Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 14.10.2021                     Град С.  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

С. районен съд                                                  Първи  граждански състав

На двадесет и девети септември                      Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Анастасия Балабанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4642 по описа за 2020 година.

 

                Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. 

            Ищецът М.Л.С. твърди, че на 14.06.2020 г. му бил връчен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2694155 за нарушение на 28.02.2019 г., като му било наложено наказание глоба в размер на 400 лева. Глобата била заплатена от него на 07.01.2020 г. Твърди още, че за процесното нарушение - на 28.02.2019 г. в 16:03 часа, в обл. С., общ. С., път 1-5 км. 221+950 разклон с. -, било било прието, че нарушител е Е.. Глобата по този електронен фиш била заплатена на 12.04.2019 г., възползвайки се от правото си да я заплати с отстъпка в 14-дневния срок от получаването на ЕФ. Посоченото означавало, че за едно и също нарушение ответната дирекция наложила две отделни наказания и събрала наложените глоби два пъти, без правно основание за това. Предвид това за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатените от него на 07.01.2020 г. без основание 400 лева по наложена глоба с електронен фиш серия К № 2694155 на О. - С.. Моли да бъде осъден ответникът да върне на ищеца заплатената от последния без основание глоба в размер на 400 лева и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и направените по делото разноски.

            Ответникът ОД на МВР – С. заема становище, че исковата молба била недопустима, неоснователна и недоказана. Подаденият иск се явявал недопустим, защото бил предвиден специален административен ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания - глоби. В случая било налице публично държавно вземане - глоба, средствата от което следвало да постъпят във Фонд безопасност на движението, който фонд се управлявал от министъра на вътрешните работи. От своя страна, министърът на вътрешните работи с разпоредително писмо рег. № 1-12049 от 02.05.2012 г. установил ред за възстановяване на недължимото, като платено на отпаднало основание. При наличие на специален ред за реализиране правото на възстановяване на недължимо платени суми общият ред на гражданското законодателство не се прилагал. Подаденият иск се явявал и неоснователен. На първо място, искът бил насочен срещу О. С., структурата издала и двата посочени от ищеца електронни фиша, но сумите от заплатените глоби, наложени с тези фишове, постъпвали по сметка на Фонд безопасност на движението, а не по сметка на дирекцията, като посоченото обстоятелство било видно и от представените като доказателства платежни бележки за извършени плащания, както на глобата по електронен фиш серия К №2578954, така и на глобата по електронен фиш серия К №2694155. Съгласно § 1, ал. 4 ЗДвП се създавал Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи: 1. във Фонда за безопасност на движението постъпвали средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативен акт; 2. средствата от фонда се разходвали за дейности по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност; 3. редът и условията за управление на средствата от фонда се определяли с акт на Министерския съвет. Видно било, че О. - С. не била получила нищо, а глобите били заплатени по сметка на Фонд безопасност на движението, който се управлявал от министъра на вътрешните работи. В този смисъл депозираната искова молба се явявала неоснователна спрямо ответника О. - С.. От друга страна, ако съдът не приемел изложеното, моли да имал предвид, че бил издаден електронен фиш серия К №2578954 за налагане на глоба на законния представител на Е. - Г.Д.“ - Г.Д.Д., предвид извършено нарушение със собствения на едноличния търговец автомобил Ф., с рег. № -. Представено било доказателство по настоящото производство от страна на ищеца, че на дата 12.04.2019 г. глобата, наложена с посочения електронен фиш, била заплатена на сметка на Фонд безопасност на движението в намален размер съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП. На дата 17.04.2019 г. била входирана в О. С. декларация от собственика на превозното средство Е. - Г.Д.“, чрез управителя Г.Д., като било декларирано, че товарният автомобил, с който било извършено нарушението, бил управляван от работник на търговеца, а именно лицето М.Л.С., ищец по настоящото производство. Приложено било копие от свидетелството за управление на МПС на М.С.. Приложено било и копие от платежно нареждане. С оглед получаването на декларацията, на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, електронен фиш серия К № 2578954 бил анулиран на 22.04.2019 г. Електронен фиш К № 2694155 не бил обжалван и бил влязъл в законна сила. Анулирането на издадения електронен фиш при депозиране на декларация от собственика на моторното превозно средство било изрично предвидено в цитираната разпоредба на закона. При положение че били изпълнени законовите изисквания за О. С., не съществувала друга възможност освен да анулира издадения фиш. По каква причина ищецът бил извършил плащане по фиш, за който била подадена декларация и който щял да бъде анулиран, оставало неясно. Така извършеното плащане било извършено изцяло по собствено желание на ищеца. Пределно ясно в ЗДвП била разписана процедурата, при която се посочвало от собственика на превозното средство лицето, което го е управлявало, тоест извършило нарушението. Издаденият първоначално фиш се анулирал и се издавал и изпращал нов, вече на установения нарушител. Моли да бъде отхвърлена предявената срещу О. С. искова молба, ведно със законните последици от това, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на получена парична сума без основание. Основните елементи на фактическия състав, от който възниква вземането по чл.55, ал.1 ЗЗД са: даване, респ. получаване, на имуществена облага и липса на основание за това имуществено разместване.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото  /в този смисъл са: решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК и др./. 

Видно от представената по делото квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от 07.01.2020 г. ищецът е извършил плащане по фиш К № 2694155. С оглед на това следва да се отбележи, че според §1, ал.4 от ЗДвП се създава Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи, в който постъпват средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи и който не е самостоятелен правен субект. Статутът на този фонд е уреден в Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението. Според чл.3, ал.1, т.1 от тази наредба приходите във фонда се набират от няколко източника, включавщи глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с технически средства и системи, какъвто е процесният случай, а според чл.10, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт организационното, административното и финансовото обслужване на фонда се извършва от съответните структури на Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице и самостоятелен правен субект, различен от ответника по настоящото дело - ОД на МВР - С. /чл.2, ал.2 и чл.37, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР/. В случая, макар в изпълнение на задълженията си по чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението ОД на МВР - С. да е издала процесната квитанция от 07.01.2020 г., платената от ищеца сума не е постъпила в нейната правната сфера като самостоятелно юридическо лице, а в правната сфера на МВР.

Освен това, видно от представената справка – преглед на фиш от ОД на МВР – С., сектор „Пътна полиция“ /л.53 от делото/, електронният фиш серия К № 2694155, по който на 07.01.2020 г. ищецът е заплатил сумата 400 лева, е влязъл в сила. По делото не се спори, че на 22.04.2019 г.  ответникът е анулирал друг електронен фиш, издаден за същото нарушение /ЕФ серия К № 2578954/. Това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор, тъй като фишът, по който е извършено процесното плащане, подлежи на изпълнение и следователно е налице основание за задържане на платената сума от получателя на плащането.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установяван твърдяната от ищеца липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД за задържане на сумата 400 лева, поради което и същата не подлежи на връщане  на ищеца. Ето защо предявеният иск за заплащане на получена от ответника на 07.01.2020 г. без основание парична сума в размер на 400 лева, представляваща плащане по електронен фиш серия К № 2694155, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.11.2020 г. до окончателното й изплащане, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.С. *** против ОД на МВР – С., ул.“Граф Игнатиев“ 16, представлявана от Николай Колев, иск за връщане на получена на 07.01.2020 г. без основание парична сума в размер на 400 лева, представляваща плащане по електронен фиш серия К № 2694155, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

            ОСЪЖДА М.Л.С. *** да заплати на ОД на МВР – С., ул.“Граф Игнатиев“ 16, представлявана от Николай Колев, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от  връчването му пред С. окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :