Д О
П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243 08.06.2022
г. град Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІI състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар С. Христова
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 173 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на 176,ал.1 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ /.
С
молба от вх.№ 2646 от 28.04.2022 година, подадена от М.Г.Х., адрес ***, с която е направил искане на допълване на
съдебно решение № 147 от 08.04.2022 година, тъй като съдът не се бил произнесъл
изцяло по въведения от него предмет на иска.
Съдът не бил изложил мотиви за причинените му неимуществени вреди в
частта относно липсата на защитно
съоръжение – заслон, който да му осигури защита от лоши и неблагоприятни
условия по време на престоя му на открито. В съдебния акт не били изложени
доводи относно липсата на достатъчна по химичен състав храна, която
затворническата администрация следвало да му предостави по силата на чл.
84,ал.2 от ЗИНЗС. Не били разгледани и претенцията му за липсата на достатъчно
спално бельо и принадлежности за баня – хавлии и чехли, и неподменянето им
поради изтичане на експлоатационния им срок на годност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
М.Г.Х.
изтърпява наказание „доживотен затвор“. Не е спорно, че през исковия период на мястото
за престой на открито е нямало заслон. От
представената справка и от менютата е видно каква храна е предлагана на лишените
от свобода за исковия период. Наистина по делото не се събраха доказателства,
че на ищеца са му предоставени хавлии за баня и чехли и дали същите са били
подменяни.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Разгледано
по същество обаче, искането за допълване на решението и увеличаване на присъдения
размер на обезщетението се явява неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В
чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно.,
както е посочил в молбата си за допълване на решението Х.. Следователно отговорността на
държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от
лице, лишено от свобода или задържано под стража, и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно и те трябва да се
докажат.
По силата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС
съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В
случаите на установено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС
и съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното, като размерът им се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При преценка на кумулативното въздействие на факторите,
при които е бил поставен в мястото за лишаване от свобода, съдът съобразява, че
по отношение на описаните по-долу не са установени нарушения, който да водят до
увеличаване на присъдения размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди
над размера от 2000 лева.
Не обективира в конкретния случай незаконосъобразна административна
дейност непоставянето на заслон на
карето, където лишените от свобода провеждат престоя си на открито. От
свидетелските показания се установи, че
това
е място, където се спортува, и поставяне на допълнителни
съоръжения би попречило на другите затворници да се възползват от свободното
пространство, за да могат да се движат и спортуват. Освен това, при лоши
климатични условия ищецът не твърди, че е извеждан на престой на открито. Дори
да приемем, че ищецът е чувствал неудобство от
атмосферните условия – слънце, дъжд или сняг, то съдът не приема за
произтичащи от това твърдените така интензивни терзания, основание да се
претендира обезщетение в по-голям размер от присъдения.
Вярно
е, че според утвърдените таблици на
всеки две години за лишения от свобода служебно се отпускат дрехи и обувки, в това число
2 броя хавлиени кърпи на всеки две години и чехли по един чифт всяка година. По делото
липсват доказателства, че такива са предоставяни на ищеца, но това не може да
доведе автоматично до извода, че от това бездействие той е претърпял неимуществени
вреди, каквито са твърденията на С..
Наистина
правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т.
1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от
свобода имат право на безплатна храна, достатъчна и по химически състав. Така цитираната разпоредба налага да
се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие,
свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да
се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената
такава да не отговаря по химически
състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото
производство не се доказа подобна хипотеза. Действително в показанията на свидетеля П.С. се съдържат данни, че "храната на Х. не
била достатъчна и не била съобразена с разликата в енегоразхода на
различните индивиди и че Х. е искал да му се предоставя храна съобразно с теглото и антропологичните му данни. При преценка на
тези показания обаче следва да бъде съобразено, че в случая се касае за
субективни възприятия на разпитаното лице, което освен това не разполага със
специални знания в областта на общественото хранене. Съдът не дава вяра на тези
показания, тъй като С. не знае, че Х. изповядва религията ислям и че многократно е искал от
затворническата администрация на затвора гр. Стара Загора да му осигурява храна според изповядваната от
него религия. Служебно известно е на съда, тъй като той е докладчик по делото,
че с решение № 292 от 19.01.2016 година, постановено по адм дело № № 558 по
описа за 2014 година на Административен съд гр. Стара Загора, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да
заплати на М.Г.Х. СУМАТА от 4200,00 /четири
хиляди и двеста / лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на храна
без свинско месо и свински продукт, съобразно изповядваната от ищеца религия ислям за
периода 01.07.2008 г. - 01.07.2013 г. В случая дори да приемем , че храната му е била
недостатъчна по химически състав, това се е дължало на отказа на същия да
консумира свинско месо и свински продукти.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че все пак затворите са
пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните хранителни навици и
предпочитания на всеки от лишените, каквито са реално претенциите на Х..
С оглед на което съдът намира, че искането за допълване на
съдебното решение, като се увеличи присъденото обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в по по-голям размер, се явява недоказано
.
Водим от горните мотиви и на основание чл.176,ал.1 от АПК и
чл.286 ал.2 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се допълни съдебно решение № 147 от
08.04.2022 година, поставеното по адм. дело № 173 по описа за 2021 година, като
неоснователно и недоказано.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд –Стара Загора.
СЪДИЯ: