РЕШЕНИЕ
№ 04.11.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански състав
На четвърти октомври , две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №11 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
И.А.М.,ЕГН-********** ***, срещу Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик, с цена на
иска – 1938.12 лева.
Подадена е искова молба от ищцата,
в която се твърди, че с Договор за
целеви заем от 10.09.2008г., И.А.М. като заемодател, е дала в заем сумата от 1
000 лв. на Кооперация „РПК МАРИЦА“ с правоприемник Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ , като
заемател. Съгласно чл. 1 от Договора, заемателят се е задължил да върне сумата
от 1 000 лв. на дата 10.09.2009 г.
Твърди се, че въпреки проведените
с ответника многократни разговори в посока да бъде върната сумата, същият не е
сторил това. При всеки разговор, които са по няколко пъти всяка година,
ответникът винаги признавал вземането. Така при последното посещение на ищцата на място на 13.09.2016г.,
кооперацията отново признала вземането, като било написано на лист дължимата
сума общо по процесния договор за целеви заем и по други договори отново
помежду им. Отново била уверена ищцата, че в кратки срокове кооперацията ще й
се издължи.
Твърди се, че до момента сумата
не е заплатена. Освен главницата от 1 000 лв., се дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на 938.12 лв. за периода 10.09.2009г.- падеж по
договора, до 06.11.2018г.- дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид, че до момента посочената
сума от 1 938.12 лв. не била заплатена, за ищцата оставала единствено
възможността за събирането й по съдебен ред.
Сочи, че на 06.11.2018г. е било депозирано
в Районен съд Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 455/2018 г., по описа на
PC Пазарджик, като по същото била издадена и Заповед за изпълнение.
В законоустановения срок
длъжникът е подал Възражение на основание чл. 414 от ГПК срещу Заповедта за
изпълнение ч. гр. д. № 4557/2018г. по описа на PC Пазарджик.
Моли се съдът да постанови
решение, с което на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК да приеме за
установено, че ответникът Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ дължи на ищцата сумата от 1 938.12 лв.,
представляваща 1 000 лв.- невърната сума по Договор за целеви заем от 10.09.2008г.
сключен между И.А.М. и РПК „МАРИЦА“ с правоприемник РПК „ЕЛЕДЖИК“, сумата от 938.12
лв. - обезщетение за забавено за периода 10.09.2009г. - падеж по договора, до
06.11.2018 г. - дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със
законната лихва от депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в PC Пазарджик-
06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който счита, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което оспорва същия както по основание, така и по размер.
Твърди се, че договорът за заем е
реален договор и същият се счита за сключен с предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя. В настоящия случай, макар и да е налице подписан
договор за заем, заемателят И.М. не е предала на заемополучателя уговорената в
договора сума, поради което и договорът не е породил правно действие. Сочи се,
че кооперацията не дължи претендираните от ищцата суми.
Прави се възражение за изтекла
давност. В исковата молба ищцата била посочила, че съгласно договора за заем,
заемната сума е следвало да бъде възстановена в срок до 10.09.2009 г. Това е
датата на падежа на задължението и съгласно чл. 114 ЗЗД от тогава започвала да
тече давността на вземането на кредитора. В следващите пет години ищцата е
бездействала като не е предприела каквито и да било действия за събиране на
претендираното от нея вземане, в т.ч. и не е поискала възстановяване на
претендираната сума, поради което се счита, че вземането й е погасено по
давност.
Неоснователни са твърденията за
признание на вземането. Признание на вземането не е имало, поради което не са и
налице писмени доказателства в тази насока. Между страните нямало подписано
споразумение или друг надлежен документ, с който кооперацията да признава
своето задължение и/или да иска неговото разсрочване.
Сочи се в отговора на исковата
молба, че представеният към исковата молба лист по никакъв начин не доказвал
наличието на каквото и да било задължение на кооперацията, тъй като няма нито
достоверна дата, нито носи подписа на лицето, съставило текста. В листа не се
посочва каква е тази сума, какво е нейното основание, да ли се касае за вземане
или задължение на дадено лице, кое е това лице.
Сочи, че ищцата претендира
заплащане на сума в размер на 1000.00 лева - главница и 938,12 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 10.09.2009 г. до 06.11.2018 г. -
датата на депозиране на заявлението, или сума в общ размер на 1938,12 лева.
Посочената сума в представения по делото лист обаче е в размер на 2938 лева. Не ставало ясно как
към 13.09.2016 г., когато се твърди, че е съставен процесният текст, е било
възможно да се определи моментът, в който ще бъде депозирано заявлението по чл.
410 ГПК и съответно да се изчисли размерът на претендираното обезщетение за
конкретен бъдещ период. Не ставало ясно и как е формиран остатъкът до
посочената сума в размер на 1000 лева.
Твърди се, че претенцията на
ищцата за заплащане на посочената сума е неоснователна и недоказана.
Претендираната сума е недължима, тъка като от една страна такава не е
предоставяна в заем на кооперацията, поради която и последната не дължи връщане
на тази сума, а от друга страна претендираното вземане е погасено по давност. Не
ставало ясно как е изчислено претендираното обезщетение за забавено плащане в
размер на 938,12 лева. Твърди се, че аксцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавено плащане е неоснователна и недоказана и погасена по
давност.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли претенцията на ищцата като неоснователна и
недоказана. Претендират се направените в съдебното производство разходи, сочат
се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от
Договор за целеви заем от
10.09.2008г., на посочената
дата е бил сключен същият между ищцата
И.А.М.,ЕГН-**********
*** / в качеството си на заемодател/ и
Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик / като заемател/. По силата на сключения между страните
договор, ищцата е предоставила паричен заем
на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик
в размер на 1 000.00 лв. Въз
основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението
да върне
предоставената сума в срок до 10.09.2009г. Съгласно клаузите на сключения
договор, заемодателят има право да получи и годишна лихва в размер на 8 %.
Тъй като
според твърденията в исковата молба, ответникът не изпълнил задълженията си към ищеца,
последният /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№4557/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпил към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заявлението било подадено срещу Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик – правоприемник
на Кооперация РПК „Марица“- гр.
Пазарджик. Образувано било частно гражданско дело №4557/2018г. по описа на
Районен съд Пазарджик. По цитираното дело
е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №2548 от 12.11.2018г. Тъй като срещу
издадената заповед за изпълнение било
подадено възражение от ответната кооперация, на ищцата била указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено.
В проведеното
на 10.05.2019г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е представил
Договор за целеви заем от 14.11.2018г. за сумата от 1000.00лв., както и 4 бр.
квитанции, издадени от РПК „Марица“- гр. Пазарджик.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-
икономическа експертиза, но вещото лице не е успяло да изготви и представи по
делото съответното експертно заключение, тъй като ,въпреки проведени
многократни опити, не е успяло да свърже с представител на ответната
кооперация. Съдът е задължил на основание
чл.190 от ГПК ответника да представи по делото намиращите се у него
приходни касови ордери и дневници по ДДС с оглед целите на експертизата, но
същите не са били представени от ответната страна в определените срокове.
По делото е била разпитана в качеството
си на свидетел И.А.В. /служител на РПК „Еледжик“/, от показанията на която се
установява, че в периода 2008-2010г. вкл. е имало случаи, в които служители на
кооперацията да предоставят заеми на самата кооперация. Впоследствие Кооперация
„РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово,
обл. Пазарджик е поело всички активи и пасиви и е станало правоприемник на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик.
От
показанията на св.А. С. Д. се установява, че в периода 2008-2013г. ищцата М. е
работила в Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик, като е заемала длъжността
„продавач“. Съгласно показанията на св.Д. , било обичайна практика служителите
на кооперацията да предоставят целеви заеми на самата кооперация, като ищцата М.
също била предоставила такъв заем на кооперацията. РПК „Марица издавала
квитанции за предоставените заеми, като предаването на сумите ставало в магазина.
Сумите се предавали от служителите на кооперацията на М.С., която действала от
името на кооперацията. Впоследствие предоставените на кооперацията целеви заеми
не били върнати в срок,поради което М. често ходила да търси парите си от
ръководството на РПК Еледжик“,ЕИК-********* като правоприемник на РПК „Марица“,
но без резултат. В това положение се намирали и други бивши служители на РПК
„Марица“.
По делото е била разпитана в качеството
си на свидетел М.А.С., от показанията на която се установява, че въпросните
целеви кредити били предоставяни от член кооператори на РПК „Марица“, за което
били сключвани договори за целеви кредит. Такъв договори били сключени и между
ищцата М. и РПК „Марица“ през 2008-2009г. за сумата от 1000.00лв. Парите били
предадени лично на С., която действала от името на кооперацията. Не е имало
случай заеми да бъдат предоставяни от служителите на кооперацията на С. в лично
качество. Понастоящем тези заеми не били върнати, въпреки проведените разговори
с представляващият ответната кооперация
–Г. Н. , който не отричал наличието на тези задължения.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният
установителен иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено
възражение срещу издадената заповед, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение №2548
от 12.11.2018г ., издадена по ч.гр.д. №4557/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този
иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за
заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният установителен иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването
на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Договорът за заем е реален
договор, като по делото се установява предаване на заемната сума, която е била реално усвоена от РПК „МАРИЦА“.
В тази насока са както приетите по делото писмени доказателства / вкл. Договор
за целеви заем от 10.09.2008г., Договор
за целеви заем от 14.11.2018г. за сумата от 1000.00лв., както и 4 бр.
квитанции, издадени от РПК „Марица“- гр. Пазарджик/, така и от приетите гласни
доказателства. От показанията на св.Д. се установява,че било обичайна практика служителите на
кооперацията да предоставят целеви заеми на самата кооперация, като ищцата М.
също била предоставила такъв заем на кооперацията. РПК „Марица издавала
квитанции за предоставените заеми, като предаването на сумите ставало в
магазина. Сумите се предавали от служителите на кооперацията на М.С., която
действала от името на кооперацията. Горните обстоятелства се установяват и от
показанията на св. И.А.В., съгласно които, в периода 2008-2010г. вкл. е имало
случаи, в които служители на кооперацията да предоставят заеми на самата
кооперация. От показанията на св. С. се установява, че въпросните целеви
кредити били предоставяни от член кооператори на РПК „Марица“, за което били
сключвани договори за целеви кредит. Такъв договори били сключени и между
ищцата М. и РПК „Марица“ през 2008-2009г. за сумата от 1000.00лв. Парите били
предадени лично на С., която действала от името на кооперацията. Не е имало
случай заеми да бъдат предоставяни от служителите на кооперацията на С. в лично
качество.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели,същите са обективни, пълни и
непротиворечиви помежду си.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, съгласно
които ищцата не е предала на заемополучателя уговорената в договора сума,
поради което договорът не бил породил правно действие. Това възражение не
намира опора в приетия по делото доказателствен метариал, обстоятелството, че
процесната сума е била усвоена се установява от приетите по делото гласни
доказателства. Установено е също така по несъмнен начин, че Кооперация „РПК
Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл.
Пазарджик е поело всички активи и пасиви и е станало правоприемник на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик Ето
защо с оглед реалния характер на договора на заем, съдът намира за доказано
наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем.
По отношение възражението на
ответника свързано с размера на дължимите суми, съдът следва да приеме за
доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране
на допуснатите доказателства на осн. чл.161 ГПК.
Съдът следва да разгледа направеното
възражение от ответника за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е
сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Според чл.114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл.114 ал.2 от ЗЗД - ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно клаузите на процесният договор,
заемателят е бил длъжен да върне получената по договора сума в уговорения срок-
до 10.09.2009г. След тази дата, е започнал да тече давностният срок, тъй като
съгласно чл.114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Според
чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: - с признаване на вземането от длъжника;
- с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Признание по смисъла на
закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което
кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с
което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. Признаването на задължението,
необходимо за прекъсването на исковата давност, може да бъде изразено и в
конклудентни действия. Тези действия се
изразяват в поведението на длъжника, с което, макар и не изрично, се
манифестира волята на същия да потвърди факта на съществуването на дълга.
Според Решение №220/27.01.1969г. по гр.дело №2209/1968 г. – I г.о. ВС признаване на вземането, годно да
прекъсне давността, е налице, когато се признае задължението към момента на
признанието. Съгласно Решение
№422/15.06.2004г. по гр.дело№1231/2003г.
– II г.о ВКС едно от основанията за прекъсване на погасителната давност
е признаването на вземането от длъжника; волеизявлението на последния, че дължи
на кредитора, има единствена последица - прекъсване на погасителната
давност. За да е налице признаване на
вземането по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда (Решение
№100/20.06.2011г. по т.дело №194/2010г.
– ІІ т.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Това е така,
защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на
последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването
на част от дълга не означава изразена воля на длъжника, че признава
съществуването и на остатъка от задължението, поради което признаване чрез
частично плащане не се разпростира върху останалата част от дълга.
В конкретният случай, не е налице признаване
на вземането от длъжника, обективирано писмено или по друг начин. Твърденията
на ищеца, че ежегодишно са били провеждани разговори с ръководството на
ответната кооперация за връщане на дължимата сума остана недоказано в хода на
производството, въпреки че в тази насока са показанията на разпитания свидетел С..
Не се сочи конкретна дата, на която да са били проведени такива разговори, за
да се приеме, че същите са от естество да прекъснат погасителната давност, не
са ангажирани и конкретни доказателства от ищцовата страна в тази насока. Между
страните нее налице подписано
споразумение или друг надлежен документ, с който кооперацията да признава
своето задължение и/или да иска неговото разсрочване. От представеният към
исковата молба лист не се установява сумата в размер на „2938.00лв – целеви заем“ на кого е била
предоставена, не се установи и кое лице е издало въпросната бележка.
Не са приети доказателства, от които да се установява, че в периода от 11.09.2009г. до
11.09.2014г. от ищцата М. са били предприети действия за принудително
изпълнение – заявлението по реда на чл.410 ГПК, по което е било образувано
ч.гр. дело №4557/2018г. по описа на РС- Пазарджик е било подадено едва на
06.11.2018г., поради което съдът приема, че към тази дата вземанията на ищцата
вече са били погасени по давност.
По
отношение на разноските: Въпреки че ответникът претендира присъждане на
разноски, не са представени каквито и да е доказателства от ответната страна,че
такива реално са били сторени, вкл. не е представен и списък по чл.80 ГПК,
поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.М., ЕГН-**********
***, срещу Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик , по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК,
иск за признаване за установено между страните, че ответникът Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ дължи на ищцата сумата от 1 938.12 лв.,
представляваща 1 000 лв.- невърната сума по Договор за целеви заем от
10.09.2008г. сключен между И.А.М. и РПК „МАРИЦА“ с правоприемник РПК „ЕЛЕДЖИК“;
сумата от 938.12 лв. - обезщетение за забавено за периода 10.09.2009г. /падеж
по договора/ до 06.11.2018 г. - дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в PC
Пазарджик- 06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата , за което вземане по образувано по реда на
чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед №2548/12.11.2018 г., по
ЧГД №4557/2018 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение,като
неоснователен и недоказан, поради настъпила погасителна давност.
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: