Р Е Ш Е Н И Е №
499
гр.Стара Загора, 17.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
и в присъствието
на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа
докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело
№ 950 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Е.Н.М., изтърпяващ
наказание в Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, за присъждане на сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.03.2013г. до 31.12.2019г., настъпили по време на пребиваването му в Ареста –
Хасково и Затвора – Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.03.2013г. до окончателното
й изплащане. В исковата молба се сочи, че
ищецът е задържан в Ареста – Хасково за периода от 01.03.2013г. до
01.08.2014г., след което е преместен в
Затвора – Стара Загора. Твърди се, че през цялото време в Ареста – Хасково и
Затвора – Стара Загора е държан в пренаселени килии, в които се падали под
3кв.м чиста жилищна площ на човек. Твърди още, че не му е осигуряван санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода, а килиите, в които е настаняван
били мръсни, в тях имало дървеници, хлебарки и гризачи. За ходене по нужда е
ползвал кофи и пластмасови бутилки от минерална вода. Заявява, че в Ареста – Хасково
нямало пряка слънчева светлина, а престоят на открито се свеждал до разходки в
една стая с площ 7-8 кв.м, като там се разхождали едновременно 5-7 човека.
Обосновава, че с оглед условията в Ареста – Хасково и Затвора – Стара Загора са
му причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за така претърпените вреди за периода от 01.03.2013г. до
31.12.2019г. в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.П. Тенева-С., в представения отговор
на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск. За периода
01.03.2013г. до 03.03.2013г. счита същия за недопустим, а за периода
04.03.2013г. до 17.12.2014г. – неоснователен като погасен по давност. По
отношение на исковия период от 04.03.2013г. до 18.12.2019г., счита иска за
неоснователен по основание и размер, поради което моли съда да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Обосновава, че от събраните по делото
доказателства не са събрани такива за претърпени неимуществени вреди от М.,
както и не са доказани действия или бездействия на затворническата
администрация при Затвора Стара Загора, а още по-малко за причинно-следствена
връзка между тези действия и бездействия и твърдените от ищеца неимуществени
вреди.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка от Ареста – Хасково
ищецът Е.Н.М. е задържан под стража в ареста на 04.03.2013г. и е преведен в Затвора
гр.Стара Загора на 19.08.2014г. (л.66-67). По време на престоя си задържаният е
бил настанен в килии №8 и №18. Килия
№ 8 била с големина 9,06 кв.м. и била оборудвана с три легла,
една маса и две табуретки, които заемали приблизително 4,6 кв.м. от площта на
килията. В нея имало отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор,
осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина.
Отоплението в килията се осъществявало посредством радиатор на централно
отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията били
монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта
светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна
система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килия №18 била с големина 8,06 кв.м. и била
оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, които заемали приблизително
4,6 кв.м. от площта на килията. Имало неотваряем прозорец на външната стена за
осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора
за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията се осъществявало посредством
радиатор на централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две
луминесцентни тела за дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно
осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна система осигуряваща
постоянна циркулация на въздуха. Според справката по време на престоя си
задържаният е бил настанен както следва: от 04.03.2013г. до 05.03.2013г. в
килия №18 с още едно лице; от 06.03.2013г. до 14.03.2013г. в килия №18 с още
две лица; от 15.03.2013г. до 19.03.2013г. е преведен в арест Пловдив; от
20.03.2013г. до 28.04.2013г. в килия №18 с още две лица; от 29.04.2013г. до
27.06.2013г. в килия №8 с още едно лице; от 28.06.2013г. до 01.07.2013г. в
килия №8 сам; от 02.07.2013г.до 09.07.2013г. в килия №8 с още едно лице; от
10.07.2013г. до 11.07.2013г. в килия №8 сам; от 12.07.2013г. до 16.07.2013г. в
килия №8 с още едно лице; от 17.07.2013г. до 23.07.2013г. в килия №8 сам; от
24.07.2013г. до 26.07.2013г. в килия №8 с още едно лице; от 27.07.2013г. до
01.08.2013г. в килия №8 с още две лица; от 02.08.2013г. до 06.08.2013г. в килия
№8 с още едно лице; от 07.08.2013г. до 15.08.2013г. в килия №8 с още две лица;
от 16.08.2013г. до 15.09.2013г. в килия №8 с още едно лице; от 16.09.2013г. до
24.09.2013г. е преведен в арест София бул. Г.М.Димитров №42; от 25.09.2013г. до
27.05.2014г. в килия №8 с още едно лице; от 28.05.2014г. до 29.05.2014г. в
килия №8 сам; от 30.05.2014г. до 19.08.2014г. в килия №8 с още едно лице. От
справката се установява също, че помещенията в Ареста – гр.Хасково не разполагали
със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия
санитарен възел се осъществявал по утвърден график в ареста от 06:00ч. до 08:00ч.
– личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска, както и от
17:30ч. до 22:00ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на
помещенията. Когато със задържаните лица не се извършвали ПСД времето от 08:30ч.
до 17:00ч. се ползвало от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по
поддържане на чистотата и хигиената в ареста. От справката се установява също,
че достъпът до санитарен възел се осъществявал и при заявено желание по всяко
време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед от 06.10.2016г. за вътрешния
ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“, но поради факта, че същият е общ
и се ползвал от всички задържани лица, понякога било невъзможно да се изпълни
незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. По
отношение на престоят на открито от справката е видно, че в Ареста – Хасково е
осъществяван на оборудвано за целта помещение с размери 14,5кв.м. с два
прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в Ареста
– Хасково в рамките на един час на ден се ползвал от задържаните лица в работно
време като графика за разпределението се определял от дежурния по арест. При престой
на открито лицата се извеждали покилийно всеки ден в различен час. Поддържането
на хигиената и чистотата било задължение на самите задържани лица, като личната
хигиена се осигурявала както през горепосочените часове в работни дни, така и с
осигуряване на допълнително време за къпане и пране през почивните дни.
Средствата за санитарно-хигиенни нужди за посочения период са се осигурявали от
ОС „ИН“ Хасково, като в ареста е нямало случаи да липсват дезинфекционни
препарати. Освен ежедневното почистване и дезифенкциране на килиите и общите
помещения в ареста, периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и
дезинсекция от оторизирани фирми.
От представената справка от Затвора – Стара Загора се установява, че Е.М. е постъпил в пенитенциарното заведение на 19.08.2014г. като подсъдим по НОХД № 188/2015г. на Окръжен съд - Хасково. След адаптационния период в Приемно отделение (коридор 2Б) на 27.08.2014г. първоначално е разпределен в 8-ма група (за обвиняеми и подсъдими) и настанен в спално помещение в коридор 2А на корпуса на затвора, където пребивава до 13.10.2015г. За периода от 19.08.2014г. до 13.10.2015г. поради липсата на нормативно установено задължение за архивно съхранение на документация относно покилийното настаняване на лишените от свобода и значителния период от време между началото на процесния период и настоящия момент, нямало налична информация в кои точно спални помещения по коридори и при каква квадратура е настаняван ищеца. За посочения период упоменатите коридори 2Б и 2А са били оборудвани с общи за съответния коридор санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които е бил свободен от 6:00ч. до 20:00ч., съобразно актуалните тогава нормативни изисквания и график за разпределение на времето, а в останалата част от денонощието е осигуряван при необходимост в съответствие със същите. Всички спални помещения са били с отваряеми прозорци и възможност за проветряване и естествена вентилация, осигурен достъп на естествена светлина, отоплени посредством локално парно и чугунени радиатори и с изкуствено осветление, реализирано с лампи с нажежаема жичка. Оборудвани били със стандартни легла, шкафчета, маси и столове. Според справката след осъществения през 2015-2016г. основен ремонт на корпуса на Затвора – Стара Загора, финансиран по Норвежкия финансов механизъм, от 13.10.2015г. до 31.12.2019г. Е.Н.М. е настаняван в изцяло ремонтирани спални помещения в корпуса на затвора, които са разполагали със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и естествена вентилация. Помещенията били оборудвани със стандартни легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Изкуственото осветление е реализирано с 2 бр. луминисцентни осветителни тела 2x36 W. Отоплението е реализирано с локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Всеки от коридорите разполагал с помещение, оборудвано с умивалници и огледала и помещение за къпане, оборудвано с душове. Разпределението на Е.М. по групи, коридори и спални помещения за периода 13.10.2015г. до 31.12.2019г. било както следва: от 13.10.2015г. до 13.11.2015г. – 8-ма група, спално помещение №4 на коридор 2В, с чиста площ от 18,00 кв.м., санитарен възел с площ 1,50 кв.м., с 2 бр. отваряеми прозорци с площ 2,16 кв.м. и 1бр. голям чугунен радиатор за отопление, като за периода в него били настанени между 5 и 6 лица; от 13.11.2015г. до 03.05.2018г. – 8-ма група, спално помещение № 9 на коридор 1Б (Зона с повишена сигурност I), с чиста площ от 6,05 кв.м., санитарен възел с площ 1,70 кв.м., с 2 бр. отваряеми прозорци с площ 2,16 кв.м. и 1бр. чугунен радиатор за отопление, като за периода М. е настанен сам в помещението, което е от категория „постоянно заключено помещение на основание чл.248, ал.1 от ЗИНЗС“, поради постановена присъда „Доживотен затвор“ от Окръжен съд – Хасково по НОХД №188/2015г. (заповед Б-287/13.11.2015г. на Началника на Затвора - Стара Загора); от 03.05.2018г. до 12.11.2019г. – 8-ма група, спално помещение № 5 на коридор ЗА, с чиста площ от 16,79 кв.м., санитарен възел с площ 1,50 кв.м., с 4 бр. отваряеми прозорци с площ 4,32 кв.м. и 1бр. голям чугунен радиатор за отопление, за периода в него са били настанени между 3 и 4 лица; на 03.05.2018г. е изведен от Зона за повишена сигурност I и настанен отново в общи помещения със заповед № Б-804/03.05.2018г. на Началника на Затвора – Стара Загора поради решение № 324/19.03.2018г. на ВКС, с което делото на Е.Н.М. е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив като въззивна инстанция; от 12.11.2019г. до 31.12.2019г. – Зона с повишена сигурност II, спално помещение № 10 на коридор ЗБ., където е настанен самостоятелно в посоченото помещение в ЗПС II след получена окончателна присъда „Доживотен затвор” и постановен първоначален Специален режим на изтърпяване, като спалното помещение било с чиста площ от 11,21 кв. м., санитарен възел с площ 1,50 кв. м., с 1 бр. отваряем прозорец с площ 1,08 кв.м. и 1 бр. чугунен радиатор за отопление. В заключение в справката е посочено, че за целия период на престой на Е.Н.М. *** било осигурявано къпане минимум два пъти седмично. С цел по-добро поддържане на личната хигиена на лишените от свобода във всички групи било разрешено общото ползване на големи бързовари за затопляне на вода, а веднъж месечно на всеки лишен от свобода безвъзмездно се предоставя сапун. Прането на спално бельо на лишените от свобода се осъществявало в пералнята на затвора два пъти месечно, а веднъж годишно е осигурено изпиране на одеялата.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетели на А.Т.С. и И.С.С..
В показанията си свидетелят С. заявява, че познава Е.М., тъй
като са били заедно Ареста – Хасково, както и в Затвора – Стара Загора. Свидетелят
сочи, че килията в Ареста – Хасково е била някъде 2/3м и нямало никакви условия,
като в нея били по 3-4 задържани. В килията нямало пряк достъп на слънчева
светлина, нямало постоянно течаща вода, нямало санитарен възел. Твърди, че стените
на килиите на определена височина били целите черни, имало един пръст мухъл и
много миришело. Пояснява, че престой на открито в Ареста – Хасково нямало, а
имало една избита една стена и от там извеждали задържаните в една стая 3/4м да
пушат и да ползват телефон. Килията нямала прозорец, само една врата и една
решетка горе около 50-60см със ситни дупки. С. сочи също, че естествените си
физиологични нужди облекчавали в пластмасови шишета от минерална вода, като от
килията били извеждани само сутрин за сутрешен тоалет и вечер, и само тогава
можело да се ходи и до тоалетна. По отношение на условията в Затвора – Стара
Загора пояснява, че през 2015г. там бил направен ремонт. Сочи, че преди ремонта
условията в Затвора – Стара Загора били малко по-добре от Ареста в Хасково,
като килиите не били много големи и вътре били по 4-5 човека на двойни вишки.
До 2015г. и там ходели по нужда в кофи. В Затвора – Стара Загора имало престой
на открито, като там килиите били отворени и имало свободен достъп до умивалня
и тоалетна. Килията имала малки прозорци, около 60-70см на височина и ширина. След
ремонта в Затвора Стара Загора през 2015г. много неща се променили, измазани били
стените на килиите, била поставена ПВЦ дограма, в килиите били направени
санитарни възли и бил извършен ремонт на баните. Свидетелят сочи, че в Затвора
– Стара Загора се пръскало и дезинфекцирало редовно, но въпреки това имало
дървеници. Твърди, че преди ремонта в Затвора Стара Загора килиите били
затворени вечер и не се излизало през нощта, за физиологични нужди през нощта
ползвали кофата или шише. След 2015г. вече били изградени санитарни възли в килиите.
В заключение сочи, че периодът, през който бил в Ареста – Хасково е от
04.01.2013г. до края на септември 2013г., като октомври вече бил в ОЗ Стара
Загора. В Хасково бил в четвърта и шеста килии, които били съседни на килията
на Е.М..*** били заедно с ищеца в една килия за малко повече от година, като се
намирали в девета килия и били в осма група. В ОЗ Стара Загора се осигурявали и
се раздавали препарати и зависело от самите затворници, които пребивават в помещенията
да поддържат лична хигиена в килията.
В показанията си свидетелят С. заявява, че е в Затвора – Стара Загора от 2001г.
и оттогава е в Зона с повишена сигурност, II Г салон, където се запознал с
ищеца. Свидетелят сочи, че от 08.04.2016г. били преместени в ново крило, след
приключване на ремонта в Затвора – Стара Загора – в III Б салон, Втора зона с
повишена сигурност. В момента пребивавали в един коридор, един салон, в една
група с ищеца. Пояснява, че през 2016-2017г. били в един коридор с ищеца,
когато той бил в изолация в I Б салон, а С. изтърпявал дисциплинарно наказание
в наказателна килия. Килиите в този коридор преди ремонта през 2016г. били в
отвратително състояние – липсвал въздух, почти не прониквало осветление, понеже
на самите прозорци имало сложена ламарина с пробити дупки с големината на
цигара. Светлината, която влизала през тези дупки била минимално количество и
въздухът в килията също бил в минимално количество. Килията нямала отвор освен
шпионката, която била колкото кибритена клечка към коридора, нямало как да се
проветри и да влезе свеж въздух, като в килиите имало и мухъл. Свидетелят
пояснява, че след ремонта прозорците били светли, отворени и нямало ламарини от
външната им страна. Имали по три крила
на прозорците, но се отваряло само едното крило. Светлина имало, тъй като ги
нямало тези ламарини, които ограничавали възможността да влиза светлина в
килията. С. сочи, че когато е пребивавал в наказателна килия, престоят на
открито бил веднъж дневно – от 10ч. до 11ч., но обикновено надзирателите решавали,
че или им е студено, или горещо или са гладни, или жадни, или друго нещо, и
ограничавали престоя на открито до 30-40 минути, максимум до 50 минути. От
свидетелските му показания е установява също, че преди ремонта в килиите нямало
тоалетна, ползвала се за тоалетна една пластмасова 10-литрова кофа, където се извършвали
абсолютно всичките си нужди. След ремонта имало вече във всяка килия санитарен
възел – моноблок, който е тоалетна и мивка, а вода можело да се ползва без
ограничение. Сочи, че преди ремонта в килиите имало мухъл, хлебарки и други
насекоми, под самите прозорци имало изронена мазилка и дупки, и плъховете
преминавали оттам, като преди ремонта не се дезинфекцирало. Хлебарки и
дървеници имало и след ремонта, макар да се дезинфекцирало редовно. Докато
излизали на каре, М. излизал само сутрин от 10ч. до 11ч., когато излизали
наказателните килии на престой на открито. Твърди, че Е.М. му се е оплаквал
многократно от условията, в които живее, от безхаберието и незаинтересоваността
на управата на Затвора, споделял му, че се чувства просто смачкан, третиран
като животно, ограничавани са му всички нужди, отнемана му е възможността да
разговаря с близките си. В заключение свидетелят пояснява, че в Затвора – Стара
Загора имало три карета за престой на открито – югозападно, югоизточно и
северозападно, на едното от който били разположени лавката, спортната зала и
библиотеката на затвора. Три дни в седмицата лишените от свобода били извеждани
на това каре, а през останалото време – на по-малко каре, където имало само два
спортни уреда – лежанка и успоредка. Свидетелят сочи, че М. е бил извеждан само
на по-малкото каре и не му е осигуряван достъп до нито лавка, нито до спортната
зала, нито до библиотека. Пояснява също, че три дни в седмицата – понеделник,
сряда и петък, лишените от свобода от неговата група са излизали по 1 час на
голямото каре, като престоя на открито бил – сутринта от 09ч. до 10ч., и
следобед от 15ч. до 16ч. Конкретно обаче за М. сочи, че е имал престой на
открито само веднъж – сутринта от 10ч. – 11ч.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е
частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното. Искът за присъждане
на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при
изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ и при
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване на свобода“, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста – Хасково и
Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
– юридическо лице към Министъра на правосъдието,
с териториални служби – Затворите (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС) и Областните служби
„Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят
и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 от ЗИНЗС) – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1
във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на
които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които са изтърпявани
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Хасково и наложеното
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, е допустим и подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните бездействия на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на
длъжностни лица от нея, за престоя на Е.М. в Ареста – Хасково и Затвора – Стара
Загора за периода 01.03.2013г. до 31.12.2019г. С оглед обстоятелството, че от представената по
делото справка от Ареста – Хасково е видно, че Е.М. е задържан на 04.03.2013г.,
то искът в частта му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково за периода
01.03.2013г. – 03.03.2013г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Освен това искът е предявен
на 18.12.2019г. и тъй като обезщетение за бъдещи вреди не може да се търси,
крайната дата за преценка налице ли са настъпили такива е именно датата на
подаване на исковата молба. Поради това за периода 19.12.2019г. – 31.12.2019г. искът също следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от Е.М. претърпени неимуществени вреди, като последица
от пренаселени килии, с недостатъчна площ; липса на санитарен възел и течаща
топла и студена вода, поради което се е налагало удовлетворяване на естествените
физиологични нужди в кофи и пластмасови бутилки; лоша битова хигиена в килиите,
които били мръсни с наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в тях; липса на
пряка слънчева светлина (само по отношение на престоя Ареста – Хасково); неосигуряване
и ограничаване на времето за престой на открито (само по отношение на престоя
Ареста – Хасково). В хода на делото от ищеца е направено искане за изменение на
иска по смисъла на чл.215 от ГПК, като са заявени нови обстоятелства, които не
са посочени в исковата молба. Това искане е оставено без уважение с определение
от открито съдебно заседание от 17.11.2020г., поради което в настоящото решение
следва да се разгледат единствено обстоятелствата, които са посочени в исковата
молба.
В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. В част четвърта на ЗИНЗС и в
част шеста от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото
в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на „лишаване
от свобода“ се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а според чл.268 от ППЗИНЗС разпоредбите
относно осъдените на „лишаване от свобода“ се прилагат и по отношение на
задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, доколкото в тази
част не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в действалата през
процесния период и до 07.02.2017г. редакция на нормата, сега ал.4), минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., като е било предвидено този текст и регламентираното в него
изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019г.
Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на
посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна
площ, не са били част от действащото законодателство за по-голямата част от периода
на исковата претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
В случая от приложената по делото справка е видно, че ищецът
е настанен в Ареста – Хасково на 04.03.2013г. (л.66). По време на престоя си
задържаният е бил настанен в килии №8 и №18. Килия № 8 била с големина 9.06 кв. м. и
била оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, които заемали
приблизително 4,6 кв.м. от площта на килията. Килия № 18 била с големина 8.06 кв.м. и
била оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, които заемали
приблизително 4,6 кв.м. от площта на килията. Според справката по време на
престоя си задържаният е бил настанен както следва: от 04.03.2013г. до
05.03.2013г. в килия №18 с още едно лице; от 06.03.2013г. до 14.03.2013г. в
килия №18 с още две лица; от 20.03.2013г. до 28.04.2013г. в килия №18 с още две
лица; от 29.04.2013г. до 27.06.2013г. в килия №8 с още едно лице; от
28.06.2013г. до 01.07.2013г. в килия №8 сам; от 02.07.2013г. до 09.07.2013г. в
килия №8 с още едно лице; от 10.07.2013г. до 11.07.2013г. в килия №8 сам; от
12.07.2013г. до 16.07.2013г. в килия №8 с още едно лице; от 17.07.2013г. до
23.07.2013г. в килия №8 сам; от 24.07.2013г. до 26.07.2013г. в килия №8 с още
едно лице; от 27.07.2013г. до 01.08.2013г. в килия №8 с още две лица; от
02.08.2013г. до 06.08.2013г. в килия №8 с още едно лице; от 07.08.2013г. до
15.08.2013г. в килия №8 с още две лица; от 16.08.2013г. до 15.09.2013г. в килия
№8 с още едно лице; от 25.09.2013г. до 27.05.2014г. в килия №8 с още едно лице;
от 28.05.2014г. до 29.05.2014г. в килия №8 сам; от 30.05.2014г. до 19.08.2014г.
в килия №8 с още едно лице. От тези данни се установява, че през целия си
престой в килия №18, дори и в периодите, когато е бил сам в килията, ищецът не
е разполагал с изискуемата минимална площ, тъй като разликата между квадратурата
й и приблизителната площ, която заемали поставените в нея мебели е по-малка от
4 кв.м., като следва да се има предвид, че е имало и периоди, в които М. се е
помещавал в тази килия заедно с още едно и дори с още две лица. В килия №8,
която била с приблизителна чиста жилищна площ от 4,3 – 4,4 кв.м. (9,06 кв.м.
обща площ минус 4,6 кв.м. мебели) и в която ищецът М. е пребивавал за период от
около година и четири месеца, също не е осигурена изискуемата минимална жилищна
площ, тъй като през по-голямата част от времето М. е пребивавал с още едно, а дори и с още две лица, като само за четири
периода от общо 15 дни се е помещавал сам в килията. Следователно изискването
на чл.43, ал.3 (сега ал.4) от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна
площ от 4 кв.м., не е спазено през целия период на пребиваване на Е.М. в
Ареста – Хасково от 04.03.2013г. до
18.08.2014г. с изключение на 29 дни – когато се е намирал сам в килия №8
(15 дни) и когато е бил преведен в Ареста – Пловдив (5 дни) и Ареста – София (9
дни).
С разпореждане от 19.12.2019г. (л.8) съдът е задължил Началника на Затвора
Стара Загора да представи справка за площта на килиите, в които е бил
настаняван М., както и броя на лицата, с които е бил настаняван в тези килии. Видно
от представената по делото справка от Затвора – Стара Загора се установява, че
за периода 19.08.2014г. до 13.10.2015г.,
поради липсата на нормативно установено задължение за архивно съхранение на
документация относно покилийното настаняване на лишените от свобода и
значителния период от време между началото на процесния период и настоящия
момент, не е налична информация в кои точно спални помещения по коридори и при
каква квадратура е настаняван ищеца М.. С оглед тези обстоятелства и предвид
разпоредбата на чл.284, ал.3, изр.2-ро ЗИНЗС съдът следва да приеме за доказани
твърдените факти за настаняване на Е.М. в пренаселени килии с недостатъчна
площ. В подкрепа на този извод са и макар лаконичните показания на свидетеля С.,
според които килиите в Затвора – Стара Загора били малко по-добре от тези в
Ареста – Хасково, като не били много големи и вътре били по 4-5 човека на
двойни вишки.
Минимална жилищна площ по отношение на Е.М. не е осигурена от
затворническата администрация и за периода 13.10.2015г.
– 12.11.2015г., тъй като през този период ищецът е пребивавал в спално
помещение №4, което било с чиста жилищна площ от 18 кв.м. и в което били
настанени между 5 и 6 лица.
За периодите от 13.11.2015г. до 12.11.2019г. М. е пребивавал сам в спално
помещение №9 с чиста площ 6,05 кв.м., от 03.05.2018г. до 12.11.2019г. е
пребивавал в спално помещение №5 с чиста площ 16,69 кв.м., където са били
настанени между 3 и 4 лица и от 12.11.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба е пребивавал самостоятелно в спално помещение №10 в чиста площ
11,21 кв.м. Следователно за периода 13.11.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба не е налице незаконосъобразно поведение на затворническата
администрация по отношение на осигуряването на минимална жилищна площ на Е.М..
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че е налице незаконосъобразното
поведение на администрацията свързано с неосигуряване на минимална жилищна площ
на Е.М. за времето от 04.03.2013г. –
12.11.2015г. или за период от около 2 години и 8 месеца (с изключение на 29
дни).
В чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп до дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 от този
правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и арестите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата
за лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство
за част периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по
аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
От представената по делото справка в Ареста – Хасково се установява, че
помещенията в това заведение за настаняване на задържани под стража не
разполагат със санитарен възел и течаща вода, като достъпът на задържаните лица
до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста от 06:00 до
08:00 часа и от 17:30 до 22:00 часа, както и при заявено желание по всяко време
от денонощието, но поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани
лица понякога било невъзможно да се изпълни желанието на задържаното лице за
извеждане до санитарен възел. Тези факти сочат за незаконосъобразно поведение
на администрацията по отношение на изискването за осигуряване на санитарен
възел и течаща вода в спалните помещения на арестите. В подкрепа на този извод
са и показанията на свидетеля С., в които същият сочи, че задържаните в Ареста
– Хасково са облекчавали естествените си физиологични нужди в пластмасови
шишета от минерална вода. С това се явява нарушено изискването на чл.20, ал.3
от ППЗИНЗС, което показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които
да не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на
задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им
условия.
Това нарушение е продължило и след преместване на Е.М. ***. От
представената по делото справка от Затвора – Стара Загора се установява, че
през периода 19.08.2014г. до 12.10.2015г. санитарни възли е имало в съответния
коридор с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които е бил свободен
от 6:00 до 20:00 часа, а в останалата част от денонощието достъпът е осигуряван
при необходимост. Незаконосъобразното поведение на затворническата
администрация е преустановено след 13.10.2015г., тъй като след тази дата Е.М. е
настаняван в килии, в които е имало санитарен възел и течаща вода. Това
обстоятелство се потвърждава както от представената по делото справка от
Затвора – Стара Загора, така и от показанията на двамата разпитани по делото
свидетели. В показанията си свидетелят С. потвърждава, че след ремонта в
Затвора – Стара Загора в килиите бил извършен ремонт и са изградени санитарни
възли. В този смисъл са и показанията на свидетеля С., според който в килиите
след ремонта е изграден санитарен възел – моноблок и е поставена мивка с течаща
вода.
От гореизложеното следва извод, че за периода 04.03.2013г. до 12.10.2015г. или за период от около 2 години и 7 месеца, е налице незаконосъобразно
поведение на администрацията по отношение на изискването за осигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, регламентирано в чл.20, ал.3
от ППЗИНЗС.
Нарушено се явява и изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС по отношение на
пребиваването на Е.М. в Ареста – Хасково. В представената по делото справка липсват
данни за наличие на прозорци в килиите, чрез които да се осигурява пряк достъп
до дневна светлина, поради което и на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът
следва да приеме, за доказани фактите, че в килиите, в които е пребивавал М. е
липсвал пряк достъп на дневна светлина. В потвърждение на това обстоятелство са
и показанията на свидетеля С., който пояснява, че в килията е нямало пряк
достъп до слънчева светлина, нямало е прозорец, а само една врата и една
решетка горе около 50-60см със ситни дупки, като стените на килиите на
определена височина били целите черни, имало един пръст мухъл и много миришело.
На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. По
аргумент от чл.240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение
на мярка за неотклонение „задържане под стража“. В чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално
определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо
време. От доказателствата по делото се установява, че престоят на открито,
повеждан спрямо задържаните в Ареста – Хасково, всъщност се е провеждал на
закрито – в специално оборудвано помещение с площ 14,5 кв.м. Посоченото
помещение, макар и снабдено с два прозореца, осигуряващи пряк достъп на
светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица
на не по-малко от един час престой на открито, тъй като провеждания престой на
задържаните лица в това помещение въобще не е на открито по смисъла на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Изложените обстоятелства налагат извод за наличие на незаконосъобразно
поведение на администрацията, свързано с изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
за осигуряване на пряк достъп до дневна светлина и на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
за нарушаване на правото на престой на открито на Е.М. не по-малко от един час
на ден през целия период на пребиваваме на Е.М. в Ареста – Хасково от 04.03.2013г. до 18.08.2014г. Въпреки,
че данни за нарушение на тези изисквания - осигуряване на пряк достъп до дневна
светлина и осигуряване на престой на открито не по-малко от един час на ден, се
съдържат по делото и по отношение на престоя на Е.М. ***, същите не следва да
бъдат обсъждани, тъй като не са заявени в исковата молба. Това е така, защото както
вече беше посочено направеното в хода на делото от ищеца изменение на иска по
смисъла на чл.215 от ГПК със заявяването на нови обстоятелства, които не са
посочени в исковата молба, е оставено от съда без уважение с определение от
открито съдебно заседание от 17.11.2020г.
Съдът намира за неизпълнено от администрацията и изискването за поддържане
на хигиена в спалните помещения в Арест Хасково през исковия период. Действително според
представената от ответника справка, хигиената в спалните помещения се е
осигурявала посредством миене с дезинфекционни препарати, в подкрепа на което
са представените фактури за закупувани миещи материали, съвпадащ с исковия и
предназначени за Арест Хасково. Но сами по себе си доказателствата за закупувани
материали са недостатъчни, за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е
била на задоволително хигиенно ниво. В подкрепа на последното са и показанията
на свидетеля С., който сочи, че стените
на килиите в Ареста – Хасково на определена височина са били целите черни,
имало мухъл и миризми, нямало е дезинфекция, имало е хлебарки и дървеници, като
представения по делото протокол за извършена ДДД обработка на 24.04.2013г. не
сочи за обратното. Следователно е налице незаконосъобразно поведение на
администрацията и по отношение на изискването за поддържане на хигиена в
спалните помещения през целия период на пребиваваме на Е.М. в Ареста – Хасково
от 04.03.2013г. до 18.08.2014г.
Според съда незаконосъобразно поведение на администрацията по отношение на
хигиената в спалните помещения е прекратено след преместването на ищеца в
Затвора Стара Загора. Макар в показанията на двамата разпитани по делото
свидетели да са налице твърдения за лоша хигиена и наличие на насекоми в
килиите преди извършването на ремонта в пенитенциарното заведение, по делото са
налице множество протоколи за извършена ДДД обработка (л.99, л.102 - 127), като
следва да се има предвид, че поддържането на хигиената е задължение и на самите
лишени от свобода. В тази връзка съдът кредитира и представените договори за
извършена дезинсекция, фактури за обработка на чаршафи, ежемесечни фактури за
закупувани хигиенни и миещи препарати. По отношение на хигиената в спалните
помещения след извършването на ремонта в Затвора – Стара Загора и двамата
свидетели заявяват, че в пенитенциарното заведение са се осигурявали и са се
раздавали препарати и през няколко месеца е дезинсекцирано с препарати, за
което по делото са приложени съответните протоколи, които потвърждават тези
обстоятелства. Следователно оплакването за липса на действия против дървениците,
хлебарки и гризачи за периода на престоя на Е.М. *** е неоснователно и
хигиената в спалните помещения е осигурявана от органите на ответника.
В обобщение съдът намира, че доказани следните обстоятелства,
представляващи незаконосъобразно поведение на администрацията по отношение на
ищеца Е.М.: неосигуряване на минимална жилищна площ на Е.М. за времето от 04.03.2013г. – 12.11.2015г. или за
период от около 2 години и 8 месеца (с изключение на 29 дни); неосигуряване на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 04.03.2013г. до 12.10.2015г. или за период от около 2 години и 7
месеца; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото
на престой на открито за периода 04.03.2013г.
до 18.08.2014г.; нарушаване на изискването за поддържане на хигиена в
спалните помещения за времето от 04.03.2013г.
до 18.08.2014г.
Съгласно чл.110
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давността за предявяване на
иск по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет
години. С т.4 на Тълкувателно
Решение № 3 от 22.04.2004г. по Тълкувателно дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС е
прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за
обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия
на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността
не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви
изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност, което в
конкретния случай е направено. Същевременно от преустановяването на част
от незаконосъобразните фактически бездействия на администрацията до момента на
предявяване на иска е изтекъл срок по-дълъг от 5 години. Следователно
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на неосигуряването на пряк
достъп до дневна светлина и нарушаването на правото на престой на открито,
както и по отношение на нарушаване на изискването за поддържане на
хигиена в спалните помещения за времето от 04.03.2013г. до 18.08.2014г., се
явява основателно, тъй като незаконосъобразното бездействие на
административните органи е преустановено на 18.08.2014г., а от този момент до
датата на подаване на исковата молба е изминал период по-дълъг от 5 години. Съдът
обаче не споделя възражението на ответника за неоснователност на предявения иск
като изцяло погасен по давност за периода до 04.03.2013г. до 17.12.2014г., тъй
като незаконосъобразните бездействия, свързани с неосигуряване на минимална
жилищна площ на Е.М. и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода са трели без прекъсване през периода 04.03.2013г. до 12.11.2015г.,
респ. до 13.10.2015г., а преустановяването им след този период не се покрива с
петгодишен давностен срок, считано до датата на предявяване на исковата молба,
(в този смисъл Р №67/08.05.2019г. по адм.дело №8688/2018г. на ВАС, III отд. и
смисъл Р №15121/06.12.2018г. по адм.дело №8482/2017г. на ВАС, III отд.). С
оглед тези съображения възражението за неоснователност на иска като изцяло
погасен по давност за периода до 17.12.2014г. се явява неоснователно.
Приетите за установени обстоятелства – неосигуряване на минимална жилищна
площ на Е.М. за времето от 04.03.2013г.
– 12.11.2015г. или за период от около 2 години и 8 месеца (с изключение на
29 дни); неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за
периода 04.03.2013г. до 12.10.2015г.
или за период от около 2 години и 7 месеца, в своята съвкупност и преценени с
оглед периода на времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство.
Причинените на Е.М. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложената му мярка за неотклонение и на наложеното му наказание и са довели
до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед
обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в
които е бил поставен Е.М. при пребиваването му в Ареста – Хасково и Затвора –
Стара Загора за периода 04.03.2013г. до 12.11.2015г., предвид кумулативния им
ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство. Като
резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в
следствения арест и пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на
чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. При
осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ареста и затвора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице
на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия
или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС
(решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г.
Калашников срещу Русия).
Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на Е.М., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложените му
мярка за неотклонение и последващо наказание, макар и без увреждане на здравето
като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и
представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата
и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства
за такова накърняване на физическото и психическото здраве на Е.М., при което
той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е
задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и
факта, че М. е пребивавал при горепосочените неблагоприятни условия общо около
31 месеца в Ареста – Хасково и в Затвора – Стара Загора, където е бил поставен
в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена до размер на 900 лв.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 100 000 лв., както и за претърпени неимуществени вреди от
бездействието на администрацията на Затвора Стара Загора, свързано с
неосигуряване на минимална жилищна площ за периода 13.11.2015г. до 18.12.2019г., с неосигуряване на постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода за периода 12.10.2015г. до 18.12.2019г. и с нарушаване на изискването за поддържане на хигиена в спалните
помещения за времето от 19.08.2014г. до
18.12.2019г., както и за претърпени през периодите 01.03.2013г. – 03.03.2013г., и 18.12.2019г.
– 31.12.2019г. неимуществени вреди, искът на Е.М. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, а за претърпените неимуществени вреди от
бездействието на администрацията на Ареста – Хасково, свързано с неосигуряване
на пряк достъп до дневна светлина, нарушаване на правото на престой на открито и
нарушаване на изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения за
времето от 04.03.2013г. до 18.08.2014г., искът следва да бъде отхвърлен, поради
погасяване на вземането по давност.
При този
изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които внесена държавна такса
в размер на 10 лева.
С исковата молба
се претендира също така и лихва върху претендираната сума от датата на
постъпване в мястото за задържане под стража – 01.03.2013г. окончателното
изплащане сумата. Съдът намира така направеното искане за неоснователно.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004г., ОСГК, лихва се дължи от влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган. Доколкото в конкретния
случай не е налице изричен акт, с който да е установено незаконността на действията
на държавен орган, а същото е установено в хода на настоящото производство,
съобразно чл.204,
ал.4 от АПК, то и лихва не се дължи, а следва да се осъди ответника само да
заплати законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд, VIII състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати
на Е.Н.М., ЕГН **********, сумата от 900 (деветстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково и Затвора
– Стара Загора, причинени му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в
неосигуряване на минимална жилищна площ на Е.М. за времето от 04.03.2013г. – 12.11.2015г. и
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 04.03.2013г. до 12.10.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
18.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Н.М., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София в останалата му част до 100 000лв., както и за претърпени
неимуществени вреди от бездействието на администрацията на Ареста – Хасково и Затвора
Стара Загора, свързано с неосигуряване на минимална жилищна площ за периода 13.11.2015г. до 18.12.2019г., с
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 12.10.2015г. до 18.12.2019г. и с нарушаване на изискването за
поддържане на хигиена в спалните помещения за времето от 19.08.2014г. до 18.12.2019г., както и за претърпени през периодите 01.03.2013г. – 03.03.2013г., и 18.12.2019г. – 31.12.2019г.
неимуществени вреди, като неоснователен
и недоказан, като отхвърля иска за претърпените неимуществени вреди от
бездействието на администрацията, свързано с неосигуряване на пряк достъп до дневна
светлина, нарушаване на правото на престой на открито и нарушаване на
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения за времето от 04.03.2013г. до 18.08.2014г. – поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. „Ген.
Н. Столетов” № 21 да заплати на Е.Н.М.,
ЕГН **********, сумата 10 лева – разноски по делото.
На основание чл.285, ал.1, изр. второ ЗИНЗС решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: