Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 605 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 20235640 от 26.10.2020 г.
по гр. д. № 23892 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 153-ти състав е отменено
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.С.С., ЕГН **********
извършено със Заповед № 21/15.04.2020 г. на изпълнителния директор на Б.п. ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; възстановен е М.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
на заеманата до уволнението длъжност „Старши инспектор, контрол” в отдел
„Сигурност“ в Централно управление на Б.п. ЕООД; осъден е Б.п. ЕООД да заплати
на М.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 11 235,72 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 16.04.2020 г. - 13.10.2020 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата до пълния предявен размер и период.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника
пред СРС - Б.п. ЕООД. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на
ищеца – въззиваем са били уважени. Излагат се доводи за неправилност, тъй като в производството не е съобразено, че работодателят
има възможност да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание с
работник или служител, който не отговаря на изискванията за заеманата длъжност
и при сключване на трудовия договор, както в случая. За законосъобразността на
уволнението на посоченото основание е от значение единствено дали работникът
или служителят притежава изискуемото
образование, като в случая е установено, че ищецът не го притежава. Поддържа,
че при прекратяването на трудовия договор с ищеца на посоченото основание
работодателят е бил добросъвестен и не е злоупотребил с права.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части
и да постанови друго, с което претенциите да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Постъпил е
отговор от М.С.С., ищец пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в частта, в която претенциите са били уважени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е
съобразено със закона и съдебната практика. Претендират се разноски.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата
страна по спора е правилно установена от СРС, а изложените правни изводи се
възприемат изцяло от настоящия състав, като съдът препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че за заемане на
длъжността „Старши инспектор, контрол” в отдел „Сигурност“ в Централно
управление на Б.п. ЕООД е въведено от работодателя с длъжностната
характеристика изискване за висше образование ОКС „бакалавър“, което изискване
е съществувало към датата на сключване на трудов договор с ищеца - № 8 от 31.01.2020 г. и което образование ищецът не притежава.
При съобразяване
дадените задължителни разяснения с постановеното тълкувателно решение №
4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира че
уволнението на ищеца извършено със Заповед № 21/15.04.2020 г. на изпълнителния
директор на Б.п. ЕООД, на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконно. Доколкото изискването за заемане на длъжността
- висше образование ОКС „бакалавър“ е било въведено от работодателя, а не е определено
по нормативен път, както и че същото е съществувало към момента на сключване на
трудовия договор – 31.01.2020 г. /длъжностна характеристика за длъжността от
31.01.2020 г./, съдът намира че при упражняване правото си да прекрати трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят – ответник е "злоупотребил
с право" и извършеното уволнение е незаконно.
Поради съвпадане
изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в посочената част.
По разноските:
При този изход
на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемия
се следват разноски и такива са сторени в размер на 800.00 лв. - за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20235640 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 23892 по
описа за 2020 г. СРС, ГО, 153-ти състав, в частта, с която е е отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.С.С., ЕГН **********
извършено със Заповед № 21/15.04.2020 г. на изпълнителния директор на Б.п. ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; възстановен е М.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
на заеманата до уволнението длъжност „Старши инспектор, контрол” в отдел
„Сигурност“ в Централно управление на Б.п. ЕООД; осъден е Б.п. ЕООД да заплати
на М.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 11 235,72 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 16.04.2020 г. - 13.10.2020 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.п. ЕООД
да заплати на М.С.С., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 800.00 лв.-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.