РЕШЕНИЕ
№ 1982
гр.Бургас, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
15 ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 2409 по описа на съда за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Ищец е Н.Р.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***,
оф.210. В производството ищецът участва чрез пълномощник - адвокат Г.С. ***.
Ответник е Национален осигурителен институт гр.София.
Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..
Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на
чл.10 ал.1 ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че на 15.04.2020г. подала заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица, по което бил постановен отказ
с разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас
от 10.07.2020г. По повод обжалване по административен ред, с решение №
Ц1040-02-95/03.09.2020г. на директора на ТП на НОИ Бургас отказът бил
потвърден. В последствие жалбоподателката обжалвала отказа пред съда, при което
с решение № 29/11.01.2021г. по а.д. № 2069/2020г. горните актове били отменени,
като преписката била върната на органа за ново произнасяне по същество.
Съдебното решение влязло в сила на 03.02.2021г. В изпълнение на съдебното
решение било издадено разпореждане за отпускане на поисканото от ищцата
обезщетение за безработица, като на 16.08.2021г. и били заплатени
15 526.61лв. от НОИ. Основавайки се на обстоятелството, че постановените
първоначално откази за отпускането на обезщетението са били отменени от съда
като незаконосъобразни, както и на забавата в изплащането на обезщетението за
безработица, ищцата претендира заплащане на 841.09лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 15 526.61лв., за
периода от влизане в сила на съдебното решение до изплащането на обезщетението
за безработица, а именно от 03.02.2021г. до 16.08.2021г., заедно със законната
лихва за забава върху претендираната сума от 841.09лв. от датата на предявяване
на иска до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Правното основание на
претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД. Правното
основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ.
Ответникът оспорва исковете. Счита искът за обезщетение
за недопустим, тъй като КСО, като специален закон, регламентиращ режима на
паричните обезщетения за безработица, не предвижда изрична възможност за
изплащане на обезщетения със задна дата, заедно с лихви за забава. Оспорва и
основателността на иска, като излага подробни съображения за липса на
предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за възникване претендираното от ищеца право на
обезщетение от незаконна административна дейност. Претенцията на тази страна е
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Сочат се доказателства.
Прокурорът намира исковата претенция за основателна и
иска същата да бъде уважена съобразно установената практика на съда. Не сочи
нови доказателства.
Предявеният иск е допустим, а направените в тази насока
възражения от ответника са неоснователни. Ищецът сочи административен акт,
който е бил отменен от съда с влязло в сила решение. Сочи и вреди, които са
настъпили за него от незаконосъобразния властнически акт. От тази гледна точка
ищецът има интерес да защити пред съда твърдяното свое право на обезщетение.
Доколко това право е налице е въпрос на основателност на предявения иск.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
В основната си част фактите по делото са безспорни между
страните така, както са изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Основният спор между
страните по делото е относно правните последици на осъществилите се факти с
оглед претенцията за обезщетение.
С разпореждане № 021-00-4258-3/10.07.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас на Н.С. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Това
разпореждане, по повод обжалване по административен ред, е потвърдено с решение
№ Д1040-02-95/03.09.2020г. на директора на ТП на НОИ Бургас.
С решение № 29/11.01.2021г. по а.д. № 2069/2020г. на
Административен съд Бургас е отменено посоченото решение на директора на ТП на
НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването
за безработица, а преписката е върната на органа за ново произнасяне по
същество по искането на Н.С. за отпускане на обезщетение за безработица.
Съдебното решение е влязло в сила на 03.02.2021г.
В изпълнение на съдебното решение и след събиране на
необходимите допълнителни доказателства, с разпореждане №
021-00-4258-7/11.08.2021г. на ръководителят на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Бургас искането на С. е уважено, като и е отпуснато обезщетение за
безработица за периода от 16.03.2020г. до 15.01.2021г. в размер 74.29лв.
дневно. Общата сума за посочения период е в размер 15 526.61лв. и е
преведена по банковата сметка на С. на 16.08.2021г.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.33 ал.2 от КСО Националният
осигурителен институт е юридическо лице със седалище София, т.е. искът е
предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
В процесния случай спрямо ищцата е била проведена
процедура по отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а и сл. от КСО.
Първоначално исканото от С. обезщетение е било отказано, но това разпореждане
не е влязло в сила, а е било отменено от съда, като процедурата е продължила по
установяване на претендираното от ищцата право на обезщетение за безработица.
Процедурата е приключила с издаване и влизане в сила на разпореждане №
021-00-4258-7/11.08.2021г. на ръководителят на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Бургас. С влизане в сила на това разпореждане е възникнало правото на
С. да получи определеното и обезщетение, а за държавата е възникнало
задължението да и го изплати.
Като основание за възникване на правото си на обезщетение
по настоящия иск, С. сочи първоначално издаденото разпореждане №
021-00-4258-3/10.07.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Бургас, с което незаконосъобразно и е отказано исканото обезщетение.
Това разпореждане наистина е било отменено от съда, с което е изпълнена една от
предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ.
Незаконосъобразният административен акт обаче, сам по
себе си, не е причинил сочените в исковата молба вреди. Претенцията си за
обезщетение ищцата извлича от забава в плащането на определеното и обезщетение
за безработица в общ размер 15 526.61лв. Като начало на периода на забава С.
сочи влизането в сила на съдебното решение, с което първоначално издаденото
разпореждане е било отменено, а като край на периода – датата на изплащане на
обезщетението. Ищцата счита, че за този период следва да се начислява законната
лихва за забава, като обезщетение за забавата. Доводите за така възникнало
право на обезщетение за забава не намират опора в закона.
Фактите по случая сочат, че поради първоначално
постановения незаконосъобразен отказ от органа и развилата се съдебна процедура
по оспорване на този отказ, отпускането и изплащането на търсеното обезщетение
за безработица се е осъществило по-късно във времето. Това отлагане във времето
обаче не представлява забава по смисъла на закона, представляваща основание за
начисляване на законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, в какъвто смисъл са
доводите на ищеца. Забавата по смисъла на чл.86 от ЗЗД не е всяко забавяне в
общия житейски смисъл, а неизпълнение на възникнало и дължимо парично
задължение. В случая, към посочената в исковата молба начална дата 03.02.2021г.
паричното задължение на държавата за заплащане на обезщетение за безработица в
размер 15 526.61лв. в полза на С. не е възникнало и няма основание да се
начислява лихва за забава върху него. Това задължение е възникнало и е станало
изискуемо едва с влизане в сила на разпореждане № 021-00-4258-7/11.08.2021г. на
ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Бургас, което е след
крайната дата на претендирания период на обезщетение. Искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Неоснователна е и обусловената претенция за заплащане на
лихви за забава.
По повод направеното искане и на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Н.Р.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, оф.210,
против Национален осигурителен институт гр.София, за заплащане на 841.09лв.
имуществени вреди, причинени чрез издаването на незаконосъобразен
административен акт – разпореждане (отказ) № 021-00-4258-3/10.07.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, която
главница представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
отпуснатото впоследствие обезщетение за безработица в размер 15 526.61лв.,
при период на забавата в плащането на обезщетението от 03.02.2021г. до
16.08.2021г., заедно със законната лихва за забава върху претендираната сума от
841.09лв. от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Н.С. да заплати на
Национален
осигурителен институт гр.София 100лв. разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :