ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 11.07.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гр.д. №
9140 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.Х.И. против „Д.З.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че на
21.03.2018 г. в гр. Добрич е настъпило ПТП, при което са й причинени увреждания
– закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица и закрито счупване на
тялото на дясната подбедрица. Твърди, че е образувана преписка по щета №
310В052123/25.06.2018 г., но с писмо от 29.06.2018 г. бил постановен отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
При проверка на
исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът с оглед
разпоредбата на чл. 130 от ГПК е задължен служебно да следи наличието на
предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на предявения иск с
правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането. Видно от твърденията,
изложени в исковата молба, а така също и от представените към исковата молба
доказателства, че М.Х.И. е отправила искане до „Д.З.“ АД на 25.06.2018 г., като при застрахователя е образувана
преписка по щета с № *********/26.06.2018 г.
Следователно към датата на подаване на исковата молба – 06.07.2018 г. не е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 от ГПК, който е
не повече от три месеца от датата на предявяване на претенцията. С Писмо изх. №
*********/29.06.2018 г. застрахователното дружество е уведомило представляващия
увреденото лице адвокат, че във връзка с образуваната на 26.06.2018 г. преписка
по щета е необходимо ищцата да представи декларация по образец във връзка с
Общия регламент за защита на лични данни, направено е искане да бъдат
представени други документи, удостоверяващи механизма на ПТП, както и да посочи
банкова сметка. ***, въпреки твърденията в исковата молба, писмо изх. №
*********/29.06.2018 г. не съдържа изявление на застрахователя за отказ
да бъде заплатено застрахователно обезщетение. На първо място, съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ увреденото лице е длъжно с предявяване на
претенцията да посочи пълни и точни данни за банковата си сметка, каквито не са
посочени в подаденото до него искане от 25.06.2018 г. На следващо място,
съгласно ал. 4 от чл. 496 от КЗ застрахователят може да изисква и други
документи, ако представените документи са недостатъчни за установяване на
съществени обстоятелства, свързани с ПТП.
Следователно, в рамките на предвидения срок за произнасяне по преписката
по щета застрахователят има право да изисква допълнителна информация, която да
му даде възможност да одобри изплащане на обезщетение или да откаже мотивирано.
Не са представени доказателства за това, че е определено или изплатено
застрахователно обезщетение, с размера на което ищцата – пострадало лице не е
съгласна.
Предвид на
изложеното, съдът намира, че доколкото не са налице предвидените в чл. 498, ал.
3 от Кодекса за застраховането предпоставки, не е възникнало правото на
увреденото лице да предяви иск за заплащане на обезщетение пред съд, т.е. предявеният иск е недопустим. Доколкото
визираните в чл. 498, ал. 3 от КЗ обстоятелства засягат възникването на правото
на иск, то не следва да се приеме, че последващо изтичане на срокът по чл. 496
от КЗ в хода на процеса, следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК (касаеща настъпване на обстоятелства от значение за
съществуването на спорното право), а допустимостта на иска се преценява към
датата на подаване на исковата молба – 06.07.2018 г.
В този смисъл е и
Определение № 165/24.03.2017 г. по гр.д. № 306/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
Предвид на изложеното
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от подадена
от подадена от М.Х.И. против „Д.З.“ АД, въз основа на която е образувано гр.д.
№ 9140/2018 г. по описа на СГС, І-18 състав и прекратява
производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: