фактура
Съставена е фактура №*********/18.04.2018 г., за закупуване на торачката на
стойност 10 200 лв.
Съдът установява, от приложеното по делото ч.гр.д.№167/19 г. по описа на РС-
Луковит, че „Оптиком“ ООД е подал заявление срещу „Агропродукт С.и“ЕООД за издаване
на зоповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът е издал заповед за изпълнение
№113/19.03.2019 г. за сумата 6800 лв. неплатена част от фактура №*********/18.04.2018 г.
за закупуване на торачка Zeno 32 1600LT 2D издадена от Оптиком ООД на 18.04.2018 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 287,13 лв. лихва за периода от 17.10.2018 г. до
17.03.2019 г, както и 141,74 лв. разноски по делото, представляващи ДТ. Въз основа на
заповедта за изпълнение е издаден изпълн.лист. Постановено е определение по ч.гр.д.
№343/20 г. по описа на ЛОС, с което е прието възражението на длъжника Агропродукт С.и
ЕООД по реда на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК и делото е върнато на РС-Луковит за продължаване
на запоедното производство с указание по чл.415 ал.1 от ГПК. С разпореждане от 6.07.20 г.
по ч.гр.д.№167/19 г. РС –Луковит е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед
за изпълнение. Съобщението е получено от заявителя на 3.08.2020 г. а исковата молба е
подадена в РС-Луковит на 2.09.20 г., поради и което настоящият установителен иск по реда
на чл.422 от ГПК е допустим, като подаден в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице Д.Ц. П.-Н.. От заключението се
установява, че в счетоводството на „Агропродукт С.и“ЕООД и счетоводството на
„Оптиком“ ООД издадената от Оптиком ООД фактура №**********/18.04.2018 г. е
6
осчетоводена. Вещото лице заявява, че „Агропродукт С.и“ЕООД е ползвал данъчен кредит
по посочената фактура, тъй като същата е включена в справка-декларацията по ДДС отчетен
регистър „Дневник покупки“ за м.април 2018 г.Вещото лице също е установило, че съгласно
справките от счетоводните регистри на ответното дружество „Агропродукт С.и“ ЕООД, то
няма задължение към ищеца по горепосочената фактура, но от счетоводната справка е
видно, че сметка 402/2 доставчици по аванси на ДМА не е приключена. Посочва, че
съгласно справки от счетоводните регистри на „Оптиком“ООД, дружеството има вземане от
„Агропродукт С.и“ЕООД по фактура №**********/18.04.18 г. за сумата в размер на 6 800
лв, като в счетоводсвото на ищеца е отразено частично плащане по процесната фактура от
„Агропродукт С.и“ЕООД в размер на 3 400 лв с банков превод от 17.04.2018 г.
Съдът по искане на ответника е открил производство по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване на истинността на договор за покупко-продажба на селскостопанска техника от
17.04.2018 г. и приложение №1 към него относно автентичността на подписа, положен за
купувач, като съдът е указал на същия, че негова е доказателствената тежаст. Допусната е
била съдебно-почеркова експертиза, но ответникът не е внесъл определения депозит в срок
и съдът с определение от 28.10.2021 г. е отменил назначаването на експертизата, тъй като от
страна на ответника са създадени пречки за събиране на това доказателство и е приел, че
съгласно разпоредбата н ачл.161 от ГПК направеното от него оспорване по реда на чл.193 от
ГПК е недоказано.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.415 ал.1т.1 от ГПК във вр. с чл.327 ал.1 вр. с чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземането на заявителя „Оптиком“ ООД против длъжника
„Агропродукт С.и“ЕООД за сумата 6800 лв. неплатена част от фактура
№*********/18.04.2018 г. за закупуване на торачка Zeno 32 1600LT 2D издадена от
Оптиком ООД на 18.04.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 18.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 287,13 лв. лихва за
периода от 17.10.2018 г. до 17.03.2019 г, както и 141,74 лв. разноски по делото,
представляващи ДТ. За да бъде уважен този иск, следва ищецът посредством пълно и главно
доказаване да установи, че е имало сключен договор за продажба на торачка Zeno 32 1600LT
2D, че е изпълнил задължението си на продавач да предаде стоката на купувача, но
последният е изпаднал в забава, като не е изпълнил задсължението си да заплати цената на
закупената стока в срок. Ответникът, чрез своя представител оспорва тази претенция, като
заявява, че не е подписван такъв договор, тъй като подписът не е негов.
Настоящата инстанция счита, че въззиваемата страна е доказала съществуването на
облигационна връзка между „Оптиком“ ООД против длъжника „Агропродукт С.и“ЕООД,
видно от представеният договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също е установила, че процесната
фактура №*********/18.04.2018 г. за закупуване на торачка Zeno 32 1600LT 2D издадена от
„Оптиком“ ООД на 18.04.2018 е осчетоводена от ответното дружество, включена е в
7
дневника за покупко-продажби по ДДС, ползван е данъчен кредит за нея. Следователно и с
оглед практиката на ВКС следва да се приеме, че тези действия на ответника сочат за
недвусмислено признание на задължението от негова страна и доказва съществуването му.
Направеното възражение, че положеният пред помощник-нотариуса подпис не е на
представляващия дружество е недоказан, тъй като той не е внесъл депозит за вещо лице,
въпреки дадените му указания, че негова е доказателствената тежест и съгласно
разпоредбата на чл.161 от ГПК направеното от него оспорване по реда на чл.193 от ГПК се
явява недоказано.
Неоснователно е и възражението, че подписът на лицето“П.“ върху приемо-
предавателия протокол не е на негов служител, тъй като съгласно разпоредбата на чл.301 от
ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Такова противопоставяне липсва, след като ответникът е осчетоводил процесната фактура
№*********/18.04.2018 г. за закупуване на торачка Zeno 32 1600LT 2D издадена от
„Оптиком“ ООД на 18.04.2018 г, видно от заключението на вещото лице. Следователно
ищецът доказва, че е изпълнил задълженията си по договора за покупко-продажба, като е
доставил закупената техника на ответника, но той не е заплатил в пълен размер цената й.
Безспорно се установява, че ответникът е заплатил само сумата 3 400 лв авансово, това е
отразено не само документално, но и счетоводно, поради искът за заплащане на остатъка от
продажната цена на стоката се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен искът за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане
на сумата 6800 лв неплатена част от фактура №*********/18.04.2018 г. за закупуване на
торачка Zeno 32 1600LT 2D издадена от Оптиком ООД на 18.04.2018 г.
С оглед основателността на главния иск, основателен и доказан се явява акцесорният
такъв, за заплащане обезщтение за забава върху сумата 6 800 лв. главница. Съдът е изчислил
размерът на мораторната лихва посредством електронен калкулатор за законна лихва за
периода от 17.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението 18.03.2019 г, която възлиза на
287,13 лв, следователно и този иск следва да бъде уважен, предвид липсата на твърдения
относно неправилно изчисление на размера от страна на въззивника във въззивната му
жалба. Основателена и доказана е и претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда- 18.03.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваният съдебен акт-
решение №72/17.10.22 г. постановено по гр.д.№409/20 г. по описа на РС-Луковит, следва да
бъде потвърдено.
При този изход от процеса следва да бъде осъден ответника да заплати и разноските в
заповедното производство, възлизащи на сумата 141,74 лв. и след като няма претенция за
присъждане на разноски по делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК от страна на „Оптиком“ ООД
съдът не следва да се произнася по разноските във въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №72/17.10.22 г. постановено по
гр.д.№409/20 г. по описа на РС-Луковит .
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9