№ /
11.07.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.06.
2019 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ПЕНКА В.
Като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 313 по
описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.226
и сл. от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 и
сл. от ЗЗД във вр. с пар.22 от КЗ с цена на иска 150 000 лв..
Ищцата
З.Й.Е. твърди в исковата си молба, че на
11.06.2016г. около 14:40 часа, на път 11-57, км, 11+200, в землището на Община
Раднево, на надлеза над АМ Тракия до с. Сърнево, при управление на моторно
превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № СТ 0598 ВН, водачът И.Б. е
причинила по непредпазливост смъртта на И. Г. Е., б.ж. на гр. Стара Загора - син на ищцата З.Й.Е..
Сочи
се, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са били образувани ДП №184/2016г. по
описана РУП - Раднево и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - Стара Загора.
Впоследствие досъдебното производство се е разследвало от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора като ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР Стара
Загора, като на 23.07.2018г. Окръжна прокуратура Стара Загора е внесла в
Окръжен съд Стара Загора обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. и е било
образувано НОХД №340/2018г. по описа на ОС Стара Загора. Същото било насрочено
за разглеждане в о.с.з. на 15.11.2018 година от 9.30 часа.
В
исковата молба се сочи, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на
път 11-57, км. 11 +200, в землището на Община Раднево, на надлеза над АМ Тракия
до с. Сърнево. Сочи се, че синът на ищцата – И. Г. Е. е управлявал л.а. „Опел
Астра” с peг. № СТ 2083 СМ в посока от с. Сърнево към гр. Стара Загора, като
след преминаване през моста над магистралата е бил ударен от движещия се в
неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № СТ 0598 ВН, управляван от И.Б..
В резултат на удара И. Г. Е. е бил притиснат от изпъкналите части и уредите за
управление на купето на лекия автомобил и е починал на място. За да бъде
изваден от автомобила, е била необходима намесата на служители от „Гражданска
защита“. В изготвената по досъдебното производство СМЕ е посочено, че при
огледа и аутопсията върху трупа на И. Г. Е. са били установени: Мозъчна травма
— кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък. Гръдна травма —
счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани
около счупванията, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на
гръдната аорта. Хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800
мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата
на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и
костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани
около тях. Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда, дясната
повърхност на лицето и брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник.
Разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и
левия лакът. Охлузвания по двата долни крайника. В заключението се посочва, че
смъртта на И. Г. Е. е в резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота.
Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди
тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове и всички те отговарят да са
получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части и уредите за управление в
купето на катастрофирал автомобил.
Видно
от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № 116 от 10.07.2018г.
изд. от Община Стара Загора, ищцата е майка на починалия И. Г. Е..
От
представените по делото доказателства - Съобщение за смърт №173 от
12.06.2016г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара
Загора и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа
на Акт за смърт №1008 от 12.06.2016г., съставен в гр. Стара Загора е видно, че
смъртта на И. Г. Е. е настъпила на
11.06.2016г.
Ищцата
сочи, че в резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. й е причинила
вреда - изгубила е своя син. Твърди, че отношенията им с починалия са били
изключително близки, били са много привързани един към друг, като ищцата изцяло
е разчитала на ежедневните грижи на сина си, който живеел в непосредствена
близост до дома й. Тъй като връзката със сина й е била изключително силна,
внезапната му смърт за нея е била изключително травмираща. В резултат на
трагичния инцидент, тя е претърпяла и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова
близък за нея човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство, в което традиционно възрастните родители
разчитат на ежедневната подкрепа и грижи на своите пораснали деца. Мъката от
загубата на сина й ще я съпровожда до края на дните й.
Сочи
се, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка
в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „З. а.д.о Д.Б.: Ж. и З.” АД по
застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна
от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Тъй като с действията си виновният водач И.Б. е
причинила на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и
същата е имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Ищцата
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З. а.д.о
Д.Б.: Ж. и З.” АД да й заплати сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на
майка на И. Г.Е., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането
до окончателното изплащате на сумата. Претендира и за направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
счита, че искът е допустим, но неоснователен. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а. „БМВ 318Д” с peг. № СТ 0598 ВН по силата на Застрахователна полица
№BG/30/115002122673/17.08.2016., сключена със „ЗАД Д.Б.Ж. и .” АД. Твърди, че
за да възникне отговорността на „З. а.д.о Д.Б.: Ж. и З.” АД .за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е необходимо да съществуват
кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1)
валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и 6) вина.
Сочи,
че в конкретния случай, водачът И.Б. не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не
е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба.
Според
ответника, от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
11.06.2016г. е видно, че вина за ПТП има именно починалият И.Г. Е., като водач
на л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ 2083 СМ. Сочи се, че в обстоятелствата
относно ПТП е записано, че л.а. „Опел Астра“ е навлязъл в насрещната лента за
движение и е предизвикал ПТП с движещия се там л.а. Въз основа на това липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение.
Тъй като не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността
на застрахователя, счита, че не следва да се ангажира отговорността на същият
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата и
предявените срещу „З. а.д.о Д.Б.: Ж. и З.” АД искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Счита също така, че в случай, че се установи,
че вината за процесното ПТП има водачът на л.а. „БМВ 318“ И.Б., то
претендираният от ищцата размер на обезщетения за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен. Позовавайки се на чл. 52 от ЗЗД,
ответникът сочи, че понятието „справедливост”, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и
обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Счита, че
исканият размер на обезщетението от ищцата е прекалено завишен, като
сочи, че според Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”.
Ответникът
твърди, че исковете се явяват неоснователни и в пълните предявени размери, тъй
като същите не са съобразени с реално понесените от ищцата болки и страдания в
резултат на причинената смърт на И.Е. от процесното ПТП и надвишават значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Претендираните
размери не са съобразени и с приноса на починалия за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия И.Е.,
изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан. Сочи, че
неизползването на предпазен колан е вид и форма на причиняването, като елемент
от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с
последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в
размера на дължимото обезщетение. Според ответника, има наличие на
съпричиняване и поради факта, че Е. е управлявал л.а. „Опел Астра“ с превишена
и несъобразена с пътните условия скорост, като по този начин сам е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Ответникът
счита, че при евентуална доказаност на исковите претенции, определените от съда
за справедливи обезщетения следва да бъдат намалени значително заради наличието
на принос от страна на загиналия наследодател на ищцата.
Ответникът
счита за напълно недоказано и необосновано твърдението за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син, тъй като двамата са
живеели в отделни домакинства, в отделни семейства и близката връзка между тях
подлежи на доказване. Само наличието на кръвна връзка не може да бъде основание
за присъждане на обезщетение, според ответника.
Позовавайки
се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ответникът сочи, че за вреди, причинени от
непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни,
реално причинени - да съществуват обективно. Сочи, че фактът на определена
роднинска връзка между ищцата и починалия не е единственото основание за
дължимост на обезщетение, а от значение е естеството на отношенията приживе
между загиналия и правоимащите лица. Сочи, че обезщетение за неимуществени
вреди се присъжда само на лица, които са били в трайни близки отношения със
загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания, негативни емоционални
изживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Ответникът
оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират. Ответникът
счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли изцяло. На основание чл. 78 от ГПК, претендира разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от данните по делото -
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. №
116/10.07.2018 г., издадено от Община Стара Загора, ищцата З.Й.Е. е майка на
починалия при ПТП, станало на 11.06.2016г. Илия Господинов Емилов. Следователно
ищцата попада в кръга на лицата, определени с Постановление № 2 от 30.XI.1984
г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС като правоимащи лица с право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
Видно от представеният и приет по
делото заверен препис от Присъда № 13 от 09.04.2019г., постановена по НОХД №
62/2019г. по описа на ОС Стара Загора, както и от приложеното НОХД № 62/2019г.
по описа на ОС Стара Загора, ведно с НОХД № 340/2018г. по описа на ОС Стара
Загора, пр.пр. № 2090/2016г. по описа на ОП Стара Загора и ДП №301/2016г. по
описа на ОДМВР Стара Загора, с влязла в сила присъда водачът И.Б. е призната за
виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път П-57, на моста над АМ „Тракия“, км
11+200, в землището на с.Сърнево, общ.Раднево, обл.Стара Загора, при управление
на моторно превозно средство — лек автомобил марка „БМВ" модел „320“ с
per. № СТ 0598ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.Г.Е., роден на ***г.
и на И.Г.Е.,, роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда
на А Ч Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна
травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на
движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила
многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на ***г., изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за което е осъдена на основание чл.343,
ал.4, вр. ал.З, б.„б“, вр. ал.1, б.„б“ и б.„в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК
и чл.58а, ал.1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът
изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда, относно
фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила
присъда, да се съобрази с нея. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК,
присъдата се ползва със силата на пресъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.413 НПК/ решение по чл.290 ГПК № 127/29.10.2015г. на ВКС по т.д. №
1882/2014г., ТК, II т.о. решение по чл.290 ГПК №47/23.04.2012г. на ВКС по т.д.
№340/2011г., ТК, I т.о. и др. /
Предвид гореизложеното, Съдът
приема, че обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - фактът на
настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, настъпилата в резултат на
деянието смърт на И. Г.Е. и причинно-следствената връзка, са безспорно
установени в настоящото производство.
От представените и приети като
доказателства по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№
327р-4024 от 13.06.2016г. и разпечатката от ел.сайт на „Гаранционен фонд“ за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установи, че към датата на ПТП
- 11.06.2016г., лек автомобил марка „БМВ”, модел „318Д“ с per. № СТ 0598ВН е
бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/30/115002122673,
сключена на 17.08.2015г. с период на действие от 15.08.2015г. до 17.08.2016г.
От своя страна, ответното застрахователно дружество признава наличието на
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за лек автомобил с peг. № СТ 0598ВН.
С оглед установяване на фактите по
делото, свързани с претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейния син, по делото бяха разпитани свидетелките Ф. Ж.Г.
и М. Пешев. Е..
Свидетелката Ф. Г. е заявила, че
познава И. Г. Е., който й е чичо и е син на ищцата. Свидетелката потвърди, че
познава ищцата от дете, защото живеели в
един квартал, а от 13 г. била женена и е снаха в това семейство. От показанията
на свидетелката се установи, че преди ПТП ищцата била една много силна и
физически и психически жена, помагала на всички. Свидетелката посочва, че преди
ПТП, ищцата е живеела при сина си И. и неговата съпруга М. и това било нейното
семейство. Тъй като в резултат на ПТП тежко бил пострадал сина на И. и М. и се е налагало М. да се грижи за него, ищцата
се преместила да живее в дома на най-малкия си син Д.. Според свидетелката,
загубата на сина й И. се отразила на психиката на ищцата, тя станала много
лабилна, постоянно плачела, вдигала кръвно. Свидетелката потвърди, че
инцидентът е преобърнал живота на цялото семейство, като ищцата за кратък
период от време е изгубила две от трите си деца.
Свидетелката М. Е. посочва, че
познава ищцата от както се е оженила за съпруга си (починалия син на ищцата И.
Е.), преди 50 г. Свидетелката установява, че ищцата е живеела с тях и работела
40 г. в болницата „Ст. Киркович”. Била жизнена, здрава жена, помагала за деца,
за внуци и за правнуци. Според свидетелката, като разбрала за ПТП-то, при което
починал сина й, който е съпруг на свидетелката, още от следващия ден ищцата не
била добре. Според свидетелката М.
Е., ищцата живее при най-малкия си син, защото свидетелката се грижела за сина
си, който още не е излекуван след произшествието. Посещавала я често в дома на
малкия й син и според свидетелката, състоянието й от преди загубата на сина й е съвсем различно,
тя не е същата, каквато е била преди. Не можела изобщо да ходи в началото след
инцидента със сина й, към момента започнала да става с помощта на два бастуна.
Съдът кредитира показанията на
посочените по-горе свидетели относно психическото и физическо състоянието на
ищцата, претърпените от нея болки и страдания, породени смъртта на сина й.
Свидетелите са непосредствени очевидци на обстоятелствата, за които
свидетелстват. Същите познават отдавна ищцата и промените в здравословното й
състояние, както и психическите страдания, които е претърпяла и търпи като
непосредствена последица от смъртта на сина й се описват по безспорен и
категоричен начин от тези свидетели и Съдът им дава вяра.
С оглед на събраните по делото
доказателства, Съдът приема за безспорно установено, че претендираните от
ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и
непосредствена причинна връзка с пътно-транспортно произшествие от 11.06.2016г.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването му, обстоятелствата при които е станало, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства, свързани с претърпените вреди. От друга страна
в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по
справедливост“ винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите
неимуществени ценности, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на претърпените
вреди от ищцата – болки и страдания, породени от смъртта на сина й.
Видно от събраните по делото
доказателства, ищцата е претърпяла и
търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на толкова близък за нея човек - нейният син. Това е нормалното и
житейски оправдано състояние на една майка, загубила безвъзвратно своя син. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищцата е била много близка
с пострадалия, съществувала е силна привързаност в семейството, грижили са се
един за друг и са се подкрепяли. Ищцата е разчитала на грижите на сина си, тъй
като е живяла в неговия дом и е била част от неговото семейство. В резултат на
инцидента, ищцата завинаги е лишена от подкрепата и грижите, които починалият
вследствие на описаното ПТП син й е давал. Това е наложило ищцата да се премести да живее при другия си
син, тъй като в дома на починалия вече не е имало кой да се грижи за нея. От
свидетелските показания се установи, че е настъпила и съществена промяна в поведението на ищцата -
жизнена и дейна преди смъртта на сина си, ищцата е станала психически лабилна, като
се е влошило и физическото й състояние, което сочи за значителен интензитет на негативните
психически болки и изживявания, които са се отразили и на физическото й
състояние.
По отношение на направеното от
ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия И. Е., тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан и е управлявал л.а. „Опел Астра“ с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, съдът намира същото за неоснователно и
недоказано. С оглед установяване на посочените твърденията за съпричиняване, по
делото беше изготвено и изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ), а също така беше разпитана свидетелката И.Б.
- водач на причинилият ПТП л.а. „БМВ”, модел „318Д“ с per. № СТ 0598ВН.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, в
участъка на местопроизшествието между двете ленти за движение по път II - 57,
на надлеза с автомагистрала „Тракия“ има начертана непрекъсната разделителна
линия. На около 180м. западно от ориентира на южния банкет има поставени 3 бр.
пътни знаци, отнасящи се за л.а.„БМВ“: АЗ - „Последователни опасни завои,
първия от които е надясно“, В 26 - „Забранено е движение със скорост по-висока
от 60 км/ч“ и В 24 - „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош“. На около 485м. на изток от ориентира на
северния банкет има поставени 3 бр. пътни знаци, отнасящи се за л.а.„Опел
Астра“: АЗ - „Последователни опасни завои, първия от които е надясно“, В 26 -
„Забранено е движение със скорост по-висока от 60 км/ч“ и В 24 - „Забранено е
изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.
Според вещото лице, скоростта на
движение на л.а „БМВ 318 Д“ към момента на удара е била 31.8356 м/с = 114.6
км/ч. Поради липсата на обективни и субективни данни за наличие на спиране на
автомобила непосредствено преди ПТП, според експерта, може да се приеме, че
скоростта на движение на л.а. „БМВ 318 Д“ към момента на удара е и скоростта на
движение на автомобила преди ПТП. Скоростта на движение на л.а. „Опел Астра“
към момента на удара е била 24.93м/с = 89.74 км/ч. Поради липсата на обективни
и субективни данни за наличие на спиране на автомобила непосредствено преди
ПТП, според експерта, може да се приеме, че скоростта на движение на л.а. „Опел
Астра“ към момента на удара е и скоростта на движение на автомобила преди ПТП.
В заключението е посочено, че водачът на л.а. „БМВ“ е могъл да забележи л.а.
„Опел Астра“ според зоната на видимост в конкретния пътен участък, която е
около 122 метра. Това е така, тъй като преди правия участък от пътя в
хоризонтално отношение автомобил „БМВ“ се е движил в крива - десен завой .
Самият прав участък от пътя в зоната на ПТП във вертикално отношение има
изпъкнала крива точно над автомагистрала „Тракия“. Тези два фактора - пътни
условия и релеф на пътя - обуславят ограничената видимост за водача на л.а.
„БМВ“ от около 122 метра. Според експертизата, при избраните скорости на движение от водачите
на двата автомобила, същите нямат техническа възможност да спрат преди мястото
на удара и той е неизбежен при обстоятелството, че л.а. „БМВ“ се движи в
насрещната за него лента на движение. Експертите посочват, че л.а.„БМВ“ в
момента на удара е навлязъл около 1.30м с левите си състави в лентата за
движение на л.а. „Опел Астра“, докато л.а.„Опел Астра“ е в лентата си за
движение на около 0,30 м от разделителната линия. В експертизата се посочва, че
водачът на л.а. „БМВ“ има техническа възможност да се върне в лентата си за
движение преди мястото на удара с л.а. „Опел Астра“, като по този начин двата
автомобила биха се разминали.
В изготвеното заключение на КСМАТЕ
е посочено, че л.а. „Опел Астра“ е оборудван с 5 триточкови инерционни
обезапасителни колани за всички пътници и водача на автомобила - два за
предните 2 места и 3 за задните три места в автомобила. В случай на челен
сблъсък, коланите се донатягат с оглед да не позволят на тялото на водач/пътник
да се устреми напред с оглед на инерционните сили, действащи му при сблъсък -
най-вече челен. В заключението изрично е посочено, че съгласно протокола за
оглед на местопроизшествието, водачът Е. е бил с поставен обезопасителен колан.
Той се вижда частично и на приложения снимков материал към досъдебното
производство.
Изводите на експертите по отношение
на получените от пострадалия травми е, че купето на лек автомобил „Опел Астра“
е получило големи деформации от удара с л.а. „БМВ“, като арматурното табло,
волана, педалите за управление и напречната предна стена на кокпита са се
придвижили назад и са причинили уврежданията на водача, независимо от това, че
същият е с поставен предпазен колан. Вещите лица са категорични, че
травматичните увреждания в областта на гръдния кош са довели до леталния изход
на водача Е., като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, като се има
предвид контузията на сърцето и разкъсването на гръдната аорта, която е
кръвоносен съд с голям дебит. Заключението на експертите е, че всички
установени травматични увреждания на водача Емилов са получени от тоталната
деформация на тавана, предната стена на кокпита на автомобила, счупеното
панорамно стъкло, както и изместването и деформацията на уредите за управление
на превозното средство.
В съдебно заседание на 11.06.2019г.
на поставения от ответника въпрос за връзка между настъпилото ПТП и скоростта
на движение на л.а. „Опел Астра“, на вещото лице – автоексперт, последният
посочва, че при скорост 60 км/ч. и с 90 км/ч на автомобила, времето за реакция
е едно и също, то няма никакво отношение със скоростта. Според експерта,
водачът на л. а. „Опел Астра“ реагира от момента, когато има пряка видимост.
Дали с 60 или 100 км/ч, времето за реакция е едно и също. От заключението се
установява, че единствената причина, за настъпване на ПТП е навлизане на л.а.
„БМВ“ в лентата за насрещно движение и то на такова разстояние от насрещно
движещото се МПС, че неговият водач да не може да го предотврати.
В същото съдебно заседание вещото
лице е посочило, че ПТП щеше да настъпи, дори при скорост 60 км/ч. на л.а.
„Опел Астра“, а експертът - съдебен лекар е заявил категорично, че не е
възможно контузията на сърцето да има връзка с предходната кардиологична
операция на пострадалия преди ПТП. Няма никаква връзка предходната операция с
получените травми и настъпилия летален изход, тъй като в конкретния случай има
разкъсване на аортата на фазата на тежкия удар. Аортата е кръвоносен съд -
основен, с голям дебит, разкъсан и смъртта е настъпила за минути. Категоричният
извод на вещото лице е, че причина за леталния изход е претърпяното ПТП и
травмите в гръдния кош, контузиите на белия дроб, гръдния шок и разкъсването на
аортата.
Съдът възприема заключението на
комплексната съдебна експертиза, тъй като същата е добросъвестно изготвена,
експертите са отговорили пълно и задълбочено на поставените от страните задачи,
като в съдебно заседание бяха дадени и допълнителни разяснения от вещите лица.
Заключението не беше оспорено и от страните по делото.
С оглед на изложените съображения,
съдът приема, че по отношение на направеното от ответното дружество възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, същото
остана недоказано в хода на съдебното производство.
Налице е богата, непротиворечива,
задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, по
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и в частност по отношение на възраженията за
съпричиняване, поради неспазване на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП: решение № 21
от 03.02.2017г., постановено по тьрг.д. № 437/2016г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о.; решение № 6 от 03.02.2017г., постановено по гр.д. № 53091/2015г. по описа
на ВКС, III г.о.; решение № 166 от 01.10.2013г., постановено по тьрг.д. №
60/2013г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 16 от 04.02.2014г.,
постановено по тьрг.д. № 1858/2013г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 54
от 22.05.2012г., постановено по търг.д. № 316/2011г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о. и други. В тях се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем (вероятен) - изрично
в този смисъл: решение № 151 по т.д.№ 1140/2011 год. на II т.о.,решение № 169
по т.д.№ 1643/2013 год. на II т.о., решение № 166 по т.д.№ 60/2013 г.на II
т.о., решение № 99 по т.д.№ 44/2012 год. на II т.о. на ВКС и др.
По делото се установи, че
управляваният от пострадалия И.. Е. л.а. „Опел Астра“ се е движел по път II -
57, на надлеза с автомагистрала „Тракия“ в своята пътна лента за движение, при
което е бил ударен от л.а. „БМВ“, който в момента на удара е навлязъл с около
1,30 м с левите си състави в лентата за движение на лек автомобил „Опел Астра“.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, причина за настъпването на ПТП е именно
навлизането на л.а. „БМВ“ със скорост от 114.6 км/ч при начертана непрекъсната
разделителна линия и наличие на забранителните знаци В 26 - „Забранено е
движение със скорост по-висока от 60 км/ч“ и В 24 - „Забранено е изпреварването
на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. В съдебното заседание
експертът, изготвил заключението в автотехническата част подробно разясни,
че ПТП би настъпило, дори ако автомобилът, управляван от
пострадалия се е движел с разрешената скорост от 60 км/ч, тъй като другият
автомобил е навлязъл в лентата му за движение и ударът е бил непредотвратим.
Във връзка с механизма на
настъпване на ПТП по делото беше разпитана като свидетелка И.Б., чието виновно
поведение е предизвикало ПТП, при което е загинал синът на ищцата. Показанията
на тази свидетелка са в противоречие с експертното заключение, както и с
останалите доказателства, съблрани в хода на производството във връзка с
възникналото ПТП. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
счита, че същата, като участник в ПТП с установена с влязла в сила присъда вина
е пристрастна по отношение на обстоятелствата, за които свидетелства.
Посочените по-горе в изложението обстоятелства – навлизане
на л.а. „БМВ“ в лентата за движение на л.а. „Опел Астра“, както и наличието на
поставен предпазен колан у пострадалия категорично водят до недоказаност на
направените възражения от страна на ответника за съпричиняване от пострадалия
на вредоносния резултат.
Предвид на всички изложени
съображения, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан в пълен
размер – за сумата 150 000лв.
Съдът приема, че в случая са настъпили
твърдените в исковата молба неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания в резултат на причиненото й непозволено
увреждане - загубата на нейния син. Ищцата е живяла заедно със сина си и
неговата съпруга, разчитала е на помощта му, между тях са съществували
отношения на обич, привързаност и емоционална близост.
Размерът на обезщетението е
съобразен и с обезщетенията, присъждани от съдилищата по сходни случаи, както и
с константната практика на ВКС по подобни казуси / Решение № 334 от
13.11.2018г. по търг.д. № 2690/2017г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 101 от
18.04.2018г. по търг.д. № 1858/2017г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 81 от
14.06.2016г. по тьрг.д. № 1529/2015г. на ВКС, ТК, II ТО и др./
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът
следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 150 000лв., считано от датата на деликта 11.06.2016г. до
окончателното заплащане на дължимите суми.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за ДТ, както и за
адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
От приложения по делото договор за
правна защита и съдействие на ищцата се установява, че адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – възнаграждението
е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. Така, при прилагане на горното
правило, минималното адвокатското възнаграждение в случая е в размер на 4530 лв., която сума следва да се присъди на
адвоката на ищцата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати ДТ
по с/ка на СтОС в размер на 6 000лв., съобразно цената на уважения иск.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.Б.:Ж.
и З.“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С. ПК **, район „И*“,
ж.к.“Д.“ бул.“Г.М.Д.” №** да заплати на
З.Й.Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***21, със съдебен адрес:***, офис
2, чрез адв. Ж. З. ***, по банкова с/ка с титуляр адв.Ж.З.,
открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД: IBAN: ***, BIC ***.
/сто и петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания, в качеството й на майка на И. Г.Е., починал в резултат на ПТП от
11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. -
датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата.
ОСЪЖДА „З. а. д.
Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С. ПК **,
район „И*“, ж.к.“Д.“ бул.“Г.М.Д.” №** да заплати на адвокат Ж.С.З. ***, офис 2
адвокатско възнаграждение в размер на
4530 лв. на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по
банкова с/ка с титуляр адв.Ж.З., открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД: IBAN: ***, BIC ***.
ОСЪЖДА „З. а. д.
Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С. ПК **,
район „И*“, ж.к.“Д.“ бул.“Г.М.Д.” №** да заплати ДТ по сметка на Старозагорския ОС в размер на 6000лв./шест хиляди лв./.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: