№ 638
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500496 по описа за 2023 година
Производство по чл.413, ал.1 във вр. с чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК:*********,
представлявано от ИД Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник АД
“Ч.П.И.“ – гр...................... чрез адв. Х.Х.И., САК против Разпореждане №
236/ 05.01.2023г.по ч.гр.д.№ 18977/ 2022г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което
е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК
против М. И. П. от гр.Пловдив. По изложени оплаквания и доводи в жалбата
се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението за
издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275,
ал.1ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Подадено е заявление от „Юробанк България“ АД, ЕИК:********* против М.
И. П. от гр.Пловдив за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК по Извлечение от
счетоводни книги на банката за вземанията: сумата от 2354.65 лв. главница по
договор за издаване на кредитна карта от 04.12.2019г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, 338.35 лв. възнаградителна лихва за периода от 04.01.2021г. до
08.11.2022г., 101.70 лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2021г. до
1
12.12.2022г., 334.92 лв. такси за периода от 15.06.2020г. до 15.11.2022г., 24
лв. обезщетение за уведомяване, претендирани въз основа на договор за
издаване на кредитна карта от 04.12.2019г., които вземания е посочено в
заявлението, че са станали предсрочно изискуеми поради неизпълнение от
кредитополучателя на договорни задължения за погасяване на дължимите
суми от усвоения кредитен лимит по договора и Общите условия. На
основание чл.20.2 ОУ банката е упражнила правото си да прекрати договора
поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок на плащане 04.01.2021г. и 02.02.2022г.,
поради което банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо,
уведомлението за което обективирала в Покана чрез ЧСИ М.К., с рег. № 823
на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив чрез фингирано връчване,
предвидено в чл.17.1 от договора.
В приложение на заявлението е представено Заявление-договор за издаване на
кредитна карта от 04.12.2019г. от длъжницата М. И. П., Общи условия на
Банката-заявител за издаване и използване на кредитни карти; Покана от
банката –заявител , адресирана до длъжницата за обявяване на предсрочна
изискуемост на посочените вземания, съответно за връчване чрез ЧСИ М.К.,
с рег. № 823 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, по която С
Констативен протокол от 09.11.2022г. обективирано от ЧСИ връчването чрез
връчител на кантората на поканата и като получена на 11.10.2022г. след
посещение на адреса на лицето в гр......................, но лицето неоткрито, а от
лицата Е.Д.- домоуправител и И.Д. заявили, че лицето не живее на адреса в
ап.118, при прозвъняване никой не отворил. В резултат било залепено
уведомление, а Поканата приложена към книжата. В указания в
уведомлението , според изискванията на чл.47, ал.2 ГПК, двуседмичен срок от
залепването, изтекъл на 08.11.2022г. лицето не се явило да получи поканата.
В заповедното производство е направена Справка НБД за настоящ и
постоянен адрес, от която установена идентичност на посочения в
заявлението адрес на длъжницата. С обжалваното разпореждане е мотивиран
отказът за издаване на ЗНИ поради констатирана недоказаност на настъпила
изискуемост на претендираните вземания поради предсрочна изискуемост
спрямо длъжницата с оглед ненадлежно упражнено право на заявителя да
направи кредита предсрочно изискуем с документ по чл.418, ал.2 ГПК,
2
съобразно ТР №4/2013г. по т.д.№4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, т.18, доколкото
уведомяването на длъжника е елемент от фактическия състав за настъпване
на тази предсрочна изискуемост. В настоящия случай е отчетена
допустимостта за извършване на уведомяване чрез покана, връчена чрез ЧСИ
съобразно нормата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, която процедура обаче следва да е
спазена по правилата на чл.37-38 ГПК. В случая е мотивирано , че не се явява
спазена с оглед на еднократното посещение на адреса без справка от ТД на
НАП за трудови правоотношения на лицето / чл.47, ал.3 ГПК/, независимо от
отразяването на посочените лица, че търсеното лице не живее на адреса.
Прието е, че кредиторът не е положил всички необходими усилия с оглед
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Фактическите и правни изводи на заповедния съд се споделят от настоящата
въззивна инстанция относно спазване на въведените с константна съдебна
практика и впоследствие с ТР №4/2013г. по т.д.№4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС
необходимост от установяване на положени от страна на кредитодателя
всички необходими усилия за уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост. Това схващане изначално не се споделя в
депозираната частна жалба поради поддържаните в нея доводи за наличие на
доказани условия за приемане на редовно фингирано връчване на основание
чл.47, ал.5 ГПК, след като лицето е търсено на посочения в Договора адрес за
кореспонденция, на който е удостоверено ненамирането му поради това, че не
живее на адреса. Заявителят се позовава на приложените Общи условия /
чл.17 т.1/, в които е регламентирано задължението на длъжника да съобщи
настъпила промяна на адреса си, до който момент изпращането на
уведомлението на посочения в договора адрес, ще се счита за получено,
позовавайки се на Решение №71 от 28.04.2022г. по гр.д.№ 2681/ 2021г. на
ВКС – ІV ГО.
Въззивният съд не споделя така изложените доводи на жалбоподателя, въз
основа на които при приемането им се заобикаля спазване изискването на
поетапната законова процедура по чл.47, ал.1 и сл. ГПК, вкл. след справка за
постоянен и настоящ адрес на лицето/ както и проверка на неговата
месторабота, местослужене, място на осъществяване на стопанска дейност/,
представляващи достатъчно необходими усилия за търсене на лицето, за да се
прилага правната последица на фингираното връчване по чл.47, ал.5 ГПК
3
след неговото ненамиране. В настоящия случай действително с оглед
надлежно удостовереното събиране на сведения от връчителя дали лицето
живее на адреса и удостоверено надлежно от лице в качеството му на
домоуправител обстоятелство, че това търсеното лице не живее на адреса, не
е необходимо последващо посещение и търсене от връчителя. Независимо от
това обаче приложението на правната последица за приемане на фингираното
връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК е свързано с изпълнение на
изискванията на чл.47, ал.3 ГПК, които клаузи по посочените общи условия
на кредитодателя е недопустимо фактически да дерогират процесуалния
закон. В тази насока съдебното решение на ВКС, на което жалбоподателят се
позовава, не изключва задължението за извършването на справки за
постоянен и настоящ адрес на търсеното лице, като необходимо условие за
приложение на правната последица на чл.47, ал.5 ГПК.
По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна,
а обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно с оглед правния
резултат по делото.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 236/ 05.01.2023г.по ч.гр.д.№
18977/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4