Решение по дело №694/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 539
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100900694
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900694 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20221020223132 на „Витас Кей“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу Отказ № 20200331145439-2/28.09.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ),
постановен по заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г., с което е
поискано обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Дружеството обжалва отказа като неправилен и незаконосъобразен и
моли за неговата отмяна, съответно за даване на указания на ДЛР за
обявяване на акта. Аргументацията на жалбоподателя се свежда до твърдения
за ненадлежно връчване на указанията на ДЛР и дългия период след подаване
на заявлението, в който те са били дадени. Поддържа, че формалното
изпълнение на задължението за даване на указания противоречи на духа и
смисъла на закона.
С отговора си, АВ моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
съответно за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен на
база доводи, припокриващи се тези, изложени от ДЛР в отказа.
Жалбата, приложените към заявлението документи и отказът са
представени в официално заверено копие съгласно изискванията на чл. 25, ал.
3 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е депозирана пред АВ в срока по чл. 25, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирано лице – заявител, поради което
същата се преценява като допустима за разглеждане.
Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и
документите, съдържащи се в приложената по заявлението преписка, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч предприятията, които не са
осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство
1
еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с
декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите;
декларацията се публикува в ТР в срок до 30 юни на следващата година.
Със заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г., „Витас Кей“
ЕООД, чрез надлежно упълномощен заявител, е поискало обявяването на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на извършвана от него
дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2019 г. Освен
декларацията, към заявлението е представена и декларация по чл. 13, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Заявлението не е лишено от предмет, независимо, че по партидата на
търговеца е обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2018г., тъй като
съобразно § 40 от ПЗР на ЗСч, еднократното подаване на декларация по
образец се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 01.01.2019 г.
На 24.09.2022 г., ДЛР е дало указания на заявителя за представяне на
декларации с надлежно съдържание, доколкото като управител по партида на
дружеството е вписан В.с К. с дата на раждане ***** г., а приложените към
заявлението документи изхождат от В.с К., роден на **** г., поради което не
може да се установи, че документите са подписани именно от управителя на
„Витас Кей“ ЕООД.
С обжалвания Отказ 20200331145439-2/28.09.2022 г. заявлението е
отхвърлено поради неизпълнение на указанията.
От справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че
при подаване на заявлението за обявяване декларацията за липса на дейност,
заявителят не е дал съгласието си за получаване на евентуални указания или
отказ на ДЛР по електронен път. В случай на постановяване на отказ, е
поискал същият да му бъде изпратен на посочения в заявлението адрес,
съвпадащ със седалището на дружеството.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението не са
приложени всички изискуеми документи, ДЛР дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по партидата
на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на
заявлението в регистъра. Така установеният срок цели изключването на
необходимостта от ежедневни проверки в регистъра за неопределен период
от време в очакване на указания, като ако такива не бъдат извършвани, то
това би довело до изненадващо постановен отказ. В настоящия случай
заявлението е било подадено на 31.03.2020 г., а указанията са дадени едва на
24.09.2022 г. В този смисъл, съдът счита, че неоказването на необходимото
съдействие на заявителя съгласно нормативно разписаните правила за
ефективното отстраняване на констатираните нередовности не следва
непременно да рефлектира негативно в правната сфера на последния.
Въпреки излизането извън рамките на разписаната процедура от страна
на ДЛР, съобразявайки охранителния характер на съдебното производството,
заявителят е имал възможност да изпълни дадените му указания с
представянето на надлежно съставени документи като приложение към
жалбата си. Представена е обаче единствено декларация в свободен текст,
вместо такава оформена съобразно образеца, утвърден със Заповед № ЗМФ-
12-63 от 30.12.2019 г. на министъра на финансите, каквото е изискването на
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. В документа не е посочена годината, за която се
отнася. Упоменато е, че декларацията е била преведена от български на
2
английски език от преводач, но липсва подпис на последния, данни дали е
лицензиран и изявление, че е информиран за наказателната отговорност,
която носи.
От друга страна първоначално подадената декларация отговаря на
изискванията за форма, тъй като е изготвена по утвърдения образец, но е
налице несъответствие в индивидуализиращите признаци на декларатора
(дата на раждане), което не позволява извършването на преценка за
идентичността му с управителя на дружеството. В декларацията не е
посочено, че съдържанието й е преведено на декларатора, нито че същата се
съставя и подписва от негов пълномощник, която хипотеза е по-вероятна
предвид поставената преди подписа запетая и очевидното разминаване в
подписите под двете декларации.
Наред с това, декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е съставена и
подписана от В.с К., а не от заявителя, както изисква самата разпоредба. Това
води до извод за несъответствие между лицето, изготвило и подписало
декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, и това, което декларира истинността
на заявените в нея обстоятелства. В декларацията по чл. 13, ал. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ липсва и подпис на преводача, извършил превода от български
на английски и отбелязване на информираността му за наказателната
отговорност, която носи.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод за
законосъобразност на постановения отказ, макар и по аргументи, различни от
тези, обосновали становището на ДЛР.
С оглед изхода на производството, в полза на АВ следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200331145439-2/28.09.2022 г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г. на „Витас Кей“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 24, вх. А, ет. 1, ап. 1 за обявяване по партида на дружеството на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на извършвана от дружеството
дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2019 г.
ОСЪЖДА „Витас Кей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 24, вх. А, ет. 1, ап. 1 да
заплати на Агенция по вписванията, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. С.
М., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 25,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
3
Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4