О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …78… 12.02.2019 г. гр. Хасково
Хасковски Окръжен
съд, в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Ирена
Аврамова
като
разгледа докладваното от председателя - съдия Миглена Тянкова ВЧНД № 101 по
описа на Окръжен съд - Хасково за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 6 НПК.
Постъпила е частна жалба от Т.Й.Х.,
в качеството му на едноличен собственик на търговските дружества „К.“ ЕООД и “N.” S.R.O., Р С., чрез пълномощника си адв. Д.Т., против определение
№ 447/17.12.2018 г., постановено по ЧНД № 747/2018 г. по описа на Районен съд –
Свиленград, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление от
26.11.2018 г. на Районна прокуратура – Свиленград по ДП № 66/2017 г. по описа
на ОСлО – Хасково (прокурорска преписка с вх. № 729/2017 г.) за прекратяване на
наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно. Товарна композиция, собственост на “N.” S.R.O., Р С, била върната на граничен пункт Орменио – Гърция
за извършване на щателна митническа и гранична проверка, след като на
територията на Република България граничните власти са констатирали наличието
на укрити лица в нея. След връщане на товарната композиция в Гърция местните
власти образували наказателно производство, а самата композиция и шофьорът
(български гражданин) били задържани. До момента производството в Република
Гърция все още не било приключило. Навеждат се доводи, че ако е било образувано
наказателно производство в България, то щяло да приключи значително по-бързо, а
дружествата на жалбоподателя нямало да търпят вреди в размер, какъвто понесли
при образуване на наказателното производство в Република Гърция, където
процедурата била изключително бавна. Камионът бил задържан от гръцките власти в
продължение на 8 месеца, от което дружествата на жалбоподателя понесли загуби в
размер на 5000 евро съдебни разходи и около 15 000 евро пропуснати ползи.
Жалбоподателят смята, че има интерес да обжалва постановлението за прекратяване
на наказателното производство, тъй като последното било образувано по негова
жалба (сигнал), както и поради факта, че като български гражданин на него му
било отказано да се приложи българският наказателен закон. Камионът бил върнат
от българските гранични власти с мотива, че лицата са се укрили в Република
Гърция и наказателното производство трябва да се води именно в Гърция. Оспорва
се, че това обстоятелство не можело да бъде изяснено към този момент, а
впоследствие се оказало, че лицата са се укрили в камиона на паркинг в
Република Турция, като са влезли в него на случаен принцип, водени от
каналджия. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Жалбата е подаден в предвидения от
закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Наказателното производство е образувано
срещу неизвестен извършител - полицейски орган (държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР) затова, че на 20.06.2017 г. на ГКПП
„Капитан Андреево“ е спомогнал на лица, извършили престъпления по чл. 279 и чл.
280 НК да избегнат наказателно преследване, без да се е споразумял с тези лица,
преди да са извършили самите престъпления – престъпление по чл. 294, ал. 4 вр.
ал. 1 НК. Наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК с постановление от 26.11.2018 г. на наблюдаващия прокурор, с което той
е приел, че няма доказателства за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4 вр.
ал. 1 НК и липсват доказателства полицейски орган (държавен служител по смисъла
на ЗМВР) да е извършвал действия, които осъществяват състава на т.нар. „лично
укривателство“.
Районният съд не е разглеждал
възраженията на жалбоподателя по същество, както и самото постановление, а е
оставил жалбата без разглеждане като недопустима, като е приел, че в случая
липсва активна процесуална легитимация за обжалване на прекратителния акт в
досъдебното производство. Изводите на районния съд са правилни и настоящият
съдебен състав се солидаризира изцяло с тях.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
243, ал. 3 от НПК постановлението за прекратяване
на наказателното производство може да се
обжалва от обвиняемия, от пострадалия или от неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице. Нормата е императивна и не подлежи на разширително
тълкуване. В случая нито жалбоподателя като физическо лице, нито
представляваните от него търговски дружества като юридически лица имат
качеството на пострадали, респ. на ощетени. Това обстоятелство води до тяхното
изключване от кръга на лицата по чл.
243, ал.3 от НПК, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. От материалите по досъдебното
производство е видно, че разследването е провеждано в насока установяване и
доказване извършено престъпление чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В тази връзка,
както правилно е посочил районният съд, липсва фигурата на пострадал, респ. на
ощетено юридическо лице, което да има право впоследствие да бъде конституирано
като граждански ищец. Това е така, тъй като правата на пострадалия в
досъдебната фаза на процеса са израз на възможността за обезпечаване
упражняването на правата и интересите на съответното лице, които то би
реализирало, ако впоследствие встъпи в съдебното производство
в качеството на частен обвинител (за физическите лица) и на граждански ищец
(за физическите и юридически лица). Ето защо производството по чл. 243
от НПК обезпечава интересите само на тези пострадали физически лица, или
ощетени юридически лица, които при предпоставките на чл. 76
и чл.
84, ал.1 от НПК могат да встъпят като страни в съдебното производство.
Наличието или липсата на активна правна легитимация за конституирането на едно физическо
лице или на едно юридическо лице в наказателния процес като граждански ищец
се извежда от материалноправното понятие „пострадал“
по смисъла на чл.
74 от НПК. За да се конституира в наказателния процес като граждански ищец,
юридическото лице следва да е претърпяло вреди, които от обективна страна са
елемент от състава на престъплението и с които се засяга онзи кръг от
обществени отношения, които се явяват обект на същото деяние. На първо място,
досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК, което е такова на формално извършване и в неговия фактически състав не са
включени имуществени вреди, т. е. от това престъпление не могат да бъдат
причинени съставомерни вреди. На следващо място, деянието по чл. 294, ал. 4 вр.
ал. 1 НК има за свой непосредствен обект обществените отношения, свързани с
функционирането на правораздавателните органи, а общият или родов обект са обществените
отношения, регламентиращи дейността на държавните органи. При този вид деяния и
с оглед на засегнатия от тях обект не съществува фигурата на пострадалото
физическо лице или на ощетеното юридическо лице. Засяга се дейността на
правораздавателните органи в системата на правосъдието, но не и дейността на
юридически лица като субекти на частното право. Твърдените от жалбоподателя
различия в сроковете и бързината за провеждане на досъдебните производства в
Република Гърция и Република България не са относими към състава на
престъплението, а по-скоро биха могли да бъдат разглеждани като особености в
процесуалните норми на различните държави. Това обаче не води автоматично до
извода, че търговското дружество като собственик на товарната композиция има качеството
на ощетено юридическо лице от престъплението по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК. В
този смисъл изводите на районния съд за липса на активна легитимация за
обжалване на постановлението по чл. 243 НПК са законосъобразни, като правилно
жалбата е била оставена без разглеждането като процесуално недопустима.
С оглед на гореизложеното, обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а частната
жалба – да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 447 от 17.12.2018 г., постановено по
ч.н.д. № 747/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.