№ 14290
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на девети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20221110152226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXV-та от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Я. С. с ЕГН: ********** срещу В.
А. Н. с ЕГН: **********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК, за заплащане на месечна издръжка на
учащо се пълнолетно дете от родител в размер от 300.00 лева месечно, считано от
23.09.2022 г. – датата на настъпване на пълнолетие на ищеца, до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с искане по
чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна лихва.
В исковата молба и в последващи уточнителни молби се твърди, че ответникът е
майка на ищеца. Сочи се, че ищецът е навършил пълнолетие на 23.09.2022 г., но все
още е редовна ученичка в гимназия „Теодор Хойс“ в гр. Аален, Федерална република
Германия. Твърди, че не работи, че няма имущество и грижи за нея полага нейния
баща. Изтъква нужди за обучение, нужда от средства за храна, облекло, учебни
пособия, транспорт, включително и необходимост от допълнителни средства за
специализирана подготовка след завършване на средното образование и продължаване
на образованието си във висше учебно заведение. Поддържа да са налице възможности
на ответника да заплаща издръжка. В допълнителна молба от 02.12.2022 г. уточнява,
че баща е поел разходите за храна, хигиенни материали, транспорт, учебни пособия и
други необходими разходи. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който искът се
оспорва по размер поради наличието на алиментно задължение на ответника към друго
негово дете, както и задължения към ЧСИ в размер на 503.78 лева. Сочи, че
1
заплащането на исканата издръжка ще представлява особено затруднение за дължащия.
Не оспорва обстоятелствата, че ищецът В. С. е нейна дъщеря, че е навършила
пълнолетие и че към момента същата е ученик в средно учебно заведение. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите доводи на страните, както и представения
по делото доказателствен материал, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца,
които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето
учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си, като даването на издръжката не
трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
Ищецът В. Я. С. с ЕГН: ********** е дете на ответника и е навършила
пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а и към 23.09.2022 г. –
началната дата, от която се претендира присъждането на издръжка за минало време,
което не се и оспорва от ответника, като ищецът не е навършил двадесет години към
датата на устните състезания по делото (л. 155-156 по делото). В момента на
навършване на пълнолетие от страна на ищеца е прекратило действието си
задължението на ответника за предоставяне на издръжка, на която е осъден с решение
№ 80502/01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 51651/2018 г. по описа на СРС, ГО, 89-
ти състав (л. 17-18 по делото). От представеното служебно удостоверение, издадена от
гимназия „Теодор Хойс“, гр. Аален, Федерална република Германия, се установява, че
ищецът е записана като ученик в посоченото учебно заведение, като през учебната
2021/2022 г. тя е била в 11с клас, завършила го е успешно и е преминала в следващ
клас, като предстои завършване на средно образование до юли 2024 г. От
удостоверение, издадено от ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 и район на действие –
СГС, се установява, че ищецът е взискател по изпълнително дело № 20198630400913,
както и обстоятелството, че на ищеца не се дължи издръжка, считано от навършването
на пълнолетие. Съгласно договор за наем от 18.07.2022 г., сключен между В. С. и Марк
Айкерт, от една страна, и Петер Грайндъл, от друга, наемодателя Грайндъл е
предоставил помещение на В. С. и Марк Айкерт срещу заплащането на наемната цена
в общ размер от 360.00 евро месечно, ведно със сумата от 100 евро – консумативи,
считано от 01.09.2022 г. със задължението на наемателите да заплатят гаранционен
депозит в размер на 500 евро. Майката на ищеца работи на трудов договор от
2
01.10.2015 г. и получава брутно трудово възнаграждение около 1699.92 лева, върху
което възнаграждение е наложен запор по изпълнително дело № 20198630400913 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова в размер от 503.78 лева. За ответника не се установява
наличие на собственост върху недвижимо имущество към 23.09.2022 г. (л.58-59-60 по
делото). Видно от решение № 80502/01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 51651/2018
г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав (л. 17-18 по делото), ответникът е родител и на
още едно дете – непълнолетния Веселин Янков Саров.
Съгласно изготвена и преведена на български език съдебна поръчка за
снабдяване с информация по реда на Регламент № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001
г. на сътрудничество между съдилищата на държавите членки в ЕС, пред районния съд
в гр. Аален, Федерална република Германия, са разпитани Янко Евгениев Саров – баща
на ищеца, както и ищецът В. Я. С.. В показанията си свидетелят Саров твърди, че е
доктор по физика във фирма „Цайс“, както и че притежава собственост жилище на ул.
„Фойербахщрасе“ 3 в гр. Аален. Споделя, че печели много добре, над 100 000 евро на
година, като от получаваните пари му е удържан данък върху дохода в размер на 31
854.53 евро и допълнителна такса от 864.24 евро. Сочи, че няма други доходи или
активи в чужбина, както и че не е получавал социални помощи за периода септември
2022 – 20 октомври 2022 г.
Изслушана е и ищцата В. С., която в показанията си споделя, че е имала доходи
в периода от септември 2022 г. до 20.12.2022 г. от работа в магазин „Ню Йоркър“, като
сочи, че през септември получила сумата от 450.00 евро, а през следващите три месеца
– по 520 евро, като посочва, че това била нетната сума, без удръжки. Твърди, че от
октомври 2022 г. получава детски надбавки в размер от 250 евро месечно, като от
същия месец получава и издръжка от баща си в размер от 300 евро. Поддържа, че не
притежава движимо или недвижимо имущество във Федерална република Германия,
нито притежава други доходи в момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите,
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе пълно и главно
доказване, т.е. такова, което да създаде в съда сигурно убеждение за тяхното
действително съществуване. В конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че ответникът би могъл без особено затруднение да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200.00 лева, при положение, че
последният притежава средства над собствената си необходима издръжка. От
съвкупния по делото доказателствен материал не се установяват други разходи, освен
заплащането на сумата от 503.78 лева – запор върху трудовото възнаграждение,
наложено по изпълнително дело № 20198630400913 по описа на ЧСИ Сия Халаджова и
освен тези за поддържане на жизнено равнище и което, с оглед чистия доход, е в
3
състояние да бъдат задоволени.
При постановяване на месечната издръжка на пълнолетен учащ не следва да се
определя дела на другия родител (в случая на бащата) в издръжката. Въпреки това,
материалната възможност на другия родител следва да бъде отчетена дотолкова,
доколкото да се прецени прецизно основателността на претенцията за издръжка на
пълнолетния учащ от родителя, от когото тя се претендира. В конкретния случай
ищецът признава, че получава издръжка от баща си в размер на 300.00 евро месечно,
поради което и следва, че бащата също успява да я подпомогне в издръжката.
Същевременно, следва да бъде посочено, че ищцата по делото е в активна
трудоспособна възраст (навършила е пълнолетие на 23.09.2022 г.), поради което и има
възможността да покрива част от нуждите си, включително и тези за образование, чрез
полагане на труд.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни
до размера от 200.00 лева месечно, поради което и ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200.00 лева на основание чл. 144
СК вр. чл. 149 СК (тъй като е безспорно установено по делото, че ищецът към
процесния период е бил записан като редовен ученик в средно учебно заведение и е
навършил пълнолетие), считано от 23.09.2022 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. С оглед основателността на исковата претенция
за заплащане на издръжка, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 146,
ал. 1 СК за заплащане на законната лихва за забава на присъдената издръжка.
По отношение разноските по делото:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а ответната страна – за отхвърлената част от тях. В
настоящия случай ищецът претендира сторените за процесуален представител
разноски, за които е представено преводно нареждане от 08.09.2021 г., поради което и
последният има право на разноски в размер на 293.33 лева – съобразно уважената част
от исковете. Ответникът е доказал направени по делото разноски в размер на 1074.00
лева – адвокатско възнаграждение, както и извършени преводи от немски на български
език, поради което и следва да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в размер от 358.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Ищецът по иск за
издръжка е освободен от внасянето на държавна такса, поради което държавната такса
по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза
на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на 246.00 лева върху
издръжката по чл. 144 СК и 20.60 лева върху издръжката по чл. 149 СК или общо – в
размер на 266.60 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 вр. чл. 149 СК В. А. Н. с ЕГН: ********** да
заплаща на пълнолетния си учащ редовно в средно учебно заведение дъщеря В. Я. С. с
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 23.09.2022 г.
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 144 и
чл. 149 СК над уважения размер от 200.00 лева месечно до пълния претендиран размер
от 300.00 лева месечно, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Я. С. с ЕГН: ********** да заплати
на В. А. Н. с ЕГН: ********** сумата в размер на 358.00 (триста петдесет и осем) лева
– сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Н. с ЕГН: ********** да
заплати на В. Я. С. с ЕГН: ********** сума в размер от 293.33 лева (двеста деветдесет
и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. А. Н. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 266.60 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от исковете.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 23.08.2023 г. – чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5