№ 966
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520100097 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1 от КЗ.
Ищецът ЗК „ Лев Инс“ АД твърди, че на 22.05.2017 г., около 19,30 –
20,00 часа, на ул. „Русофили“ до Минчев Ауто шоурум и сервиз на „Ситроен“
в гр. Русе, ответникът СЛ. СЛ. Г. при управление на собствения си лек
автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", с рег. № Р9715ВТ поради
слаб контрол и навлизане в насрещна лента за движение реализирал ПТП с
движещия се срещу него в лентата си за движение лек автомобил, марка
„Рено“ модел „Клио“ с рег. № Р0709РМ, собственост на И.Г.Д.. От ПТП-то
били причинени неимуществени вреди на пътника на предна дясна седалка
Х.И.Д.. За настъпилото ПТП било съставено Споразумение за решаване на
досъдебно наказателно производство – преписка № 2561/2017 г., ДП №
2548/2017 г., по описа на РРП за ПТП с пострадали лица, в което било
посочено, че ответникът управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закона норма, което
било престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 343, ал.1, буква „б", пр. 2,
вр. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Във връзка с причинените вреди на Х.И.Д., ищецът
образувал ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-63-17-
7768/05.12.2017 г., който получил следните увреждания – счупване на дясна
лъчева кост в дисталния и край. Ищецът определил застрахователно
1
обезщетение в размер на 18 000 лева, което била изплатена на пострадалото
лице Х.И.Д. с преводни нареждания на 17.05.2019 г. и 01.06.2019 г.
Иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от Х.И.Д. неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът СЛ. СЛ. Г. счита предявения
иск за неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По НОХД №468/2019 г. по описа на РРС, било одобреното
постигнатото между РРП и защитник на ответника Споразумение, съгласно
което, за това че на 22.05.2017 г., при управление на МПС– лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег.№ Р 9715 ВТ, с алкохол в кръвта над допустимата
норма , нарушил правилата за движение като по непредпазливост допуснал
причиняването на средна телесна повреда на Х.И.Д. от гр. Русе, изразяваща се
в счупване с остеоемифизиолиза на дясна лъчева кост в далечния край,
наложило оперативна интервенция, което довело до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни, като
деянието е извършено в пияно състояние, представляващо престъпление по
чл.343, ал.3, пр.1, вр. чл.343, ал.1, буква ”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Било определено наказание лишаване от свобода, за срок от шест месеца.,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието шест месеца
лишаване от свобода се отлагало за изпитателен срок от три години.
Според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ответникът
управлявал МПС с рег. № Р 9715 ВТ с алкохол в кръвта над допустимата
норма и при движение с несъобразена скорост загубил контрол над
управлението на автомобила при десен завой и навлязъл в лентата за
насрещно движение, като предизвикал ПТП с л.а.Рено Клио с per.No Р 0709
РМ, собственост на И.Г.Д., в който се возел и Х.И.Д.. В резултат на ПТП
Х.И.Д., който към този момент бил непълнолетен, получил счупване с
остеоемифизиолиза на дясна лъчева кост в далечния край. Ответникът имал
сключена застраховка Гражданска отговорност, застрахователна полица №
BG/22/117000838070/15.03.2017 с ищеца. Ищецът подписал Споразумителен
2
протокол от 05.04.2019 г. с Х.И.Д. , според който той приемал да му изплати
сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди свързани с провежданото лечение, следствие на
процесното ПТП. Сумата била изплатена с преводни нареждания от
17.05.2019 г. и от 31.05.2019г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза Х.И.Д. получил следните увреждания: счупване с
остеоепифизиолиза на дясна лъчева кост в далечния край, наложило
оперативна интервенция и кръвонасядания на гръдния кош и корема. По
отношение на установеното счупване на дясна лъчева кост на Д. му било
проведено три дневно болнично лечение включващо, диагностични
изследвания, медикаментозно лечение и оперативна интервенция. При такива
счупвания, каквото било установено при Д. обикновено, ако не били налице
усложнения, основният възстановителен период продължавал около 2-3
месеца. Установените увреждания били резултат на действието на твърди
тъпи предмети и можели да бъдат получени при процесното ПТП на
22.05.2017г.
Според заключението на назначената по делото съдебноавтотехническа
експертиза процесното ПТП настьпило при следния механизъм: на
22.05.2017г. около 19:30 часа, в светлата част на денонощието при дъждовно
време и нормална метеорологична видимост, лек автомобил „ Фолксваген
Пасат " с per.No Р 9715 ВТ с водач С.Г. се движел по бул."Христо Ботев" със
скорост около 60 км/час в посока кръстовището с ул."Русофили". Пътната
настилка била мокра и хлъзгава, без пътни неравности по нея. В същото време
л.а. „ Рено Клио" с водач Г.Д.. се движел по ул. „Русофили" на прав участьк в
посока към същото кръстовище със скорост около 40 км/час. На
кръстовището с ул. „ Русофили" водачът на л.а. ,,Фолксваген Пасат" С.Г.
направил десен завой и вследствие на несъобразена с пътните условия
скорост на движение загубил контрол и навлиязъл в лентата за насрещно
движение на ул. „Русофили", където се движел срещу него л.а. „Рено Клио".
При пресичане на описаните траектории на движение на двата автомобила
възникнало ПТП, като настьпил удар между предната дясна част, странично
на л.а. „Фолксваген Пасат" и предната дясна част, челно на л.а. „Рено Клио".
След удара л.а. „Фолксваген" продължил движението си напред, а л.а. „Рено
Клио" се завъртял около масовия си център по часовниковата стрелка. От
3
ударния импулс се задействат 3 бр. въздушни възглавници на л.а.
„Фолксваген". От произшествието пострадал пасажера до водача на л.а.
„Рено" Х.Д.. Описаните в протокола за ПТП с пострадали от 22.05.2017г.
увреждания по автомобилите и пострадалите пътници потвърждавало
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на процесното
ПТП и нанесените телесни увреждания на пасажера на предна дясна седалка
от л.а. Рено Клио, Х.Д..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените
експертизи,с оглед специалните им знания и неоспорването им от страните.
При така установените фактически положения, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 500 КЗ застрахователят се освобождава от задължението по
договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане
"Гражданска отговорност", когато вредите на третите лица са причинени от
застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго
упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е
настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като
плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство
за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност. Встъпвайки в правата на застрахования, макар че собственикът
на автомобила е имал застраховка гражданска отговорност, ищецът е
предявил претенция към ответника за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като е управлявал моторното превозно
средство при ПТП след употреба на алкохол с концентрация над допустимата
от закона.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена
в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се
4
предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, като според текста на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в
сила присъда. С оглед представеното по делото Споразумение по НОХД
№468/2019 г. по описа на РРС г. съдът задължително приема, че ответникът
управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимата норма, причинил ПТП
на 22.05.2017 год. и причинил средна телесната повреда на Х.И.Д.,
изразяваща се в счупване на счупване с остеоемифизиолиза на дясна лъчева
кост в далечния край, което и било причинило трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни. Предвид текста
на визираните разпоредби относно тези граждански последици следва да се
приемат за доказани всичките предпоставки на института на непозволеното
увреждане-настъпилото увреждане за пострадалия Д., противоправността на
действията на ответника и неговата вина,установена с влязла в сила присъда
/Споразумението по глава ХХVІV от НПК/ и причинно-следствената връзка
между деянието и вредоносния резултат. Предвид изложено съдът намира, че
са налице всички признаци от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане. В резултат от противоправното деяние- нарушаване на правилата
установени в НК и ЗДвП са настъпили за Д. неимуществена вреди, които са
пряка и непосредствена последица от него.
От събраните по делото доказателства: приложеното НОХД №468/2019
г. по описа на РРС , Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
подписан от ответника, поради което се ползва с доказателствена сила,
приетит по делото заключения на назаначените експертизи, се установи по
категоричен начин, че ответникът е причинил при това ПТП и увреждане на
Х.И.Д., изразяваща се в счупване с остеоепифизиолиза на дясна лъчева кост в
далечния край, наложило оперативна интервенция и кръвонасядания на
гръдния кош и корема.
Съобразно това съдът приема, че е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, тъй като са налице неимуществени вреди,
причинени от виновното и противоправно поведение на ответника.
5
Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явява
правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква
субективното право на обезщетение. Възникването на обезщетителната
отговорност на ответника води до настъпване на застрахователният риск по
застраховка “Гражданска отговорност”, каквато водачът на автомобила
притежава. По силата на договорното си задължение по застрахователния
договор ищецът плаща застрахователно обезщетение на увреденото лице в
размер на 18000 лв. за причинените му неимуществени вреди. След плащане
на обезщетението и съгласно чл.500 ал.1 от КЗ, ищецът се суброгира в
правата на увреденото лице до размера на платеното. За застрахователя
възниква суброгационното право да претендира стойността на вредите от
лицето, което ги е причинило, тъй като не е спорно, че е управлявало
процесния автомобил с алкохол в кръвта над допустимата норма, което е е
достатъчно основание за регресната претенция по чл. 500, ал.1 КЗ.
Съгласно гражданския закон – чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното
увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени
на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и
безспорен начин, че на Х.И.Д. са причинени телесни увреждания, като от
приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се доказа,
че Х.И.Д. през продължителен период от време е изпивал затруднения при
обслужването в бита, физическия дискомфорт, Същият към момента на
инцидента е бил ученик в 11 клас/ видно от ДП 2548/2017 г. на РРП/ .
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид
характера на причинените увреждания – средна телесна повреда, обичайно
силните болки след инцидента, периода на болнично лечение и извършената
интервенция, периода на възстановяване, обстоятелството, че лицето е било
на 16 г. , ученик в 11 клас към момента на ПТП, предвид което прие, че
справедливият размер е около 9000 лева.
По изложените съображения искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен до размера от 9000 лв.
Основателно е и искането за заплащане на законна лихва върху
6
главницата от 10 .01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата от
ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от
ищеца деловодни разноски в общ размер на 1320 лв., съобразно уважената
част от иска т.е. в размер на 660 лв. Ищецът дължи на ответника
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 500 лв., т.е.
ответникът дължи на ищеца сумата от 160 лв.- разноски за производството по
компенсация.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СЛ. СЛ. Г., ЕГН:**********, от *********, да заплати на
ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе №67 А, сумата в размер на: 9000 лв.,
изплатено застрахователно обезщетение на Х.И.Д., по повод ПТП от
22.05.2017 г., като виновният за ПТП е управлявал моторното превозно
средство с алкохол в кръвта над допустимата норма, ведно със законната
лихва от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 160
лв. - разноски по делото по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе №67 А по
чл.500, ал.1 от ЗК срещу СЛ. СЛ. Г., ЕГН:**********, от *********, за
горницата над 9000 лв. до 18000 лв., ведно със законната лихва от 10.01.2022
г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7