Решение по дело №46875/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6558
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110146875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6558
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря к.д.н.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20211110146875 по
описа за 2021 година
В. Й. П. е предявила осъдителни искове срещу ... с правна квалификация чл. 45, вр.
чл. 49 ЗЗД за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 1626 лева и
неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Ищцата твърди, че на 26.11.2016 г. около
08:30 часа на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ поради непочистен сняг и
лед се подхлъзнала, паднала и си счупила десния крак в областта на подбедрицата. Бил
поставен временен гипс, след което на 30.11.2016 г. била направена операция и поставен
33 см метален пирон. Медицинските материали коствали 1626 лева. Сочи, че претърпяната
травма била болезнена, свързана с физически страдания и напрежение, последвана от
сложен рехабилитационен процес, през който се придвижвала с патерици. Оценява
претърпените неимуществени вреди на стойност от 10000 лева. Намира, че вина за
случилото се има ответникът чрез своето бездействие, който е задължен да почиства снега и
леда по тротоарите.
Ответникът оспорва исковете с подаден отговор в законоустановения срок като
счита, че следва да се изясни мястото на инцидента, чия собственост е то и съответно кое
лице е отговорно за почистването му. Намира, че ищцата е следвало да бъде по-бдителна
относно безопасността си на движение. Излага, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди надвишава справедливия размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е описаните
1
в исковата молба наранявания в резултат на падане на непочистен участък на тротоара пред
медицински център „....“ в кв. „.......“ по делото са събрани гласни и писмени доказателства и
е изслушано заключение на СМЕ.
От показанията на свид. ..... син на ищцата, се установява, че на 29.11.2016 г., около
08:00 ч., пред Медицински център „....“ ищцата паднала и си счупила крака, подхлъзнала се,
тъй като имало много лед и сняг. Инцидентът се случил точно пред входа на площадката, на
тротоара. Времето било студено, имало обилен снеговалеж. Установило се че ищцата има
счупване и била направена операция във ВМА. На мястото, където ищцата паднала,
навсякъде имало много сняг и лед. От тогава се възстановявала. Следоперативният период
протекъл много бавно и затруднено, придвижването било много трудно. Имала поставен
33 см пирон в крака, който се предвиждало да остане в близките 6 години. Ищцата
изпитвала силна болка и самото придвижване било ужасно. Придвижвала се на патерици и
не можела нищо да направи сама, не можела да мърда, да слиза от 4 ет. без помощ, била
отпаднала и притеснена. След падането ищцата престанала да води активен начин на живот,
защото кракът я болял постоянно, както и при смяна на времето.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че видно от
медицинската документация след падане върху терена на В. Й. П. е установено
спираловидно разместено счупване на костите на дясната подбедрица. Описаното увреждане
по своята медикобиологична характеристика реализира признака трайно затруднение
движението на десния долен крайник за срок не по-малък от 4-5 месеца при обичаен период
на възстановяване. По делото са приложени болнични листове от 29.11.2016 г. до 03.02.2017
г. за 67 дни и от 06.03.2017 г. до 04.04.2017 г. за 30 дни. В препис от личния амбулаторен
картон е отразено за издаден болничен от 04.02.2017 г. до 05.03.2017 г. за 30 дни. Общо 127
дни. През периода на имобилизацията, който обичайно за такова счупване е 3-4 месеца, се е
нуждаела от чужда помощ при ежедневното си обслужване. При получаване на увреждането
в първите една-две седмици и в периода на рехабилитацията - при раздвижването за около 1-
2 месеца е изпитвала силни болки и страдания. При се оплаква от силна болка в мястото но
счупване при промяна на времето и най-вече от топло към студено и при натоварване на
десния долен крайник. Това са обичайно срещащи се оплаквания при счупвания.
Установяват се ръбци - белези от оперативните интервенции на десния долен крайник със
сивкаво-белезникав цвят и нишковидна форма с размери: на коляното вертикален 6.5/0.1
см., отвътре и под него кръстообразен с дължина на рамената 1.2 см.; в областта отпред и
отвътре към глезена - два напречни единия 2 см. и другия 1.2 см. Дясната подбедрица е
видимо по тънка от лявата - с обиколка към прасеца 30 см. при 31 см. на лявата. Представена
била и епикриза за повторно постъпване в болницата, в която е отразено, че металите са
извадени. И след тази операция за около поне една седмица също е изпитвала болки.
Провеждана била рехабилитация и лечебна физкултура, за което няма документи.
Приложени са фактури от ВМА за закупени консумативи на стойност 1592 лева на
02.12.2016 г. и 34,80 лева на 05.12.2016 г.
Във основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
2
фактическа страна, че на 26.11.2016 г. около 08:30 часа ищцата се подхлъзнала на тротоара
пред медицински център „....“ в кв. „.......“, паднала и си счупила десния крак в областта на
подбедрицата. Била направена операция и поставен 33 см метален пирон. Била
имобилизарана за около 3-4 месеца и се е нуждаела от чужда помощ при ежедневното си
обслужване. При получаване на увреждането в първите една-две седмици и в периода на
рехабилитацията - при раздвижването за около 1-2 месеца изпитвала силни болки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Установи се по делото, че инцидентът е настъпил в гр. София, на тротоара пред
медицински център „....“ в кв. „.......“. Според чл. 30, ал. 5 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.
Обезопасяването на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ в гр. София е
задължение на ..., а настъпилите вреди в резултат на бездействието на общината да отстрани
повредата на съоръжението ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД. Задълженията
включени в понятието поддържане са определени в т. 14 ДР на ЗП като дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Така описаните действия са в задължение на общината, която стопанисва
тротоарите и неизпълнението им влече отговорност на същата. В чл. 35 от Наредбата за
управление на общинските пътища на територията на ... са конкретизирани работите, които
следва да се извършват при зимно поддържане, които включват и снегопочистване,
разпръскване на минерални материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда,
организиране на работа при влошени метеорологични условия.
Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на ... е вменено
3
задължение да стопанисва и поддържа тротоарите в рамките на гр. София, което включва и
задължението по зимното им поддържане, в частност третирането на заледени участъци със
специални смеси, предотвратяващи замръзването или опесъчаването им. Администрацията
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от
ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на тротоарите в рамките на гр. София.
С оглед на това, че в конкретния случай наличието на заледен участък на тротоара
пред медицински център „....“ в кв. „.......“, явяващ се причина за падането на ищцата и
получените травматични увреждания, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ... е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, а именно при зимни
условия да поддържат тротоаритев състояние, отговарящо на изискванията за безопасно
движение по тях на пешеходци, в това число и обезопасяването им срещу хлъзгане, същата
като възложител на работата отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, СМЕ и
свидетелски показания съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания,
обективно обусловени от настъпилите увреждания, които е търпяла по време на настъпване
на уврежданията и след това, по време на възстановителния процес. Съдът като съобразява
на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства свързани с характера на
уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния период,
интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания, обстоятелството
че ищцата е била затруднена в ежедневието си намира, че претендираното от ищцата
обезщетение в размер на 8000 лева, е справедливо и съответно на претърпените от нея
неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума.
Ищцата е предявила и иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, за
доказване на който е представила писмени доказателства – фактури и фискални бонове,
които доказват извършените от нея разходи за лечение във връзка с получената травма в общ
размер на 1626,80 лева. Видно от датите на документите съответните консумативи са били
закупени, когато на ищцата е била направена операция във ВМА, която е издала фактури за
съответните разходи, направени от ищцата. Направените разходи за лечение са в причинна
връзка с увреждането и представляват имуществена вреда за ищцата, която следва да бъде
обезщетена от ответника ... по предявения срещу него иск с правно основание чл. 49, ал.1
ЗЗД, който следва да бъде уважен до пълния претендиран размер.
По тези съображения предявените от В. Й. П. срещу ... искове за сумата 8000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 1626 лева – обезщетение за имуществени вреди,
следва да бъдат уважени до посочените размери.
Ответникът дължи мораторна лихва върху присъдените обезщетения, считано от
датата на увреждането – 29.11.2016 г. по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, което е претендирано
4
до датата на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е направила
разноски в следните размери: 300 лева – депозит за експертиза и 1500 лева адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде намалено до 900 лева с оглед направеното възражение
за прекомерност и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, от които следва да се
присъдят 993,56 лева, съобразно уважената част от предявените искове. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева, от което следва да се присъдят 8,60 лева съобразно
отхвърлената част от предявените искове. Определени по компенсация разноски се дължат
на ищцата в размер на 984,96 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... да заплати на В. Й. П., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД сумата 8000 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от непозволено увреждане – травма, представляваща спираловидно разместено
счупване на костите на дясната подбедрица при падане на непочистен от сняг участък на
тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ в гр. София на 26.11.2016 г. около 08:30
часа, както, сумата 1626 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени
консумативи за лечение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 984,96 лева –
съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата
8000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5