Р Е Ш Е Н И Е
№….…………./10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14278 по
описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени Д.С.С., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца М.Т. П., ЕГН
*********, род. на ***г. и Т.Т. П., ЕГН *********, род. на ***г., и тримата с
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. В.И. - ВАК срещу Т.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на осъдителни искове с правно основание чл. 143 СК за присъждане в полза на
децата месечна издръжка в размер на по 150 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.11.2016г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 1-во число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията; с правно
основание чл. 149 СК за присъждане в полза на децата издръжка за минало време в
общ размер на по 1250лв., за периода 18.11.2015 г. до датата
на завеждане на иска – 18.11.2016г..
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на
осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: С ответника не
са имали сключен граждански брак. От фактическото им съжителство са родени
децата М., род. на ***г. и Т., род. на ***г..
Към настоящият момент родителите не живеят заедно. Бащата не е
осигурявал средства за издръжката и отглеждането на децата. Издръжката и
отглеждането на децата са изцяло поети от майката. Децата имат нужда от
средства необходими за задоволяване на ежедневните им потребности от храна,
облекло, отопление, учебни помагала, извънкласни занимания и др. Заплащането на
претендирания размер на издръжката е във възможностите на ответника. Моли за
положително произнасяне по предявените искове.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява
становище по съществото на предявените искове. Оспорва заложените в исковата
молба фактически твърдения. Навежда твърдения, че в периода от раздялата на
родителите до м. декември 2014г. той е полагал непосредствените грижи за децата
и е осигурявал издръжката им. Едва след този период, децата са заживели отново
с майка си, като той е продължил да участва в отглеждането им, вкл. като е
предоставял средства за издръжката им. Заявява, че има задължениея за издръжка
и към друго малолетно дете – Р., род. на ***г. от съжителството му с друга
жена. Заявява готовност да заплаща текуща издръжка в законовия минимален
размер. По отношение на претендираната издръжка за минало време навежда доводи
за неоснователност.
В о.с.з., страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че
страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство са родени децата М.Т. П., ЕГН *********,
род. на ***г. и Т.Т. П., ЕГН *********, род. на ***г.. Към настоящия
момент М. е навършил 13 години, а Т. 11 години. Това е видно и
от приложените Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0450/01.04.2004 г. от Община В. и Удостоверение за раждане, Серия КМР
№50029/07.09.2005 г., издадено въз основа на акт за раждане
№ІІ-637/07.09.2005 г. от Община В..
Не се спори, че
повече от 10 години страните са във фактическа раздяла.
От
представеното Удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на акт
за раждане №0235/26.03.2014 г. от Община В. се установява, че ответникът има и
друго дете - Р.Т.П., ЕГН **********,
род. на ***.
От
постъпилото Писмо изх.№2014-1/23.01.2017 г. на ТД на НАП В. е видно, че липсват
данни за осигурителния доход на ищцата и ответника.
Представена
е Служебна бележка изх.№60-30-02-557/05.01.2017 г. от Агенция по заетостта,
съдържаща регистрациите на ответника в дирекция „Бюро по труда” като търсещо
работа лице в периода от 21.02.2000 г. до датата на издаването и.
Няма спор с оглед възрастта на децата, че същите посещават учебни
заведения.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства.
Св. Д.С., сестра на ответника, в показанията си установява, че живее на ул. А.Б.
№*. Съседи са с брат си. Виждала е Т. да дава средства за децата, когато е в
България. Св. заявява, че Т. отсъства от страната половината от годината.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните
правни изводи:
Предявени са
искове за издръжка по чл.143 СК занапред и чл.149 СК за минало време, считано
от 18.11.2015 г. до датата на завеждане на иска – 18.11.2016г..
Между страните
няма спор по фактите, а именно за началната дата на фактическата раздяла. Няма
спор, че за този период грижите за децата са осъществявани от ищцата. В този
смисъл искът за издръжка за минало време се явява доказан по основание.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият
родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищацата не реализира доходи. Оветникът
е в трудоспособна възраст, липсват причини, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности. Липсват данни, същият да реализира
доходи на територията на страната.
Установи се, че има още едно малолетно дете, което към настоящия момент има
навършени 3 години. Що се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че децата
М. и Т. имат присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло и учебни пособия.
Посещават учебно заведение, съобразно възрастта си, за което не се установи
заплащане на ежемесечни такси. Не се установиха специфични потребности на
децата, за които да са необходими допълнителни средства.
Така, като взе предвид нуждите на децата и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в
размер, дължим съобразно Конвенцията за
правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 200 лв. за детето М., като
ответникът следва да поеме част от нея в размер на 130 лв., считано от
датата на исковата молба и 190 лева за детето Т., като ответникът следва да
поеме част от нея в размер на 120 лева, считано от датата на исковата молба. Останалата
част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата
следва да се поеме от майката. За разликата над 130 лв. и 120 лв. исковете
подлежат на отхвърляне.
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година назад от предявяването на иска. По делото от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
бащата не е заплащал средства за издръжка през претендирания период. Ето защо
следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 18.11.2015
г. до датата на завеждане на иска – 18.11.2016г.. Претендираната издръжка за минал период е в минималния размер,
съобразен с чл. 142 СК за този период. Ответникът следва да бъде осъден за заплати издръжка за
минало време за децата М. и Т. в претендирания размер.
Относно
разноските:
При този изход
на производството, а именно частично уважаване на претенциите и с оглед
направеното в тази насока искане от ищцата, на основание
чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски за възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, съобразно приложения списък и съобразно уважената част от
претенциите – 366.67 лева.
По делото е
налице заявена претенция за присъждане на направените разноски от страна на
ответника, поради което на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да му се присъдят
в размер на 50 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените
издръжки за бъдеще и за минало време, в общ размер от 460 лв./172.80лв.+187.20лв.+50лв.+50лв./,
съобразно уважената част от исковете.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът
следва да постанови предварително изпълнение на решението.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в
полза детето М.Т. П.,
ЕГН *********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител Д.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, месечна издръжка в размер на 130.00
/сто и тридесет/ лева, считано от датата на исковата молба – 18.11.2016г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над 130 лв. до пълния размер от 150 лева, като
неоснователeн.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в
полза детето Т.Т. П.,
ЕГН *********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител Д.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, месечна издръжка в размер на 120.00
/сто и двадесет/ лева, считано от датата на исковата молба – 18.11.2016г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над 120 лв. до пълния размер от 150 лева, като
неоснователeн.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза детето М.Т. П., ЕГН *********, род. на ***г., чрез неговата
майка и законен представител Д.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/
представляваща издръжка за периода от 18.11.2015 г. до датата на завеждане на иска – 18.11.2016г., на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза детето Т.Т. П., ЕГН *********, род. на ***г., чрез неговата
майка и законен представител Д.С.С., ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 1 250.00 лв. /хиляда двеста и петдест
лева/ представляваща издръжка за периода от 18.11.2015 г.
до датата на завеждане на иска – 18.11.2016г., на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 366.67 лева /триста шестдесет и шест лева и
0.67 ст./, представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд държавна такса върху присъдените издръжки и по
четирите иска общо в размер на 460 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 50 лева /петдесет лева/, представляваща реализирани
пред настоящата инстанция разноски за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от 10.03.2017г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: