Решение по дело №4340/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20192230104340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 206

гр.Сливен, 18.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4340 описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., изразяващи се във влошаване на психо- емоционално състояние и имуществени вреди в размер на 4 789 лв., изразяващи се в пропуснати ползи за периода 15.01.2018г.- 20.10.2019г., следствие извършено престъпление от ответника по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 НК - правно основание на исковете чл.45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че ответника работел като директор на ДГ „Мак" гр. Сливен. Сочи, че до  15.01.2018г. тя също работела в тази детска градина, като помощник-възпитател. Твърди, че на  12.01.2019г., ответникът връчил на ищцата и на нейна колежка заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано от 15.01.2018г.

Сочи, че двете били много изненадани, тъй като не били подавали молби за напускане. След подаден сигнал и проверка от РП Сливен било образувано ДП № 74 „ИП"/2018г. на ОД на МВР - Сливен и повдигнато обвинение по чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 309, ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК.

С решение № 237/27.05.2019г., постановено по АНД № 699/2019г. на СлРС, ответникът  бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК за извършеното от него престъпление и му  било наложено административно наказание „Глоба" в полза на държавата.

По делото било установено, че ответника изготвил от името на ищцата заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и допълнително споразумение към трудов договор, които  отпечатал на едно и също принтиращо устройство. Подредил стъпаловидно документите, като първия и втория лист са допълнителните споразумения, а третия - заявлението. Заблудил ищцата, че се касае за еднакви по съдържание документи и чрез измама я склонил да ги подпише. След това възникнала между тях конфликтна ситуация в тази връзка, при която ответника казал на ищцата да прави каквото иска, ако ще и да го съди. Твърди, че тогава се разплакала от унижение, обида и безсилие. Повишило й се кръвното още същия ден и се наложило да търси лекарска помощ. Цяла нощ след случилото се, ищцата не можела да спи. Дълго време след случая, не била на „себе си". Била разстроена, постоянно плачела, чувствала се безсилна да докаже, че не е подписвала заявление за напускане, не  излизала никъде, не се срещала с никой, и единствено общувала със съпруга си и съседка Йорданка Неделчева.

Твърди, че сигнала до прокуратурата подали заедно с другата си колежка С. Д.. В хода на проверката по случая и образуваното досъдебно производство, многократно била призовавана в полицията за даване на обяснения и разпитвана като  свидетел. Бил й взет сравнителен материал от почерка и подписа, а поради отричане на обвинението от ответника, им била извършена и очна ставка. Всичко това се отразило негативно върху психо- емоционалното  състояние на ищцата. Постоянно била напрегната и в очакване да й се обадят за поредния разпит. Станала нервна и раздразнителна. Разбрала, че  в Детската градина се правили негативни коментари по неин адрес.

Освен това ищцата твърди, че следствие деянието на ответника останала без работа, което допълнително допринесло за понижаване на самочувствието й.  Сочи, че и днес продължавала да изпитва чувство на накърнено лично достойнство и да понася негативните отражения от действията на ответника.

Освен причинените й неимуществени вреди, сочи, че претърпяла и имуществени такива. Твърди, че от 15.01.2018г. до 20.11.2018г. останала без работа. През това време получавала от Бюрото по труда обезщетение само за периода от 01.02.2018г. до средата на м. юни 2018г. в общ размер на 729 лева. Като служителка в Детската градина получавала месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Така за този период, ако била на работа, щяла да получи сума в размер на 5100 лв.

Сочи, че от 20.11.2018г. започнала работа по проект на Община Сливен, който щял продължи до 20.10.2019г. От там получавала месечно възнаграждение в размер на 510 лв. Разликата между БТВ като помощник-възпитател в размер на минималната работна заплата през 2019г. - 560 лева и полученото по проекта възнаграждение до момента възлизала на 400 лева. Така в резултат на извършеното от ответника престъпление, ищцата сочи, че търпяля  имуществени вреди в размер на 4 789 лв.

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. изразяващи се във влошаване на психо- емоционално състояние и имуществени вреди в размер на 4 789 лв., изразяващи се в пропуснати ползи, следствие извършено престъпление от ответника по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 НК - правно основание на исковете чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорват исковете по основание и размер.

