РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр. Пловдив, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Й. Н. Д., ЕГН ********** против
Решение № 2985/02.07.2024г., постановено по гр.д. № 5785/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив, в частта му, с която Й. Н. Д., ЕГН ********** е осъден
да заплаща на детето си Н. Й.ова Д.а, ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител В. И. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 26.04.2023г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Изложени са
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
му част. Поддържа се, че липсват мотиви досежно кое обстоятелство е
наложило необходимостта от присъждане на издръжка в точно такъв размер,
при твърдения за затруднено финансово положение на бащата и доходите му
не позволяват заплащането на издръжка в размер от 350 лв. Искането към
въззивния съд е за отмяна на решението в атакуваната му част.
1
Ответникът по жалбата Н. Й.ова Д.а, ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител В. И. Д., ЕГН ********** заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХVІ – та от ГПК. С
искова молба от Й. Н. Д. против В. И. Д. ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да прекрати брака на страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да постанови след
прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име
С.; да постанови, че издръжка между съпрузите не се дължи, като е направено
искане да бъде определен подходящ режим на лични отношения между ищеца
и детето и същият се задължава да плаща издръжка в размер на 200 лв.,
считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на
детето.
Ответникът прави искане съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ищеца Й. Д.; моли майката да упражнява родителските права по отношение на
детето Н., а бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за минало
време в размер на 700 лв., считано от фактическата раздяла, от 01.01.2023г. до
2
образуване на настоящото производство, а именно 26.04.2023г., както и
същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на Н. в размер на 700
лв., считано от образуване на производството от 26.04.2023г. до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на промяна в обстоятелствата,
ведно с дължимата лихва върху всяка закъсняла вноска; моли да бъде
определен подходящ режим на лични отношения между бащата и детето;
желае да възстанови и носи предбрачното си фамилно име С.; не претендира
заплащане на издръжка от съпруг.
С постановеното по спора Решение № 2985/02.07.2024г. по гр.д. №
5785/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й. Н. Д. и В. И. Д., сключен на
05.11.2013г, като дълбоко и непоправимо разстроен; ВИНА за настъпилото
разстройство на брака има съпругът Й. Н. Д.; ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права спрямо роденото от брака дете Н. Й.ова Д.а на майката
В. И. Д.; ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Н. Й.ова Д.а при
майката В. И. Д.; ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата и детето, както следва: 30 последователни дни през лятото,
които да не съвпадат с времето през което майката е в платен годишен отпуск;
ОСЪЖДА бащата Й. Н. Д. да заплаща на детето си Н. Й.ова Д.а чрез неговата
майка и законен представител В. И. Д. месечна издръжка в размер на 350 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 26.04.2023г., до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от
падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 350 лева до пълния предявен размер от 700 лева;
ОСЪЖДА бащата Й. Н. Д. да заплати на детето си Н. Й.ова Д.а чрез неговата
майка и законен представител В. И. Д. месечна издръжка в размер на 350 лв.
за минал период от време, а именно за периода от 01.01.2023г. - 25.04.2023г,
или общо сумата от 1400 лева, считано от влизане в сила на настоящето
решение до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва за
забава, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 350 лева до
пълния предявен размер от 700 лева; ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на
брака съпругата В. И. Д. да носи предбрачната си фамилия – С.; ИЗДРЪЖКА
между съпрузите след прекратяването на брака не се дължи.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
3
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е, че на 20.11.2012г. е родено детето Н. Д.а с родители В. Д.
и Й. Д..
От приетата по делото справка от НАП - **** относно трудовите доходи
на майката се установява следното: същата има регистрация в Регистър
Булстат, като осигурител, с ЕИК *****. Има участие в търговски дружества:
ФРЕЗИЯ-30 ЕООД с ЕИК ***** - Едноличен собственик, Представляващ
субекта, Управляващ. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма
данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за
регистрация на трудови договори в НАП за период от 01.01.2021 г. до 10
13.11.2023 г. Няма подадени Декларации образец № 1 - Данни за осигурено
лице за периода от м. 01/2021г. до настоящия момент. Няма данни за подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2021г. и 2022г. Съгласно данните,
подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по
ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за
отчетни 2021 г. и 2022 г. Няма декларирано недвижимо имущество и МПС /по
данни на Общините/.
Бащата на детето няма регистрация като едноличен търговец. Няма
участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се
лице. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2021 г. и
2022г. Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73,
ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи,
различни от трудови за отчетни 2021 г. и 2022 г. Няма декларирано недвижимо
имущество, има декларирано МПС.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите М. М. /леля на Й./, Г. С. /майка на В./ и А. Х. /вуйна на В./.
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се
определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен, съобразно
своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема
следното:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът
4
на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите
на родителя, който я дължи, като при действието на чл. 142, ал. 2 от СК в сила
от 01.10.2009 г., определен е само минималният размер на издръжката на едно
дете, която е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата – 933 лв., или минималният размер на издръжката е от 233,25 лв.
Законодателят е определил само минималната издръжка, не и максимално
възможната, като следва във всеки конкретен случай да се преценят нуждите
на детето и възможностите на родителя за заплащане на издръжка. Нуждите
на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните,
ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни
занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с
оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има
задължения към други лица.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че бащата Й. Д.
следва да заплаща издръжка в полза на детето Н. Д.а в размер от 350 лева
месечно.
Налице са няколко обстоятелства, които обуславят размера на
издръжката, дължим от бащата. На първо място това е възрастта на детето,
свързана със съществени промени в живота на младия човек, обвързани както
с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда
от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от
живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и
образователен план, за да осигури пълноценното си развитие – да завърши
образованието си, както и при възможност за това, да положи усилия в други
извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в
младия човек.
В началото на всяка учебна година е необходимо закупуването на
различни учебници и помагала. Не следва да се пренебрегва и нуждата от
повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и
форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. От
свидетелските показания се установява, че детето посещава народни танци,
които се заплащат по 50 долара месечно, както и на плуване, което струва по
400 долара месечно. Действително следва да се съобрази и фактът, че детето
живее в САЩ, а бащата реализира доходи в България, като е ноторно известна
разликата в стандарта на живот в двете държави.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че
необходимите за посрещане нуждите на детето средства са в размер на 1 000
лева, от които бащата следва да заплаща 350 лева месечно. Тези изводи
настоящата инстанция приема за напълно законосъобразни и съответстващи
на интересите на детето. Задължението за издръжка на родителите към
ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Й. Д. е в трудоспособна
възраст, не се установява да има други непълнолетни низходящи, освен Н. Д.а,
5
не се установява да страда от заболявания или да е с намалена
работоспособност. Съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира
доходи, позволяващи му да заплаща за посрещане нуждите на детето си
издръжка в размер на 350 лева месечно. Поради изложеното, въззивният съд
приема, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Доколкото въззиваемата страна не претендира сторените пред
настоящата инстанция разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2985/02.07.2024г., постановено по гр.д.
№ 5785/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му, с която Й. Н. Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето си Н. Й.ова Д.а, ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител В. И. Д., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба - 26.04.2023г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й
изплащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6