№ 1054
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503359 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:11 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно и
своевременно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Ж. М. М., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР, представлявана от Директора главен комисар С.К. срещу Решение № 3817 от
10.08.2020г. по гр.д. № 16307/2019г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да
заплати на Ж. М. М. с ЕГН ********** сумата от 1714.76 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 246 часа по
тримесечие за периода 12.10.2016г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.10.2019г. до окончателното
1
плащане на задължението, както и сумата от 221.52 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава дължими върху всяка от присъдените суми за главница по
тримесечия за периода от първо число на месеца следващ съответното тримесечие до
10.10.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също
доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата Ж. М. М. оспорва доводите и излага други, с които обосновава
правилност законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
2
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Подробности съм изложил в писмен отговор. Моля да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3