Счита, че ищцата е следвало да потърси правата си по реда на КТ. Счита, че обезщетяването за неимуществени вреди не цели да накаже причинителя на вредата и да пресече други увреждания, тази функция и цел се осъществявала в наказателното производство. Обезщетяването за неимуществени вреди трябвало да е съразмерно и релевантно не само с каузалитета, а и с интензивността на засягането на благата. Обикновеното неудобство, неудоволствието, което според житейската опитност било преходно и съпровождало различни явления в живота, не представлявало неимуществена вреда. Ако не бъде надвишена тази степен, липсвало накърняване на благото по смисъла на закона. В конкретния случай липсвали основания за претендиране на каквито и да е неимуществени вреди. Счита, че в настоящия казус било налице прекратено едностранно трудово правоотношение от работодателя без да са били налице основанията за това. т.е. ако ищцата беше защитила своевременно правата си по реда на КТ, то тя би получила обезщетение по чл.225 КТ за срок от шест месеца. Ответникът счита, че тази разпоредба на КТ очертавала границите и размера на обзещетението за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица на деликта.

Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 237/27.05.2019г., постановено по АНД № 699/2019г. на СлРС ответникът И. бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 А НК, за това, че на 11.01.2018г. в гр.Сливен в сградата на ДГ»Мак» в условията на продължавано престъпление, чрез измама сколнил ищцата Г. и Светлана Димитрова, двете от гр.Сливен да подпишат документи със съдържание, което не съответства на волята им. Заявления за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ от 11.01.2018г. – престъпление по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като му било наложено административно наказание „Глоба” в полза на държавата в размер на 1 000 лв.

За периода 19.01.2018г.-19.11.2018г. ищцата била регистрирана като безработно лице в бюро по труда Сливен /служебна бележка от Агенция по заетостта от 08.07.2019г. – л.8 от делото/.

Установява се от удостоверение изх.№ **********-3/08.07.2019г., че на ищцата било изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 729 лв., за периода м.февруари 2018г. – м.юни 2018г. Не са били изплащани на ищцата помощи от ДСП Сливен за периода 01.07.2018г.-30.06.2019г. /арг. от удостоверение № 2003-94Х-00-2447#1 от 10.07.2019г./.

Видно от удостоверение за професионално обучение, ищцата завършила с отличен успех квалификационен курс за професионално обучение за професия „Помощник възпитател в отглеждането и възпитанеието на деца”.

Ищцата започнала работа, въз основа на трудов договор № 297/16.11.2018г. с работодател Община Сливен с място на работа „Спортни зали”, на длъжност „Работник поддръжка”, като със заповед № 166/07.01.2019г. на работодателя, считано от 01.01.2019г. й било увеличено трудовото възнаграждение.

В хода на производството е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищцата, в случай, че не беше прекратено трудовото й правоотношение в детската градина, изчислено за периода 15.01.2018г.- 20.10.2019г. и полученото от нея обезщетение за безработица и възнаграждение по срочния трудов договор, сключен с Община Сливен е в размер на 4 715,17 лв. От изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че тази разлика за период от  шест месеца, а именно от 15.01.2018г.- 15.07.2018г. е в размер на  3 674,39 лв.

В процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на тримата свидетели установяват, че ищцата е работила в детска градина „Мак” гр.Сливен, като чрез измама на ответника, който бил директор там подписала заявление за прекратяване на трудовия си договор по собствено желание, без такава да е била действителната й воля. Търсила съдействие от кмета на Община Сливен по случая, но не се върнала на работа, тъй като директор останал да бъде ответника.

Показанията на свидетеля Г., съпруг на ищцата сочат, че тя понесла всичко случило се с нея много тежко. Първо останала за известен период без работа и получавала обезщетение за безработица от борсата. По-късно започнала работа в „спортни зали” в гр.Сливен. През периода на водене на наказателния процес срещу ответника ищцата постоянно плачела, недоумявала защо било постъпено по този начин с нея, налагало се да приема успокоителни медикаменти, не можела да спи нощем, вдигала високо кръвно, била викана неколкократно в полицията да дава показания. Налагало се при нея постоянно да присъства човек, тъй като не се чувствала добре здравословно физически и психически.

Свидетелят  Димитрова, колежка на ищцата /бивша/ установава, че в първия момент ищцата се чувствала много изплашена, и цит. „незнаела къде се намира”. После последвало многократно ходене в полицията за разпити. Ищцата била емоционално много зле, пиела лекарства, вдигала кръвно. Докато работела в детската градина била изпълнителна, ползвала се с уважението на колегите си, децата я обичали, не била наказвана, ходила на курс за преквалификация, дори след случилото се имало подписка на родителите на децата в полза на ищцата.

Показанията на свидетеля Колева сочат, че ищцата непосредствено след освобождаването й от детската градина била неадекватна, цялата треперела, обляна в сълзи и не можела да обясни какво се е случило с нея. Кръвното й било високо.  В известен период от време след случилото се  налагало свидетелката да отива в дома на ищцата, да я придружава навън за да не мисли за това. Преживяла всичко много тежко, взимала успокоителни лекарства, плачела, треперела, не можела да спи. Чувствала се обидена и недооценена, защото тя обичала работата си с децата. И сега продължавала да говори за работата си като помощник възпитател в детската градина, споделяла, че когато срещала дечица от градината те я познавали, поздравявали, прегръщали.

 

Тримата свидетели установяват, че докато работела ищцата в детската градина с децата била съвестна в работата си, старателна, много обичала децата, както и те нея, била уважавана и от родителите на децата, посещаващи детското заведение. Ищцата непрекъснато носела различни играчки на децата, шиела им разни костюми за тържества и др. и много обичала работата си в детската градина. След като започнала работа в спортните зали, ищцата видимо се успокоила, но и до ден днешен се чувствала обидена и наранена.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, тъй като е пълно, всеобхватно, изготвено от експерт със специални знания в областта на икономиката и не е оспорено от страните.

Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания, тъй като те са логични, последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Съдът не намира показанията на свидетеля Г. – съпруг на ищцата за заинтересовани от изхода на спора, тъй като те изцяло кореспондират с останалите писмени доказателства в процеса и показанията на другите двама разпитани свидетели.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.

За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи– деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена  (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него).

В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Безспорно се установи в процеса извършването на противоправно деяние от ответника, за което е налице влязло в сила решение по приключило АНД в СлРС. По силата на чл.300 ГПК това решение обвързва настоящия граждански съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- ответник.

Установи се в процеса, че ответника е извършил виновно противоправно деяние, следствие на което ищцата останала без работа в периода 15.01.2018г. – 19.11.2018г. Известно време в рамките на следващите пет месеца, ищцата получавала обезщетение за безработица, след което започнала работа по срочен трудов договор, считано от 20.11.2018г. до 20.10.2019г. на по-малко по размер трудово възнаграждение от това получавано от нея в детската градина преди уволнението й. При това положение, следствие деянието на ответника, ищцата претърпяла имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, които се явяват разликата между размера на получаваното обезщетение за безработица и възнаграждението по срочния трудов договор и това получавано от ищцата преди уволнението й. Съдът счита възражението на ответника, че се дължи разликата само за шест месеца, съобразно предвижданията на чл.225 КТ, тъй като ищцата е избрала друг път за защита на правата си.  В случая предявената претенция е по чл.45 ЗЗД насочена лично срещу ответника, при което се дължат всички причинени преки и непосредствени вреди. Що се отнася до специалните искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 КТ, то те се предявяват не срещу физическо лице, а срещу работодател, който в случая би бил ДГ”Мак”, представляван от директора в лицето на ответника.

Искът за репариране на имуществените вреди е основателен, но не в пълния му предявен размер. Установи се, посредством заключението на вещо лице по съдебно икономическа експертиза, че размера на вредите под формата на пропуснати ползи за претендирания исков период е 4 715,17 лв. Следователно в този размер претенцията бива уважена, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 4 789 лв. бива отхвърлена, като недоказана и неоснователна.

Претенцията за причинени морални вреди, съдът счита за частично основателна.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.

В конкретиката на казуса се установи от свидетелските показания, че ищцата се ползвала с добро име пред колегите си, обичала работата си с децата, както и те били привързани към нея. Уволнението й по начина, извършен от ответника, в качеството му на директор се установи, че се отразило изключително зле върху психиката на ищцата. През период от десет месеца, когато тя била и без работа емоционалното й състояние било изключително нестабилно, съпроводено със стрес, уплаха, обида, плач, невъзможност за нормален сън,  невъзможност да намери същата по вид и характер работа. Налагало се  в ежедневието й да присъства непрекъснато друг човек, който да следи за здравословното й състояние и успокоява. Необходимост възникнала и от прием на успокоителни медикаменти и  за високо кръвно. Ищцата е на 58 навършени години, възраст, в която възстановяването от подобен психически стрес не би могло да се осъществи бързо във времето, както при един млад организъм. Макар и да се установи от свидетелите, че тя видимо се успокоила, когато започнала работата си по срочния трудов договор с Община Сливен и до ден днешен се чувствала много обидена от постъпката на ответника. За тази обида и за накърненото й чувство за достойнство от ответника свидетелства и факта, че ищцата не се върнала отново на работата си в детската градина, въпреки, че такава възможност й била предоставена от кмета на общината.

При така изложените по-горе негативни емоции и преживявания на ищцата и отчитайки обстоятелството, че тя все още не е възстановена напълно от накърненото си достойнство, съдът счита, че обезщетение в размер на 3 000 лв. е справедлив еквивалент за преживените от нея болки и страдания.

Така предявеният иск за репариране на причинени на ищцата неимуществени вреди се явява основателен до  размер от 3 000 лв.  и бива отхвърлен над този размер до пълния му предявен размер от 7 000 лв.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 4 715,17 лв. имуществени вреди и върху сумата от  3 000 лв. морални вреди. По принцип законната лихва се присъжда от деня на увреждането, но в случая се претендира от деня на предявяване на исковете и в този смисъл съдът следва да се произнесе, а именно от 12.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът бива осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати и 100 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, за възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно икономическата експертиза. Освен това той дължи и държавна такса върху уважените искове, която за двата иска е в общ размер на 308,61 лв. или ответникът следва да плати в полза на съда сума в размер на 408,61 лв., такси и разноски в процеса.

Съобразно отхвърлената част от исковите претенции, ответникът има право на разноски. Сторените реално от него такива в процеса са в размер на 100 лв., платен депозит за вещо лице. Няма доказателство за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., поради което съдът не следва да взема предвид тази сума за разноски на ответника. Така, съобразно отхвърлената част на исковете ищцата дължи на ответника разноски в размер на 34,56 лв.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

                                                                                                             

Р     Е    Ш    И :

                                                                  

ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Й.Т.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Х.Й.Г., ЕГН: ********** *** сума в размер на 4 715,17 лв. (четири хиляди седемстотин и петнадесет лева и 0,17 ст.), обезщетение за причинени имуществени вреди  – пропуснати ползи за периода 15.01.2018г.- 20.10.2019г., следствие извършено от ответника деяние, за това, че на 11.01.2018г. в гр.Сливен в сградата на ДГ»Мак» в условията на продължавано престъпление, чрез измама склонил ищцата Г. и Светлана Димитрова, двете от гр.Сливен да подпишат документи със съдържание, което не съответства на волята им, заявления за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ от 11.01.2018г. – престъпление по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като

ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер до пълния му предявен размер от 4 789 лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Й.Т.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Х.Й.Г., ЕГН: ********** *** сума в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие извършено от ответника деяние, за това, че на 11.01.2018г. в гр.Сливен в сградата на ДГ»Мак» в условията на продължавано престъпление, чрез измама склонил ищцата Г. и С. Д., двете от гр.Сливен да подпишат документи със съдържание, което не съответства на волята им, заявления за прекратяване на трудови договори по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ от 11.01.2018г. – престъпление по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като

ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер до пълния му предявен размер от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.Т.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Х.Й.Г., ЕГН: ********** *** сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Й.Т.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка н СлРС  сума в размер на 408,61 лв. /четиристотин и осем лева и 0,61 ст./, деловодни разноски.

 

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Х.Й.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Й.Т.И., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 34,56 лв. (тридесет и четири лева и 0,56 ст.),  деловодни разноски.

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС  от решението да връчи на страните, чрез пълномощниците им.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: