РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Перник, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720105929 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Oбразувано по искова молба, уточнена с молба от 22.10.2024 г., подадена от Р.
М. М. срещу Община Перник, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че на ******, около 19:15 часа, ищецът,
заедно с двама свои познати, се движел от кв. „Т.“ в посока кв. „С. Т.“ по улица
„******“, в дясната част на пътното платно, където няма тротоар. Сочи, че при
преминаване на автомобили пешеходците минават встрани от асфалта, където пада в
необезопасена дупка. Уточнява, че на около 100 метра след дупката, от дясната страна
на улицата, се намират първите къщи на квартал „С. Т.“, като в посочения участък на
улицата няма номерация. Сочи и че същият е на около 50 метра до Т-образно
кръстовище в района. Твърди, че вследствие на падането е получил
**************************, като временната му нетрудоспособност е продължила
няколко месеца, пред който период е изпитвал силни болки. Изложени са подробни
доводи, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа улицата в
безопасно за придвижване на пешеходци състояние, вследствие на което е настъпил
процесния инцидент, при който ищецът е паднал в дупка на пътното платено и е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Съобразно изложеното е
направено искане ответника да бъде осъден да му плати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., ведно със законна лихва за забава от
датата на настъпване на увреждането – ****** Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага
доводи за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
1
както и че не е доказано наличието на настъпили увреждания в здравословното
състояние на ищеца в резултат на падане на общинска пътна мрежа на територията на
Община Перник. Акцентира, че липсват данни за произхода на дупката на пътното
платно. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движил по
уличното платно, а не по тротоар. Съобразно изложеното е направено искане
предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Депозирана е
писмена защита, в която се поддържа становището за неоснователност на предявения
иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен от ищеца срещу Община Перник осъдителен иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на падане на ****** в необезопасена
дупка в дясната част на пътното платно на улица „******“, в участък в близост до
***** при Т-образно кръстовище – на около 50 метра след него, при посока на
движение от кв. „Т.“ към кв. „С. Т.“.
Съдът намира, че противно на възражението на ответника в депозирания писмен
отговор, е сезиран с допустима искова претенция, която подлежи на разглеждане по
същество.
Отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно поведение
на лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, вследствие на
което на пътното платно на соченото място от ищеца в град Перник – ул. „******“, е имало
към датата на инцидента – ****** необозначено и необезопасено препятствие /дупка/, 3)
настъпили вреди за ищеца – посочените в исковата молба увреждания, вследствие на
попадане в нея, 4) в причинна връзка с противоправното поведение /изразяващо се в случая
в бездействие за обезопасяване или отстраняване на препятствието и/или изграждане на
обезопасен тротоар/ на служител/и на ответника. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното,
като в доказателствена тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
В конкретния случай за установяване на механизма на описания в исковата
молба инцидент са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.М.А.
/л. 51 – гръб и сл./ и К.А.М. /л. 52 – гръб/, които съдът кредитира като логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства, включително и с оглед непредубедеността и липсата на
заинтересованост на свидетелите, предвид липсата на данни за дела и родство със
страните. От показанията на свидетелите съдът намира за безспорно установено, че на
посочените в исковата молба време и място – ******, около 19:15 часа, ищецът е
паднал в необезопасена и необозначена дупка в дясната част на пътното платно на ул.
„******“ в град Перник, при движение от кв. „Т.“ в посока кв. „С. Т.“, на което място
не е имало тротоар.
От показанията на свидетеля А.М.А. /л. 51-гръб и сл./, се установява, че през
2022 г., привечер, ищецът е претърпял инцидент в негово присъствие – падане в
голяма дупка в края на пътя – в дясната част, при движение по ул. „******“ в град
Перник, на около 50 метра от първите блокове на кв. „Т.“. Свидетелят сочи, че е
2
възприел лично инцидента, като заедно с негов приятел са помогнали на ищеца да
излезе от дупката и в впоследствие го е откарал в Бърза помощ в град Перник, а в след
това и в болница в град София. Сочи, че с ищеца и техен приятел – К., били тръгнали
от кв. „Т.“ по главната улица към кв. „С. Т.“. Ищецът се движел най-вдясно на пътното
платно, почти в тревата, в края на пътя, и при разминаване на коли, изведнъж
изчезнал, паднал в голяма дупка и започнал да вика силно. Твърди, че дупката не се
виждала, тъй като имало трева, която била не много висока. Сочи, че ищецът е
пропаднал в дупката почти до гърдите, като се е подпрял с ръце, за да не пропадне
целия преди да го извадят. Уточнява, че и към момента няма тротоар на това място,
както и че самата улица представлява пътно платно с чакъл и след чакъла има трева.
Заявява, че той и други пешеходци постоянно минават от там, защото няма друг
пешеходен маршрут, по който да се стигне пеша от кв. „Т.“ до кв. „С. Т.“. За
конкретното място на дупката уточнява, че вървейки в дясно, на главната улица,
дупката се намирала на края на пътя - от дясната страна, след блоковете, поне на 50
метра от първите блоковете на кв. „Т.“. Твърди, че е посещавал ищеца, докато е бил в
болница по повод травмите от инцидента, както и че около пет-шест месец не бил
ходил на работа и изпитвал силни болки.
От показанията на свидетеля К.А.М. /л. 52 – гръб/, които съдът също кредитира
по горепосочените съображения, се установява, че свидетелят е бил с ищеца по време
на процесния инцидент през месец май, 2022 г. Отивали от кв. „Т.“ по ул. „******“ към
кв. „С. Т.“. Свидетелят сочи, че той, ищеца и техен приятел вървели един до друг, като
той бил малко по-напред и ищецът пропаднал в дупка или шахта без капак почти до
раменете. Сочи, че дупката не се виждала, защото имало трева, както и че с другия
присъстващ едва са го извадили от дупката, докато ищецът охкал от болки. Уточнява,
че инцидента е настъпил на пътя от кв. „Т.“ към кв. „С. Т.“, на около 100 метра покрай
*******, където няма тротоар. Сочи, че от там минават пешеходци, защото няма друг
пешеходен маршрут.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска
експертиза /л. 43 и сл./, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, от което се установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на ****** – пропадане в дупка, като от
заключението на експерта се потвърждават и показанията на свидетелите в частта
относно механизма на получаване на процесните увреждания.
Вещото лице е посочило, че в наличната по делото медицинска документация
на името на Р. М. М., са установени и описани следните травматични увреждания:
**************************************. Посочено е, че описаните в медицинската
документация травматични увреждания, локализирани в ***********, са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и по своя вид, степен и
характеристики отговарят и е възможно да са получени по начин и по време, за които
се съобщава в исковата молба по делото, а именно в резултат от падане от височина
/височинна травма/ при инцидент настъпил на ****** Описаните множествени
счупвания на *************** както и на ******************, в значителна степен и
трайно затрудняват и отнемат основни функции, а именно завиване, наклоняване,
обръщане и завъртане на тялото и се квалифицират по медико-биологичния признак
трайно затрудняване на движенията на снагата. В заключението вещото лице сочи, че
средностатистическите срокове на възстановяване при такива травми и при нормално
протичащ възстановителен процес е от порядъка на около 3-6 месеца по отношения на
множествените счупвания на **************** и на около 2-2,5 месеца по отношение
на множествените счупвания на ********. В резултат от травматичните увреждания
пострадалият е изпитвал значителни по интензитет физически болки и страдания както
непосредствено след инцидента, така и по време на възстановителния период. Болките
3
са били с по-голям интензитет в периода след травмата и са намалявали по време на
възстановителния период. Към настоящия момент и за в бъдеще се очаква при ищецът
все още да са налични физически болки при промяна на атмосферните условия и при
физическо натоварване в мястото на травмите.
В проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че травми, като процесните, е възможно да бъдат причинени при падане от
неголяма височина, но не и от собствен ръст, а в шахта или нещо подобно, тъй като са
получени под въздействието на травмиращата сила в посока отгоре надолу по
отношение на тялото, като увредите са и в зависимост от теглото на пострадалия.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди на посочената в исковата молба
дата съдът приема за доказани от следните писмени доказателства – резултат от
изследване – образна диагностика № ****** от ******, лист от преглед на пациент №
****/****** в *********а“, лист от преглед на пациент № *******/****** в
**********, резултат от изследване № ******* – образна диагностика от ******,
При така установените факти, съдът намира за безспорно установено по делото,
противно на изложеното в писмения отговор и в писмената защита на ответника, че
вследствие на попадането в необезопасена дупка на пътното платно на ул. „******“ в
град Перник на ****** ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Реализирането на същите и механизма на получаването им се
установиха безспорно по делото от неоспореното заключение на съдебно-медицинска
експертиза, представените писмени доказателства и показанията на свидетели-
очевидци, поради което възраженията на ответника за недоказаност на същите са
неоснователни.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък – улица „******“, попада
на територията на град Перник, като мястото на настъпване на произшествието не е
спорно и се установи от свидетелските показания, то съдът приема за установено, че
същият е част от общинската пътна мрежа, което обосновава материалноправната
легитимация на ответника.
Извод в тази насока следва от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1,
т. 4 ЗМСМА, съгласно които общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски
дружества. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, които да сочат
собственик на улица „******“ да е лице, различно от ответника. Последният, като
собственик на улиците, площадите и тротоарите към тях, е длъжен, съобразно чл. 11,
ал. 1 ЗОС, да ги поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние,
осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване.
По аргумент и от чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, ответника – Община
Перник, е длъжен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до
извършването на ремонтните дейности и да означи съответното препятствие /дупка/ с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението -
чл. 13 ЗДвП. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението.
Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, което в конкретния случай не се установява да е
сторено от ответника предвид доказания факт на наличието на необозначена дупка на
пътното платно.
4
В конкретния случай, именно бездействието ответника във връзка с
обозначаване на препятствието на пътното платно до неговото обезопасяването, е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесния инцидент вреди.
Доводите на ответника в депозираната писмена защита за недоказан механизъм
на инцидента, тъй като свидетелските показания касаят единствено събития след
падането на ищеца, са неоснователни. И двамата свидетели са възприели дупката на
пътното платно на ул. „******“ след падането на ищеца, който е пропаднал в нея.
Нито един от тях не е възприел същата да е обозначена, което свидетелства за
неизпълнението на ищеца да поддържа пътищата в Община Перник в безопасно за
придвижването им състояние. От показанията на свидетелите, сочещи факта, че
ищецът се е задържал с ръце, за да не пропадне изцяло в дупката, следва извода, че
същата е била с дълбочина поне един метър, като съобщения от тях механизъм на
получаване на процесните увреждания се потвърждава и от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е установен произхода на дупката
– обстоятелството как се е формирала е ирелевантно, доколкото по делото е безспорно
установено съществуването й към датата на осъществяване на инцидента и факта, че
не е била обезопасена и обозначена.
В обобщение, тъй като Община Перник не е изпълнила задължението си да
осигури безопасно движение на ул. „******“ в град Перник, в частта, в която е
настъпил процесния инцидент, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
ищецът се е движил по уличното платно, а не по тротоара, съдът намира за
неоснователно, тъй като от свидетелските показания по делото безспорно се установи,
че в процесния пътен участък, по който обичайно минават пешеходци и се намира в
непосредствена близост до жилищни сгради, тротоар не е изграден. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че инцидента е причинен вследствие на наличието на
необезопасена и необозачена дупка на пътното платно, което е било единственото
възможно място за преминаване на пешеходеца в конкретния случай, като Община
Перник е длъжна да сигнализира и обезопасява препятствия, както на него, така и на
тротоарите, в случаите в които са изградени, което не се установява да е сторено.
В обобщение, съдът намира, че поведението на ищеца – придвижване в дясната
част на улица „******“ в град Перник, в посока кв. „Т.“ към кв. „С. Т.“, не е
допринесло обективно за настъпване на инцидента, включително и тъй като доколкото
препятствието не е било сигнализирано, за ищеца не е било възможно да го възприеме.
В тази насока следва да се отбележи и че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 ил чл. 2, и чл. 3 от
Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система /КТС/ на урбанизираните територии
основните задачи на плановете и проектите за КТС са да предлагат оптимални
възможности за развитие на различните видове придвижване в населеното място или
урбанизираната територия, като с приоритет е пешеходното движение /чл. 2, ал. 2, т. 1,
б. „а“/. Доколкото на мястото на настъпване на инцидента не е имало изграден тротоар,
настоящият съдебен състав не намира основание да приеме, че ищецът е допринесъл
за увреждането си, тъй като се е движил на посоченото място.
Относно размера на претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на
принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
5
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия
/решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 12012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед изложеното,
съгласно чл. 51 вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от инцидента неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания. Доколкото паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то
настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени със сума в размер 12 000 лв., т.е. предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен изцяло.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания – контузии в областта на
**************************** и за счупване на ****************** - от първи до
четвърти вкл. вляво; ****** Съобразени бяха и данните за последвалия
възстановителен период от около 3-6 месеца по отношение на множествените
счупвания на **************** и на около 2-2,5 месеца по отношение на
множествените счупвания на ********. Съдът взе предвид данните и че в резултат от
травматичните увреждания пострадалият е изпитвал значителни по интензитет
физически болки и страдания, както непосредствено след инцидента, така и по време
на възстановителния период, както и че към настоящия момент и за в бъдеще се
очаква – по данни на съдебно-медицинската експертиза, при ищецът все още да са
налични физически болки при промяна на атмосферните условия и при физическо
натоварване в мястото на травмите. Като съобрази горепосочените обстоятелства,
включително и конкретните икономически условия в България към момента на
увреждане на пострадалия – ******, възрастта на ищеца към датата на събитието –
********, активна трудоспособна възраст – препятствана по причина на инцидента,
съдът намира, и описаните конкретни увреждания в исковата молба и молбата-
6
уточнения към нея, за които се претендира обезщетение, съдът намира, че
определеният размер на обезщетението от 12 000 лв. отговаря на принципа на
справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД.
В обобщение, по гореизложените съображения, предявената осъдителна искова
претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД е доказани по основание и размер, поради
което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието –
********, до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира такива съобразно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 49/ в
общ размер на 3 480 лв., от които 2500 лв. – адвокатски хонорар, 480 лв. – държавна
такса, и 500 лв. – депозит за вещо лице. По делото е доказано плащане от ищеца на
адвокатско възнаграждение в брой в размер на 2000 лв., видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 01.10.2024 г. / л. 10 – гръб/.
Плащането на разликата до 2500 лв. не е доказано по делото, поради което следва да
бъде уважено искането за възлагане на разноските за плащане на такъв за сума в
размер на 2000 лв. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът съобрази, че от ответника не е направено възражение за
прекомерност на същият по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и не дължи
произнасяне в тази насока. С оглед изхода на спора, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Перник, пл.
„Свети Иван Рилски“ № 1 А, да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, с адрес:
************, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от увреждане – *********** ******** по средна
аксиларна линия, настъпило на ****** в град Перник, на ул. „******“, в резултат на
падане в необезопасена и необозначена дупка в дясната част на пътното платно, в
район в близост до ***** при Т-образно кръстовище, при посока на движение от кв.
„Т.“ към кв. „С. Т.“, ведно със законна лихва от датата на увреждането – ******, до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Перник, пл.
„Свети Иван Рилски“ № 1 А, да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, с адрес:
************, сума в размер на 2 980 /две хиляди деветстотин и осемдесет/ лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8