Решение по дело №1491/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ …………../………….., гр. Врана

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в откритото заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                                                                                        СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1491 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

Образувано е по предявени от „Б.П.Т.” ЕООД срещу „Е.” ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5605 лева /с ДДС/, представляваща възнаграждение по сключения между страните в устна форма договор от 01.12.2016 г. за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма в стопанисваното от ответника заведение „****”, находящо се в гр. ***, за което е издадена Фактура № 892/23.12.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1656,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.03.2017 г. до 03.02.2020 г., на основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

            Твърди се, че в изпълнение на описания по-горе договор, ищецът е изработил, доставил и монтирал в обекта поръчаната от ответника алуминиева дограма. Посочва се, че работата е приета от ответника на 23.12.2016 г., когато му е връчена и фактурата. Твърди се, че съобразно постигнатите договорености при приемането на изработеното, ответникът е следвало да заплати по банков път на ищеца сумата от 6960 лева /с ДДС/, включваща вложения в изработката труд, материали и възнаграждението на ищеца. Поддържа се, че на 07.03.2017 г. е извършено частично плащане в размер от 1500 лева, с която съобразно правилата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД е изцяло погасено дължимото към този момент обезщетение за забава за периода от 23.12.2016 г. до 07.03.2017 г. в размер от 145 лева, както и 1355 лева от главницата., при което непогасената и дължима от ответника главница е в размер от 5605 лева /с ДДС/.

            Направено е искане за уважаване на предявените искове.

            Претендира се присъждането на сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото и обезпечителното производства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор.

            Съдът е сезиран с осъдителени искове, с правно основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, връчено на 16.11.2020 г., на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава върху главницата.  В съответствие с гореизложеното  предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело. Сторените в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 5/2020 г. на РС Шумен разноски са в размер от 140 лева, от които 100 лева за адвокатско възнаграждение и 40 за държавна такса. Сторените в настоящото производство разноски са в общ размер на 974,20 лева., от които 274,20 лева за държавна такса и 700 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1114,20 лева представляваща сторени в настоящото и обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.П.Т.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5605 лева /пет хиляди шестстотин и пет лева/ с ДДС, представляваща възнаграждение по сключения между страните в устна форма договор от 01.12.2016 г. за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма в стопанисваното от ответника заведение „ПиЕм грил и пица”, находящо се в гр. ***, за което е издадена Фактура № 892/23.12.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1656,60 лева /хиляда шестстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.03.2017 г. до 03.02.2020 г., на основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

 

            ОСЪЖДА „„Е.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.П.Т.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1114,20 лева /хиляда сто и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени в настоящото и обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

           

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.

                                                                 

                                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :