Р Е Ш Е Н И Е
№
град София 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 6305/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 287771/07.12.2017 г., постановено по гр.д. № 18828/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, I ГО, 124 състав, са уважени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Р.Х.К., Х.Р.К. и Д.Р.К. срещу „Ц.К.Б.“
АД, за признаване на установено, че ищците не дължат на Б.та сумата от 9579,78
лв., представляваща непогасена част от потребителски кредит съгласно договор от
06.07.2012 г., поради настъпила смърт на застрахования кредитополучател М.Й.К..
С
въззивна жалба от 23.01.2018 г. ответникът обжалва решението като неправилно,
немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
със събраните по делото доказателства. Твърди, че в сключения между Б.та и М.Й.К.
договор за потребителски кредит от 06.07.2012 г. не се съдържало изискване
кредитополучателят да сключи договор за застраховка „Живот“, като наличието на
подобна застраховка представлявало единствено допълнително обезпечение, което
не замества или изключва задължението на застрахования кредитополучател, съответно
на неговите наследници, за връщане на предоставените с кредита парични суми. Застрахователят
„З.Ц.Ж.“ ЕАД отказал плащане по застрахователната полица, поради което за
банката възникнал интерес да насочи претенцията си спрямо наследниците на
починалия кредитополучател, един от които бил и поръчител по договора. М.К.
съзнателно премълчала обстоятелства относно здравословното си състояние, при
наличието на които застрахователят не би сключил договора за застраховане. Моли
съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените установителни искове. Претендира разноски за
настоящата инстанция, както и за първата инстанция.
С
въззивна жалба от 07.02.2018 г. третото лице-помагач на ответника „З.Ц.Ж.“ ЕАД
обжалва решението като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че сключеният
в полза на банката застрахователен договор между застрахователя и
кредитополучателя не освобождавал наследниците на последния от задълженията към
банката. Сочи, че при сключването на този договор М.К. е била длъжна да
декларира, че страда от хронични и датиращи от години заболявания – неинсулинов
захарен диабет и психични разстройства, което не е сторила. На банката не
следвало да се изплаща наказателна лихва, поради невключването ѝ в застрахователната сума. Жалбоподателят
бил конституиран като трето лице-помагач, но в хода на производството в призовките,
съобщенията за връчване на съдебни актове и протокола от откритото съдебно
заседание бил посочен като ответник, поради което процесуалното му качество в
делото не било изяснено. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне
на исковете и присъждане на разноските в двете инстанции.
В
отговор на въззивните жалби ищците оспорват същите като неоснователни, като
сочат, че при сключване на договора за кредит М.К. се съгласила да сключи и
договор за застраховка „Живот“ със „З.Ц.Ж.“ ЕАД и да плати застрахователната
премия в полза на застрахователя по обслужващата кредита сметка. Поради това на
основание чл. 199а КЗ (отм.) застрахователят, а не наследниците на кредитополучателя,
следвало да отговаря към кредитора за непогасената част от задълженията по
договора за кредит. Отказът на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение бил неоснователен, тъй като при сключването на застрахователния
договор М.К. не била премълчала съществени обстоятелства относно здравословното
си състояние. Смъртта ѝ
била причинена от остро протекла автоимунна хемолитична
анемия и предизвиканите от нея последици за организма ѝ, а не от съпътстващите заболявания, от които К. е страдала. Претендират разноски.
С
разпореждане от 23.05.2018 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени
искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното
решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбите
са допустими и следва да се разгледат по същество.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в
обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от
пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите
доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват
установената от същата фактическа обстановка.
За
да уважи предявените искове, че ищците не дължат на ответника сумата от 9579,78
лева, непогасен остатък от задължения по договор за потребителски кредит от 06.07.2012
г., първоинстанционният съд е приел, че към договора за кредит
кредитополучателят сключил договор за застраховка в полза на банката при
третото лице-помагач при условията на полица за застраховка „живот“ на
кредитополучател, която покривала риска „смърт вследствие на заболяване“, с
настъпването на който банката имала право да получи остатъчната стойност на
кредита към датата на смъртта. В срока на действие на застрахователния договор –
21.10.2012 г. настъпила смъртта на кредитополучателя по договора – М.Й.К.
- наследодател на ищците. По повод на
искания от банката и от ищците за заплащане на застрахователно обезщетение
застрахователят отказал поради декларирани от застрахования неверни данни за
здравословното му състояние. По делото е била изслушана съдебно-медицинска
експертиза, в която било посочено, че към момента на подписване на формуляра за
застраховане наследодателят на ищците е страдал от заболявания, които обаче не
са свързани със заболяването, довело до смъртта му – тежка хемолитична анемия,
протекла мълниеносно. Съдът е приел, че по отношение на застрахованото лице не
е налице укриване или неточно обявяване на съществени обстоятелства, водещи до
увеличаване на риска, съответно до освобождаване на застрахователя от заплащане
на застрахователно обезщетение. М.К. коректно и точно отговорила на въпросите
на застрахователя, като смъртта ѝ
не била причинена от заболяванията, от които е страдала. По тази причина
застрахователят неоснователно отказал да заплати на банката остатъка задължението
по договора за кредит, за която сума наследниците на застрахованото лице не следвало
да отговарят.
По
отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивните
жалби оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски
кредит от 06.07.2012 г. и договор за застраховка „Ж.“, обективиран в застрахователна
полица № 141 К 0006856/09.07.2012 г. се установява, че между „Ц.К.Банка“ АД и М.Й.К.
е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е
предоставила сумата от 7500 лева, която кредитополучателят се е задължил да
върне на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план.
В полза на банката като трето ползващо се лице е бил сключен застрахователен
договор за застраховка на живота и здравето на кредитополучателя по договора за
кредит. Страните не спорят и че в срока на действие на застрахователното
покритие – на 21.10.2012 г. е настъпила смъртта на застрахованото лице, което
след смъртта си е оставило като законни наследници именно ищците в
производството пред СРС.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата на смъртта на кредитополучателя М.Й.К. – 21.10.2012
г. непогасеният остатък по договора за кредит от 06.07.2012 г. се равнява на
сумата от 9579,78 лв., формирана от 56 месечни погасителни вноски за периода от
ноември 2012 г. до юни 2017 г., включващи главница, лихва, такса услуга
„Синхрон“ и такса месечно обслужване, като към посочения момент не са налице просрочени
вноски по кредита.
По
делото е изслушано и прието заключение и на съдебно-медицинска експертиза,
съгласно което придружаващите заболявания, от които застрахованата е страдала
нямат причинна връзка с остро настъпилото заболяване довело до смъртта ѝ – автоимунна хемолитична анемия.
При
така установеното фактическо положение и събраните доказателства съдът достигна
до следните правни изводи:
Гарантиране
изпълнението на породените от договора за банков кредит парични задължения може
да се постигне чрез сключване както на застрахователен договор „Финансов риск”
между банката и застраховател, така и от кредитополучателя със съответен
застраховател – или като застраховащ в полза на трето лице-бенефициер
(банката), или като застрахован. Когато обект на застрахователния договор е
лично благо на кредитополучателя, застрахователното събитие по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на КЗ, (отм.) представлява настъпването на смъртта или трайната
намалена работоспособност на кредитополучателя. При настъпване на този
застрахователен риск всички остатъчни парични вземания на банката, възникнали
по договора за банков кредит, следва да бъдат удовлетворени именно от
уговореното застрахователно обезщетение – чл. 199а, ал. 1, изр. 1 КЗ, (отм.) По
предявените от наследниците на починалото лице отрицателни установителни искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумите по процесния
договор за кредит, доказателствената тежест в процеса е разместена като
ответникът следва да докаже съществуването на вземанията си срещу ищците, а
ищците следва да установяват твърденията си за положителния факт на
съществуване на застрахователно правоотношение, в рамките на което и като
последица от настъпване на покрит застрахователен риск за застрахователя се е
породило задължение да изплати застрахователно обезщетение на ответника за
погасяване на неплатените към датата на настъпване на събитието погасителни
вноски по договорите за кредит. При наличието на валиден и действащ договор за
застраховка в полза на кредитора с оглед постигнатите уговорки между страните за наследниците на
починалия кредитополучател би възникнало задължение за плащане на вноски по
кредита само в случаите, в които застрахователното обезщетение не покрива
напълно задълженията на кредитополучателя, налице е изключен от покритието риск
или основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В
случая застрахователната сума от 7500 лева покрива целия остатък от главницата,
която към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер от
7135,60 лева. Останалите суми за възнаградителна лихва и такси са се формирали
поради отказа на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, за
което наследниците на застрахованото лице не следва да носят отговорност. Обстоятелството,
че застрахователната сума не покрива просрочени вноски, наказателни лихви и
разноски е ирелевантно, тъй като не е имало предпоставки за възникване на
подобни вземания в полза на банката, доколкото до настъпването на смъртта на
кредитополучателя задълженията по кредита са изпълнявани в срок.
По отношение на обстоятелството дали е налице основание
за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 189 КЗ (отм.) районният
съд правилно е приел, че при сключване на застрахователния договор застрахованото
лице не е укрило или премълчало съзнателно съществени обстоятелства за носене
на риска, които да са от значение за настъпване на събитието. Кредитирал е
заключението на приетата по делото СМЕ, съгласно която застрахованото лице
коректно и точно е отговорило на поставените от застрахователя въпроси, а
смъртта му не е причинена от придружаващите заболявания, от които е страдало.
С
оглед изложеното, по делото не е доказано съзнателно неточно обявяване или премълчаване
на обстоятелства от застрахования, тежест за установяване на което носи
ответникът, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) съдът приема, че
смъртта на наследодателя на ищците представлява покрит от застраховката риск, за
който застрахователят дължи плащане на обезщетение в уговорения в
застрахователния договор обем, равняващ се на остатъчната стойност по кредита
към датата на настъпване на застрахователното покритие съгласно погасителния
план към договора. При това положение и с оглед липсата на непокрити от
застрахователната сума вноски, не е налице остатък, който наследниците на
кредитополучателя следва да погасяват със собствени средства, следователно за
ищците в първоинстанционното производство не са налице задължения към ответника
по процесния договор за кредит. Предявените отрицателни установителни искове са
основателни и правилно са уважени от районния съд.
Поради
съвпадане на крайните изводи на първата и въззивната инстанция решението следва
да бъде потвърдено като правилно.
Разноски
за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на
основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на ответниците по жалбите в минимално предвидения в
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за адвокатските възнаграждения размер от 970,78
лева с ДДС.
По
горните съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287771/07.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 18828/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
124 състав.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К. – САК, с адрес ***, офис
10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 970,78
лева, представляваща разноски за безплатно представителство по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „З.Ц.Ж.“
ЕАД, ЕИК *******.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.