Определение по дело №36/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 90
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20227130700036
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 04.02.2022 год.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 36 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. М.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед № Л-241/17.05.2021 г. на Началник ЗООТ „Полигона“.

Жалбата е подадена директно в съда, а не чрез ответния административен орган по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК, поради което липсва административна преписка, а към жалбата не е приложено копие на обжалван административен акт.

С разпореждане от з.с.з. на 11.01.2021 г. е констатирано, че жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез ответния административен орган, поради което липсва административна преписка, както и копие на обжалван административен акт, поради което със същото разпореждане е изпратен незабавно препис от жалбата на ответника, като са изискани от ответника -  Началника на Затвора Ловеч в 3-дн. срок да изпрати: копие на обжалвана заповед, административна преписка в цялост, съобщение по чл. 61 от АПК, изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК.

С писмо вх. № 350 от 26.01.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч се представя административна преписка, ведно с изрично писмено становище за недопустимост на жалбата, като ответникът се позовава на константна съдебна практика. Ответникът сочи множество определения на ВАС по идентични казуси, в които ВАС изрично приема жалбата срещу заповед от типа на процесната за недопустима. Ответникът сочи, че заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи се, че съгласно чл. 111 от ЗИНЗС съдебно обжалване е предвидено само за наказанията „изолиране в наказателна килия”, като останалите наказания, включително и настоящото подлежат на обжалване само по административен ред. Отделно Началникът на Затвора Ловеч сочи, че обжалваната Заповед № Л-241/17.05.2021 г. на Началник ЗООТ „Полигона“ е обжалвана по административен ред и е потвърдена със Заповед № Л-549/25.05.2021 г. на Началника на Затвора Ловеч, поради което обжалваната заповед е влязла в сила на 25.05.2021 г.

Съдът споделя становището на ответника за недопустимост на оспорването, предвид константната практика на ВАС, с която настоящият състав на съда следва да се съобрази, като отделно следва да посочи, че в този смисъл е и практиката на настоящия състав на Административен съд – Ловеч.

 Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.

В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:

„С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития (каквато е процесната) и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС, водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "...законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)".
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.

Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т.  1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. М.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед № Л-241/17.05.2021 г. на Началник ЗООТ „Полигона“.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 36/2022 г. на Административен съд - Ловеч.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

 

 

                                                                             АДМ. СЪДИЯ: