О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
12.11.2019г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година:
Председател: Албена Палова
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №718 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
М.Г.Д., чрез пълномощника му адв.И.П., с вх.№21800/17.09.2019г., против Определение
№2624 от 11.09.2019г., постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик,
с което, на основание чл.219, ал.2 от ГПК е оставено без уважение искането на М.Г.Д.,
чрез адв.И.П. и не е допуснато конституирането на първата, като трето лице-
помагач на страната на ответника ЕТ „Гепан- Г.П.“, поради неговата
недопустимост.
В жалбата се твърди, че
постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като са нарушени
съдопроизводствени правила. В тази насока се сочи, че съдът е смесил и не е
разграничил понятията „встъпване“, по смисъла на чл.218 от ГПК, каквото е
поискано и „привличане“, по смисъла на чл.219 от ГПК, каквото никой не е искал.
В този смисъл се излагат
съображения.
Искането е за отмяна на
обжалваното определение, като бъде уважено искането на М.Г.Д. за встъпване, по
смисъла на чл.218 от ГПК.
В срок е постъпил е писмен
отговор от ищеца в процеса пред първата инстанция- В.С.П., чрез пълномощника й
адв.К.С.П.- Г..
С него се оспорват изцяло
описаните в жалбата обстоятелства, като се приема, че обжалваното определение
на районния съд не е незаконосъобразно и не са нарушени съдопроизводствените
правила. В този смисъл се излагат съображения.
В срок от постъпил писмен
отговор от ответника в процеса- „ЕТ „Гепан- Г.П.“, представлявано от Г.К.П..
В същата се визира, че
подадената жалба е допустима, но е неоснователна. В тази насока се излагат
доводи.
Искането е същата да бъде
оставена без уважение подадената частна жалба, като се моли да бъдат присъдени
сторените съдебно- деловодни разноски.
Пазарджишкият окръжен съд
намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.дело
№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по искова молба на В.С.П.,
чрез пълномощника й адв.П.- Г. срещу ЕТ „Гепан- Г.П.“, представяван от Г.К.П., с
която е предявен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗС. Искането е да се признае
за установено, че по отношение на ЕТ „Гепан- Г.П.“, че В.С.П. е собственик на
следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.852.1.11, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-13-53/27.02.2012г., с
административен адрес: гр.П., общ.П., обл.П., ул.***. Самостоятелния обект се
намира в сграда №1, разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.506.852.
Предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент. Брой нива на
обекта- 1/ едно/. С площ от 87.10кв.м. /осемдесет и седем цяло и десет стотни
квадратни метра/ и прилежащи части - изба №4- 5.78кв.м./ пет цяло и седемдесет
и осем стотни квадратни метра/ и 11.86 /единадесет цяло и осемдесет и шест
квадратни метра/ ид.части от общите части на сградата. При граници и съседи на
имота: на същия етаж- 55155.506.852.1.12, под обекта- 55155.506.852.1.9, над
обекта- няма, по силата на изтекла в нейна полза, 10- годишна придобивна
давност по чл.79, ал.1 от ЗС.
Видно от Молба с
вх.№19100/01.08.2019г., депозирана от М.Г.Д.,
чрез адвокат И.П. е направено искане по
реда на реда на чл.218 от ГПК за
встъпване на М.Г.Д., като трето лице по гр.д.№2377/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, за да помага на ответника Г.К.П.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Гепан- Г.П.“, за
отхвърляне на предявения иск.
В същата се твърди, че с
Разпореждане №754/20.06.2018г. по гр.д.№777/2017г. по описа на ОС- Пазарджик,
ответникът е осъден да заплати на М.Г.Д. сумите 14800,00 евро- главница,
4648,00лв.- мораторна лихва за периода от 18.04.2016г. до 16.11.2017г.,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 16.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и
2212,50лв.- разноски по делото. За принудителното събиране на дължимите на Д.
суми е образувано изп.д.№20188890401715 по описа на ЧСИ Деница Станчева, по
което изпълнението е насочено върху процесния имот. Имотът бил описан, оценен и
изнесен на публична продан в периода от 22.04.2019г. до 22.05.2019г. Със
съобщение изх.№10327/17.05.2019г., съдебният изпълнител е спрял проданта, на
основание издадена в полза на ищцата обезпечителна заповед по ч.гр.д.№1852/2019г.
по описа на РС- Пазарджик.
С оглед на тези обстоятелства се
приема от молителка, че е налице правен интерес от встъпването й като трето
лице помагач в процеса, тъй като при отхвърляне на предявения иск нейното
принудителното изпълнение върху процесния имот щяло да продължи.
Видно от обжалваното
Определение №2624 от 11.09.2019г., постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на
РС- Пазарджик е оставено без уважение искането на М.Г.Д., чрез адв.И.П. и не е
допуснато конституирането на първата, като трето лице - помагач на страната на
ответника ЕТ „Гепан- Г.П.“, поради неговата недопустимост. В тази връзка е
прието, че по гр.д.№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик са налице данни-
Молба с вх.№19100/01.08.2019г., Заверен препис на ИЛ №35/21.06.2018г., издаден
по гр.д.№777/17г. по описа на ОС- Пазарджик, че молителката М.Г.Д., ЕГН **********,
живее трайно във ФР Г.на адрес: Г., *****
***, тел.: ************, E-mail: *******.
С оглед на това е счетено, че
искането на молителката й за привличане като трето лице помагач по делото е
недопустимо, с оглед наличие на хипотезата на чл.219, ал.2 от ГПК и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
В конкретният казус, настоящата
въззивна инстанция няма основание да сподели крайния резултат от оставянето на
молбата за встъпване на трето лице- помагач без уважение, като недопустима, на
основание чл.219, ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.219,
ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба- ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да помага.
Съгласно чл.218 от ГПК, трето
лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза.
В случая, въззивният съд
приема, че действително от страна на първата инстанция не е направено
разграничение между понятията „встъпване“ по смисъла на чл.218 от ГПК и „привличане“, по смисъла на чл.219 от ГПК.
В тази насока следва да се
посочи, че процесуалната фигура на третото лице- помагач в действащия ГПК /в
сила от 01.03.2008г./ е уредена по аналогичен начин с тази по отменения ГПК.
Привличането на трето лице в делото може да стане при наличие на правен интерес
за страната, която го иска. Интересът се изразява в това, че по силата на
чл.179, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.223, ал.1 ГПК /нов/, постановеното решение ще
има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна;
както и в това, че по силата на чл.179 ал.2 ГПК /отм./, чл.223, ал.2 ГПК /нов/,
установеното в мотивите на решението ще бъде задължително за третото лице в
отношенията му със страната, поискала привличането. За разлика от встъпването,
където третото лице става помагаща страна по своя воля, при привличането,
третото лице получава качеството на помагаща страна независимо от волята си- по
искане на една от главните страни в процеса. Фактическото му участие в процеса
обаче е въпрос на негова преценка- действалата към момента на конституирането
му норма на чл.175, ал.1 ГПК /отм./ предвижда, че от третото лице зависи дали
ще встъпи, или не в делото. Правата на третото лице за участие в делото са
гарантирани с изискването привличането да стане пред първата инстанция и
най-късно в указаните за ищеца и ответника процесуални срокове. По този начин
му се дава възможност за участие по делото от неговото начало, за да не бъде
обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздейства
върху изхода на делото /в т.см. т.9 от ТР№1/2001г. на ОСГК и т.9а от
ТР№1/2013г. на ОСГТК/. В този смисъл е Решение №41 от 06.03.2015г. по
гр.д.№4797/2014г., ІVг.о. на ВКС.
При тези данни, настоящата
инстанция приема, че при привличането привличащата страна трябва да има интерес
от привличането, а при встъпването, третото лице трябва да има интерес
решението да бъде постановено в негова полза въпреки, че следва да има еднопосочност
на интересите на подпомагащата страна с тези на третото лице което иска да
помага.
Ето защо, районният съд
неправилно се е позова на разпоредбата на чл.219 от ГПК, като е приел, че
искането е недопустимо, с оглед на това, че молителката няма постоянен адрес.
За да се приеме основателността
или не на молбата за встъпване следва да се прецени наличието на правен интерес
на страната която иска да встъпи във
въпросния процес.
В случая, настоящата въззивна инстанция приема, че третото лице има
интерес от постановяване на съдебно решение в полза на ответната страна, на
която иска да помага, поради което
следва да се приеме, че е налице предпоставката по чл.218 от ГПК допускане
встъпването на М.Г.Д., като трето лице- помагач,
за да помага на ответника ЕТ „Гепан- Г.П.”
по гр.д.№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
Такъв интерес се свързва с
възможността решението да повлияе върху правната страна на третото лице. В този
смисъл, встъпването представлява средство за защита срещу евентуалните
неблагоприятни последици за третото лице от постановяване на неправилно решение
по чуждия спор.
В конкретният казус тези
предпоставки са налице. Същата е взискател по изпълнително дело, където по
отношение на спорния имот по цитираното по- горе гражданско дело се извършват
принудителни действия, с цел удовлетворяване на парични вземания присъдени в
тежест на едноличния търговец. Без значение следва да се приема
обстоятелството, че молителката Д. е взискател по друго изпълнително дело с
длъжник ЕТ „Гепан- Г.П.“, а именно изп.д.№20178890400072, като същата с оглед
на вземането си може да се удовлетвори с други имоти собственост на последния.
В случая относима е разпоредбата на чл.440 от ГПК, съгласно която, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено
изпълнението на паричното вземане, не принадлежи на длъжника.
При наличие на правен интерес
по смисъл на чл.218 от ГПК от встъпване като трето лице- помагач на страната на
ответника от страна на молителката Д., то настоящия състав на въззивния съд
намира, че подадената частна жалба, като основателна следва да се уважи. В
последица от това, обжалваното определение на РС- Пазарджик, като неправилно и
незаконосъобразно следва да се отмени, вместо което се допусне встъпването на М.Г.Д.,
като трето лице- помагач на страната на ответника ЕТ „Гепан- Г.П.“,
представляван от Г.К.П. по
гр.д.№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
Водим от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение
№2819/01.10.2019г., постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на Районен съд- Пазарджик
с което, на основание чл.219, ал.2 от ГПК е оставено без уважение искането на М.Г.Д.,
чрез адв.И.П. и не е допуснато конституирането на първата, като трето лице-
помагач на страната на ответника ЕТ „Гепан- Г.П.“, поради неговата
недопустимост, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА встъпването
на М.Г.Д., с ЕГН **********,***, чрез адв.И.П., като трето лице- помагач на страната на ответника ЕТ „Гепан- Г.П.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“П.Ю.Тодоров“ №4, представляван от Г.К.П. по гр.д.№2377/2019г. по описа на
РС- Пазарджик.
ВРЪЩА делото на РС- Пазарджик за
продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.