№ 409
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.ова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100901230 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД и с правно
основание чл.124 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
06.10.2022 г. сключил с ответника Договор за обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г.,
с предмет „Изпълнение на инженеринг (обследване, проектиране, смяна на предназначение,
извършване на СМР и авторски надзор) за обект „Ремонт и реконструкция на част от
четириетажна сграда - публична държавна собственост, находяща се в гр. Плевен". С
договора твърди, че е уговорено ищецът да извърши по Дейност № 1: „Извършване на оглед,
архитектурно и инсталационно заснемане и техническо обследване на цялата сграда, за
набелязване на проблемите и указване мерките за тяхното отстраняване. Изготвяне на
инвестиционен проект във фаза „Технически проект за обект „Ремонт и реконструкция на
част от четириетажна сграда - публична държавна собственост, находяща се в гр. Плевен", за
което възложителят превел авансово сумата от 39 480 лева с ДДС. Твърди, че в техническата
спецификация към договора възложителят посочил, че предвид ограниченото финансиране,
всички дейности по обследване, архитектурно заснемане и проектиране се отнасят за ниво
мазе, етаж 1 и етаж 2, а всички дейности по изпълнение на СМР следва да бъдат изпълнени
единствено за сутерена на сградата (ниво мазе). Твърди, че изпълнил работата по дейност 1
и предал проект с приемно – предавателен протокол от 27.04.2023 г. Въпреки това с писмо от
05.05.2023 г. ответникът поискал преработване на проекта и пълно обследване на цялата
сграда, с цел да се приведе конструкцията на сградата в съответствие с европейските
изисквания за книгохранилище.
1
В тази връзка счита, че е изпълнил дейност № 1 така, както е възложено, тъй като
проектната документация отговаря на заданието, и доколкото работата е приета от
възложителя на изпълнителя се дължи авансово заплатеното възнаграждение. Въпреки това
обаче с писма от 23.06.2023 г. и от 06.06.2023 г. ответникът направил изявление за разваляне
на договора, както и връщане на авансово платената сума и заплащане на неустойка за
пълно неизпълнение в размер 20 980 лв. Счита, че не са налице предпоставки за разваляне на
договора, а за неговото прекратяване с действие занапред и доколкото работата е полезна за
възложителя авансово заплатеното възнаграждение не подлежи на връщане и не отговаря за
неизпълнение. При тези твърдения иска съдът да установи, че не дължи на ищеца връщане
на посочените по – горе суми. Претендира разноски.
С първоначалния отговор на исковата молба ответникът признава факта на сключен с
ищеца договор със съдържанието, посочено в исковата молба, както и факта на авансово
плащане на сумата 39 480 лв. Оспорва иска с твърдения, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по дейност 1, както е уговорено в договора, разписано включително в
техническото му предложение, тъй като проектът по част конструктивна не е пълен; няма
пълен Технически проект за сградата, а само идеен проект и липсва задълбочено
проектантско обследване и решение за привеждане на сградата, съгласно европейските
изисквания. В тази връзка твърди, че представянето на проекта не е равносилно на приемане
на работата, а доколкото проекта не може да доведе до смяна на предназначението е налице
пълно неизпълнение на дейност 1 и изпълнителят дължи връщане на авансово платената
сума и неустойка по чл.24 от договора в размер 10 % от договора или сумата 20 980 лв.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа становището, че изработеното
съответства на предмета на договора.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа твърдението, че е
налице неизпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр.
чл.87 ЗЗД.
Ищецът отрича претендираното от ответника право, произтичащо от осъществен
фактически състав на третата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при
отпаднало основание – развален поради пълно неизпълнение договор, сключен по реда на
ЗОП.
При така заявената претенция в доказателствена тежест на ответника е да установи
пълно и главно валидно сключен договор за инженеринг между него и ищеца, с посоченото
в исковата молба съдържание, както и че е направил изявление за разваляне, достигнало до
ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е извършил работата, в обема,
2
съгласно уговореното, както и че работата е приета от възложителя.
По делото е установено като безспорно, че между ответника Национална библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий“, в качеството на възложител, и ищеца „ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, като изпълнител, на основание чл.194 ЗОП и чл.112, ал.1 ЗОП е
сключен Договор за обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г., по силата на който
изпълнителят се задължил да извърши „Изпълнение на инженеринг (обследване,
проектиране, смяна на предназначение, извършване на СМР и авторски надзор) за обект
„Ремонт и реконструкция на част от четириетажна сграда - публична държавна собственост,
находяща се в гр. Плевен" в съответствие с изискванията на възложителя и техническото
предложение на изпълнителя, неразделна част от договора. За изпълнението на договора е
уговорено извършване на три дейности, както следва: Дейност № 1: „Извършване на оглед,
архитектурно и инсталационно заснемане и техническо обследване на цялата сграда, за
набелязване на проблемите и указване мерките за тяхното отстраняване. Изготвяне на
инвестиционен проект във фаза „Технически проект за обект „Ремонт и реконструкция на
част от четириетажна сграда - публична държавна собственост, находяща се в гр. Плевен";
Дейност № 2: „Изпълнение на предписаните строителни работи, съгласно изготвената
проектна документация“ и Дейност № 3: „Осъществяване на авторски надзор по време на
строителството“. Възнаграждението е уговорено да се определи от стойността на
предвидените за изпълнение дейности, съобразно ценовото предложение на изпълнителя,
разпределени по дейности, както следва: за дейност № 1 - 32 900 лв. без ДДС или 39 480 лв.
с ДДС; за дейност № 2 – 174 000 лв. без ДДС и 208 800 лв. с ДДС и по дейност № 3 – 3 480
лв. с ДДС. Съгласно чл.4 от договора плащането по дейност № 1, в размер на 100 % от
уговореното възнаграждение, следва да се извърши в 10 – дневен срок от подписване на
договора, представяне на фактура и доказателство за учредена гаранция. Дейност № 1 е
уговорено да бъде изпълнена в срок 80 календарни дни от сключване на договора. Предвид
изложеното може да се направи извод, че между страните е сключен по реда на ЗОП договор
за инженеринг, който е с характеристиките на договор за изработка.
По делото е безспорен и фактът, че ответникът е заплатил авансово възнаграждение
за дейност № 1 по договора в размер 39 480 лв.
Не се спори и че не са изпълнени, уговорените в договора дейност № 2 и дейност № 3.
Спорът е относно изпълнението на дейност № 1, т. е. твърди се частично, а не пълно
изпълнение, което частично изпълнение се сочи да е полезно за възложителя, поради което
последният дължи да заплати възнаграждение за него, а договорът следва да се прекрати с
действие занапред. В тази връзка от значение за решаване на спора е въпросът относно това
изпълнението на тази дейност съответно ли е на уговореното в пълен обем, респективно
изработеното, в случай, че е частично, полезно ли е за поръчващия и съответно договорът е
прекратен занапред поради обективни причини, или е налице пълно виновно неизпълнение и
договорът е развален с обратна сила, поради което се дължи връщане на авансово
заплатеното възнаграждение за дейност № 1.
Отговорът на този въпрос следва от това какъв е кредиторовият интерес, очертан от
3
предмета на договора. Съгласно чл.1 от договора и техническата спецификация, част от
съдържанието на същия, договорът има за цел смяна на предназначението в
книгохранилище на помещенията на етаж 2 и етаж 3 на административна сграда публична
държавна собственост, находяща се в гр. Плевен. Това е и описаната в т.2 от техническата
спецификация към договора цел на проекта, а именно смяна на предназначението за
книгохранилище и извършване на вътрешен ремонт на част от съществуващата сграда,
предмет на заданието. Следователно точно ще бъде изпълнението на дейност № 1 по
заснемане и обследване на сградата, което е годно за изпълнение на крайната цел, а именно
промяната на предназначението в книгохранилище. По делото не се спори, че с приемно –
предавателен протокол № УС – 02-701/27.04.2023 г. ищецът изпълнител е предал на
ответника проект по договора. Спори се относно съответствието на този проект с
уговореното, респективно неговата годност и полезност за изпълнителя, с оглед целта на
договора.
