Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8260 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Д.Ц.М., Й.Ц.Й., лично и в качеството на законни представители на малолетните
си деца Ц.Й.Й. и Б.Й.Й., с
предявени против ЗАД „ОЗК-З.” гр.София субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 21.12.2019г. до изплащането, както следва:
-за Д.Ц.М. сумата от
26 000лв.;
-за Й.Ц.Й. сумата от 1000лв.,
частично от 22 000лв.;
-за Ц.Й.Й.
сумата от 1000лв., частично от 18 000лв.;
-за Б.Й.Й.
сумата от 1000лв., частично от 18 000лв.
Твърденията са за настъпило на
21.12.2019г. пътно-транспортно произшествие на северната скоростна тангента в
гр.София между т.а. МАН с ДК № ********с прикачено полуремарке
Шмитц с ДК № ********, управляван от Е.А.М., и л.а.
Тойота с ДК № ********, управляван от ищеца Й.Й., в
който останалите ищци били пътници. Поддържа се причина за настъпване на
произшествието да е противоправното поведение на водача
на товарния автомобил, който при предприемане маневра за преминаване от средна
в дясна пътна лента ударил движещият се в същата посока л.а. Тойота. Като
последица от произшествието всеки от ищците получил травматични увреждания, въз
основа на които претърпял болки и страдания, обезщетяването на които
неимуществени вреди претендира от ответника, като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач.
Ответникът оспорва застрахованият
водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и произшествието
да е настъпило при посочения в исковата молба механизъм. Твърди ищецът и водач
на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост и предприел неправилно
изпреварване на престрояващия се товарен автомобил, с оглед на което водачът на
последния бил поставен в невъзможност да избегне удара и в този смисъл за него
е налице случайно деяние, съответно водачът на лекия автомобил носи изключителна
вина за реализиране на произшествието. Оспорва ищците да са получили
травматични увреждания в причинна връзка с произшествието, респ. претендираните неимуществени вреди по размер. Навежда
възражение за съпричиняване поради посоченото
поведение на ищеца Й., по отношение на него и ищцата Д.М. да са били без
поставени обезопасителни колани, а двете им деца
пътували в автомобила в нарушение на чл.137в ЗДв.П вр.с чл.137б ЗДв.П, поради което
всеки от тях има принос в настъпването на вредоносния резултат.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за т.а. МАН с ДК № СВ *****, по силата на който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования водач Е.А.М..
Не се спори и относно факта на
настъпилото на 21.12.2019г. пътно-транспортно произшествие в гр.София на
северна скоростна тангента между този товарен автомобил, с прикачено полуремарке, и управлявания от ищеца Й.Й.
л.а. Тойота с ДК № ********. Механизмът и обстоятелствата, при които е
настъпило се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
показанията на св.Е.М., св. В.И. и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите
на посочената дата около 12.30ч. т.а. МАН се движил по северната скоростна
тангента в посока от бул.Рожен към бул.Ботевградско шосе, като на около 1500м.
след бул.Рожен бил разположен в средната пътна лента. По същото време пред него
по дясната пътна лента се движил л.а.Тойота. Било светло, а пътната настилка
суха. Водачът на товарния автомобил предприел маневра за престрояване от средна
лента в дясна лента в непосредствена близост зад лекия автомобил, но поради
недостатъчното разстояние с предна дясна част в областта на бронята ударил
задна лява част на лекия автомобил в зоната на лява част на задна броня и заден
панел, вследствие на което колата отлитнала напред и
наляво, с предната си част се ударила в лявата мантинела.
След удара в мантинелата, от действието на
еластичните сили, се върнала назад и установила на място. От своя страна
товарният автомобил продължил движение напред и се установил върху дясната
пътна лента.
В показанията си св.М. сочи, че
се движил в средната лента и при удара не е извършвал маневра за преустрояване
в дясна лента. Не видял колата, която му дошла от дясната страна, но усетил
удар, като първоначално помислил, че
спукал гума. Свидетелят И. не е
станал очевидец на сблъсъка между двете превозни средства, а само видял как
след това лекият автомобил се ударил в мантинелата.
Според заключението на вещото
лице по САТЕ причина за настъпване на произшествието са субективните действия
на водача на товарния автомобил, който при застигане лекия автомобил не
преценил, че с престрояването си ще го удари.
Поведението на застрахования при
ответника водач е в нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДв.П,
които норми задължават водача на ППС, когато предприема каквато и да маневра, в
тази част по преминаване в друга пътна лента, да я извърши като се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след,
преди или преминават покрай него, както и да пропусне движещите се по нея
превозни средства.
Показанията на св.М. не
кореспондират с останалите събрани доказателства, които недвусмислено сочат, че
непосредствено преди удара се отклонил за престрояване в дясна пътна лента със
започнато навлизане в нея. В този момент лекият автомобил вече е бил пред него,
а не встрани или отзад, за което говори обстоятелството, че инициалният удар е
в задната му част с предна част на товарния автомобил. Следователно обективно е
могъл да възприеме и бил длъжен в съответствие с чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДв.П да се съобрази с неговото положение и скорост и преди
да извърши маневрата по престрояване да го пропусне. Поведението му в нарушение
на посочените разпоредби е противоправно и
единствената причина за настъпване на произшествието. Установените по делото
обстоятелства изключват удара да е последица от случайно деяние, поради което и
съобразно презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД е виновно. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по застраховката
„Гражданска отговорност“.
По делото не е
установено с действията си, като водач на л.а. Тойота, ищецът Й.Й. да е допринесъл за настъпване на произшествието. Не са
ангажирани и доказателства той и ищцата Д.М. да са били без поставени обезопасителни колани, респ. двете им малолетни деца Ц. и Б.
Й. да са пътували в нарушение на чл.137в
ЗДв.П вр.с чл.137б ЗДв.П, поради което възражението на ответника по чл.51,
ал.2 ЗЗД за съпричиняване е неоснователно.
Относно
неимуществените вреди са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и
заключения на вещи лица по съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертиза.
От тях се установява,
че в резултат на произшествието ищецът Й.Й. получил
контузия в областта на дясната китка, контузия на гръдния кош и навяхване на шийните прешлени; Д.М. получила навяхване и разтежение на шийния отдел на
гръбначния стълб, притискане на шийните периферни
съдове и предните спинални артерии и контузия на
лявата раменна става; Ц.Й. преразтягане на връзковия апарат на шийните
прешлени, контузия на гърдите, а Б.Й. навяхване на шията и контузия на гърдите
и корема. По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания при всеки
един съставлява временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Непосредствено след катастрофата ищците
постъпили в болнично заведение, където извършени изследвания и констатирани травмите.
Поради уврежданията в областта на шията на ищците Й.Й.
и Д.М. са били поставени шийни яки за срок от 20 дни
с назначено медикаментозно лечение. Впоследствие при жената е установена „посттравматича дископатия на
нивото на 5-ти поясен прешлен и 1-ви сакрален
прешлен“, което според заключението на вещото лице по СМЕ е съществуваща
отпреди дегенеративна промяна в поясната област и не
се намира в причинна връзка с произшествието. След консултация с психиатър и при двамата е
установено „посттравматично стресово разстройство“ изразяващо се в тревожност,
влошаване на съня, блокаж в поведението, остра стресова реакция, потиснатост и
лабилност, за което е проведено лечение с медикаменти. Общо лечебният и
възстановителен период при Й.Й. е приключил за срок
до 2 месеца, в който е търпял болки и страдания с пълно възстановяване към
момента без данни за усложнения или негативни последици за здравето. При Д.М.
този период е продължил 5 месеца, в който
търпяла болки и страдания с по-голяма интензивност в първите 30 дни и в
периода на проведената рехабилитация за раздвижване на лявата раменна става с
възстановяване към момента, без данни за усложнения или негативни последици за
здравето с изключение на спорадични болки в зоната на шията и лявото рамо при
промяна във времето.
Уврежданията на
децата Ц. и Б.Й. са сходни и не са наложили оперативни интервенции или
специфично лечение. Изпитвали са болки с
прием на обезболяващи средства. Те също са били с повишени нива на посттравматичен стрес, по-продължително при
първото дете с проява на енуреза /нощно напикаване/,
с проведени консултации при психолог и детски психиатър. При тях лечебният и
възстановителен период от травмите е продължил за срок до 1 месец без данни за последващи усложнения или негативни последици за здравето.
Според показанията на
св.В.Ц.и Т.С.произшествието се отразило зле на ищците. От уврежданията
родителите Й.Й. и Д.М. имали болки, изпитвали
затруднения в ежедневието и в грижите за децата. Подчертано негативно им се
отразило в психичен план от изживения стрес за своя и на децата си живот, което
наложило да потърсят помощта на специалисти-психиатър и психолог за справяне с
влошеното емоционално състояние.
Според заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза преживяното психотравмено събитие от ищците е повлияло негативно на
психичното им равновесие, търпени болки и страдания, намален апетит, неспокоен
сън, нарушило е ежедневния им ритъм на живот. При родителите се е изразило в
затваряне в себе си, нежелание за контактуване и срещи с приятели, кошмарни
сънища свързани с катастрофата, за бащата страх от шофиране. При детето Ц. енурезата е продължила около шест месеца и към момента е
овладяна. При детето Б. се е наблюдавало плачене, желание за повече гушкане,
неспокоен сън, намалено хранене, „пъшкане“ при гушкане и пипане по тялото,
което е в потвърждение на свидетелските показания. Към момента вътрешната
тревожност и безпокойство от преживяното не са преработени емоционално с
провокирани потиснато настроение и негативни мисли и бавно психично
възстановяване, което поражда нуждата от работа с психолог за достигане на
психично равновесие.
Въз основа тези
доказателства и при съобразяване възрастта на ищците към деня на произшествието;
естеството и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността
на лечебния и възстановителен период, интензивността на претърпените болки и
страдания, съпроводени със затруднения и личен дискомфорт
в ежедневието; последващото възстановяване във
физическо отношение без усложнения или негативни последици; при отчитане
особено негативното отражение върху психичното състояние на всеки един, с
последиците от което родителите трудно се справят и към момента, както и при
отчитане, че констатираната при ищцата Д.М. дископатия
в областта на кръста е дегенеративно заболяване, което не е в причинна връзка с
произшествието, съдът приема за съответен на болките и страданията и справедлив
по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 12 000лв. за Й.Й.,
от 15 000лв. за Д.М., 7000лв. за Ц.Й. и 5000лв. за Б.Й.. Това предпоставя уважаване частичните искове на ищците Й., Ц. и Б.
Й. за сумата по 1000лв. в пълния предявен размер, а иска на Д.М. подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен размер 26 000лв.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по
чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 05.02.2020г., когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По
тези съображения искането за присъждане на законна лихва за периода от
увреждането 21.12.2019г.-04.02.2020г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищците са направили
разноски от 1590лв. за платена държавна такса за исковете / 1040лв. за ищцата Д.М.
и по 50лв. за останалите ищци/ и възнаграждения за вещи лица общо от 400лв.
Припадащата се част от разноските на ищцата Д.М. възлизат на сумата 1140лв., от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати 657.69лв. с
оглед уважената част, а на останалите ищците следва да заплати по 150лв. или
общо 450лв.
Представлявани са от
адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдв.С ответникът следва да заплати
на адв. М.Д.-*** адвокатско възнаграждение общо от 1655.77лв.
/755.77лв. за процесуално представителство на Д.М. съобразно уважената част от
иска и по 300лв. за останалите трима ищци/.
Ответникът е
направил разноски от 560лв. и заплатил възнаграждение за адвокат от 3660лв. с
ДДС. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото
и обстоятелството, че процесуалните действия по защита са спрямо четири самостоятелни
иска, поради което съдът намира, че не следва да бъде намалявано. С оглед
уважаване исковете на Й., Ц. и Б. Й. в пълния предявен размер, разноски в полза
на ответника не се следват. Припадащата се част от тези разноски по отношение
иска на Д.М. възлиза на 1055лв., от които на основание чл.78, ал.3 ГПК и
съобразно отхвърлената част тази ищца следва да му заплати 446.35лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ , ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ц.М., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 15 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 21.12.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на т.а. МАН с ДК № ********с прикачено полуремарке Шмитц с ДК № ********,
ведно със законната лихва от 05.02.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 26 000лв. и искането за
законна лихва за периода 21.12.2019г.-04.02.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ , ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.Ц.Й., ЕГН **********, Б.Й.Й., ЕГН **********, и Ц.Й.Й., ЕГН
**********, последните две представлявани от своите родители и законни
представители Й.Й. и Д.Й., всички с адрес ***, сумата
по 1000лв. на всеки един на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 21.12.2020г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
т.а. МАН с ДК № ********с прикачено полуремарке Шмитц с ДК № ********, ведно със законната лихва от
05.02.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва за периода 21.12.2019г.-04.02.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.“ , ЕИК *******, гр.София, да заплати на Д.Ц.М., ЕГН **********, от
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 657.69лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.“ , ЕИК *******, гр.София, да заплати на Й.Ц.Й., ЕГН
**********, Б.Й.Й., ЕГН **********, и Ц.Й.Й., ЕГН **********, тримата от гр.София, разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК общо от 450лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.“ , ЕИК *******, гр.София, да заплати на М.Д. с адрес ***, офис 6,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1655.77лв.
ОСЪЖДА Д.Ц.М.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ , ЕИК *******,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 446.35лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: