№ 14518
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110132378 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 123690 от
15.06.2022 г., подадена от името на М. Т. М., ЕГН ********** против „б“
ООД, ЕИК ***************, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
С молба вх. № 136170 от 30.06.2022 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 950,00 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 35,10
лева, представляваща лихва за забава за периода 01.02.2022 г. – 13.06.2022 г.,
върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 95,00
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2 работни дни през 2022 г.; 4/ сумата от 3,56 лева, представляваща лихва за
забава за периода 01.02.2022 г. – 15.06.2022 г. върху главницата,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2
работни дни през 2022 г.
1
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор №
039/04.01.2022 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 950,00 лева. Посочва, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено на 01.02.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, без
обаче на ищеца да е връчвана заповед за прекратяване на същото. Поддържа,
че в периода 04.01.2022 г. – 01.02.2022 г. е полагал труд, поради което му се е
дължало брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. в размер на
950,00 лева, но същото не било заплатено от ответника работодател. Твърди,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на 01.02.2022 г.
ответникът работодател е изпаднал в забава по отношение на дължимото
трудово възнаграждение, поради което следвало да заплати и обезщетение за
забава в размер на 35,10 лева за периода 01.02.2022 г. – 13.06.2022 г. На
следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото
правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 2 дни неизползван
платен годишен отпуск през 2022 г. в размер на 95,00 лева. Твърди това
вземане да е станало изискуемо в деня на прекратяване на трудовия договор –
01.02.2022 г., и предвид факта, че не е изплатено и към настоящия момент, за
работодателя възникнало задължение да заплати мораторна лихва върху
същото в размер на 3,56 лева за периода 01.02.2022 г. – 15.06.2022 г.
Ищцовата страна поддържа, че ответникът не е оформил по надлежния ред и
трудовата му книжка, като не е вписан моментът на възникване и на
прекратяване на процесното трудово правоотношение. Моли се, за уважаване
на предявените искове, както и за задължаване на ответника да оформи по
надлежния ред трудовата книжка на ищеца. Претендират се разноски в
производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба. Посочва, че на 04.01.2022 г. страните са сключили
трудов договор за шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на
работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на
950,00 лв. Твърди, че по своя преценка е прекратил трудовото
правоотношение между страните, считано от 01.02.2022 г., но ищецът е
отказал да получи заповедта за прекратяване. Поддържа, че е заплатил на
ищцовата страна в брой дължимото трудово възнаграждение за отработените
дни през месец януари 2022 г., като е извършил съответните удръжки за
2
данъци и осигурителни вноски, за което била изготвена ведомост, подписана
от ищеца. С оглед на това счита, че не е изпадал в забава по отношение на
дължимото трудово възнаграждение и не следва да дължи мораторна лихва.
Твърди, че е имал готовност да изплати и дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, но е бил в невъзможност да стори това,
тъй като ищецът е отказвал да представи трудовата си книжка и да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане. Поради тези обстоятелства счита,
че няма вина за изпадането си в забава и не следва да дължи мораторна лихва
върху претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Изразява съгласие да изплати последното, както и да оформи трудовата
книжка на ищеца, в случай че последният я представи.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението
за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че през периода 04.01.2022 г. – 31.01.2022 г.,
страните в настоящото произвдство са били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 39 от 04.01.2022 г.,
по силата на който ищецът заемал при ответното дружество длъжността
„Приемчик автосервиз“, че уговореното между страните основно брутно
трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника е в размер на 950,00
лева, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
3
основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 31.01.2022 г.
Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото
доказателства, в това число трудов договор № 039/04.01.2022 г. и заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, издадена от управителя на
ответното дружество б ООД – Бойко Панев. От горепосочените доказателства
се установява, че на 04.01.2022 г. между б ООД, в качеството на работодател
и М. Т. М., в качеството на работник, е възникнало и съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното
дружество „Приемчик автосервиз“, както и че уговореното между страните
основно брутно трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника, е
било уговорено в размер на 950,00 лева. От представената и приобщена към
доказателствения материал по делото заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, издадена от управителя на ответното дружество б ООД –
Бойко Панев се установява в производството, че трудовото правоотношение
между страните в производството е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
считано от 31.01.2022 г. /датата, на която на ищеца е връчен при отказ препис
от заповед за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от
управителя на ответното дружество б ООД – Бойко Панев/.
Единственият спорен между страните въпрос, касаещ претенцията с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, е този, дали от страна на работодателя е
заплатено дължимото се в полза на ищеца трудово възнаграждение за
положения от последния труд при дружеството – работодател през процесния
период.
За установяване на обстоятелството, че от страна на работодателя е
заплатено дължимото се в полза на ищеца трудово възнаграждение за
положения от последния труд при дружеството – работодател през процесния
период, по делото са представени разплащателна ведомост за изплатени
трудови възнаграждения за месец януари 2022 г. на дружеството б ООД, от
която се установява в производството, че за месец януари 2022 г. ответното
дружество е начислило на ищеца основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 950,00 лева. В разплащателната ведомост е посочено, че в полза на
ищеца е изплатена сумата от 737,18 лева, представляващата нетния размер на
дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. /след
извършените удръжки/, като се твърди, че ищецът е положил подписа си в
4
платежната ведомост в уверение на това, че сумата действително му е
изплатена. Във връзка с оспорване на обстоятелството, че подписът, за който
се твърди от ответника, че е положен от ищеца, в разплащателни ведомости
за изплатени трудови възнаграждения за месец януари 2022 г. на дружеството
б ООД, действително е положен от ищеца, съдът е открил производство по
чл. 193 ГПК по отношение на оспорения документ, като е допуснал
изслушване на съдебно-графологическа експертиза в настоящото
производство. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-графологическа експертиза се установява
по делото, че подписът в позиция „2“ на колона „21“ от таблица 2 на
разплащателна ведомост за изплатени трудови възнаграждения за месец
януари 2022 г. на дружеството б ООД, не е изпълнен от лицето М. Т. М..
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета съдебно-графологична
експертиза е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи,
като не възниква съмнение относно правилността на изводите, обективирани
от вещото лице в заключението, поради което и съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-графологическа експертиза. Същевременно заключението на вещото
лице не е оспорено от страните. Действително в проведеното по делото
открито съдебно заседание от името на ответното дружество е направено
доказателствено искане за допускане на допълнителна задача към съдебно-
графологическата експертиза, а именно след поставяне лично от ищеца на
подпис в пространство идентично с това, в което е положен подписа под т.2
от колона 21 в таблица 2 от приложен към материалите по делото документ, а
именно ведомост за изплатени трудови възнаграждения за м. януари 2022 г.
на дружеството б ООД, вещото лице да даде заключение, дали подписът в
позиция „2“ на колона „21“ от таблица 2 на разплащателна ведомост за
изплатени трудови възнаграждения за месец януари 2022 г. на дружеството б
ООД, е изпълнен от лицето М. Т. М.. Разпоредбата на чл. 201 ГПК изрично
предвижда случаите, в които може да бъде допуснато, както допълнително,
така и повторно заключение на вещо лице по допуснатата в производството
съдебно-графологична експертиза. Вещото лице е отговорило ясно,
обосновано и в пълнота на поставените задачи, като не възниква съмнение
относно правилността на изводите, обективирани от вещото лице в
заключението. В тази връзка, следва да се посочи, че при допускане
5
изслушването на заключението по съдебно-графологичната експертиза на
вещото лице не е поставена такава задача и поставянето й едва в проведеното
на 14.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото не може да обуслови
приложение на разпоредбата на чл. 201 ГПК. Само по себе си искането е
преклудирано, доколкото е могло да бъде направено в предходно съдебно
заседание, в което е открито производството по чл. 193 ГПК, разпределена е
доказателствената тежест и съдът се е произнесъл по направените от страните
доказателствени искания. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в
проведеното на 14.11.2022 г. открито съдебно заседение по делото вещото
лице изрично заяви, че дори ищецът да положи подпис в пространство
идентично като размер с пространството, в което е положен подписът в
представената платежна ведомост, то по скоро не би стигнало до различно
заключение.
Предвид всичко гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
подписът в позиция „2“ на колона „21“ от таблица 2 на разплащателна
ведомост за изплатени трудови възнаграждения за месец януари 2022 г. на
дружеството б ООД, не е изпълнен от лицето М. Т. М., респективно, че от
ответникът не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
от страна на работодателя е заплатено дължимото се в полза на ищеца
трудово възнаграждение за положения от последния труд при дружеството –
работодател през процесния период.
Между страните не е спорно, че за месец януари 2022 г. ищецът е
отработил при ответното дружество 20 работни дни /т.е. пълен отработен
месец, доколкото през месец януари 2022 г. е имало 20 работни дни/. Налице е
и извънсъдебно признание на този факт, извършено от страна на ответното
дружество, доколкото начисляване на трудово възнаграждение на ищеца за м.
януари 2022 г. за 20 отработени дни и отразяване на същото обстоятелство в
разплащателна ведомост за изплатени трудови възнаграждения за месец
януари 2022 г. на дружеството б ООД, представляват по съществото си
именно такова извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, а
именно, че през процесния месец януари 2022 г., ищецът М. Т. М. е отработил
при ответното дружество 20 работни дни и му се дължи трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, което съгласно раздел I, т. 2 от
трудов договор № 039/04.01.2022 г., сключен между б ООД, в качеството на
работодател и М. Т. М., в качеството на работник, е в размер на 950 лева.
6
От обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че през процесния
период и по силата на трудов договор № 039/04.01.2022 г., сключен между б
ООД, в качеството на работодател и М. Т. М., в качеството на работник,
ищецът е полагал труд при ответното дружество, по валидно възникнало
между тях трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при
ответника длъжността „Приемчик - автосервиз“, като същевременно по
делото се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 950,00 лева. От
страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/ не беше проведено
пълно и главно доказване на обстоятелството, че е извършено плащане на
дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния период,
както и обстоятелства изключващи или намаляващи задълженията му в
претендирания от ищеца размер. Не са представени и доказателства, че
дължимите удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца са действително
извършени, поради което и в полза на ищеца следва да се присъди размера на
неизплатеното му брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. /в
какъвто смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика на
Върховен касационен съд/. Действително по делото са представени
доказателства за извършени плащания от ответното дружество в полза на
НАП на данък общ доход, суми за обществено осигуряване, ДЗПО и ЗОВ,
като от ответника се твърди, че в платените суми са включени и суми за
данъци и държавно и обществено осигуряване и за ищеца в производството,
но от друга страна безспорни и категорични доказателства за това, че в
заплатените суми са включени и извършени удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца, не са представени по делото, още повече, че по
делото се установи, че дължимото се в полза на ищеца трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г. не е изплатено от работодателя –
ответник.
Върху главницата, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г., следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /15.06.2022 г./
до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 35,10 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.02.2022 г. – 13.06.2022 г., върху главницата
7
за незаплатено трудово възнаграждение:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза
на ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.
По аргумент от разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ при парични
вмзения изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Съгласно раздел I, т. 2 от процесния трудов договор № 039/04.01.2022
г., сключен между б ООД, в качеството на работодател и М. Т. М., в
качеството на работник, се установява, че между страните по процесното
трудово правоотношение е уговорено, че дължимото трудово възнаграждение
се изплаща до 25 число на месеца, следващ месеца за който се дължи.
Следователно задължението за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за конкретния месец е платимо до 25 число на месеца,
следващ този, в който е положен труда /именно това се има предвид в
разпоредбата на раздел I, т. 2 от процесния трудов договор под „следващ
месеца за който се дължи“/, като след изтичането на срока по раздел I, т. 2 от
процесния трудов договор, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава.
Следователно, и с оглед изложеното по-горе, следва извод, че трудовото
възнаграждение, дължимо за месец януари 2022 г. е станало изискуемо на
25.02.2022 г., като считано от 26.02.2022 г. ответникът е изпаднал в забава
относно изпълнението му и дължи лихва за тази забава за периода 26.02.2022
г. – 13.06.2022 г. в размер на 28,50 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, представляваща лихва за забава, дължима
върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение се явява
основателен и доказан за периода 26.02.2022 г. – 13.06.2022 г. и за размера от
общо 28,50 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
8
калкулатор на НАП/ и следва да бъде уважен за горепосочените период и
размер, като за разликата над уважение размер от 28,50 лева до пълния
предявен размер от 35,10 лева и за периода 01.02.2022 г. – 25.02.2022 г., искът
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата
молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на
последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже основанието за недължимост на
претендираното обезщетение, респ. – плащането на исканата сума.
Установи се по делото, че през периода 04.01.2022 г. – 31.01.2022 г.,
между страните в производството е съществувало валидно възникнало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала при ответното
дружество длъжността „приемчик - автосервиз“, при уговорено брутно
месечно трудово възнаграждение в размер на 950,00 лева, като съгласно чл.
20, раздел IV от трудовия договор е уговорено, че работникът има право на 20
работни дни основен платен годишен отпуск. По делото се установи, че
ищецът е отработил при ответното дружество един пълен отработен месец,
като за същия период има право на 1,67 дни платен годишен отпуск, който
съдът определя в размер на 79,33 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК при
съобразяване размера на уговореното брутно трудово възнаграждение,
дължимо в полза на работника/
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се
явява основателен и доказан до размера от 79,33 лева и следва да бъде уважен
до този размер, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 95,00 лева, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3,56 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.02.2022 г. – 15.06.2022 г., върху главницата,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
съдът намира следното:
9
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза
на ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, като следва да се има предвид, че
работникът има право на обезщетение за неползван отпуск при прекратяване
на трудовото правоотношение, т.е. с факта на прекратяване на трудовия
договор за него възниква правото да претендира заплащане на това
обезщетение. Това обаче не означава, че задължението става изискуемо в
същия този момент, а е необходимо работникът да предприеме съответните
действия за реализация на правото си. С оглед паричния характер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и съгласно правилата на чл. 84 ЗЗД за
изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в случая не е
определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД). Ето защо, в конкретната хипотеза е
приложимо правилото на чл.84 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава след
като бъде поканен от кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от
деня, в който е предявен искът – в този смисъл са и задължителните
разяснения в ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк.дело № 3/95 г. на ОСГК на ВС. В
случая няма данни ищецът да е изпратил покана до ответника да му заплати
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, поради което
работодателят е изпаднал в забава едва с подаването на исковата молба.
Предвид това, съдът намира, че предявеният акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на 3,56 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.02.2022 г. – 15.06.2022 г., върху главницата, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
10
По отношение на разноските в настоящото производство:
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „б“ ООД,
ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца М. Т. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************, сумата от 351,42 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
От името на ответното дружество са претендирани разноски в
настоящото производство, като същевременно са представени и доказателства
за извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение в производството. Съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
ответното дружество активни процесуални действия в настоящото
производство намира, че възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено от името на ищеца, е частично основателно, като претендираното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение в производството, следва
да се редуцира до размера от 400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът М. Т. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище
и адрес на управление: гр. *************, сумата от 9,53 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „б“ ООД, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: гр. *************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 344,04 лева, представляваща дължими
11
държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 32378/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* да заплати на д М. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *************, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от
950,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец
януари 2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане
Присъдената сума в размер на 950,00 лева - незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г., представлява незаплатено брутно
трудово възнаграждение за горепосочения месец.
ОСЪЖДА „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* да заплати на д М. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
28,50 лева, представляваща лихва за забава за периода за периода 26.02.2022
г. – 13.06.2022 г., дължима върху главницата за неизплатено трудово
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 28,50 лева до пълния
предявен размер от 35,10 лева и за периода 01.02.2022 г. – 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* да заплати на д М. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *************, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от
79,33 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск през 2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 79,33 лева до
пълния предявен размер от 95,00 лева.
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ************* против „б“ ООД, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: гр. *************, осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „б“ ООД, ЕИК ***************
да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, сумата от 3,56 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.02.2022 г. – 15.06.2022 г., върху главницата,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *************, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от
351,42 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
************* да заплати в полза на „б“ ООД, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: гр. *************, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 9,53 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „б“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* да заплати в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 344,04 лева,
представляваща дължими държавни такси и разноски в производството по
гр.д. № 32378/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13