В тази връзка по делото са изслушани и приети основна и допълнителна съдебно –
технически експертизи, от които се установява следното:
За изпълнение на Дейност № 1 следва да се извърши архитектурно и инсталационно
заснемане, техническо обследване на цялата сграда за набелязване на проблемите и указване
мерките за тяхното отстраняване и изготвяне на инвестиционен проект във фаза
"Технически проект" за процесния обект. Представеният по делото проект за процесния
обект на фаза: „Технически проект“ е непълен, като в Обяснителната записка е дадено
„идейно" проектно решение за смяна на предназначението, но въз основа на извършено
обследване не е изготвен конструктивен проект, съгласно изискванията на чл. 20, ал.1, т .2
от НАРЕДБА № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Не е извършено
техническо обследване на конструкцията на сградата за установяване характеристиките й,
свързани с изпълнение на изискванията на чл.169, ал.1 - 3 от ЗУТ, както и не са представени
"схеми" за укрепване, базирани на такова обследване. Не е извършено сеизмично изследване
на носещата конструкция на процесната сграда при новото експлоатационно натоварване на
2-ри и 3-ти етаж предназначени за книгохранилище. Към проекта по част: "Конструктивна“
не са представени чертежи, а е налице "принципен детайл“ за укрепване на плоча и колона,
както и липсват подробни количествено - стойностни сметки (със спецификация на
строителните продукти ), които в пълнота и обем да осигурят изпълнението на СМР на 2- ри
и 3-ти етаж. В проекта не са показани мерките, които следва да се вземат в случаите, когато
допустимото вертикално “полезно“ натоварване от 200 кг/кв. м., върху междуетажните
плочи на 2ри и 3-ти етаж ще се надвиши съществено, в резултат смяна предназначението за
книгохранилище. Това сериозно ново натоварване би довело до появата на "значителни" / и
най-вероятно недопустими / провисвания в междуетажните плочи и за да се ограничи това
провисване в границите на допустимото, следва да се укрепят засегнатите елементи, което в
комплекс със завишеното вертикално натоварване ще промени сеизмичното поведение на
цялата конструкция, което обстоятелство е следвало да бъде отчетено още при изготвяне на
проектното задание. Не е извършено техническо обследване с инструментална проверка за
4
установяване на вида и разположението на съществуващата армировка в елементите на
процесната сграда за изпълнение на изискванията на чл.169, ал.1 – 3 ЗУТ.
Разпитано в съдебно заседание ( л.176 – л.177 и л.202-204 от делото ) вещото лице
поддържа, че за извършване на преустройството задължително следва да се извърши
обследване на цялата сграда, включително на партера и независимо как е уговорено
обследването, то задължително е следвало да се извърши и сеизмично изследване на цялата
сграда, по причина на голямата промяна в натоварването и нужда от укрепване на
конструктивните елементи, а визата за проектиране не е свързана със самото обследване, а с
проекта, върху който ако се извърши преустройството няма да са спазени изискванията на
посоченото по – горе осигуряване на сградата, поради което и разрешението за строеж не е
следвало да се издава без обследване на цялата сграда, което би променило и частите на
проекта, с оглед това, че ще се наложи и укрепване на партерен етаж. Така изпълненият
проект е непълен и следва да се преработи изцяло след обследване на партерния етаж и не
може да се използва от възложителя, за да го изпълни друг изпълнител, тъй като липсва
цялостно обследване на състоянието на сградата и проектирането следва да се извърши едва
след такова цялостно обследване, тъй като следва да се установи дали конструкцията може
да издържи три пъти по – голямо натоварване, с оглед промяната на предназначението в
книгохранилище, доколкото колкото повече се увеличава собственото тегло на сградата,
толкова повече се увеличава земетръсната сила. В този смисъл изготвеният проект е
некачествен, тъй като няма цялостно конструктивно решение, а след цялостно обследване
може да се променят изцяло отделни или всички части на проекта, поради което и не може
да се каже, че и тези представени части са годни, доколкото се базират на непълно
обследване. Така след като проектът в част „конструктивна“ е негоден и следва да се
доработва, то и другите части също следва да се доработят и съгласуват с тази част на
проекта, поради което този проект не може да се използва без да се доработи.
Предвид всичко изложено може да се обобщи, че възложителят е сключил договора,
за да получи променено предназначение на част от сградата в книгохранилище. Постигането
на тази цел, с оглед установеното от експертизата, може да бъде извършено само след
извършване на пълно обследване на цялата сграда и изготвяне, съобразно това изследване,
на пълен инвестиционен проект на фаза „технически проект“. Без извършването на такова
цялостно обследване не би могло да се извърши уговореното преустройство, тъй като ще се
компрометира сигурността на сградата, с оглед увеличеното в пъти натоварване на същата.
Или проект, който не е базиран на такова обследване не би могъл да послужи за промяна на
предназначението, съответно за ползването на вещта, съобразно уговореното и интересът на
възложителя не би бил задоволен ( чл.258 ЗЗД ). Процесният договор е сключен от ищеца в
търговско качество във връзка с търговската му дейност, поради което при сключване на
договора и изпълнението на задълженията по него дължи да действа с грижата на добрия
търговец, съответно на естеството на дейността в съответния бранш ( чл.302 ТЗ ). Тази
грижа е абстрактен модел, който включва определена степен на старание, внимание, знания,
умения, определен интелектуален и физически потенциал, ниво на познание и
5
професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите
условия, би положил. Така от търговец, който е строител по занятие се очаква, че при
сключване на договор с цел да се извърши преустройство на една сграда в книгохранилище
е компетентност да прецени възможно ли е резултатът да бъде постигнат, съгласно
уговореното по дейност № 1 обследване и проектиране ( изрично ограничено в техническата
спецификация ) и да предупреди възложителя, още при сключване на договора, че
извършването само на частично обследване на сградата е негодно за пълно проектиране и
безопасно изпълнение на преустройството, съобразно действащите законови изисквания.
Относно тези изисквания изпълнителят следва да е запознат още към сключването на
договора, поради което нуждата от цялостно обследване на сградата не представлява
промяна на проектната задача след сключване на договора, а е било известно и е следвало да
се посочи от изпълнителя ( каквито доказателства по делото няма ) още към сключването на
договора, тъй като без такова обследване законът не допуска исканото преустройство. В
този смисъл не е налице и соченото от ищеца основание за преценка по чл.116 ЗОП за
изменение на договора, съответно неговото прекратяване на основание чл.118, ал.1, т. 1
ЗОП, поради извод за необходимост от съществени изменения, тъй като всички основания,
които законът свързва с прилагането на този ред, касаят обстоятелства, които при полагане
на дължимата грижа при сключване на договора, не са могли да бъдат предвидени.
Ако изпълнителят не изпълни задължението си да предупреди възложителя за
негодността на проекта, което в конкретния случай е следвало да направи още при
сключването на договора, то същият не само няма право на уговореното възнаграждение, но
и носи отговорност за причинени на възложителя вреди, тъй като поема работата на свой
риск. От представените по делото доказателства не се установява ищецът изпълнител да се е
противопоставил и да е указал на възложителя последиците от забележката в техническата
спецификация да се обследва само част от сградата и да е разяснил, че това няма да доведе
от необходимото за извършване на преустройството. Такова становище е изпратено на
възложителя едва през 12.05.2023 г. ( л.41 ), след представяне на проекта и то не за да
обоснове изначалната негодност на заданието по дейност № 1, а за да посочи, че е изпълнено
така, както е възложено, което изпълнение, както беше посочено, не може да постигне целта
на договора.
В обобщението следва да се посочи, че при сключването на договора, в качеството си
на изпълнител, ищецът е бил длъжен да прецени, че възложеното, съгласно договора е
неизпълнимо, поради непълно възлагане по дейност № 1, тъй като частично обследване само
на три етажа и проектиране, основано на такова непълно обследване, не могат да доведат до
изпълнение на преустройството на част от сградата в книгохранилище, каквато е целта на
договора.
Представеният от изпълнителя проект се установява, че е изготвен без да е било
извършено обследване на цялата сграда, поради което и проектът по част „конструктивна“ е
непълен и не предвижда решения за натоварването на конструкцията, съобразно
фактическото състояние на сградата, поради което не може да послужи за последващо
6
строителство ( преустройство ), тъй като така би се стигнало до компрометиране на
сигурността на сградата. Останалите части на проекта, доколкото са свързани с
конструктивната, при едно пълно обследване вероятно също би следвало да се преработят.
Установеното е относимо и към преценката за това дали частично изпълненото (
предаденият непълен проект ) може да бъде полезен за възложителя, съответно дали се
дължи възнаграждение, съответно на тази част. Правилото, уредено в чл. 66 ЗЗД е, че
кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Изключенията от това
правило са уредени в чл. 267, ал. 1, изр.2 от ЗЗД, което като диспозитивно правило е
детайлно уговорено и в клаузата на чл.21 от договора. Тази уговорка, която е съответна и на
смисъла на закона, дава право на изпълнителя да получи възнаграждение, съответно на
изработеното, полезно за възложителя, но само в хипотеза на прекратяване на договора,
поради настъпила в хода на изпълнението му причина, за която никоя от страните не
отговаря и поради която изпълнението е станало невъзможно. В настоящия случай, както
беше посочено причината договорът да не може да бъде изпълнен не е обективна и е
съществувала още към момента на сключването му. Тази причина е проявената от страна на
изпълнителя недобросъвестност да уведоми възложителя, че непълнотата на възлагането на
дейност № 1 ( непълно обследване на сградата ) ще доведе до невъзможност за извършване
на преустройството, поради което на същия не се дължи възнаграждение дори и да е
изработил частично годен продукт. Да се приеме обратното означава рискът от
изпълнението да се възложи върху възложителя, което противоречи на чл. 258 ЗЗД и на
естеството на договора за изработка.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не се сподели тази теза,
то не е налице частично годно изпълнение. Както беше подробно обсъдено по – горе
представеният от изпълнителя проект е непълен, но за допълването му се налага извършване
на пълно обследване на сградата, което пък от своя страна би довело до промяна на част
„Конструктивна“, а от там и на останалите части, поради което по същество би се наложила
цялостна преработка на проекта, а не доработване на същия ( така вещото лице в съдебно
заседание ), а и предвид характера на договора, който не касае само проектиране, а
инженеринг.
Предвид всичко изложено се налага изводът, че до изтичане на уговорения в чл.7 от
договора срок, както и до настоящия момент ищецът не е изпълнил задължението си по
дейност № 1 да изготви инвестиционен проект във фаза „технически проект“, който да
послужи за промяна на предназначението на част от сградата в книгохранилище. Различен
извод не следва от издаденото разрешение за строеж, тъй като по делото се установи от
експертното заключение, че е издадено, въпреки че не са спазени изискванията на
посоченото по – горе осигуряване на сградата, поради което е издадено в нарушение на
закона, който извод съда може да направи по реда на косвения съдебен контрол, и не
променя извода за пълно неизпълнение, тъй като ако се строи въз основа на това разрешение
и проект, се създава сериозна опасност за сигурността на сградата, поради което в крайна
сметка част от същата не може да се използва за книгохранилище. Проектът е представен на
7
възложителя с приемно - предавателен протокол от 27.04.2023 г. и възложителят, с писмо от
05.05.2023 г., в срока по чл.8, т. 6 от договора, е направил възражения по годността на
проекта като е посочил, че не съответства на договора и техническата спецификация, по
съображения, подробно изложени в становище на инж. Х.Р. от 04.05.2023 г., поради което
следва да се приеме, че работата не е приета от възложителя.
Неизпълнението е по причина, за която длъжникът отговаря, тъй като действайки
недобросъвестно не е уведомил възложителя, при сключване на договора, че заданието по
дейност № 1 е непълно и не може да постигне целта на договора – преустройство на част от
сградата в книгохранилище, което не представлява обективна причина за неизпълнение,
настъпила в хода на същото, а приемане за извършване на работа на риск на изпълнителя,
която работата не е изпълнена, поради което е налице пълно неизпълнение, за което
изпълнителят отговаря поради посоченото поведение.
Следователно са налице елементите от фактическия състав, от който е възникнало за
възложителя потестативното право да развали договора поради виновно неизпълнение от
страна на изпълнителя.
Последиците от развалянето настъпват с достигане на едностранното изявление за
упражняване на правото до насрещната стана. Упражняването на това право изисква
недвусмислена изразена воля на лицето, че ще счита договора за развален поради
неизпълнение - арг. и от чл.87, ал. 2 ЗЗД. С писмата на ответника до ищеца от 23.05.2023 г. и
06.06.2023 г. се заявява воля за преустановяване на договорната връзка, поради
неизпълнение от страна на ищеца и се иска връщане на платеното авансово възнаграждение,
поради което е налице изявление със съдържанието за упражняване на потестативното право
на разваляне, което се поддържа и в хода на процеса, макар в кореспонденцията да е налице
позоваване на клауза за прекратяване по обективни причини, още повече, че последното е
правна квалификация.
С разваляне на договора за ищеца отпада с обратна сила основанието да задържи
платеното авансово възнаграждение, в размер 39 480 лв., който факт, относно плащането и
размера на даденото, е установен като безспорен по делото.
Предвид изложеното за ответника е възникнало отричаното от ищеца право да
получи даденото авансово възнаграждение на основание отпадане с обратна сила на
действието на договора, поради пълното му неизпълнение, поради което отрицателният
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД:
С предявения иск ищецът отрича претендираното от ответника право да е кредитор
на вземане за неустойка, уговорена с клаузата на чл.24 от договора за пълно неизпълнение.
По делото е безспорно, че част от допълнителното съдържание е клаузата на чл.24 за
8
неустойка за пълно неизпълнение в размер на 10 % от стойността на договора.
С тази клауза на договора страните са уговорили в хипотеза на пълно неизпълнение
предмета на договора, от страна на изпълнителя, същият да дължи на възложителя връщане
на всички авансово заплатени суми по договора, както и неустойка в размер на 10 % от
общата стойност на договора.
Същевременно, с клаузата на чл.25 от договора е уговорено задължение за заплащане
на неустойка в размер на 10 % от стойността на договора при развалянето му по причина на
виновното неизпълнение, което включва и пълното такова, по вина на някоя от страните.
Уговорката с тази клауза налага тълкуване на смисъла на клаузата на чл.24. В същата е
посочено, че при допуснато пълно неизпълнение се дължи връщане на авансово даденото и
неустойка, поради което и доколкото неустойка се дължи като санкция за виновно
неизпълнение следва да се приеме, че волята е била да се ангажира отговорността на
изпълнителя при пълно виновно неизпълнение. Същевременно, връщането на даденото
поради пълно виновно неизпълнение се дължи само при разваляне на договора, а при пълно
неизпълнение, със запазване на договорната връзка изправната страна може да получи
компенсаторно обезщетение, което по размер може и да е съответно на авансово даденото.
Предвид това уговореното в клаузата е некоректно разписано, доколкото при пълно
неизпълнение на договора връщане на даденото се дължи само ако същият е развален, а тази
хипотеза е уговорена в чл.25 от договора и следователно единствено възможно е
корективното тълкуване, че с клаузата на чл.24 е уговорена неустойка за пълно неизпълнение
при запазване на договорната връзка като при претенция за заплащане на авансово даденото
искането следва да се тълкува корективно като такова за компенсаторно обезщетение в
размер на даденото поради това, че същото е необходимо за удовлетворяване на
кредиторовия интерес при запазена облигационна връзка. Това е единственото възможно и
логично тълкуване на тази противоречива и неясна клауза, което да е съответно на
уговорката на чл.25 за неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение,
което може да е както пълно, така и частично доколкото друго изрично не е уговорено. В
противен случай ако приемем, че клаузата на чл.24 съдържа уговорка и за неустойка при
разваляне поради виновно пълно неизпълнение то се обезсмисля клаузата на чл.25, която
предвижда същото, макар и да добавя и такова по вина на възложителя, доколкото не се
изчерпва с последното.
Със задължително за съдилищата тълкуване, дадено с ТР № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.
д. № 7/2013 Г., ОСГТК НА ВКС е прието, че неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне се дължи само ако такава е била уговорена. Следователно
и доколкото по – горе беше прието, че поради виновно пълно неизпълнение договорът е
развален с обратна сила, то дължимата неустойка може да се претендира на основание чл.25,
а не на основание чл.24 от договора. С представените по делото писма ответникът е
претендирал неустойка по чл.24, а не по чл..25 от договора, която претенция поддържа и в
хода на процеса, срещу която претенция се защитава и ищецът, поради което и с оглед
даденото по - горе тълкуване следва да се приеме, че няма право на вземане за неустойка на
9
това основание, а на основание чл.25 от договора, какъвто иск обаче не е предявен, тъй като
искът се определя освен от размера и от основанието – фактическият състав, от който е
възникнало вземането за неустойка, а в случая се твърди да е този по чл.24, а не по чл.25 от
договора.
Предвид изложеното искът за установяване, че не се дължи неустойка по чл.24 от
договора е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 2980.38 лв. за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер 3558.82 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. “Ралевица“ № 98, ет.1, офис 1 срещу
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, БУЛСТАТ *********
с адрес – гр. София, бул.“ Васил Левски“ № 88 иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД, че НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ няма
вземане за сумата 20 980 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение по чл.24 от
Договор за обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“,
ул. “Ралевица“ № 98, ет.1, офис 1 срещу НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, БУЛСТАТ ********* с адрес – гр. София, бул.“ Васил Левски“ №
88 иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът няма вземане за връщане на авансово заплатено
възнаграждение в размер 39 480 лв. по развален поради неизпълнение Договор за
обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“,
10
БУЛСТАТ ********* с адрес – гр. София, бул.“ Васил Левски“ № 88 да заплати на
„ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. “Ралевица“ № 98, ет.1, офис 1 на
основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 2980.38 лв. – разноски за производството за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. “Ралевица“ №
98, ет.1, офис 1 да заплати на НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И
МЕТОДИЙ“, БУЛСТАТ ********* с адрес – гр. София, бул.“ Васил Левски“ № 88 на
основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 3558.82 лв. - разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11