ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2235
гр. Стара Загора, 05.12.2022г.
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева
частно административно дело № 822 по описа на съда за 2022 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба от А. И. С.,
действащ като ЕТ „ ЛЕВЕНТ-А. С.В“ с ЕИК ********* и седалище в град Казанлък с
искане за отмяна на разпореждане за допускане предварително изпълнение на осн.
чл.60, ал.1 от АПК на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-374-0115578/23.11.2022г.,
на Началник отд. „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която било
постановено запечатване на търговски обекти – баничарница, находяща се в град
Стара Загора ведно със забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни.
Оспорващият не бил съгласен с изложените
мотиви обосноваващи разпореждането за допускане на предварително изпълнение на
заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС. Сочи се, че към дата 31.10.2022г.
въпросният търговски обект – баничарница, не се стопанисвал от ЕТ, а от „ЛЕВЕНТ-82“ЕООД,
ЕИК ********* и изпълнението на мярката щяла да доведе до съществени вреди,
които нямало как да бъдат поправени от новото ЮЛ.
Мотивира се на следващо място, че
наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК не се предполагало, а във
всеки конкретен случай органът трябвало да посочи обстоятелствата, които го
мотивирали да издаде такова разпореждане. Органът мотивирал, че предварителното
изпълнение се налагало за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения, но това били предпоставките за налагане на самата ПАМ, не и за
нейното предварително изпълнение. На следващо място органът мотивира, че чрез
предварителното изпълнение щели да се защитят особено важни държавни интереси и
в частност интереса на държавния бюджет и законосъобразното регистриране и
отчитане на продажби, респ. правилното определяне на реализирани от търговеца
приходи и размера на дължимите публични задължения. Това обаче било формално
възпроизвеждане на законовия текст,
който не бил обоснован с конкретни факти и обстоятелства.
От другите изложени мотиви – извършени
други административни нарушения от търговеца, местоположение на обекта, без
данни какви били обичайните обороти на търговци с такава дейност, възможността
да последвала значителна или трудно поправима вреда, също не можело да се
извлече обосновка на извода, че се налагало издаване на разпореждане за
предварително изпълнение на заповедта. В конкретният случай, законът не
допускал предварително изпълнение на акта, а само въз основа на разпореждане по
чл.60, ал.1 от АПК, което налагало мотивиране на предпоставките за него и да
била съразмерна /по арг. на чл.60, ал.2 от АПК/. В този случай не ставало ясно
с какви конкретни факти се обосновала нуждата и обществения интерес от постановяване
предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.
По тези съображения се иска съдът да
отмени жаленото разпореждане като незаконосъобразно.
Ведно с жалбата по делото постъпи административната
преписка по издаване на Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-374-0115578/23.11.2022г., на Началник отд. „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП, инкорпорираща процесното разпореждане, съдържаща и становище от
процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на
НАП, с което се оспорва жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв.
Съдът по допустимостта на жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е подадена от
легитимирано лице /до колкото в заповедта се
визира ЕТ, не търговското дружество/, пред компетентния съд по арг. на чл.188
от ЗДДС/, в преклузивния тридневен срок по чл. 60, ал.4 от АПК /заповедта е връчена на 01.12.22г, подадена чрез органа
на 02.12.2022г./. Предвид изложеното, същата се явява допустима и подлежи на
разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Разгледана по същество се явява основателна,
по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед №
ФК-374-0115578/23.11.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
ГД“ФК“ при ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на ЕТ „ЛЕВЕНТ- А. С.В“, гр. Казанлък,
ЕИК ********* била наложена ПАМ запечатване на търговски обект – баничарница,
находящ се в гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий 165, стопанисван от
ЕТ, ведно със забрана достъпа до него за
срок от 14 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС.
В заповедта, на осн. чл.188 от ЗДДС
и чл. 60 от АПК
се инкорпорира и процесното разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на принудителната административна мярка с фактически мотиви, които
се свеждат до следното: ЕТ бил санкциониран и друг път за същото нарушение на
данъчното законодателство /изброяват се две влезли в сила наказателно
постановления и четири ЗППАМ за налагане на идентични ПАМ/, не преустановяване
въпреки горното извършването на нарушения по чл.3 от Наредбата, характерът на
дейността, разнообразието на предлагания асортимент в обекта, дълго работно
време /без почивен ден/, които обстоятелства се приемат като благоприятстващи
и предполагащи разрастването на
причинените вреди на фиска.
Мотивира се, че неизпълнението на
задължението за издаване на документа за реализираната продажба възпрепятствала възможността за проследяване
на реализираните обороти и засягала
важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица
и заплащането на данъци върху действителните размери, което негативно се
отразявало върху фиска. Налице бил защитим държавен интерес, представляващ
самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение
на административния акт.
Мотивира се също така и че следвало да
бъде отчетено обстоятелството, че при проверката била установена положителна
разлика в касовата наличност в размер на 34,63 лв., което свидетелство, че в
търговският обекта не се издавали ФКБ и за други продажби извън контролната
покупка. Била създадена организация в търговския обект, която нямала за цел и
не водела до изпълнение на установените правни регламенти, а доказателствата
сочели, че целта на търговеца била именно отклонение от данъчното облагане, а
това винаги водело до негативи за фиска. Необходимостта от предварително
изпълнение била предопределена от начина и вида на организиране на отчетността,
от поведението на търговеца, въпреки, че бил запознат със задълженията си, от
необходимостта да се коригирало това противоправно поведение на търговеца.
В заключение се мотивира, че внасянето на
дължимите данъци бил важен държавен и обществен интерес, поради което с
предварителното изпълнение на мярката те се защитавали. Установяването на
укрити приходи, както и евентуалните вреди за бюджета, до които безспорно щяло
да се стигне, тъй като се извършвали продажби без да се регистрират и отчитат чрез
ФКБ от ФУ, попадало в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по см. на чл.60,
ал.1, предл. 4 от АПК.
В представеното към преписката становище
от процесуалния представител на ответника, се изразява становище за
неоснователност на жалбата против разпореждането и за неговата правилност и
законосъобразност,. Молят съда да присъди и разноски за юрисконсултска защита в
минимален размер.
Съдът, като съобрази данните по
преписката, доводите на страните, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за
достъп до него за срок до 30 дни/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Т.е., предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и
мотивирано разпореждане на административния орган при наличие на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки със свое разпореждане предварителното изпълнение, следва да
конкретизира и обоснове материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му
за това решение. Актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на
конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко
от алтернативно изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК:
осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни
държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването
на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В случая разпореждането, допускащо
предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира с три от алтернативно дадените в чл.60, ал.1
от АПК предпоставки – първо и основно с цел защита на особено важни държавни
интереси, а именно интересът на държавния бюджет /фиска/, чрез
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговския обект, респективно правилното определяне на
реализираните приходи и размера на публичните задължения от търговците,
преустановяване и предотвратяване на извършване на нарушения от същия вид,
както и възможността да последва трудно поправима вреда.
Конкретната фактическа мотивировка, която
намира своето обективиране в заповедта за налагане на ПАМ според този състав
обаче в недостатъчна степен способства обосноваване на тези избрани от органа
три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Волеизявлението по този текст е правна
възможност за органа, но тя следва да се реализира при наличие на посочените
там предпоставки, като следва да има адекватна и подробна мотивировка, защо
органът се възползва от тази си правна възможност, т.е. трябва същият да
мотивира сериозни фактически доводи за това си решение, които освен това следва
и да бъдат надлежно доказани.
Сочените от органа фактически доводи в
този случай се свеждат до факта на неиздаден ФКБ за покупка на стойност 6,70лв.,
не регистрирана чрез ФУ или по друг установен в закон начин, както и наличие на
приходи в размер на 34,63лв., за които също било установено, че не са отчетени
чрез ФУ, но са налични в касата на обекта. Допълнително разпореждането се
мотивира с предходни идентични нарушения на търговеца /за които са му издавани
НП и ЗППАМ/, разнообразието на предлаганите асортименти, продължителността на
работа на търговския обект, наличието на положителна касова наличност, за която
не се представят също отчетни документи, организацията в търговския обект, като
нямаща за цел спазване на правните регламенти и настъпването на трудно
поправима вреда, тъй като нямало да бъдат внесени евентуалните данъци, които се
следвали от неотчетените приходи.
Според настоящия състав, всички тези факти
в недостатъчна степен дават адекватна обосновка на извод за наличие на формално
избраните три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, още по-малко чрез тях се
обосновава и претендираната за постигане от органа цел на допуснатото предварително
изпълнение на ПАМ.
На първо място, фактът /доказан/, че
търговецът е „рецидивист“, тъй като многократно е санкциониран за подобни
нарушения, е довод, който служи за обосновка на извода каква да е продължителността
на определения срок на действие на ПАМ /и видно от самата заповед именно за
това е използван/, но не може сам по себе си да повлиява обоснованост на
постановеното разпореждане за предварително изпълнение. Отново, както в
повечето издавани актове от този вид, не се излагат от органа никакви конкретни
фактически доводи в насока какви са били напр. реализираните от търговеца
доходи в предходни период, дали те са значителни по размер и съотв. на тези
данните да се подкрепи и извод, че по този начин и допускайки не издаване на
ФКБ за всяка покупка, търговецът действително цели избягване на данъчното
третиране на тези приходи, което несъмнено от своя страна ще води до ощетяване
на фиска на държавата, което би оправдало защитата на важен държавен интерес,
защото именно чрез бюджетните приходи се определят пари и за други дейности на
държавата. Това не може да се изключи, само с фактите, че се касае за
баничарница, където има много асортименти и обектът работи почти непрекъснато.
Още повече и не се мотивира какви са конкретните цени на тези асортименти,
колко са продавани от различните категории и пр.
Съдът приема и „мотивирането“ на довода,
че ще бъдат търпени /ще настъпят/ трудно поправими вреди за държавата от факта от
по-късното изпълнение на наложената мярка, за необосновано. Само фактът на
неотчетени приход от продажба в размер на 6,70лв. не е достатъчен, а всичко
друго е в сферата на евентуалността, без конкретика. Несъмнено не отчитането на доходи е вреда за
държава, но законът иска тази вреда да е трудно поправима, а с конкретното
предварително изпълнение не става ясно как точно не отчитането на сумите от 6,70лв.,
съотв. на 34,63лв., съставлява трудно поправима вреда за фиска на държавата,
ако не се допусне предварително изпълнение на наложената с административния акт
ПАМ.
Органът винаги дължи преценка и на това,
дали не се нарушава принципа за съразмерността, като това налага същият да
извърши съпоставка между евентуалната своя вреда с тази, която би понасял и
жалбоподателя, ако управлявания от него обект бъде запечатан за срок от 14 дни,
през които той безспорно ще бъде лишен не само от приходи, но е налице и голяма
вероятност да търпи и значителни вреди, тъй като се касае за продажба на
нетрайни стоки.
Разбира се правилен би се явявал довода,
че макар и да е незначително отклонението от задължението за регистриране по
надлежен начин на всички приходи, то пак следва да се санкционира, вкл. и би
оправдало допускане предварително изпълнение на акта за преустановяване
дейността на нарушителя. Това обаче не следва да е самоцел на държавата, чрез
нейните органи на приходите, а трябва същите да обосноват за всеки конкретен
случай, че съществуват обстоятелства, които налагат издаване на разпореждане по
чл.60, ал.1 от АПК. Нищо по различно не е мотивирано, защо едва в този случай органът приема, че вече са
налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, а в предходните случаи на издадени
ЗППАМ не са били.
Не е спорно, че обществените отношения,
свързани с точното и пълно отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от
търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и
предполагат засилена охрана, но това трябва да е в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Т.е. както принудителната административна
мярка, така и допускането на нейното изпълнение /особено когато то е
предварително такова/ трябва да са необходими за постигане на целта на закона и
да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел.
В случая, както вече се посочи по-горе, Съдът
установява за пореден път основно общи и неконкретни доводи и съждения за
нарушение, което накърнява държавния фискален интерес или му нанася трудна поправима
вреда. Законодателят не приема, че е налице особено важен държавен интерес във
всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна
мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като няма предвидено предварително изпълнение на
мярката по силата на закона, в който случай предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК се презумират и органът в този случай не носи тежестта от тяхното доказване.
В хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК изцяло в тежест на административния орган е
да извърши прецизна преценка на всяко конкретно обстоятелство и да сочи такива
конкретни фактически основания, които наистина да обосноват наложително
допускане на предварителното изпълнение на акта. Според този Съд, това в
настоящия случай това не се обосновава надлежно.
Ето защо, Съдът прима, че
административният орган в този случай не доказва по убедителен начин, че са
налице предпоставки за законосъобразно упражняване на правомощието му по чл. 60, ал. 1 от АПК. Гореизложеното обуславя извод за основателност на
жалбата, поради което жаленото разпореждане за допуснатото предварително
изпълнение на визираната ЗПАМ и същото следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не прави искане за
разноски, поради което такива не му се следват.
Доколкото към жалбата не се прилага
доказателство за внесена ДТ в размер на 50 лева, следва съдът да постанови
осъждане на жалбоподателя да ги внесе в полза на съда.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение
на наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в
гр. Стара Загора, бул. „патриарх Евтимий“ 165, ведно със забрана достъпа до
него за срок от 14 дни, обективирано в Заповед № ФК-374-0115578/23.11.2022 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „ЛЕВЕНТ-А. С.В“
с ЕИК ********* и седалище в град Казанлък да заплати в полза на
Административен съд Стара Загора 50 лева, представляващи дължимата се ДТ за
образуване на съдебното производство.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: