О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 640
гр. Пловдив, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесетата година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
след като разгледа докладваното от чл.съдията Рангелова частно
наказателно дело № 512 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 436,
ал. 2 НПК.
Образувано е по
жалба на адв. И.Г., защитник на осъдения К.Д.П., срещу определението от
27.09.19г. по ЧНД № 376/19г. на ПзОС, с което е оставено без уважение искането
за съдебна реабилитация на осъдения П. относно осъжданията му.
С жалбата, която е
своевременно депозирана, се критикува преценката на решаващия съд относно една
от предпоставките за претендираната реабилитация – доброто поведение на
осъдения. Според адв. Г. пазарджишкият съд не бил разчел правилно информацията
в полицейската характеристична справка и едностранчиво е заключил, че съдържа
твърдение за недобро име на доверителя му в обществото. Що се отнася до
показанията на съседа св. Т., тях окръжният съд не бил подложил на пълноценен и
всестранен анализ, а изречени от разпитания съждения били изтълкувани (във
вреда на защитата) извън контекста на изложението. В тази връзка се моли за
отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на нов, с който да бъде
постановено съдебното реабилитиране на осъдения, доколкото били налице всички
предпоставки по чл. 87 НК.
При пренията
защитникът на молителя адв. Г. обяви, че поддържа подадената жалба, като
повтори изложените аргументи и искане за уважаване на молбата за съдебно
реабилитиране на осъдения П..
Прокурорът от
АП-Пловдив изрази становище, че определението е правилно и законосъобразно и
предложи да бъде потвърдено.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди аргументите в атакуваното определение и съображенията на
страните, прие, че жалбата е основателна.
По делото не се
спори относно наличието на пречки от формален характер за претендираната
реабилитация. Такива и няма. Това е изрично подчертано от първия съд, като в
обжалваното определение са изложени разсъждения, че е изтекъл изискуемият по
чл. 87 НК срок от три години, считано от изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ по последното осъждане (през 2012г.); че оттогава до сега осъденият
не е извършил друго престъпление; че от осъдените престъпления не са останали
невъзстановени вреди.
Спорна е единствено
оценъчната предпоставка – дали след изтърпяване на споменатото наказание (и понастоящем)
молителят поддържа добро поведение. Според защитата П. е имал подобно
поведение, видно от показанията на разпитания в с.з. съсед – св. Т., а и доколкото
не са констатирани извършени (осъдени или разследвани) престъпления за времето
след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода.
Първоинстанционният прокурор е анализирал същите показания и е изразил
становище, че от тях не се установява претендираното добро поведение. Обърнал е
внимание и на твърдението на обслужващия района по местоживеене на П.
полицейски инспектор, че „не с ползва с добро име“. Както беше посочено,
пледиралият пред настоящата инстанция прокурор споделя споменатото становище,
първоинстанционният съд – също. Само поради това молбата за съдебна
реабилитация е оставена без уважение.
Относно обсъжданата
оценъчна предпоставка ПАС в настоящия състав достигна до противоположен извод.
Очевидно е, че съдът от първата инстанция не е разчел правилно съдържанието на
споменатите доказателства. Вярно е, че съседът св. Т. е казал, че П. се ползва
с „що-годе добро име“, но това негово съждение не трябва да се разглежда извън
контекста на показанията му. Неговите показания съдържат правдоподобен и строен
разказ за развитието на личността на молителя, считано от младежката му възраст,
когато е правел „глупости“ и заради това е бил в затвора, до наши дни, когато г-н
Т. вижда, че П. работи безпрекъсвано (макар и без трудов договор) и с
получените средства се издържа, а заедно с това помага на своите болни родители
и вече е „кротък“, не пие, не буйства, не участва в скандали. Много показателно
е и заключителното изречение на свидетеля – „Мисля, че му е дошъл акълът!“. Коментираното
изложение не оставя съмнение, че г-н Т. е описал различните етапи от развитието
на личността на молителя, като е заключил, че от години забелязва положителна
промяна в аспектите, посочени по-горе. Така че е ясно, че дадената от техните съкварталци
оценка за сравнително добро поведение, която св. Т. възпроизвежда, изхожда от
цялостното поведение на П. през годините.
Казано с други
думи, към настоящия момент осъденият е постигнал добро вграждане в социалната
среда, но заради миналите му криминални прояви лицата, с които обитава един и
същи квартал, са все още подозрителни към него. Ясно е, че първата инстанция е
допуснала неправилно интерпретиране на казаното от свидетеля, доколкото той не
сочи каквито и да са настоящи негативни прояви на П., компрометиращи доброто
име, което постепенно е започнал да създава.
Превратно е изтълкувано
съдържанието и на полицейската справка от 05.09.19г., авторство на мл.ПИ Н.. Тя
съдържа изброяване на многобройни криминалистични регистрации на П. (последната
от които е от 07 г.), логично последвано от отметката, че е познат на органите
на полицията и от заключението, че е криминално проявен и не се ползва с добро
име. Същевременно полицаят е посочил, че от съкварталците му не са постъпвали
сигнали и оплаквания за нарушаване на обществения ред. Така че може да се
направи само един възможен извод – посочената недобра репутация не е във връзка
с настоящото поведение на молителя (доколкото по отношение на него не са
постъпвали оплаквания при автора на справката), а с миналото, когато той
многократно е разследван за престъпления.
Така че се оказа основателно
становището в жалбата, че твърденията на съседа и на обслужващия района полицай
си кореспондират, а и се допълват по въпроса за доброто н а с т о я щ о
поведение на П., а от полицейската характеристична справка следва, че считано
от 2007 г. молителят включително не е бил разследван за престъпления. В аспекта
на тези данни се оказа неправилен съдебният извод за недобро поведение на
осъдения.
С оглед на
изложеното ПАС приема, че и последната предпоставка за претендираното
приложение на чл. 87 НК е налице, поради което следва да бъде уважена молбата
на осъдения П. за реабилитиране относно осъжданията му.
По изложените
съображения ПАС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението от 27.09.19г. по ЧНД № 376/19 г. на ПзОС, с което е оставено без
уважение искането за съдебна реабилитация на осъдения К.П. относно осъжданията
му по НОХД № 763/04г. на ПзОС, по НОХД № 942/04 г. на ПзРС, по НОХД № 2251/04г.
на ПзРС, по НОХД № 647/07г. на ПзОС и по НОХД № 685/10г. на ПзОС и вместо това и
на основание чл. 87, ал. 1 НК ГО РЕАБИЛИТИРА относно тези осъждания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: