Р Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 16.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.Н.
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 653 по описа за 2009година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.3 от ЗДС с цена на иска 4 319.10лв.
В исковата молба ищеца твърди, че с акт за общинска собственост № /г. незаконосъобразно е актуван имот- държавна собственост, находящ се в землището на с. Б., общ. К., обл. С. З., представляващ терен с обща площ 2 360 кв.м., съставляващ имот с № , с начин на трайно ползване-друга производствена база и категория на земята при неполивни условия- пета, при граници: север- имот № - полски път, изток- имот № - пасище, мера, юг- имот № - друга производствена база, запад- имот № - друга производствена база и имот № - полски път, заедно с построената в него сграда- ракиджийница с площ 110.5 кв.м., етаж 1, полумасивна конструкция, построена г. Сочи, че за описания по- горе имот е издадено удостоверение № /г. на Зам. областния управител на област С. З. в уверение на това, че същия не е вписан в актовите книги, което обстоятелство счита, че не означава, че имота не е със статут на държавна собственост. Твърди, че за имота е съставен АДС № /г. с предоставени права за оперативно управление на “ М.” ЕООД, с. К.. Счита, че съставения акт за частна общинска собственост № /г. е издаден в нарушение на чл. 58, ал.3 от ЗОС, тъй като в досието към акта липсват документи, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината. Сочи, че в графа 2 “ Правно основание” на горецитирания АОС като основание, на което имота е станал общинска собственост са посочени чл. 56 и чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС. Навежда доводи, че процесния имот, който се намира извън строителните и регулационни граници на с. Б., общ. К. не попада в приложното поле на § 42 от ПЗР на ЗИН на ЗОС, както и че за същия не са налице предпоставките за прилагане на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като същия не е придобит от Община К. в резултат на отчуждително производство и предназначението му не включва жилищно, обществено, благоустройствено или комунално мероприятие на същата. Твърди, че имота не е преминал в собственост на ответника по силата на никой от другите придобивни способи- давност или правна сделка, поради което счита, че Държавата никога не е губила правото си на собственост върху същия. Сочи, че с писмо с изх. № /г. на Началника на Общинска служба “ Земеделие и гори”, гр. К. и представената скица по партида за имот № се установява, че собственик на процесния имот е Държавата и се води с начин на трайно ползване- друга територия, заета от производствени бази на селското стопанство.Счита, че съставения АОС представлява неистински документ, същия не отговаря на действителното фактическо и правно положение, същия страда от материална незаконосъобразност, предвид което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че Държавата е собственик на следния недв. имот: терен с обща площ 2 360 кв.м., съставляващ имот с № , с начин на трайно ползване-друга производствена база и категория на земята при неполивни условия- пета, при граници: север- имот № - полски път, изток- имот № - пасище, мера, юг- имот № - друга производствена база, запад- имот № - друга производствена база и имот № - полски път, заедно с построената в него сграда- ракиджийница с площ 110.5 кв.м., етаж 1, полумасивна конструкция, построена г., както и да обяви за неистински съставения акт за общинска собственост № /г.
В съдебно заседание редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен. Навежда следните съображения в този смисъл: по делото не са представени доказателства относно възникване/ съществуване на правото на собственост на Държавата върху процесния имот. Счита, че тъй като ищеца обосновава претенциите си със съставения АДС № /г., то теренът, актуван с този акт не представлява държавна собственост по смисъла на ЗДС, но дори и да се приеме, че претендирания имот е бил включен към терена по АДС, то собственик в такъв случай няма да е Държавата, а търговското дружество, на което е предоставен за оперативно управление. Твърди, че не са налице доказателства, че Държавата е била собственик на процесния имот, за който е следвало да има съставен по надлежния ред АДС. Сочи, че в “Пълната история на имот № към г.”, издадена от Началника на Общинска служба “ Земеделие и гори”, гр. К. е посочен собственик- Държавата, начин на придобиване- по ЗСПЗЗ, като не е посочено правното основание за придобиването, което записване счита за недопустимо, тъй като съгласно чл. 2,т.3 от ЗСПЗЗ имотът категорично не представлява земеделска земя, тъй като е застроен терен, поради което придобиването на собствеността не следва да е по реда на цитирания закон.Твърди, че към датата на съставяне на АОС № /г. е била в сила редакцията на чл. 58, ал.4 от ЗОС и спазвайки законовите разпоредби е направил запитване до ищеца/Областна администрация, гр. С. З./. В отговор е издадено удостоверение № /г. на Зам. областния управител на област С. З., от което е видно, че имота не е вписан в актовите книги за държавна собственост, т.е. е счел, че към момента на съставянето на АОС № /г. ищеца не е имал претенции относно собствеността върху имота. В подкрепа на твърденията си се позовава на разпоредбата на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, като сочи, че тъй като понятието “ местно значение” не е получило легално определение, то се извежда от предназначението на даден имот и с историята на ползването му. В този смисъл и на осн. чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОС и § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА имот № в землището на с.Б., общ. К. е безспорно общинска собственост. Сочи, че актът за общинска собственост няма правопораждащо/ конститутивно/ действие и Общината придобива собственост на определени придобивни основания, а актът само установява, че основанието е породило своето правно действие. Твърди, че сградата в терена/ ракиджийна/ е заведена в счетоводните книги на Община К. като ДМА още през г., а теренът, като прилежащ към сградата е заведен през г., след съставяне на АОС.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание редовно призовани, явява се мл.юрисконсулт Г.Н..
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
С Акт за общинска собственост № от г. е актуван имот, находящ се в землището на с. Б., общ. К., обл. С. З., представляващ терен с обща площ 2 360 кв.м., съставляващ имот с № , с начин на трайно ползване-друга производствена база и категория на земята при неполивни условия- пета, при граници: север- имот № - полски път, изток- имот №- пасище, мера, юг- имот № - друга производствена база, запад- имот № - друга производствена база и имот № - полски път, заедно с построената в него сграда- ракиджийница с площ 110.5 кв.м., етаж 1, полумасивна конструкция, построена г. Данъчната оценка към момента на утвърждаване на акта е в размер на 4319.10лв. В акта е отбелязано, че бивш собственик на имота е Държавата, а за правно основание, посочено в графа 2 на акта са посочени чл. 56 и чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС. За гореописания имот е издадено удостоверение № от г. на Зам.областния управител на област С. З..
От горепосочения Акт за общинска собственост и от скица № /г. е видно, че посочения по- горе в акта имот е образуван от имот № по КВС на с. Б., като за същия имот има съставен АДС № /г. В този акт е изписано, че имота е предоставен за оперативно управление на държавната организация: “ М.” ЕООД, с. К.. В АДС № /г. е актуван терен с площ 10 836 кв.м., находящ се извън регулацията на с. Б. заедно с построените в него сгради- сграда за селскостопански машини; навес- метален и клуб.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Своите претенции Областният управител обосновава със съставения АДС № / г. за „БАЗА – с. Б.”, който представлява прилежащ терен с площ от 10836 кв.м. В самият АДС е отбелязано, че този терен е предоставен за оперативно управление на държавната организация „М.” ЕООД с. К.. В изложението на исковата молба е посочено, че „видно от досието по съставянето на АДС № / г. и приложените скици по кадастралния план……. площадката на дружеството – обект „База – с. Б.” е с площ от 14076 кв.м.” Доказателства в тази насока като приложение към исковата молба не са представени. Напротив, в представените документи – Партида на имот № по Регистър на земеделските земи в землището на с. Б. е посочено, че имотът е получен чрез разделяне на имот № с площ 13.186 дка с бивш собственик ДЪРЖАВАТА. След като Държавата е била собственик на претендираният имот е следвало да има съставен по надлежния ред АДС – такъв не е представен като доказателство по делото, напротив – издадено е удостоверение № / г. от Зам. областния управител, че имот № с площ 2.360 дка не е вписан в актовите книги за държавна собственост.
Видно също от представения АДС № / г. като граница на имот „База – с. Б.” е вписано: „ изток – общинска мера и ракиджийница” – това означава, че към момента на съставяне на АДС е било ясно, чия е собствеността върху претендираният в настоящото производство терен. Разделянето на имота е извършено по искане на управителя на „М.” ЕООД с. К. с Молба Вх. № /г., като собственик на терена по АДС № / г., а не от Държавата като собственик на целия имот № в землището на с. Б.
Областният управител в исковата си молба претендира собствеността върху имот № въз основа на Писмо Изх. № / г. на Началника на ОС „Земеделие и гори” гр. К. и представената по преписката скица, както и записването в партидата на имота. Не се посочва правното основание, начинът на придобиване на имота от Държавата, нито се сочат доказателства в тази насока. В „Пълната история на имот № към г.”, издадена от Началника на ОС „ЗГ” е посочен собственик Държавата, начин на придобиване - по ЗСПЗЗ, не е посочено правното основание за придобиването, ако е по силата на закона или въз основа на какъв документ е направено записването – АДС, нотариален акт или др.Съдът не кредитира с доверие това обстоятелство, тъй като счита, че е недопустимо придобиване на собствеността от Държавата върху претендирания имот да е по реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно чл. 2, т. 3 от този закон имотът не представлява земеделска земя, тъй като е застроен терен.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС „Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако Държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.” В този смисъл теренът, актуван с АДС № / г. не представлява държавна собственост по смисъла на ЗДС. Дори и да се приеме, че претендираният имот е бил включен към теренът по АДС, то собственикът в този случай няма да е Държавата, а търговското дружество, на което е предоставен за оперативно управление, т.е. липсва правен интерес и материална и процесуална легитимация на държавата за водене на настоящото дело.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДС „Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост.” В настоящата искова молба изрично е посочено, че не е налице съставен по надлежния ред акт за държавна собственост за претендираният имот. Актът за държавна собственост, съгласно чл. 158, ал. 1 ППЗДС, има доказателствена сила до доказване на противното (с друг акт), или с влязло в сила съдебно решение, което установява правото на държавна собственост със сила на присъдено нещо спрямо общината. Само наличието на акт за държавна собственост, чиято доказателствена сила не е оборена по надлежния ред, е пречка за издаването на акт за общинска собственост, тъй като е недопустимо съществуването на два акта, с които се установява принадлежността на правото на собственост върху един и същи имот в полза на различни титуляри- Държавата и Общината. Конкретния случай, обаче, не е такъв - правото на държавна собственост не е установено по надлежния ред - с предходно съставен акт за държавна собственост или с влязло в сила съдебно решение, поради което исковата молба се явява неоснователна.
Към датата на съставяне на АОС № / г. е била в сила редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗОС, съгласно който „Актовете за общинска собственост на държавни имоти, преминали в собственост на общината след 1 юни 1996 г., се съставят след отписването им от актовите книги за държавна собственост от областния управител по ред, определен от Министерския съвет.” Ответникът Община К., спазвайки законовите разпоредби е направила запитване до Областна администрация гр. С. З.. Във връзка с това запитване е издадено Удостоверение № / г. от Зам. областния управител, че имот № с площ 2.360 дка не е вписан в актовите книги за държавна собственост. Видно от самото удостоверение не е посочено, че този имот е държавна собственост, т.е. към момента на съставяне на АОС № /г. Областна администрация гр. С. З. не е имала претенции относно собствеността върху имота.
Съдът счита, че съгласно § 7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на закона (17.09.1991 г.) преминават в собственост на общините и „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.” Безспорно „ракиджийница” в с. Б., община К. като обект, представлява част от общинската инфраструктура с местно значение и е предназначена за битово и комунално обслужване – използва се от населението за битови нужди (ракиеизваряване). В практиката като обекти за комунално и битово обслужване на общинското население се приемат работилници, ателиета, „битови комбинати”, общински бани, обществени перални и др. подобни. Тъй като понятието „местно значение” не е получило легално определение, то се извежда от предназначението на даден имот и с историята на ползването му, а спорният имот в настоящото производство е използван предимно от населението на общината(Решение № 205 / 08.07.1999 г. на ВКС по гр. дело № 64 / 99 г., 5-членен състав). В този смисъл и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОС и § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА имот № в землището на с. Б. е безспорно общинска собственост. Актът за общинска собственост няма правопораждащо (конститутивно) действие и Общината придобива собственост на определени придобивни основания, а актът само установява, че основанието е породило своето правно действие. В този смисъл по изложените по-горе съображения имот № е преминал в собственост на Община К. по силата на закона. Още повече, че сградата (ракиджийна) се води в счетоводните книги на Община К. като ДМА още от г., а теренът като прилежащ към сградата е заведен г. след съставяне на АОС.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На ответникът не следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като не се представя списък на същите, съгл. чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Областен управител на област С. З., гр. С. З. установителен иск против Община К., гр. К., представлявана от Кмета С. Х. Д. с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.3 от ЗДС с цена на иска 4 319.10лв. за признаване установено по отношение на Община К., че Държавата е собственик на следния недв. имот: терен с обща площ 2 360 кв.м., съставляващ имот с №, с начин на трайно ползване-друга производствена база и категория на земята при неполивни условия- пета, при граници: север- имот № - полски път, изток- имот № - пасище, мера, юг- имот № - друга производствена база, запад- имот №- друга производствена база и имот № - полски път, заедно с построената в него сграда- ракиджийница с площ 110.5 кв.м., етаж 1, полумасивна конструкция, построена г., както и да обяви за неистински съставения акт за общинска собственост № /г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Община К., гр. К., представлявана от Кмета С. Х. Д. за присъждане на съдебни разноски, съгл. чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: