Определение по дело №351/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от “Ф. – РК”, О. против определение № 5992/11.8.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 2842 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б..

Сочи се в жалбата, че определението е незаконосъобразно без да се сочат конкретни доводи по отношение на приетото от РС.

Насрещната страна не е изразила становище.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е неоснователна.

С атакуваното определение съдът на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6659/18.11.2009 г., изд. по ч.гр.д. № 2842/2009 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът “И.-7- И. Х.”, да заплати на “Ф. –РК”, О. сумата от 9 681,24 лв., представляваща главница по запис на заповед от 05.08.2009 г., както и издадения изпълнителен лист и е прекратил образуваното производство.

Счел е, че заявителя не е представил доказателства по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявен иск относно вземането си и за доплащане на държавна такса от 193,62 лв. в едномесечен срок от получаване на съобщението на съда с тези указания, което му е връчено на 27.5.2010 г. и съотв. е изтекъл на 28.6.2010 г.

Окръжният съд счита атакувания акт за обоснован и законосъобразен. В съответствие със закона първоинстанционния съд е счел, че подаденото на 25.3.2010 г. от длъжника възражение,че не дължи вземането е постъпило в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен срок, тъй като от поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 442/2009 г. по описа на ЧСИ, рег. № 795 е видно, че заповедта за изпълнение му е връчена на 20.03.2010 г. РС на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и последиците от неизпълнението на указанието. Поради неизпълнението им съдът правилно и законосъобразно в съответствие с нормата на чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. По изложените съображения Окръжният съд потвърждава атакувания акт. Доводите в жалбата са неотносими към нормата на чл. 415 от ГПК, а имат отношение към издаването на заповедта за изпълнение, които предвид етапа на заповедното производство са без значение.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5992/11.8.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 2842 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б..

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: