№ 1008
гр. Пазарджик, 23.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220103579 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата Г. Д. Б., редовно призована, се явява лично като майка и
законен представител на малолетния В. С. Т., както и от непълнолетния С. С.
Т., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Б., както и с адв. Г.,
надлежно упълномощена да ги представлява с пълномощно приложено по
делото.
Ответника С. В. Т., редовно призован чрез назначения му от съда
особен представител, не се явява. За него се явява назначения от съда особен
представител адв. А. С. У..
За Районна прокуратура, редовно призовани се явява прокурор Златина
Иванова.
За отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Септември се явява социален
работник С. В.а К., която представя пълномощно.
Явяват се непълнолетните деца С. Т. и В. Т..
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не да налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържаме исковата молба. Моля в днешното съдебно
заседание да приемете заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
1
на ищцата както и трудов договор, както и присъда на ПРС влязла в сила с
мотиви към нея.
АДВ. У.: Запознат съм с исковата молба. Поддържам отговора на
исковата молба. Нямам контакти с ответника.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с исковата молба.
Спогодба в настоящото дело няма как да се постигне, с оглед характера
на производството и предвид обстоятелството, че ответникът С. В. Т. се
представлява в настоящото производство от назначения му от съда особен
представител.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Исковата претенция е с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, чл.
133 от СК, чл. 134, т. 1, във вр. с чл. 150 и чл. 143 от СК.
Подадена е искова молба от ищцата, в която твърди, че с ответника С.
В. Т. заживели на съпружески начала през 2001 г., като от съвместното им
съжителство имат родени две деца - малолетното им дете В. С. Т. с ЕГН
**********, роден на *****г. и непълнолетното им дете С. С. Т. с ЕГН
**********, роден на ****** г. След раздялата им през 2013 г., със съдебно
спогодба от 25.10.2017г., сключена по гр.д. № 1894/2017 г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, влязла в законна сила на 31.10.2017 г.
упражняването на родителските права върху двете им деца било предоставено
на нея, като ответника и техен баща да има право да се среща с тях , всеки
първи и трети петък от 18:00 е преспиване, в петък срещу събота и събота
срещу неделя до 12:00 ч. в неделя, като личните отношения ще се
осъществяват на адреса на бащата: гр. А., ж.к. З., ул.“**********, както и по
всяко друго време когато бащата и децата пожелаят, като бащата ще взема
децата от адреса на местоживеенето им в гр. Септември и 20 дни през лятото,
когато не била в платен годишен отпуск. Със спогодбата ответникът се
задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева в полза на
малолетното ни дете В. С. Т. и месечна издръжка в размер на 130 лв. в полза
на непълнолетното ни дете С. С. Т., считано от 01.06.2017г. до настъпването
на основания за изменението или прекратяването им, ведно със законната
лихва при просрочие на всяка месечна вноска. Същият се задължава със
спогодбата и да заплати и издръжка за минало време, считано от 01 юни 2016
г. до 01 юни 2017 г.в размер на по 100 лева на месец за всяко едно от децата.
От тогава до сега е заплатил само 2400 лв., след сключването на спогодбата.
Сумите постъпвали по банкова сметка на ищцата в Банка ДСК, както следва:
на 03.11.2017г. в размер на 250 лв., на 05.12.2017г.в размер на 250 лв.. на
08.11.2018г. в размер на 150 лв., на 01.02.2018г.в размер на 250 лв., на
28.02.2018г, в размер на 250 лв., на 05.04.2018г. в размер на 250 лв., на
09.05.2018г. в размер на 250 на 06.06.2018г. в размер на 250 лв., на
11.07.2018г. в размер на 250 лв. и на 31.08.2018г. в размер на 250 лв. През
месец януари 2019г. се образува и изп.дело № 4/2019г по описа на ЧСИ Д. С. с
2
район действие Окръжен съд - гр. Пазарджик, тъй като длъжникът спря
изплащането на месечната издръжка на своите деца. По горепосоченото
изпълнително дело се наложил запор на трудовото възнаграждение на
ответника, от който запор постъпили следните плащания: на 31.08.2020г. -
110,21 лв. и на 30.09.2020г. - 250,01 лв. Освен тези две суми след 31.08.2018г.
до този момент длъжникът не е изплащал издръжка. С Решение от
23.09.2020г. по гр.д. № 369/2020г.на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в
законна сила на 20.01.2021г. размерът на издръжката е увеличен, както
следва: на детето В. С. Т., чрез майката и законен представител месечна
издръжка в размер на 170лв, считано от 05.02.2020г., а на детето С. С. Т.,
месечна издръжка в размер на 190 лв., считано от 05.02.2020г.
Изпълнителното дело беше прехвърлено при ДСИ при Районен съд
Пазарджик с номер 1040/2020г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. С
присъда № 75/12.08.2022г.на Районен съд гр. Пазарджик по наказателно дело
от общ характер № 20215220201808 по описа за 2021г. С. В. Т. е признат за
виновен в това, че в гр. Септември , след като е бил осъден със съдебна
спогодба, одобрена с определение от 25.10.2017г. по гр.д. №1894/2017г.на
Районен съд - гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 31.10.2017г.,изменена с
Решение от 23.09.2020г. по гр.д. №369/2020г.на Районен съд гр. Пазарджик,
влязло в законна сила на 20.01.2021 г., да издържа свои низходящи-синовете
си С. С. Т. и В. С. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски , а именно 29 месечни вноски по 130 лв. за С. Т.
и по 120 лева за В. Т., за период от м. септември 2018 г. до месец януари 2021
г., включително, в общ размер на 7 250 лева и 9 месечни вноски по 190 лева за
С. Т., и по 170 лева за В. Т., за периода от м. февруари 2021г. до м. октомври
2021 г., включително в общ размер на 3 240 лева, всичко на обща стойност 10
490 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54
от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, като
на основание чл.66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за изпитателен срок от три години. Въпреки постановената присъда
дължащата сума не е платена от подсъдимия, както и от м. ноември 2021г. до
този момент С. В. Т. продължава да не плаща дължимата от него издръжка на
двете им деца. Ответникът от средата на 2018г. до сега не само не е заплащал
никаква издръжка на децата, но не е им купувал и храна и облекло. От тогава
не е и търсил децата си по никакъв повод. Единствено грижите за тях по
отглеждането и възпитанието им ги полагам аз, с помощта на моята майка. От
увеличаването на издръжката на децата с решението на Районен съд -
Пазарджик до сега е изминал период от 2 години като са настъпили промени
в условията на живот в страната, едновременно с това нарасли и нуждите на
децата от храна, облекло, учебни пособия и други с оглед тяхната възраст.
Минималната работна заплата за страната е била в размер на 610 лв., а сега е
в размер на 710лв. Увеличили са се и нуждите на децата- синът ни С. е ученик
в 11-ти клас в СУ „**********” гр. Пловдив, а другият им син В. е вече
ученик в 7-ми клас в СУ „**********” гр. Пловдив. Като майка получавам
3
чист месечен трудов доход в размер на 1300 лв., който не дава възможност на
ищцата да задоволява в пълен обем всичките ежедневни и необходими нужди
на децата ни. Ответникът реализира доходи, които му дават възможност да
осигури по-висока издръжка на своите деца, като същият е млад, в
трудоспособна възраст и без здравословни проблеми.
Оформен е петитум, с който се иска на основание чл. 132,ал.1, т. 2 от
СК, съдът да постанови решение, с което да лиши от родителски права
ответника С. В. Т. с ЕГН ********** по отношение на малолетното дете В. С.
Т. с ЕГН ********** и по отношение на непълнолетното дете С. С. Т. с ЕГН
**********, поради трайно неполагане на грижи за тях и не даване на
издръжка. На основание чл. 134, т.2 от СК, във връзка с чл. 150 от СК, във
връзка с чл. 143.ал. 1 от СК се моли съдът да измени размера на издръжките,
като осъди ответника да заплаща на малолетното дете В. С. Т. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законна представител, месечна издръжка в
размер на 200 лева, и на непълнолетното си дете С. С. Т. с ЕГН **********,
лично месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от датата на
подаването на исковата молба до настъпването на основания за тяхното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава на всяка
една месечна вноска.
Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на
решението при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК относно присъдената
издръжка.
Претендират се направените по делото разноски.
Към исковата молба са представени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от
съда особен представител на ответника – адв. А. У., в който заявява, че не
оспорва допустимостта на предявените по делото искове, но оспорва
основателността на предявените по делото искове - по основание и размер.
Сочи, че фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените
по делото искове, представляват силно субективна интерпретация на
поведението на ответника, която обаче не кореспондира напълно адекватно на
действителното съС.ие на субективните и обективни елементи от състава на
процесиите материални правоотношения.
Съответно възраженията на особения представител на ответника срещу
основателността на предявените по делото искове се дължат на обективната
липса на фактическите и нормативни основания за тяхното уважаване.
Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
Заявява, че поради липсата на контакт с ответника не разполага с
възможност да заявя адекватни насрещни доказателствени искания /особено
за разпит на посочени от него свидетели/ за оборване на твърденията на
ищеца.
4
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовата страна следва да докаже твърдените в
исковата молба обстоятелства, съгласно които са налице основанията на
закона ответникът С. В. Т. да бъде лишен от родителски права по отношение
на децата В. Т. и С. Т.. Ищцовата страна следва да докаже и по отношение
предявеният иск за изменение размера на дължимата издръжка, че е налице
нужно такова изменение, както и че ответникът има възможност да заплаща
издръжка в такъв увеличен размер.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам на този
етап доказателствени искания.
АДВ. У.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ с Определение № 1236/16.05.2023 г. е приел приложените към
исковата молба писмени доказателства.Конституирал е за участие в
производството РП- Пазарджик. Изискал е изготвянето на социален доклад от
ДСП - Септември. Допуснал е до разпит двама свидетели при режим на
довеждане на ищцовата страна. Изискал е от ТД на НАП- Пловдив справка –
информация относно това дали ответникът С. В. Т., ЕГН-********** от гр. А.
има регистриран трудов договор и данни за размера на получаваното от него
трудово възнаграждение. Изискал е от ДСИ при РС- Пазарджик изпълнително
дело №1040/2020г. по описа на ДСИ. На основание чл. 133, ал.2 СК е
призовал за лично явяване и изслушване в съдебно заседание ответникът С.
В. Т. от гр. А.. Постановява, на основание чл.15 ал.6 от ЗЗДетето, изслушване
на децата С. С. Т. и В. С. Т., които следва да бъдат доведени от своята майка
Г. Д. Б.. Задължил е ДСП - Септември да осигури социален работник за
изслушването на децата.
Съдът следва дасе произнесе по представените днес доказателства от
ищцовата страна , а именно присъда № 75/12.08.2022 г. постановена по
НОХД № 1808/2021 г. по описа на РС – Пазарджик, Заповед от 11.05.2023 г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на Г. Б., както и трудов
договор от 17.05.2023 г., с който Г. Б. е била назначена на длъжност учител в
********** – Пловдив.
АДВ. У.: Не възразявам да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ счита, че представените документи в настоящото съдебно
заседание са относими към предмета на правния спори като такива следва да
се приемат по делото.
Воден от горното, Съдът
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото присъда № 75/12.08.2022 г.
постановена по НОХД № 1808/2021 г. по описа на РС – Пазарджик, Заповед
от 11.05.2023 г., както и трудов договор от 17.05.2023 г. на ищцата Г. Б., която
е била назначена на длъжност учител в ********** – Пловдив.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилия по делото изготвен социален
доклад с вх. № 14128/09.06.2023 г. от ДСП- Септември.
АДВ. Г.: Да се приеме по делото.
АДВ. У.: Да се приеме по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме изготвения от ДСП- Септември
социален доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения социален доклад с вх. № 14128/09.06.2023 г. от
ДСП- Септември.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с вх. №
14006/08.06.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив, като с това писмо изпращат по
компетентност постъпилото писмо от съда на ТД на НАП – Бургас, тъй като
счита че същата е териториално компетентна да представи информация за
ответника, който е с регистриран адрес в гр. Бургас.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с вх. №
15204/22.06.2023 г. от ТД на НАП - Бургас, с която уведомяват съда, че за С.
В. Т. няма информация за регистриран с уведомление по чл. 62 от КП в НАП
действащ трудов договор.
АДВ. Г.: Да се приеме по делото.
АДВ. У.: Да се приеме по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилата информация от ТД на
НАП – Бургас, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо с вх. № 15204/22.06.2023 г. от ТД на НАП – Бургас.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилите материали по изпълнително
дело № 1040/2020 г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.
АДВ. Г.: Да се приемат по делото. Изпълнително дело № 4 по описа на
ЧСИ – Станчева е приложено към това.
АДВ. У.: Да се приемат по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат по делото.
СЪДЪТ счита, че постъпилите материали са относими към настоящия
спор и следва да бъдат приобщени по делото. Следва да се има предвид, че в
същото се съдържат и материалите по изп. № 4/2019 г. по описа на ЧСИ – Д.
6
С. които съдът също е изискал с изрично определение.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо с вх. № 14006/08.06.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив, с
която приложено изпращат информация, както и писмо изпълнително дело №
1040/2020 г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.
АДВ. Г.: Водим двамата ни допуснати свидетели.
АДВ. У. :Нямам становище кой да бъде изслушан, може би децата
ПРОКУРОРЪТ: Моля да изслушаме първо децата.
С оглед становищата на страните съдът, счита, че следва да пристъпи
към изслушване на децата С. С. Т. и В. С. Т., по реда на чл. 15, ал. 6 от
ЗЗДетето, което изслушване следва да се проведе в присъствието на социален
работник, каквито са законовите изисквания.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗД съдът следва да пристъпва към
изслушване на малолетното дете В. С. Т., ЕГН **********. Изслушването на
детето се провежда съгласно изискванията на чл.15, ал. 4 от ЗЗД в
присъствието на социален работник С. В.а К. от отдел „Закрила на детето“ в
ДСП - Септември.
В. С. Т.: Аз съм на 13 години. Ученик съм в Средно училище „*****“ в
гр. Пловдив и съм VII. В това училище уча около четири години. Смятам да
продължа да уча в това училище, защото там ми харесва. Там учим много
предмети. Любимите ми предмети са литература и география. Живея в гр.
Пловдив. Живея на ул. „********** в гр. Пловдив. Там сме на квартира. В
квартирата живеем аз, майка ми, брат ми и баба ми по майчина линия.
Разбирам се с тях и ми харесва да живея с тях. Нямаме проблеми. Брат ми е
по-голям от мен с четири години и половина и е на 17 години. Той ми помага
в училище и се грижи за мен. Майка ми е учител по география и икономика и
в момента е безработна. Не поддържам никакви отношения с баща ми и
неговите роднини. Баща ми не се интересува от нас. Знам, че той живее към
настоящия момент в А.. Мисля, че живее в А., защото последно когато бяхме
при него живееше там. Това беше през 2018 година. Причината, е че той не
иска да ни вижда и аз не желая да контактувам с него. Не желая да
комуникирам с него, защото не съм го виждал от дълго време. Имам мобилен
телефон. Той може да ме потърси ако иска. Той знае мобилния ми телефон,
но изобщо не ме търси. От 2018 г. до сега дойде на адреса ни преди около две
години на ме види, но аз не пожелах да го видя. Той не изпраща издръжка,
пари, дори не желае да ми се обажда. Не съм поемал инициативата аз да му се
обадя. Нямам намерение в бъдеще да поддържам някакви отношения с него.
Считам, че не е необходимо. Аз не желая да комуникирам с него. Не мисля,
че той ще си промени поведението и ще започне да ме търси. Мисля, че му е
все едно за мен. Финансовите средства ги осигурява майка ни. Баба ни по
майчина линия ни помага. Тя е пенсионерка и работи. За рожден ден никога
7
не ме е търсил баща ми. Преди 2018 г. не си спомням много какви контакти
сме имали с него. Не е идвал да ме види, нито ми е подарявал подарък. Знам
че баща ми има друго семейство – жена и дете. Когато ходихме при него в А.
той беше с жена му и имаха малко дете. жена му се отнесе добре към нас.
Няма какво да добавя. Приключил съм отношенията ми с баща ми
окончателно. Не ми става тъжно понякога. Изобщо не ми става тъжно. За
целия ми живот съм виждал баща ми около 10 пъти за по няколко часа.
Веднъж ни заведе на Хасково. Там бяхме заедно около три дни в къща за
гости.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗД съдът следва да пристъпва към
изслушване на малолетното дете С. С. Т., ЕГН **********. Изслушването на
детето се провежда съгласно изискванията на чл.15, ал. 4 от ЗЗД в
присъствието на социален работник С. В.а К. от отдел „Закрила на детето“ в
ДСП - Септември.
С. С. Т.: Казвам се С. С. Т. и съм на навършени 17 години. На 08 юли
тази година ще навърша пълнолетие. Ученик съм в СУ „*****“ – Пловдив. В
същото училище като на брат ми. Помагам му с учебния материал, с
домашните. Аз съм в 11 клас. Догодина съм 12-ти клас и ще бъда абитуриент.
Насочил съм се да кандидатствам „Архитектура“. Живея в гр. Пловдив, ул.
„********** заедно с майка ми и баба ми при една роднина. Там тя ни отдава
апартамент под наем понеже ние сме от Септември. Често ходим в
Септември, през седмица, две – за съботите и неделите отиваме. В квартирата
живеем аз, майка ми, баба ми по майчина линия и брат ми. Баба ми ни помага
с пари, приготвя ни храна. Помага ни за всичко. С баща ни нямаме връзка
вече почти пет години. Последно сме се видели през август 2018 г. Нормално
е човек да поддържа връзка с баща си. Всеки заслужава, но той не ни търси и
не проявява интерес към нас. Имам мобилен телефон и той го знае и може да
се свърже с мен, но в социалните мрежи. Аз имам профил и той има профил в
социалните мрежи. За последните пет години той не е проявил интерес да се
видим, да ни пита дали имаме от нещо нужда. Няма никакъв контакт с нас.
Той не ни е пращал пари, не ни е давал на ръка пари. издръжка от доста време
не е плащал. Аз не съм правил опит да се свържа с него, нямам тази
необходимост. Не желая да поддържам контакт с него и нямам нужда от него.
Не мисля, че той би осъзнал че има деца, но и да го направи аз не бих му
простил, че това не ни търси и ни изостави. Нямам желание да поддържам
контакт с него. Мисля, че родителите ми се разделиха окончателно през 2013
г. между 2013 г. до 2018 г. имаше определени периоди, през които ни
взимаше, тъй като имаше дело. Той временно спазваше режима, мисля че
първите два месеца. После престана да ни взима. Взимаше ни по празниците,
през една събота неделя.- това беше два месеца. После спря да ни търси. Баща
ми има семейство друго – жена и дете. детето е под 18 години, мисля, че на
пет години. Когато се преместихме на квартира в гр. Пловдив баща ми е
уведомен, че сме там. Той знае къде живеем в Пловдив. Той е уведомен за
това с нотариална покана. Няма какво друго да добавя.
8
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Н. К. – ЕГН **********, на 71 години, българка, българска
гражданка, пенсионер, със средно специално образование – архитектура,
омъжена, неосъждана, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Съсед съм на семейството. Живея в гр. Септември, ул.
„*****. в момента имам в Пловдив апартамент и се водя там, защото и работя
в момента. Семейството на Г. в момента живеят в Пловдив, тъй като им
намерих работа. В Септември нямаше работа. Децата са много добри и умни и
посещават училище. Те не заслужават това. те двамата учат в гр. Пловдив, в
кв. Г., училище „*****“. Тези две деца, аз съм от раждането до ден днешен ги
следя, защото са много кротки и много умни деца и затова се нагърбих да
помагам на майката. Винаги съм й помагала материално защото не можеше да
ги издържа и съм й давала пари на заем. Давала съм й пари на заем почти
всеки месец. Откакто започна работа в Пловдив това се случва по рядко.
Когато тръгват на училище и ли през пандемията когато трябваше да им се
купи компютър за училище. Винаги са ми връщали парите, които съм давала
назаем. Бащата откакто напусна семейството изобщо не съм го виждала,
когато имаше веднъж роден дена присъствах и малкия чакаше с телефона да
му се обади баща му да му купи маратонки и аз дадох тайно на майката пари
да купи на детето маратонки, защото плачеше. Знам че бащата не изплаща
никакви издръжки – четири пет пъти е внасял когато е имало нещо съдебно и
аз затова съм им помагала. Бащата изобщо не се интересувал от децата.
Когато децата бяха по малки споделяха за баща си но сега даже не искат да
говорим за него в тяхно присъствие. За децата се грижи изключително много
майката. Аз съм строител по професия и ме е питала как да подобри стаите
ми и те си имат стаи. Финансово и морално й помагам. Затова съм
съпричастна и свидетел на абсолютно всичко, което става в техния дом. Не
мога да кажа дали децата посещават някакви спортни занимания. Доколкото
знам децата са в добро здравословно съС.ие. Двете деца са ученици и имат
нужда от дрехи, обувки, джобни пари. тя се беше принудила да взима бързи
кредити и като разбрах аз затова започнах да й давам, не само за това но да
плаче детето ти за един дюнер – да ти се скъса сърцето. Когато видях, че са на
бързи кредити и понеже работя 20 години в Пловдив я посъветвах да си
потърси работа като учител в Пловдив също уредих бабата да работи в детска
ясла като детегледачка, защото не им стигат парите, а и като се разболеят
нямат пари и за лекарства. Сега вече горе-долу са добре. Галя има
педагогическо образование. Аз й съдействах да си намери подходяща работа.
Аз съм почти всеки ден заедно с тях. Според мен за едно дете му трябват
9
между 500 лв. и 800 лв. на месец за подсигуряване на всички неща. Снощи са
му купили 160 лв. едни маратонки, защото нямаше с какво да дойде, нямаше
да го пуснат с джапанки.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. К. Б. – ЕГН **********, на 68 години, българка, българска
гражданка, със средно специално образование, пенсионер и работи, вдовица,
неосъждана, майка на ищцата Г. Б., и баба на непълнолетните деца. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: Аз съм майка на Г. Б. и баба по майчина линия на децата С. и
В. Т.и. Всички живеем заедно в гр. Пловдив на квартира. Роднина на бащата
на децата ни осигури квартира на минимални цени. Бащата не се интересува
от децата – няма обаждане, няма рожден ден, няма имен ден, няма учебна
година, няма завършване. Изобщо не им се обажда, нито за Коледа, нито за
Нова година – абсолютно по никакъв повод. Децата вече са големи, дори не
искат да говорим на тази тема – обидно им е. обидени са затова, че той не ги
търси. Това продължава вече доста години. Последно когато е идвал бащата
през 2018 г. малкия беше при майка си в Пловдив, а големия при нас – в
септември. Малкия го е видял за пет минути, детето е казало аз на кафе не
ходя и не желая да ходя. Бащата 20 стотинки, една химикалка не им е купил,
та камо ли нещо друго да им купи. Като всяко семейство майка им е имала
финансови затруднения. И пенсията и заплатата ми е отивала при тях. Децата
се развиват много добре. Отлични ученици са. Големият догодина иска да
кандидатства архитектура. Малкия ще видим къде ще се насочи. Говорим за
френската гимназия, но да приключим годината и ще видим. Сутрин кат осе
стане парите за закуска с това започва деня. Даваме им по 5, 6,7 лв. Някой път
до 10 лв., но рядко. Взехме на единия 160 лв. маратонки. Те не могат да се
наядат с една закуска – те са мъже. Разходите са големи – за ток, телефон. На
децата им се яде искат всичко да опитат. Купуват дюнери от павилиончето.
Имат нужда и от дрехи. Често им купуваме дрехи, защото ги израстват,
обувки също. Баба може да не си купи, но за децата трябва да има. Аз съм
„баба - тате“. Децата няма здравословни проблеми. Те ходят на екскурзии, на
море ги води майка им всяка година. Частни уроци не посещават, защото не
можем да си го позволим. Искаме да се отървем от това нещо, защото искаме
да ги заведем в друга държава на екскурзия но като малкия е малък. Говорили
сме за паспорт с баща им, но той каза след като изтекоха паспортите на
децата, но той не дава да се издадат нови. Баща им знае къде живеем. Не знам
дали той има телефоните на децата. Никой не му е забранявал да вижда
децата. Когато той идва, даже майката му е съдействала да се види с детето. И
сега да дойде пак ще съдействаме да ги види, но те вече са големи мъже.
Бащата не иска да даде съгласие за паспорт, защото му прави удоволствие да
прави напрежение.
10
АДВ. Г.: Не възразявам по принцип пак да потърсим ответника, но
резултата ще е същия. По наказателното дело и полицията не е успяла да го
открие.
ИЩЦАТА /лично/: Баща им беше обявен за издирване пак.
АДВ. У.: След като има изявление, че при проведено наказателно
производство не е намерено това лице изводът, който може да направите Вие
е, че няма как да се осъществи процедурата, съгласно сегашната ситуация но
решението е Ваше.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото чух ответникът има друго наказателно дело
в момента в РП - Пазарджик.
ИЩЦАТА /лично/: Разпитаха ни с голямото дете преди два месеца и
отново не е открит и няма никакви следи от него. Доколкото знаем той е
някъде в чужбина, но нямаме никаква идея къде е.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва делото да се приключи.
СЪДЪТ, след като взе предвид становище на страните съобрази
следното: Със свое определение от 16.05.2023 г. съдът на основание чл.133,
ал. 2 от СК е разпоредил личното явяване и изслушване в съдебното
заседание на ответника С. В. Т. от гр. А., който до настоящия момент в хода
на производството не е бил открит и не е бил призован да се яви пред съда.
Съдът счита, че следва да направи още един опит за установяване
местонахождението на ответника и за изслушването му, тъй като него е
предявен иск за лишаване на родителски права, поради което неговото
изслушване е от съществено значение.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
За следващото открито съдебно заседание по делото ответникът С. В. Т.
да бъде призован на всички известни по делото адреси, включително на
постоянния и настоящ адрес, съгласно извършената справка, както и на адрес:
гр. А., ж.к. „З.“, ул. „**********.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.07.2023 г. от 11:30 часа, за
която дата и час страните следва да се считат уведомени от днес
Да се изпратят призовки на всички известни по делото адреси по
отношение на ответника Т..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:23 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11
Секретар: _______________________
12